Искам съвет как да продължи , защото не мога повече
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1825 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 14 години.. Просто незнам как да продължа да се боря с този жесток свят.. За тези 14 години съм преживяла доста неща както радости така и несгоди.. За последния месец наистина ми се събра много просто съм жестоко депресирана.. Като се почне от това, че дядо ми почина... Той беше човек който обичах като свой втори баща.. Още не мога да повярвам.. Също така често срещания проблем с момчетата.. Всичко започна съвсем случайно както винаги.. Запознахме се покрай майка му, която беше много разговорлива.. Още щом го видях не мислех, че нещо такова ще се случи.. Мислех, че ще мине и ще замине и ще си останем просто "приятели".. Е да ама не.. Нашите много се харесаха взаимно... Започнахме да си пишем.. Разбира се аз започнах да го харесвам.. Понеже съм малоумна.. Признах му, че чувствам нещо към него.. Забравих да уточня, че сме от различни градове.. И така всичко е по сложно.. В първия момент той си помисли, че го подигравам, а това не беше така... В началото се държеше добре.. И също така му заявих, ако не искаш нищо нека всичко да спре да до тук.. Той имаше в предвит това... Аз не очаквах нищо не се и надявах дори... Започнах да чувствам нещо по - силно към него, много по-силно... Когато дядо почина вече се бях запознала с него... " Уж " бяхме близки.. Аз преживях доста... Насъбра ми се много и си прерязах едната вена... Съответно той разбра, започна да ми се кара... Помня и думите му " май не помниш какво имаш и искаш да го загубиш ", не ме упреквайте, че я рязах... А думите ми още в началото "не ме наранявай, моля те " "никога"... never say never.... От този ден той започна се едно нищо не съм му казвала... Мен започна да ме боли... Всеки ден болката растеше, защото имаше и други момичета.. Ще кажете как можеш да изпитваш нещо към него като се далече един от друг? Ми и аз не знам просто се случи.. Започна игнорирането и лъгането... Споделих му доста неща, който дори най-близките ми не знаят... Защото нали обичаш този на който се доверяваш... Онзи ден ми казаха, че е възможна да имам тумор и е възможно да умра.. Казах му и вече си мислех, че ще умра.. Той каза, че нищо няма да ми има.. На другия ден лекарите ми казаха, че нямам тумор но е възможно да се появи... Едното за сметка на другото... В същия ден пребиха един приятели и той е в болницата с мозъчна травма.. Просто отвсякъде проблеми... Както плаках от радост така и от тъга.... Какво да правя с него? Не мисля, че умирането е решението просто съм в задънена улица.. Не ме упреквайте... Надявам се да ме разберете....