Труден момент
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1284 пъти
Първо, искам да кажа, че не съм от типа хора, които не могат сами да решат проблемите си. Не пиша това, за да кажете какво да правя и как да постъпя. Искам просто да чуя различни мнения.
Знам си, че съм по умен от хората около мен, просто защото мога да виждам нещата така както са, да усещам кога даден човек е под влияние на някаква емоция и как мисли този човек в този момент. Не е лесно да се обясни(и сега някои от вас нали веднага ще се хвърлят ти се мислиш за едисикъв или квито и да са критики, но не затова пиша тук). Историята може да ви обърка, но все пак моля, прочетете я и дайте отговори които са сериозни, защото доста се позанимавах да я напиша.
Ще започна така.
Един мой много близък приятел, който има мечта да стане футболист (всъщност е) преди известно време се запозна с едно момиче от моя клас. (В 9 клас съм (и отново моля, да не започвате с критиките за това, че съм малък и тн)) Та запознаха се и след известно време той разбра, че тя го харесва, но не иска връзка, защото знае, че скоро заминава в чужбина да играе футбол и не иска драмата накрая.
Доста често се случваше да говорим за нея и той често казваше, че не я харесва и не иска да има нищо с нея.
Мина известно време, и тъй като сме в едно училище и един випуск често се случва да сме на едно място в една компания. Снощи бяхме на кафе и на дискотека ние тримата и още едно момче, след което отидохме да спим в апартамента на момичето. Те се закачаха един друг, въпреки, че той не иска връзка. Накрая като отидохме в апартамента, докато тя се преобличаше влезе в нейната стая и я видя по сутиен и прашки, след което изведнъж започна да я харесва. Не са от хората които искат само секс, нито тя, нито той. Аз усетих накъде отиват нещата и с другото момче си тръгнахме от апартамента без те да разберат и отидохме на кафе в 4 през нощта, след което му се обадих и разбрах, че вече ходят. ТЕ ГРАМ НЕ СЕ ПОЗНАВАТ ЕДИН ДРУГ, държа да отбележа. На следващия ден излязохме с него и му казах какво мисля аз. Казах му, че не трябваше да избързва да тръгват, защото изобщо не я познава като човек, но му казах, че това което му казвам е лично мое мнение и да не се влияе от него. Той се съгласи с мен за това, че е избързал, но реши да остави нещата така и да види как ще се развият. Тази вечер се прибира и ми казва, че съм бил олигофрен, защото съм му говорел глупости. Беше говорил с нея по телефона, без да казва какво съм казал аз. След като ми каза, че е говорил с нея по телефона веднага ми стана ясно защо говори така. Според мен в този момент той наистина си е мислел, че има нещо повече към нея, просто защото е говорил с нея, а знаете, че на всеки му е приятно да му казват нещо хубаво и че значи нещо за някой. Аз отново му обясних, че това което съм казал си е лично мое мнение. Аз обичам да съм директен. По рано му бях казал, че им давам максимум 2 3 седмици, но ще се радвам ако се задържат. Той ме обвини, че съм го убеждавал, че не трябва да са заедно, но не е така. Беше просто личното ми мнение, и колкото и да ми е тежко да го кажа, знам, че няма да са заедно повече от 2 3 седмици, защото умея да разбирам хората. Малко си поговорихме и отново каза, че бил избързал, но му казах не на мен тия, защото накрая пак аз ще съм виновен. (някакси разбирам от психология и мисленето на хората) С него сме много близки и понеже не искам да се караме му казах, че повече няма да давам каквото и да е било мнение на тази тема. Той каза, че бил много объркан и не знаел какво да прави. Това го знаех и без да го казва, но му казах, няма да си давам мнението за този проблем и така и направих. Не трябва, защото това си е нещо лично негово и не трябва да се меся, но не знам как ще издържа да си мълча. Ще се съгласявам като ми казва, че тя значи нещо за него и ще им пожелавам любов. Няма да ми е проблем за тези 2 3 седмици. Ако случайно се задържат повече, ще съм наистина щастлив за него.

Тук идва въпросът ми: Да си мълча ли, въпреки, че знам какво ще стане или да си изказвам мнението направо, с риска да се скарам с него. И също донякъде си мисля, че може би аз го "ревнувам", колкото и педерастко да звучи. Попринцип знам как да се оправя във всяка ситуация защото усещам как стоят нещата, но тука интригата е доста навъртяна и моля за малко мнения.
Благодаря ако сте го прочели всичкото и сте го приели сериозно. Може малко тук там да сте се объркали, но няма как да напиша цялата история и да докажа думите си(и да го направя няма да ме разберете, защото не сте на мое място). Сега моля, по това което сте прочели, коментирайте как мислите вие. Не искам от вас решение на някакъв сложен проблем на живота, а просто вашите мнения. Благодаря отново :)