Споделена история от Тинейджърски |
Изповед
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1663 пъти
Предполагам, че историята ми ще стане доста дълга, затова не задължавам никой да я чете, но силно се надявам някой да ми даде съвет. Ще започна със живота си и естествено, че ще е с големи пропуски, но ще гледам да е най-важното. Ето я нея:
Аз съм момче, което тази година завършва 17. Преди около 4 години родителите ми се разведоха. Никога не съм обичал баща си, пие много, комарджия е, с две думи деградирал човек. Започвам обаче да се притеснявам за майка си. Може да се каже, че цял живот ме е гледала сама, но кой я е карал да се жени? В момента не мога да измисля от къде да подхвана всичко... толкова е много.
Тъй като тя играе главна роля в живота ми, може да се каже че покрай нея и липсата на мъжко присъствие се промених, станах хомосексуален и съм сигурен, все пак съм пробвал да бъда и с момиче и с момче, просто тръпката при момчето е хиляди пъти по-силна. Вече разбирам колко важно е възпитанието на едно дете и ме е яд, че живея този прокълнат живот, само заради глупостта на другите. Опитвам се да бъда силен, да се приема, да гледам на живота позитивно, но не става просто. Започнах да мразя слънцето, заобичах лошото време и тъжната музика, научих се да живея с мрачни мисли. Пред останалите съм много лъчезарен, всички смятат че живея добре и че нямам проблеми, но маската която нося, крие много тъжен човек.
Хиляди са случките в семейството ми и всеки е с много странен характер, има тайни, които още не знам и не искам честно казано. Разбрах, че баща ми и леля ми са осиновени, майка ми наполовина, защото нейния баща е прост. Това го преодолях за седмица на фона на всичко останало, опитвам се да бъда силен. Майка ми се вижда с 2-ма мъже, спи със тях, само заради парите, това също го преодолях. Разбрах, че леля ми е като мен, хомосексуална. Вчера се случи нещо много лошо, напих се с уиски и нямам спомен какво точно ми каза майка ми, но и се разкрещях много жестоко, тя се разрева и от тогава не сме си говорили. Крещях и в лицето, че е виновна за всичко, мъката, която криех изригна от мен като вулкан. Жалко, че не избираме родителите си, но какво да се прави. Преди си мислех, че е силна жена, защото въпреки че е сама се справя, влиза в ролята и на мъж, но сега стигам до извода, че тя си е виновна за всичко, заради глупавото и мислене. Не понасям такива хора, най-много се дразня на такива, но вече даже нямам сили да им се противопоставя. Изморявам се от всичко, което ми се е насъбрало. Имах периоди, в които на косъм ми се е разминавало от самоубийство, защото всеки път се замислям, че някой ден ще успея да загърбя всичко и да продължа напред. Може да съм егоист, но как няма да не съм, като живота ме е направил такъв, опитвам се да го спра, но не съм достатъчно силен. Тази жена е побъркана, не живеем добре, постоянно плаче, че няма мъж, че нямаме пари, за да си платим сметките. Това аз винаги го попивах и отвътре страдах, когато я виждах в такива опиянени състояния.
Не мога да издържам, не мога просто да продължа, колкото и да го искам. Имам малко, но близки приятели, но дори и те вече не могат да ми помогнат. Искам просто един ден спокоен живот, без проблеми, без нищо, но явно няма как. Мислех, че всеки си го прави, но сега разбирам, че децата не заслужават лошо възпитание, защото са невинни. Моля ви се дайте ми съвет, дайте ми прична, за да живея. Имам амбицията да стана Фармацевт някой ден, но не знам как ще успея да стигна до там.
Искам да избягам от лошите мисли, не искам да ме преследват и да си мисля такива неща. Чувството ми за справедливост обаче винаги надделява и се ядосвам отвътре. Много малко хора ще ме разберат, даже не мисля някой че ще ми влезе в положението. Вече проблемите на другите ми стават смешни, когато погледна себе си. Проблемния социум в България ги преодолях, както и хомофобията във всички, не че парадирам с това, което съм, но си ми личи, не мога да го променя. Леля ми е полицайка и явно доста често и се случва да прибира пияни, защото седна и ме изслуша, не че и казах нещо съществено, но прояви крайно разбирателство.
Ето какво ми написа по скайп днес:
"много неща си събрал в себе си... понякога когато ти е тежко.. звънни ми... аз ще те изслушам винаги... и ще остане между нас"
Това ме накара да се замисля. Вчера искаше да и кажа, но не знам дали да и се разкрия. Има много малко истински хора на този свят, всеки се прави на нещо, което не е и ми писва от цялата тази измет, без извинение. Помогнете ми, как да се отърва от всичко това?
|
