Татко ми е пълен егоист
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 3137 пъти
Обичам баща ми, но напоследък взе да става непоносим. С майка ми не се разбират. Той не дава пукнат лев за нея и за сестра ми. Живеят разделени. Баща ми работи в друг град и аз понеже съм 8-ми клас, тази година се преместих в училище в същия град, където той живее. Та, сега живеем заедно. И постоянно ми прави забележки. Първо беше да говоря по-тихо, да намалям телевизора до 7, то направо нищо не се чува. Кара ме да чистя, да мия съдовете, да оправям чантите като напазарува. ОК с второто съм съгласна. Все пак някога трябва да започна домакинската работа... НО не се изчерпва дотук. Като ям, все следи какво съм изяла. Доказателство, че е егоист. Примерно следната ситуация : беше ми се прияло сладко и имаше някъв шоколад на своге мъничък.. вечерта той отваря шкафа и гледа-изяла съм го и веднага.. "ааа тук имаше някакво шоколадче ти си го изяла. Тиии нали спазваше някаква диета? Аз затова съм ти купил пържоли.. "
Един път наистина бях на диета обаче някаква строга. И бях много гладна вечерта. И му викам "охх, ще умра от глад, пък трябва да се отслабва" и той ми вика еххх ти и ти си като тези вечно гладни и дебели".. след което отидох в стаята си и заплаках. Как може собствения ми баща да ми намеква, че съм дебела. Висока см 1. 65 и тежа петдесет и няколко килограма. Ситуациите, в които ми е намеквал, че съм дебела са много... последната ви я давам, която се случи преди не по-малко от 10 минути : Сядам на стола, обаче бързо и се хвърлих направо върху стола и стола понеже е някъв стар и изскърца, при което баща ми отново сподели една от великите си мисли: "леко бе, ще счупиш стола. Имам един колега, дебел, и всеки път като ми дойде в кабинета и сяда на стол, при което столът виниги изскърцва... жалния стол"...
Татко ми с 300 зора ми дава едните джобни за деня. За друго-не. Храна купува, каквато и той ще яде, не само аз. Не може някаква храна да е купена специално за мен. Все той трябва да хапне от нея. Вчера ми купи един чадър и вече горд от себе си, че ми взел няква бракма за 3 лв ми вика "ейй, пак се уреди... живот си живееш". Що за живот? Това ли са му възгледи за хубав живот? Постоянно ме натъжава!!
Мама? -тя е друг въпрос. Тя не е светица. Но не е стигала до такива крайности, че да ме кара да се чувствам нежелана на този свят или едва ли не да ми иде да се самоубия. През 13-те години, в които живях при нея ми е осигурявала всичко в изобилие-и храна и дрехи, единствения проблем беше алкохолът. Тя пие доста, жалната. Защото много обича баща ми, но той не я... Той я напусна и се оправда, че трябвало да работи, за да печели повече пари. Но все си е същия-егоист, все "уж" няма 5 лв в портмонето, за него никой нищо не правил от семейството. Че не е ли мъжът главата на семейството. Този, който полага основни грижи за него и го прави щастливо.... Явно според него-не!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: edd261bc38

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Според мен не баща ти е егоист, а ти си егоистката. Не се сърди, но е време да прочетеш написаното от теб и сама да си направиш сметката каква си отстрани. „"ааа тук имаше някакво шоколадче ти си го изяла. Тиии нали спазваше някаква диета? Аз затова съм ти купил пържоли.. " Извинявай, но някои семейства ядат 1 път в годината (за Коледа) паржоли, твоят баща дори мисли за твоя диета някаква и ти купува такива скъпи меса. А ти като излапа ЦЕЛИЯ шоколад, защо не остави 1-2 парченца за баща си, а? Той е егоист, защото ти носи паржоли, а ти какво му занесе, за да не си егоист? Помисли ли за него като излапа последно някакво лакомоство - ей така, малко да оставиш в шкафа? „Храна купува, каквато и той ще яде, не само аз. Не може някаква храна да е купена специално за мен. Все той трябва да хапне от нея. “ На фотосинтеза ли да кара, според теб? Когато тръгнеш на работа и почнеш да изкарваш пари, тогава си купувай и си яж цялата храна. „Вчера ми купи един чадър и вече горд от себе си, че ми взел няква бракма за 3 лв ми вика "ейй, пак се уреди... живот си живееш". Имал е предвид - не работиш, а каквтото ти трябва ти пада от небето. Ами завижда ти човека - на него няма кой да даде, а и ти отгоре неблагодарна. „През 13-те години, в които живях при нея ми е осигурявала всичко в изобилие-и храна и дрехи, единствения проблем беше алкохолът. Тя пие доста, жалната. “ Майка ти ти е била просто удобна, защото като алкохолно зависима е нямала как да те възпитава и да ти постави някакви правила в живота. Според мен баща ти много добре прави, поне ще се научиш на домакинска работа и няма да се освиниш допълнително. При твоята височина ти макс трябва да си 50-52 кг., а като чета си направо като подяждаща гъсеница. Яж си, тялото си е твое, но ти само за ядене мислиш и действително подяждаш горкичкия човек. Майка ти яко те е обработила и добре си прави той, че не дава и 1 лв. на тази женица. Ти като голяма гимназистка, между другото, струваш много повече от другите деца на родиелите ти като издръжка - почва се от наема и се свършва при пържолките. Те са се разбрали, не се притеснявай за майка ти - какво искаш, да ? се дава пари за по-качествен алкохол ли? Бъди благодарна, че баща ти изобщо те е приел и се грижи за теб. Навън има 70 хил. деца, чиито родители изобщо не се грижат за тях и още 80% от децата навън, които с удоволствие биха имали бащи, които да им носят паржолки и да им осигуряват топъл, сигурен дом. Храни куче, за да те хапе - това си ти. Моят баща никога не ми е купувал паржоли, чадър, но ако го беше сторил НИКОГА не би ми идвало на акъла да мърморя дори, че чадърът бил за 3 лв. Знаеш ли ти как се изкарват 3 лв., между другото, или само знаеш да ИСКАШ? Аз с моите пари купувах шоколад, който разделяхме в семейството и през ум не ми е идвало да излапам целия шоколад, макар и мой, без да оставя на другите. Това за мен е егоизъм!

