Как да продължа напред?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1764 пъти
Първо да кажа, че след по-малко от месец правя 17.. До преди 3 месеца имах всичко - семейство и приятели, преди 2 дойде и любовта, а сега... Родителите ми се разделиха (заради баба ми) избрах да живея с баща ми, тъй като майка ми предпочете да остане с майка си.. С него се разбираме идеално, винаги е било така, но той не спира да прави грешки - имаме заем от банка 15000лв. а преди няколко дни разбрах сама, че е изтеглил друг - 500лв., които не разбрах за какво са му, както и да е.. Важното е, че заемите са на лице.. Двамата живеем със средно 800 лв. - заплатата му, като 180лв е само квартирата ни, тъй като се изнесохме.. Отделно сметки- ток, вода, интернет, кабелна.. и 250 за заемите.. За нас не остава почти нищо, но въпреки това, не се оплаквам.. Преди 2 месеца се появи момчето, в което и до ден днешен съм ужасно влюбена.. Той просто е моят идеал и като външност и като характер, но нещата просто не се получиха - той е доста нервен така да се каже - когато се ядоса започва да вика, псува и обижда и основно аз го отнасях, това е една от причините и да се разделим.. Нооо явно още нищо между нас не е приключило - не спираме да се търсим - звъним си, пишем си, виждаме се.. Просто не сме заедно.. С него беше "първия ми път", може и заради това да не мога да го забравя, но въпреки това не съжалявам, че го направих.. Най-добрият ми приятел ме предаде така да се каже - твърди, че откакто съм с него, съм се променила ужасно много, а връзката ни съвпадна с раздялата на родителите ми. Може би тези думи бяха само предтекст, просто не иска повече да бъде до мен. С 2 думи съм напълно сама - не мога да говоря с баща ми за почти нищо, нямам приятели (доста хора се дръпнаха от мен), с гаджето може би нищо няма да се промени.. Общо взето единствения човек, който е до мен е брат ми.. Той е всичко за мен - по-голям е със 7 години. Той е единствената ми подкрепа.. На Коледа ми подари телефон, който ужасно много исках и преди няколко дни го изгубих, както и всичко друго в живота ми.. Не знам какво да правя, как да постъпя, как да продължа напред? Забравих да спомена, че преди 2години бях жертва на блудство.. Преживях го сама - само майка ми знае. Имам чувството, че ще рухна. Не виждам светлина от никъде, а се опитвам по всякакъв начин да оправя живота си - в училище съм горе долу добре - успехът ми е 5. 20.. Не отсъствам, от училище директно се прибирам вкъщи, все пак трябва да чистя, да готвя, да пера, с 1 дума да гледам семейство, което го няма.. Когато баща ми се прибере от работа - почти 12 часов работен ден - играе на компютъра, не мога въобще да говоря с него.. Не знам какво да правя, всичко около мен е един голям провал.. Как да продължа, какво да правя... Това е животът ми в няколко реда - сълзи, болка, нещастие.. Момчето, което обичам до някъде ми помогна да преживея раздялата на нашите - цялото ми внимание и време беше за него.. А сега, просто няма какво да ме разсее - мисля само за проблемите, изолирам се от баща ми, плача сама и въпреки това се опитвам да се държа, но понякога просто не мога - като днес, за това и реших да споделя живота си с Вас - не искам съжаление, искам да покажа на хората, че въпреки всички болки, трябва да останем силни!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: 0677d409f0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   В началото си написала, че се разбираш с баща си. Защо не поговориш с него? Потърси подкрепа от него. Ти сама знаеш, че за момента той е единственият, който е до теб, естествено и брат ти. Не се оплаквай, защото някои хора нямат и това, което ти имаш. Това за телефона беше глупаво. Никой не ти е виновен, че си си изгубила телефона. Момчето ще го преживееш скоро, а най-добрият ти приятел... сама си осъзнала що за човек е като те е оставил точно, когато си имала нужда от него. Горе главата и оценявай това, което имаш и притежаваш (: Г

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 7859c4a52b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И аз се чувствам самотен понякога, но има и нещо които ме разтоварват, като това да се поразходя, да тичам, да чета разни и неща, да гледам филми, да играя футбол, знам че си момиче, но има доста неща които могат да те разтоварват от това ежедневие, може да рисуваш или прерисуваш разни неща, преди го правих, но за това се искат и доста нерви :), гледането на луната и звездите също е приятно, навява ми хубави спомени, макар и те да не са били през нощта, по успеха ти съдя и че доста учиш, което е хубаво, но и по този начин си запълваш голяма част от времето, аз може би щях и да чета повече уроци от колкото имам за да си запълвам времето, незнам, но се отдавай на хубавите неща, понякога е нужно дори и 100 метра да се разходиш за да забравиш за всички други неща, сигурен съм че ще има неща които ще те правят не щастлива, а много щастлива и ти не знаеш за тях още, всичко ще е наред, иска се само време :) м21

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: a5c3524fa5

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ами ти си много силна! Когато моето семейство се разпадна, нямах желание за нищо, намалих успеха си в училище и сега съм с една диплома, дето ме е срам да кандидатствам с нея. Грижиш се за дома си, буквално за баща си се грижиш. Моля те, не спирай да бъдеш силна! Като завършиш, кандидатствай нещо, каквото поискаш. И се хвани на някаква работа, че да можеш да се издържаш сама. Трудно е, но много хора го правят. А засега - продължавай да учиш така, грижи се за дома (нищо, че е квартира), за да ти е уютно, когато се прибереш. Намери си друго момче, което да не ругае и да не вика - сега не го усещаш, но от този, първия, ще почнеш да се уморяваш, да си все унила, да дебнеш да е добре, че да не се ядоса и да се развика. И така, срещай се с някое добро момче и си направи планове какво ще правиш след като завършиш. Умните хора не се оставят на течението. А ти си много умна! Успех!

 

...

горе^