Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Напълно те разбирам. Моята история не е такава, но все пак мога да те разбера. Когато се случи нещо между мен и в случая приятелят на майка ми (той ме изнервя почти винаги, когато започнем да си общуваме) аз просто излизам някъде и се разкарвам докато ми мине. Пробвай и ти така или просто слушай музика.. Намери начин да изпуснеш напрежението

7.   Мило дете,
ти си едно прекрасно, умно момиченце! Не се натъжавай, че така се е получило в семейството ти, никой не може да избира родитилите си. Относно въпроса ти.... разбира се, че семейството до голяма степен изгражда характера ти и това естествено се отразява на психиката ти. Съветвам те да си поставиш цел, която да ти дава надежда за по-добро бъдеще... ето например ученето, това е началото на нещо хубаво, което ще ти помогне да си добре занапред. Друго важно нещо.. създай си среда.. опитай се да се спреятелиш с някое от децата в училище, не се изолирай, дори да са лоши с теб, ти бъди добра, човечна, покажи, че си над тези неща! Покажи и на майка си, че си вече доста помъдряла за възраста си, опитай се да и покажеш, че не постъпва правилно към теб..
но то направи с доброта и финес и помни... " най-кофти му става на човек, когато на лошото са му отвърнали с добро". Бъди общителна с хората, подбирай си приятелите и не забравяй да се усмихваш, за да викаш положителното към себе си! И най-важното мило дете, постъпвай и се държи така, както искаш хората да се държат към теб! А глупавите хора "убивай" с мълчание и непокизъм! Пожелавам ти от сърце нещата вкъщи да се оправят и да бъдеш щастлива:-)
Ж 25, Наталия :-)

8.   Ох... миличка много ти е тъжна историята! Не знам какъв съвет да ти дам, горе главата, всичко ще се оправи ще видиш. Просто трябва време не се затваряй в себе си, това е най-голямата грешка, която можеш да направиш.

9.   Здравей. Моите родители също не са ми казвали "обичам те" и не са ме прегръщали. Моето семейство е бедно и нямам възможност да се занимавам с нещо, както теб, а имам желание. Та седя си вкъщи, само ми викат, особено майка ми, тя ме и удря. Също като теб нямам приятели, депресирана съм и много плача. Моят съвет е да се съсредоточиш върху хубавите неща, които имаш, да се опиташ да опознаеш някои хора от класа си по-добре, да попиташ леля си дали може да си повече време с/при нея. Дано това да помогне.

10.   Учи си уроците съвестно и един ден кандидатствай някъде висше образование-това е единствения начин да се спасиш! Доброто образование ще ти даде възможност за работа и самостоятелен по-добър живот! Прегръдки!

11.   И да стане на 18 какво, мислите ли че веднага щом ги навърши ще лъснат врати на домове, пари и прочие.
Повечето коментари са от хора които нямат си представа за живот като цяло.
До номер 6, приятел на майка ти те нервира... Сериозно...
Номер 2, ми говори за правописа и че тук да пишеш грамотно е "рядкост"... тотално сте издухали... :D
Приеми моя кратък и не толкова ясен съвет,
"Когато си във ада, само дяволът може да ти помогне"
Дано разбереш какво имам предвид.

12.   седни и поговори с нея, без да и повишаваш тон или нещо такова, сега ще кажеш да ама... да ама не, само така ще се разбереш с нея ;/

13.   Здравей!
Аз съм минала през същото с разликата, че нямам сестра. Родителите ми викаха постоянно, удряха ме без причина и никога не са мислили за бъдещето ми.
Сега съм студентка в чужбина. Учих страшно много, за да стигна до тук. Уча в прекрасен университет и си намерих прекрасен мъж, който ме подкрепя много.
Родителите ми всъщност продължават с тормоза и тук, но поне мога да изключа лаптопа и всичко приключва. Е, естествено не винаги се чувствам супер след поредния разговор, че аз съм виновна, че нямат финансови възможности или след липсата на заинтересованост с какво се занимавам тук и как върви ученето. Разтройвам се все още, нищо че съм почти на 21.
Бях забравила какво ми бяха причинили и игнорирах поведението им в момента. Лошото беше, че това всичко започна да рефлектира върху връзката ми. След като прочетох историята ти, си помислих защо съм се променила така в последно време. И така намерих отговора. Разказах на приятеля ми всичко и той ме подкрепи, разбра. Спасих връзката си благодарение на теб!
Искам да ти кажа, че ще се справиш както аз го правя! Стискай зъби, учи и се махай! Не сме заслужили такова отношение и такива ненормални родители, които нямат и малкото съзнание да оценят това, което имат. За тях съм само един товар и нищо повече.
Запази доброто в себе си и се усмихвай въпреки всичко!
Гушкам те, мъниче!

