Споделена история от Тинейджърски |
Объркана съм..
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1580 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 15 години с един доста тежащ на сърцето ми проблем. Бих искала да Ви разкажа историята си, надявайки се, че някой по-опитен от мен би ми помогнал.
Преди година и половина срещнах едно момче, всичко беше някак детски настроено, но тъй като си нямах гадже а той привлече вниманието ми тръгнахме. Той не е от моят град, затова се виждахме само ваканциите. Обичахме се много.. силна ''истинска '' любов ( знам, че звучи глупаво, но той наистина ми показа, какво е да обичаш ) бяхме заедно около 6 месеца, след които аз поисках да се разделим.. знам, беше грешка, но се чувствах някак твърде задушавана.. Не след дълго ( до колкото помня не беше повече от 2 седмици ) разбрах, че ми липсва, че беше глупост, а тъй като не спирахме да мислим един за друг се събрахме. Мина много време, той се промени, държеше се с мен сякаш съм негово притежание.. чувствата му като чели избледняха. Това беше след лятото, през което бяхме заедно всеки ден. Той си тръгна септември, но ние поддържахме постоянна връзка, скайп, телефон и т. н. Нещата станаха по-лоши, започна да се държи зле с мен.. но аз не се отказах от него, защото знаех, че е момчето на живота ми.. Един ден просто ми каза, че се целувал с някакво момиче, че било грешка. Почувствах се предадена, бяхме повече от година заедно. Тогава искаше да помисли малко и за около седмица не бяхме заедно. Той съжали ( надявам се искрено, но тогава изглеждаше така ) и се събрахме, отново заради любовта ми към него. Може би мина месец, той тръгна с друго момиче, остави мен. Аз трудно понесох нещата, много трудно.. бяха заедно месец, тя го заряза и той се върна. Уж всичко беше наред, пак се усмихвах.. но дойде зимата. Дойде тук, видяхме се, гушкахме се, беше прекрасен ден.. вечерта щеше да ходи в някакъв приятел, уж само момчета. Е, не са били.. той се бил напил и се целувал с момиче, което дори познавам. И това разбрах.. и тогава го подкрепих въпреки болката, дадох му време да остане сам и да помисли.. следователно после се събрахме. Минаха 2 месеца.. всичко беше прекрасно, мили думи, сладки жестове.. звънеше просто да ми каже, че ме обича, неща които няма да забравя. Преди 2 месеца се видяхме, а аз глупачката, всичко оставила в миналото преспах с него. Надявах се, че ще бъде последният.. седяхме и си говорехме за бъдещето, че дори и за бъдещите ни деца. Направихме го няколко пъти докато си беше тук. Прекарахме един от най-романтичните си моменти месец след това, можехме да се видим само за ден, той беше с приятелите си, но намери малко време и за мен, в който момент се чувствах като принцеса. След това си тръгна.. Беше мил, продължихме '' перфектната '' си връзка до един момент, в който той се отдръпна. Казваше, че ще ме обича вечно, че не е глупак за да ме използва, и че никога няма да се разделим. Но това мина.. пак поиска време, временно разделени, за да си починем от проблемите. Аз всъщност съм много ''лабилно'' момиче, и щом видях че нещо не е наред се опитвах да го променя с разговори.. плачех в повечето случаи, той не говореше много. Е, сега се стигна до тук, аз плача постоянно, мисля си, че няма да бъдем пак, съжалявам за много от хубавите мигове.. Не знам колко време ще чакам този път, но това ме убива.
Онзи ден едно момче ме покани да излезем, тъй като имам симпатия към него се съгласих, въпреки, че знаех, че това едва ли не е предателство. Днес излязохме, и наистина ми хареса.. милото държание, срамът, всичко беше някак приятно. Но до толкова, не съм го целувала, не съм го прегръщала, нищо.
Знам, че ако трябва да чакам ще изпусна това момче, но също знам, че за почти 2 години аз съм свикнала, привързала, и обикнала моето момче. Липсва ми всеки миг, гледам го че е на линия, но не пиша, старая се да не звъня.. защото явно му преча.
Много ми е тягостно, не знам какво да направя.. всички хубави спомени са в главата ми, първият път.. всичко. Отдадох му се, защото знаех, че ме обича. Сега не знам.. той казва, че ме обича, но след време не знаел какво ще направи, че не може да ми даде сигурност и ' завинаги ' е твърде рано.
Страх ме е.. не знам дали ще спра да го обичам, дали ще чакам пак, и дали ще съм с него вечно.. знам, че ми липсва.. много. Знам, че ще съжалявам каквото и да направя, но моля ви, подскажете ми с нещо, защото ще се побъркам.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 3155664852 |
|
1. Миличка въпреки, че го обичаш, той е постъпил много лошо с теб, и ти е показал, че не те заслужава, не храни напразно надежди, опитай с другото момче, той може да се окаже твоята любов. Забрави първият , колкото и трудно да е това. Прекалено много жертви си направила в името на любовта и си позволила да бъдеш нарънена, някаде те очаква твоят принц, който ще те направи щастлива. Целувки, SLAI
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 13e8ed70ad |
|
2. Мило момиче, може и да не ти хареса моя съвет, но по-добре не си губи времето с това момче. Колкото и да го обичаш или поне в момента така си мислиш, това не са грешки които трябва да му прощаваш с такава лекота. Той явно вече е свикнал че ти винаги си там и го чакаш, готова да му простиш всичко, така че неговите "грешки" ще продължат, а за теб ще остане само страданието. Това че ти е първият и винаги ще имаш по-специално отношение към него не трябва да ти пречи да разсъждаваш трезво, не си заслужава да бъдеш с него. Казвам ти го, защото имам опит и във връзките от разстояние и в зарязването на първия. И не съм съжалявала за решенията които съм взела.
Ж 28
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: cf233b21a6 |
|
3. Излъжат ли те един път си жертва. Излъжат ли те втори път ти си виновна, не стига че се е целувал с други момичета а си го и `наградила`. Спаред мен го забрави и продължи напред. Остави го не си заслужава. А дори да се съберете ти ще му имаш ли доверие?
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: bd1044054a |
|
4. Благодаря за съветите.. Е, ние все още поддържаме връзка, но.. но, не знам. Той казва, че ще се съберем.. какво да мисля?
До номер 3 - Не знам до колко ще мога да му имам доверие, но наистина ми е трудно да се откажа от него. Липсва ми и за жалост продължавам да го търся. Колкото и пъти да се е случвало така аз все още мисля, че му вярвам..
Авторката
|
|
