Моя ужасен живот
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1896 пъти
От доста време в семейството ми има проблеми, нека започна с майка ми - тя работи, не печели много но все пак прави каквото може, тя и баща ми много карат абе може да се каже, че се мразят дори. Трудно й е да се справя сама с всичко вкъщи, сметки, джобни, храна, транспорт. Сигурно се чудите баща ми какво прави. Ами нищо, нищичко, баща ми е пълна противоположност на майка ми той има собствена фирма печели много, но за сметка на това не дава и лев за семейството, от време на време ако реши купува храна, но сметки за ток, вода, интернет и. т. н не пипва. Той е човек с огромно его, мисли че аз, майка ми и брат ми сме му длъжни защото цитирам "ако не съм аз вие да сте измрели досега" предполагам вече схващате за какъв човек става въпрос. При всяка възможност се заяжда и крещи на мама, а за брат ми да не говорим него го мрази и в червата защото брат ми прави много глупости. Той е на 24 и наистина много жестоко се дъни, няколко пъти катастрофира с колата на баща ми, често му измъква по някой друг лев ей така защото има да връща или му трябват и баща ми естествено изперква и почва да му вика и да ни гони от вкъщи. Всъщност баща ми мен много ме обича, наистина дава всичко за мен, пари, дрехи и други такива глупости, но това че се държи с майка ми като с боклук ме побърква нарича я "куче" "свиня" и др. епитети които не желая да употребя защото ми става супер гадно. Забравих да кажа още нещо много важно баща ми има любовница с дъщеря, тази жена 1во му краде пари от бизнеса, а дъщеря й скоро имаше бал, за който баща ми се охарчи, а на моя брат неговата плът и кръв даде 100 лв. а за това момиче само за вечерта й е дал 1000 лв. за рокли, чанти, коли, обувки, гримове, прически и маникюри да не ви казвам колко пари е дал. Снощи моя "мил" и "прекрасен" баща обвини майка ми и брат ми, че заедно го "крадат". Е как да живея с такова семейство кажете ми? Баща ми води дела от които може да спечели доста, но без майка ми ще изгуби тя точно това цели, не иска да му помага а и я разбирам, но ме е страх че може да й направи нещо ако го саботира... Снощи ми беше ужасно гадно, а и не само заради това а и заради факта, че много гадно подведох и заебах едно момче, и не издържах - нарязах се. Не ми е за пръв път, но вече не издържам страх ме е, че накрая ще стигна до крайност и не знам какво ще направя със себе си. Понякога просто се сгушвам, рева и си мисля как не искам да живея вече, перфектния живот за едно 15 годишно момиче нали...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: cbd14a1927

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мисля, че ти си станала жертва на родителите си - на техния ужасен живот. Така погледнато животът ти на теб лично не е толкова ужасен - жива си, здрава си, имаш храна и покрив над главата си, облекло, не те бие никой. Това е повече от 70% от момичетата у нас. От тук нататък всичко си зависи от теб - ще учиш ли, ще имаш ли самата ти хубава професия и доход или ще завършиш като майка си например. През 99% от историята ти сякаш човек слуша тази женица. През друите 1% си проличава твоята ревност към любовницата на баща ти и най-вече - към детето ?, но пак изказани с думите на възрастна жена. Събуди се - къде е твоят живот в цялата тази работа. Родителите ти, най-вече майка ти имат ужасен живот, но ти живот практически нямаш. До сега те са ограбвали живота ти с глупавите си караници и проблеми, но ти си вече на 15 г. и можеш сама да си правиш заключения, изводи, а и да регулираш поведението си така, че да се измъкнеш от ужасното си семейство, и да - ти да имаш един ден бални рокли за хиляда лева, не за сто. Това си зависи от теб. Моят съвет - не се намесвай в конфликтите на родитлите си и не взимай страна, въпреки че на пръв поглед баща ти е чудовище, а майка ти е Дева Мария. Но това е нейният поглед. Направи си свои изводи за нещата, но за себе си - НЕ ВЗИМАЙ СТРАНА. Ти си дъщеря и на двамата. От теб зависи дали ще се осереш като брат си и ще станеш един нехранимайко или ще успееш в живота. След точно 3-4 г. животът тегли чертата и или ще изпадаш, или ще продължиш. Аз на твое място бих се държала цивилизовано и с двамата си родители. На майка си бих помогнала в домакинството малко, на баща си бих казала една блага дума като се върне от тежък работен ден. След това си отивам в стаята, учене, учене, учене... онези да се карат, да се бият, да правят каквото щат - бих стояла настрана - без да взимам страна и да съм част от ужасния им брак. Накрая гледам да влезна в най-добрия университет, най-хубава специалност или направо в чужбина и завинаги си оправям СВОЯ си живот, родителите да се оправят - те са ГОЛЕМИ хора и животът си е техен. Успех и умната

 

...