14.   Здравей,

Доста е дълъг разказа ти, но аз мисля, че схванах картината.

Не пиша по принцип, но това, което ти преживяваш и аз съм минала през почти същото не чак толкова лошо но подобно.

Ще ти кажа само едно самоубийството е най-глупавото нещо.

Ще ти кажа и друго, че ти сега си на училище като завършиш, ще започнеш да работиш ще се изнесеш от вас и ако пожелаеш никога вече няма да се обадиш на майка си, или поне ще я избягваш.

И аз бях много подтисната но сега работя живея с приятеля ми и се чувствам страхотно. Ако искаш направи си скайп ако се притесяваш да разкриеш коя си и да си пишем.

15.   От авторката:
Здравейте драги читатели, здравейте отново...
Какво мога да кажа, ами само едно огромно БЛАГОДАРЯ! Благодаря на всеки един от вас, който отдели време да прочете и още повече да напише нещо като коментар. Не бих оставила личният си скайп, защото едва ли модераторите биха го публикували, незнам дали изобщо биха публикували ако оставя нещо от себе си, независимо какво, скайп, аск, или нещо друго. Благодаря за комплиментите за начина ми на писане, всъщност аз още от малка обичам да пиша. Веднъж във втори клас госпожата ми ме обвини, че съм преписала стихотворението от някъде, а аз го бях измислила сама, но нека се върна в настоящето. В класа ми, ами аз съм мила с всеки. Може би дори прекалено мила. Усмихвам се при всяка една възможност, опитвайки се да избия отвратителните мисли от главата си, за това колко ненужна съм на хората всъщност.
Номер 1, чувствам се поласкана, от това, че си отделил време, за да прочетеш. Радвам се изкючително много на милият ти коментар и не, не възприемам нещата грешно, ти си просто един състрадателен човек, за което се радвам, че още са останали такива добри дущи в наши дни.
Номер две, да забелязала съм. Всъщност едни от най - известните български писатели са се криели, тоест те не са писали пред семействата си, не са показвали таланта си, защото родителите им са били против.
Номер 3, силата на словото, незнам, може би дори и да бях опитала да напиша нещо с което да въздействам на хората, нямаше да се получи, аз просто пиша от сърце, това което идва в момета в ума ми. Не, леля ми няма деца. Тя е един страхотен човек, но няма как да се преместя, за да живея при нея, поради простата причина, че ти жевее в същата къща, само че на третият етаж. Не мисля, че в училище само аз съм виновна за положението си. В началото на учебната година аз счупих крака си, докато бях на танци, преди този инцидент аз имах приятелка, една, но след тези два мъчителни месеца, за мен, през който лежах в болница, слагаха ми гипс, шина, също така ми правиха и пункция на коляното, защото точно там си бях счупила крака, дори и докторите бяха объркали диагнозата ми, затова стоях двойно повече с шина, вече нищо не бе същото. Тази една моя приятелка се бе отдръпнала прекалено далеч от мен, сега, когато я заговоря, едно друго момиче от класа просто идва и я завлича на другата страна, оставяйки ме сама.. отново, за пореде път! Не мисля, че само словото е моята сила, дори аз самата не смятам, че съм добра в писането, определено предпочитам да танцувам или пея, това са двете неща, който ме правят силна, чрез който изразявам чувствата и мислите си.
Номер 4 и номер 5, едва ли е толкова лесно. Въпреки всичко сторено, тя ми е майка! Незнам какво мислите Вие, но ако Вие бяхте на моето място, бихте ли могли да забравите майка си? ! Въпреки държанието си, тя ми е дала живот, можела е още тогава да ме махне, или да ме остави, още след раждането ми, но не го е направила! Колкото и зле да се държи, аз се чувствам длъжна да съм с нея, защото ми е майка, ако не заради самата нея, то заради другите, който обичам, леля ми, баща ми! Не мога просто ей така да си стегна куфарите и да си замина.. въпреки, че мого искам.
