Емоции в писмен вид
преди: 12 години, 3 дни, прочетена 1378 пъти
Здравейте, пише ви момиче на 18 години.

Така, имам проблем с изразяването на емоции и то предимно в писмен вид, ако пък е устно, проблема идва при "изнасянето" на по-дълги речи :(. Винаги премислям нещата добре и твърде много въпроси изкачат, докато се опитвам да пиша ( мога ли да напиша това? , ако пък напиша това, може да не успея да се изразя точно и правилно и т. н ) и накрая всичко представлява - разхвърляни, неаргументирани твърдения (с една дума- каша). Проблем имам и когато се опитвам да си припомня някаква емоция, било то радост, страх или омраза ( последната никога не съм я изпитвала). Просто не мога да си я спомня, такава каквато е била - силна, неконтролируема, бездънен кладенец на идеи и вдъхновения. Когато дойде момента, в който трябва да пиша, всичко ми се вижда някак далечно. Не мога да го ивадя от себе си, то си стой като усещане, като далечен и почти забравен спомен, а може би, просто интуиция.

Незнам дали някой може да ми даде съвет, тъй като осънавам какво написах (нищо) и как го написах (съжалявам за което), но нали знаете - Надеждата умира последна.