Споделена история от Тинейджърски |
Самообвинявам се непрекъснато за всичко
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1645 пъти
Отскоро започнах непрекъснато да се разтройвам-дори за най-малкото нещо.
Непрекъснато ми е гузно за нещо. Тъпо ми, че не изглеждам, като една моя готина съученичка. Тъпо ми е че не отделям достатъчно внимание на семейството ми. Аз постоянно седя залепена на тоя комп и гледам някви сериали. Имам малка сестра. През почивните дни, вместо да излезна с нея на разходка, аз седя вкъщи и се чудя какво да правя, ако не съм на компа, ще подреждам нещо. Тъпо ми става когато прекаля с яденето понякога. Тъпо ми става, когато не мога да контролирам мислите си, и мисля за неща, за които не искам да мисля. Не живея пълноценно. В последно време някак живота ми се обезсмисли. Имам чувството, че имам някакви психични отклонения. Живея си в моя свят. Отделям се от хората по свое желание. Рева за щяло и нещяло. Нервирам се. Удрям по стената или по някой друг предмет от нерви.... нямам сили за нищо. Постоянно ми се спи. И за живота, който водя, обвинявам себе си, защото имам много възможности, но не се възползвам от тях.
|