Страдам
преди: 15 години, 6 месеца, прочетена 3169 пъти
Привет,пиша ви защото съм крайно тъжен! Първо да ви кажа че аз пуснах тема, но явно не е одобрена. Така..

Бях на море за 5 дена с нашите. Скучно ми беше и тъжни като гледах всички двойки как се милват. Почти ми се насълязяаха очите ходих по плака вечер да слушам от нощния клуб беше хубаво,но бях сам. Страдам от това, че се случи нещо прекалено прекрасно но и мъчно в 1 ден!

Дойде последната вечер преди тръгването ми от морето бях съвсем отчаян, исках да общувам с връсници прес времето което бях там! Но уви точно на стълбите когато тръгвах да се прибирам смутен, (има едни водни колела на плажа и там хората сядат вечерта слушат музика и се кефят на морето и яркото небе)видях едно сладко, очарователно момиче само слушаше музика и усещах как ме гледаше! Аз веднаха разбрах и си казах трябва да се опитам, няма да издържа 30 мин аз събирах кураж и се чудех какво да кажа стоях близо до нея и си гледах морето. Имах само 1 час на разположение да я заговоря да си поговоря и да се сбогувам с нея! (ето това е причината да страдам)

Отидох казах и: "Здравей,имаш ли нещо напротив от една 15 минтутна компания :) " и тя бавно се усмихна свали си слушалките и каза "ниет" Да беше рускня ( но в следствие тя ми каза че баща и е българин и живее в София, а майка и в Русия донякае ме разбираше какво говоря тя знаеще и ангийски и бг малко беше сладка толкова красива и добра пасвах си с нея приятно ми беше но уво за 40 мин бе всичко и то свърши отидох си и на нея и стана гадно тя е идвала в плд и може пак да дойде аз съм момче на 17 тя на 18.

Как да преодоля тази гадна дистанция исках да съм с нея сега по плажа да вървим да излизаме да плуваме но уви нещастието ме сполетя. Един път ще ми се усмихне късмета а то какво едно голямо нищо! Страдам разберете ме!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 6 месеца hash: 29efe05c5e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Всеки страда, не си сам. Аз... страдам от години, чувството на празнота и безсилие е убийствено, но не можем да го променим току-така. Нещата се оправят с времето, искат се сили, надежда... Късмета ще ти се усмихва още много пъти - повярвай ми. Има време за всичко... Знам какво е чувството да срещнеш човек като теб, да го спечелиш, само за да го загубиш. Само мисълта, че губиш точно този човек, може да те срине, но... не можеш да я върнеш. Радвай се и се усмихвай при спомена за тези 40 минути... минути на щастие. Може би някой ден, някъде, отново ще се срещнете, не се знае... Трябва да продължиш, не се предавай толкова лесно. Вече знаеш, че съществува човек, които би могъл да обикнеш... може би има още много такива, просто не си ги срещнал все още. Добро момче си - няма да останеш сам. Предполагам имаш приятели, разкажи им - те ще те разберат и подкрепят. Ще се почувствош по - добре, една виртуална подкрепа, не може да се сравнява с реалната. И да знаеш, че страданието дава много. Само тези, които са страдали могат да го разберат... Взима... взима ти част от щастието, но ти дава нещо, което малцина го имат... Прави те различен и това е най - хубавото. Не се предавай, бъди силен. Отчаянието ти е толкова голямо, колкото и моето преди години, но... тези чувства отминават. Казвам ти го като е един страдащ човек на друг :)) Успех. SFA

 

...

преди: 15 години, 6 месеца hash: 1acb91c50c

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Съгласна съм напълно с номер 1. "Добро момче си - няма да останеш сам." - това е абсолютно вярно, само не трябва да губиш надежда. Щастието е в малките неща. А те дават смисъл на живота ни. Тези 40 мин. са били малко, но дори години не могат да се равняват на тях и на щастието, което са ти донесли. Ти живееш за едни такива 40 минутки. И аз така - като дойде някой специален ден, в който съм много щастлива и си казвам: "Ето за това живея, за ден като този си струва да се бориш, да страдаш, да се мъчиш и да се трудиш." За един ден или за 40 мин. си струва цялата болка, която си изживял, за да вкусиш от щастието и да знаеш защо се бориш и защо си жив. Не се предавай! Дори да не срещнеш това момиче отново, животът ти и щастието няма да свършат. Напротив, те тепърва предстоят. Успех ти желая, мило момче. :)

 

...

преди: 15 години, 6 месеца hash: 1e14303cd7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Благодаря ви и че изчетохте така "щастливата" ми история и дадохте някаква капчица утеха,която може да окаже голямо съдействие в бъдещете ми! Бладодаря и на всички останали,които може би ще ми пишете! От Автора! Ако може и иска някой да ми даде някаква връска да си споделяме проблеми и моменти ще съм благодарен! PLD

 

...

горе^

преди: 15 години, 6 месеца hash: 29efe05c5e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ако искаш пиши на мен. :)) Оставям ти и-мейла си, а там ако искаш мога да ти дам и скайпа. Ще се радвам да се запозная с теб. :)) mire_11@abv.bg SFA

 

...

преди: 15 години, 6 месеца hash: 1a743e088c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз също мисля, като номер 1.. Сподели с някого, може би все ще се намери някой, на когото да се довериш и да споделяш за в бъдеще. Аз съм също като теб - на 17. И аз гледам вечер как всички влюбени щастливо се държат за ръце и долавят по някой по-специален поглед от човека до тях. И да-малко останаха свястните момчета на годините ти. Повечето са гъзари и т.н. Може би просто защото са попаднали на някоя по - отворена и си правят заключения, че всички са такива (малко се отплеснах от темата, съжалявам). Не се отчайвай - има го момичето за теб. Ако ви е писано да сте заедно съдбата пак ще ви срещне.. Ако искаш ми пиши на mimetto_pld@mail.bg , ще се радвам да поговоря с някой в моето положение, надявам се и ти.. Успех!

 

...