Най-добрата ми приятелка се превърна в коренно различен човек...
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2140 пъти
Здравейте, приятели пиша тук с надеждата да ми помогнете, защото наистина незнам какво да правя, опитала съм абсолютно всичко. Проблема както се подразбира и в заглавието е че най-добрата ми приятелка не е същия човек отпреди 1 година. До толкова се е променила като характер, че на моменти не мога да позная човека срещу мен, а най-лошото е че и аз самата се чувствам изморена и изхабена. Всичко беше прекрасно в началото на взаимотношенията ни, споделяхме си всичко, правихме си малки, но важни жестове с които показвахме силната си приятелска дружба, какви ли не щуротии сме правили заедно, през какво ли не сме минавали, били сме заедно и в добро и в лошо, чувствах и я чувствам като сестра, дори като повече от сестра, бих дала живота си за нея без да се замисля. Но ето че проблема може би настъпи, когато тя за пръв път се влюби в едно момче, което за съжаление не отговори на чувствата й. Разбира се неотлъчно бях до нея, подкрепях я, казах и че той е глупак за да не оцени такова добро и красиво момиче като нея и че живота е пред нея, тепърва ще се среща с любовта, тепърва някой ще я оцени като човек. Но тя вече не беше същия човек озлоби се, започна да търси подтекст на всяка моя дума, да се сърди и за най-малкото, да вдига скандали, започна да изпитва силна ревност от приятеля ми, дори започна да ме обвинява че я пренебрегвам, че не й обръщам внимание, всеки ден слушам колко черен и гаден е живота, че нея никой не я обича, че е грозна, че аз имам всичко, а тя нищо. И постепенно всичко това ме измаря, сякаш ми изсмуква настроението и енергията, покрай нея и аз започнах да се изнервям повече и да се дразня, знам че не е правилно и се опитвам да се контролирам, но положението вече е нетърпимо. Подкрепям я, окуражавам я постоянно, показвам и красивите черти както на живота така и на нея самата, но тя просто не ме чува. Не искам да я оставям, искам да се върне стария добър, весел и всеодаен човек, но нямам сили да се боря повече. Затова моля за съвет, защото наистина незнам какво да направя повече. Благодаря на всички за отделеното време и съвети и се извинявам, ако съм допуснала грешки в бързината!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: ef618c8885

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Вероятно спрямо възрастта ти, това действително се явява като проблем, но държа да ти кажа, че този проблем хич не е толкова голям, колкото си го представяш. Става въпрос за отношенията ти с даден човек- твоя приятелка. Знай, че най-важното е да имаш някакви критерии според които да избираш приятелите си и да не отстъпваш на тези си принципи. И когато някой от тези приятели има поведение, което не попада вече сред тези критерии- например изпитва завист както в случая- то тогава въпреки болката от загубата, трябва да направиш тази крачка. Компромиси се правят, да, но това за мен не е приятелка. Тя няма право да ти завижда, нищо чудно да се опита да ти открадне гаджето или пък да се опита да направи някоя друга глупост! Това че познаваш някой от много време нищо не значи, може дори да ти е роднина и пак да те прецака. С възрастта ще разбереш, че е важно най-вече да си отговорна пред себе си и да цениш най-много себе си, така ще придобиеш и чувство да преценяваш по-добре хората и да общуваш с такива, които споделят твоите ценности. Свестни хора има, но докато попаднеш на тях, е дълъг път. Научи се да изтриваш от живота си тези, които ти пречат, колкото и да боли в началото.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 8eff5c437e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Дай и малко време.... В момента тя минава през периода на несподелената любов.... Тя не иска да го приеме защото е наранена.. вижда теб и твоя приятел щастливи и лъчезарни.. тя си е мечтала за същото... излезте с нея поговорете обесни и каква е била преди.... кажи й че живота е радост но и тъга и искаш стария весел човек отново да се завърне в нея.. покажи и че държиш на нея... доколкото мета ти и показваш но... просто в момента е ядосана и силно наскърбена.. затова по-добре и дай малко време за размисли

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: d5d882d92c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Моята приятелка също беше така лятото хареса едно момче тръгна с токчета и поличка почна да се дразни да вика скуби си веждите дразни се натяква ми че едно момче ме харесвало и някакви такива но от само себе си всичко се оправя и сега си е същата като преди и сме винаги заедно а за твоя проблем може да и намериш приятел

 

...

горе^

преди: 11 години, 10 месеца hash: 19892395df

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От авторката:Благодаря на всички за съветите и отделеното време! :) Наистина опитвам се да й дам време, знам че не е леко това през което преминава, но наистина има моменти в които не издържам чисто психически. Не искам да я оставям в този момент, но надеждата ме държи че отново ще се върне онзи добродушен и весел човек с когото си споделяхме и най-съкровените тайни и сме се смеели до сълзи. Лошото в случая е че съм опитвала да говоря с нея и резултата е нулев, пак старата песен на нов глас, което доста взе да ме изморява. След разговор с нея съм като изтискана и от доброто настроение в което съм била няма и следа, чувствам се и много по-нервна, което се отразява по някакъв начин и на работата и учението ми. Ако не я чувствах като повече от сестра, досега да съм се освободила от това, но това че е най-близкия ми човек на който имам пълно доверие ме спира, просто ми е мило и не мога по някакъв начин да я оставя сама да се оправя с това, но вече психически не издържам. Много ще съм щастлива ако получа още съвети и как вие бихте постъпили на мое място. :) Благодаря на всички!

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: da421f6285

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Имах подобен проблем с тази разлика че аз я запознах с момче с което в последствие скъсаха. После започна кошмара за мен. Аз излязох виновна че съм ги запознала. Обаждаше ми се по няколко пъти на ден. Тормозеше ме, хващаше се за всяка моя дума. Много трудно го изживях но започнах да си изключвам телефона и да не приемам нейните обаждания. Постепенно тя започна по рядко да звъни и вече близо година не ми се обажда. Намерих си нови приятелки и сега вече си подбирам приятелите. Може би тя не ми е била истинска приятелка, щом се промени така. Сега съм по спокойна. Няма кой да ме обвинява всеки ден. Живота продължава.

 

...