Номер 6, аз също излизам, защото усещам как ако остана, дори и секунда повече, ще изригна, като вулкан, няма да мога да издържа повече и ще се развикам, а заедно с това и разплача, нещо което аз съм си забранила. Проблема при мен е, че след като се прибера става лошо, майка ми отново ми крещи, виковете й отново преминават през главата ми, отеквайки, тя не спира да вика, питайки ме къде съм била и как съм посмяла да изляза без нейното позоление докато тя все още е говорела...
Номер 7, благодаря, но не се смятам за умна, какво значи това, да си умен? ! Може би наистина разсъждавам като възрастен, а не като всяко едно дете на моята възраст, но това едва ли ме прави по - интилигентна. За другото, както казах и по - горе в написаното, аз не се държа лошо с никого. Може би ако се държах лошо с тях, нямаше да ме мачкат толкова! Незнам... за непокизма, аз просто не съм такава. Не мога да съм непокист. Прекалено съм чувствителна. Всъщност като се замисля, аз съм странна. Чувствителна, но твърда, не показвам чувствата си пред хората, мила, но и прекалено избухлива. Аз съм наистина странна, характера ми е като, като деня и нощта, като черното и бялото, двете пълни противоположности, събрани в едно цяло!
Благодаря ти, номер 8, наистина винаги се опитвам да съм с високо вдигната глава, но е трудно, особено когато винаги се намира някой, който да те спъне..
Номер 9, вече обясних за училище, както и за леля. Другият проблем е, че тя работи наистина много, почти не я вижда вкъщи, но поне сега съм щастлива, тя ме взима от училище и през този 1 час през който пътуваме двете, се чувствам страхотно, тя е човека, който може да ме разсмее, да ме накара да се чувствам добре. Честно казано двете много си приличаме, не само на външен вид, а и по характер.
Номер 10, това е целта ми! Смятам, че всеки един човек, трябва да учи, за да постигне нещо, а не някакви пълни идиоти, който нищо не разбират от работата си, да се правят на велики... , отклоних се от темата.. Благодаря за коментара.
Номер 11, не съм сигурна как да отговоря.. като за начало, поговорката ти е добра, всъщност аз намирам някакъв смисъл в нея. Когато си в ада, само дявола може да ти помогне. В моят случей ада е тук, при мен, а дяволя, трябва сама да го създам, сама да намеря начина да си помогна, защото в моят случей, дявола са точно тези хора, който стъпкват мен! Известните в училище, който всеки обича и познава - това звучи малко като от някой филм, нали? Но е така, а аз не искам те да са моя ''дявол'' или в правилното значение, моят спасител!
Номер 12, опитвала съм, но единственото нещо, което успях да постигна, беше шамар по бузата и прекрасна леко посинена лява страна на лицето ми.. Няма да кажа ''ама'', защото знам, че така е правилно, но едва ли бих могла да се разбера с майка ми. Според нея, тя прави това, защото ме обича, но нека не се залъгваме, това не е така...
Номер 13, усмихвам се изкючително глупаво пред екрана в момента. Радвам се, че историята ми е помогнала на връзката ти, незнам точно как, но се радвам. Да, аз искам да уча в чужбина, но майка ми каза - Освен ако не получиш стипендия, няма да те пратя в чужбина... - почувствах се наистина зле, но няма какво друго да направя. Ще се опитам, ще направя всичко възможно да уча в чужбина, както да запазя добрината в себе си, припомняйки си и малкото хубави моменти в живота ми.
Номер 14, аз самата знам, че да убия себе си, ще е наистина глупаво, толкова детинско и незряло, не бих могла да го направя!

