Споделена история от Тинейджърски |
Майка му пречи на приятелство ни
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1892 пъти
Преди няколко години се преместих в по-малък град и обърнах гръб на всичко любимо, което имах. Родителите ми напуснаха страната и аз останах при роднините на майка ми. Не можах да си намеря приятели. Постоянно слушах всякакви приказки по свой адрес. Отчаях се до такава степен, че започнах да се съмнявам и да си казвам, че само аз съм си виновна. Така беше до миналият месец.
Запознах се с едно момче. Опитах се да не му показвам колко съм отчаяна. Исках да се разтоварвам, намирайки частици от него в себе си. Той се оказа доста срамежлив. Първоначално си говорехме, аз разпитвах и той отговаряше. Но напоследък спря да се включва в скайп. Или се включва пише ми за 10 минути и си измисля извинение, което да сложи край на диалога. Знам че иска да общува с мен. Кара най-добрия си приятел да бъде посредник между нас, но когато му пиша или се изключва или просто ме реже. Държи се сякаш не знае, че ме наранява повече от другите. Аз виждам в него само най-чистото и искрено приятелство. Не искам да прекратя отношенията си с него. Той се крие като дете, но в същото време мисля, че се увлича и майка му иска да сложи край на това. Остава ми само година с него. После ще поема по своя път, а той ще затъне в малкото градче. За разлика от мен той не иска да бъде преуспял в този живот. Имам чувството, че майка му си мисли, че ще го взема на гръб и ще го занеса на друг континент. Сякаш тя вече е подредила живота му. Това е лошо, но той го приема добре, значи няма за какво да се бунтувам. А аз не искам да се сближавам толкова с него, той е просто едно момче, което има нужда от истинско приятелство, а това е и нещото, което искам аз. Никога не бих останала в малък град, заради него. Просто исках той да ми помогне да се развеселя и аз да го накарам да се отпусне. Защото той изпитва самия ужас като говори с момиче. Откакто се запознахме не ми е звънял, поради простата причина че го е срам. Знам, че други момичета ще му се изсмеят и ще започнат да говорят тъпи неща зад гърба му. Но аз никога не бих направила такова нещо, защото знам какво е да ти се присмиват и да мислиш, че падаш от друго измерение. Губиш всеки ден в търсенето на някой, който да проговори на твоя език. Просто искам да намеря общия език с него.
|