Благодаря Ви на всички, че сте отделили от времето си, за да напишете коментар. Прегръщам ви силно! Благодаря ви!

16.   Разбирам те напълно, аз съм майка и с моята дъщеря сме на другата крайност, но тя пък се дразни, че прекалено много и обръщам внимание с което наранява пък мен, но това е друга история. Единственото, което бих те посъветвала е, че след като майка ти предпочита сестра ти дай им гръб и на двете. Примири се, че си в такова семейство, но в никакъв случай не се отчайвай. Гледай напред и изобщо не взимай предобеденото мнение на майка ти за теб, още повече то не е вярно. Изобщо не обръщай внимание на това което ти говори. Хубаво си се изолирала от нея, дори не и давай поводи за прирекания. Сега се интересувай и контактувай с баща ти, който е заинтересован от теб и макар и рядко да се виждате слушай го и споделяй с него когато можеш. От тук натам те интересува само неговото мнение. Изобщо не се подценявай и не позволявай да ти се мачка самочувстивето само защото майка ти се чуди как да те обиди и нарани. Това, което говори не е вярно и изобщо не позволявай да ти влияе. От тук нататък промени цялото си мислене и поведение, така както смяташ за добре и ще видиш колко положителен резултат ще имаш. Получения резултат пък ще ти вдъхне кураж, че си супер, а това е самата истина, само трябва да си повярваш. В училище също бъди уверена и изразявай собствено мнение, без да се притесняваш, че нищо не става от теб. Напротив точно от деца като теб стават хора. Не се предавай нито за миг. Нещата, които не можеш просто ги загърби и се фокусирай върху това, което можеш да промениш, а именно това е твоят живот. Не си изкарвай повече нервите, защото правиш лошо впечатление, а и така няма да спечелиш нищо. В такъв момент отново се фокусирай върху това, което има смисъл. За да постигнеш всичко това, изчисти досегашното си съзнание и промени цялото си мислене. Веднага няма да стане, но ще видиш как нещата постепенно ще се променят и получат както ти искаш. Само трябва сама да си повярваш. Повтаряй си това всеки ден. Наистина има ефект, защото аз сама съм преживяла подобни неща, някога с баща ми, а сега и с мъжа ми и не съжалявам за това. Иначе сега нямаше да мога да се справя с тези ситуации и дъщеря ми нямаше да има добро семейство, което и аз като теб никога не съм имала. Искренно се надявам да съм ти помогнала, защото си едно страхотно момиче, което го заслужава! Успех!

17.   Трябва да ти кажа, че поведението на майка ти ще те поучи. Сред всичко отвратително има едно нещо, което не е чак толкова зле и то е, че един ден поне ще знаеш каква майка да НЕ бъдеш. Ще си спомниш натъжена за всичко това и се надявам, че ще бъдеш една добра майка, един добър пример.
Никой не заслужава такова отношение, абсолютно никой.
Колкото до това, че си лесно раздразнителна, мисля, че това е от пубертета. Просто хормоните в теб бушуват. Ето и нещо, за което се сетих доста неочаквано: ако обичаш да четеш може би искаш да си като героите в книгите или да живееш на някое място, описано в някоя книга. Ти просто мечтаеш за по-добър живот, но самоубийството не е решение. Майка ти няма да стане по-добра от това, че теб вече те няма, а точно обратното може и по-зла да стане. Пък и така пропускаш шанса да промениш нещо. Знам, че промяната е трудно нещо, а в твоя случай дори невъзможно, но се замисли. Един ден ти ще галиш по главичката едно нежно малко същество, ще си грижовна, ще си добра към него, ще го обичаш. Тогава ще си спомниш за твоята майка и ще си доволна, че сега си по-добър човек. Това са облагите, които ще получиш. Те няма да са възможни, ако си сложиш край на живота. Ще си отидеш от този свят по-щастлива, ако преди това си създала, отгледала и възпитала правилно дете, ще знаеш, че си направила огромна добрина, макар да не си получавала такава навремето. Това е мнението ми. Марчето-френдчето

18.   От авторката:
Здравейте, отново.
Реших да послушам някои от вас. Вече контактувам с повече хора в училище, особено с едно момиче, мога дори да кажа, че тя ми е нещо като приятелка. Майка ми, какво мога да кажа за нея, за тези два месеца и тя се промени, малко или много. Всъщност доста неща се случиха... , нека ви разкажа.
Като за начало, напълно й обърнах гръб. Рядко говорех с нея. Разговорите ни се сведоха почти до нула. Предимно здравей, как е милан денят ти, има ли нови оценти... и т. н. За жалост това ме депресира по някакъв начин. Чувствах се още по- нежелана, след като тя дори не се опита да поговори с мен и да разбере какво става. Започнах да чета. Много. Всяка седмица, на всеки три или четири дни, аз си купувах нова книга, имам 6 нови книги, които прочетох за около 2 - 3 седмици. Изпаднах в нервна криза. Един от делничните дни, докато приготвях чантата си за училище, разбрах, че новата ми книга липсва. Нямаше я. Отново бях загубила нещо. Всички думи на майка ми изплуваха в главата ми. Една по една. За това, че съм безполезна, че за нищо не ставам, че съм най- разсеяният човек на Земята... , изпаднах в депресия, всичко това става за минути, обадих й се. Ръцете ми трепереха, аз самата бях почервеняла, плачех, сякаш туко що бях видяла как някой умира, но не можех да се спра. Депресията бе по - силна от мен. Майка ми вдигна телефона, аз започнах да се извинявам. За всичко. За всяко едно нещо, за което бях направила. Тя ме попита защо плача. Отгова ми... казах нещо от сорта на това, че плача, защото ми писна да съм силна. Дори не си направих труда да затворя телефона. Запратих го към стената си. Удари се доста силно, но така й не се разглоби. Свлякох се по стената и заплаках още по - силно. Чувах гласа на майка си от другата страна на телефона. Питаше ме какво става, дали съм добре... не й отговарях, просто плачех. След няколко минути се измори да ме пита и затвори. Депресията ми продължи. Нарязах се. По лявата ми китка до скоро имаше драскотини. На края просто отново се направих, че ми няма нищо. Сложих грим на лицето си, който криеше малко или много червените ми очи и подпухналата кожа, лепнах поредната фалшива усмивка и тръгнах. Може би от този ден на татък тя се държеше по - мило с мен. По - деликатно. Но не мога да разбера себе си. Дори и сега аз отново се чувствам сам сама на света. Дори и с една приятелка, дори и когато майка ми вече не е толкова крайна, аз пак се чувствам сама и съсипана... Това не е нормално...

19.   Аз съвсем случайно попаднах на тази тама. Много ми е мъчно за теб. Аз съм на 13 години ( момиче), знам, че не мога да ти помогна с много, но ако искаш да споделиш нещо ще съм на среща. Ще бъда най-добрата ти интернет приятелка. :-)

20.   Здравей, писала си си историята преди малко повече от година и не знам дали ще прочетеш коментара мир но се надявам. Моята история е почти същата с разликата, че и двамата ми родители са разделени и че и двамата си имат половинки и не чувствам никаква загриженост от ничия страна. Цял живот живея при баба си и дядо си и това вече до всякаква степен ми втръсва, дори и музиката не ми помага, вече! Живях при майка си, която живее в друга държава, за известно време, но не издържах поради същата причина, която и ти, но теб поне баща ти и леля ти са били до теб, а до мен беше само баба ми и то по телефона. После влязох в болница с нервна криза и реших да сложа край на всичко, дойдох си в България, но след 1-2 месеца се преместих да живея при баща ми, там беше абсолютно същото, да не кажа и по-зле, защото бях набеждавана, че съм им провалила новата година, че им тръгнало на криво заради мен, заради една картичка за Св. Валентин имаше спорове и това адски много ме обиди и тогава спрях да ям, защото стомаха ми се запушваше тотално, не можех и да спя и не знаех какво да правя, тъй като храненето и съня са много важни на тази възраст, забравих да кажа, че съм на 13! И мама и тате, и доведените ми родители, искаха от мен да чистя, да мия, да пера, а ако можех да готвя щях и това да правя, но по мое желание, но като пробвам да направя нещо мама ми се караше, защото нямаше кой да ме научи и гледах в интернет. Не се чувствах никъде обичана, не си доспивах почти никога, апетита ми се менеше, като бях сама тотално се депресирах, изпадах в едни дупки и се побърквах, но после и при тате като бях, в училище пак ме хванаха тези нервни кризи и както и мама преди, и той не ми повярва. Сега съм при баба, но много ми се иска и аз да съм щастлива, не ми липсва нищо освен добри приятели, щастие и любов, защото се чувствам празна и ми е гадно!

21.   Минало е много време! Надявам се нещата да са се оправили поне малко за теб. <3 Заслужаваш повече, ти си един страхотен човек и не позволявай на НИКОЙ да ти казва нищо различно! Уникална си сама по себе си.
Мисля, че заслужаваш да го чуеш. :) Дори и да не те познавам изглеждаш като един образован човек! Заслужаваш щастие. :)

24.   От авторката:
Година и шест месеца. Дори не мога да осъзная кога са минали. Радвам се, че този сайт бе насреща. Намерих своите приятели в училище. В къщи нищо не се е променило, освен факта, че майка ми вече не ме бие, остана си само с караниците. Специално търсех историята, за да напиша едно голямо благодаря на всички... така че:
БЛАГОДАРЯ!

25.   Мило дете, Обръщам се към теб така, защото повечето хора в този сайт пишат много неграмотно. Дали ще са деца или големи хора това няма значение. Ти си писала много грамотно, за което те поздравявам и си писала на кирилица-браво. Много хора пишат на латиница и дори забравят как се пише на техният роден език. Хубаво е да учиш езици и да показва умения, но когато смесваш един език с друг в главата ти става каша. Ето и моите съвети:
1. Почакай докато станеш пълнолетна и се изнеси, а дотогава проявявай търпение.
2. Поговори с баща си и намерете решение да ходиш за по няколко седмици при роднини. Уж да се видите и да прекарате повече време заедно, но първо с баща ти вижте дали не проявява същата агресия към сестра ти, когато вас ви няма. Ненужно е да казвам да поговорите с нея. Успех;-)!