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 08c5921619

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Номер 1 от целия ти коментар за едно си права. Трябваше да му остави малко шоколад, но аз на детето си никога, ама никога не бих направила забележка, че ми е изяло шоколада. "Яж си, тялото си е твое, но ти само за ядене мислиш и действително подяждаш горкичкия човек. " "Бъди благодарна, че баща ти изобщо те е приел и се грижи за теб. " - Тези две твой реплики направо ме оставиха без думи. Вярно е, че човек трябва да мисли за другите, ама в крайна сметка той е родител. Задълженията на децата и на родителите са различни. Вярно е, че има деца, които са много по-зле от нея - в сиропиталища и т. н., ама в крайна сметка трябва ли да сме благодарни на родителите си, защото не са ни пратили в дом? Едно дете за мен не е само резлутат на един интимен контакт между двама души, а и на желанието им да имат дете, на желанието им да отгледат едно дете, на желанието им да дадат обичта си на него, на желанието им да дават нещо на някого без да искат нищо в замяна. Естествено е, че авторката трябва да цени това, което има - покрив над главата си, храна, дрехи, посещава училища и това са неща, които не всички деца имат. Но защо трябва всеки път, когато тя изяде нещо или когато тя напарви нещо да й се натяква, да й се казва, че той го прави за нея, да й се вменява колко му е трудно, но го прави. Вярвам, че на баща й е трудно. 3лв не се изкарват лесно, пари за наем и храна в днешно време не се изкарват лесно, но редно ли е да товариш детето си със свойте проблем? Може рядко да е купил нещо само за нея, но защо не остави тя да се порадва на този момент, а трябва пак да се казва с цената на какво го е направил или да се оплаче колко е зле. Може да му е трудно, но той е бащата, а не е детето. Съжалявам, че ти от малка е трябвало да пораснеш и да приемаш роли, които не са подходящи за твоята възраст, но не смятам, че това е нормалното. И моето детство не е било розово, и при мен е имало моменти, в които в училище си купувах по една вафла за 20ст, и на мен ми е се е наложила от малка да поемам отговорност за себе си и винаги съм помагала в домакинството, но въпреки това майка ми никога не е смятала, че аз съм длъжна да й помагам, никога не ми е натяквала и независимо колко пари сме имали, винаги е намирала начин по някой повод да купи нещо лично на мен така че да ме зарадва и да ме накара да почувствам, че аз съм нейното желано момиче. Мисълта ми е, че си права, че авторката може да помага вкъщи и че трябва да помисли, че и родителите са хора с чувства и проблеми, но все пак не е редно едно дете да бъде натоварвано с проблемите на по-възрастните. Или ако е натоварвано с такива е хубаво поне от време на време - за някой рожден ден или имен ден - да се направи нещо за него, да се опиташ да го зарадваш. А отношението на баща й - непрестанните реплики - за мен са крайно неуместни. Ана

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: a9b2562340

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Момиче, наистина, огледай се наоколо да видиш как живеят семействата, прочети си и какво си написала. Няма да започвам с онова до болка познато "Знаеш ли как някои деца се радват на коричка сух хляб, а ти... ". Само ще ти кажа, че не съм израсла в крайно бедно семейство, бяхме средно статистическо семейство, но докато не завърших училище НИКОГА не съм имала възможност да изям цял зрънчо сама. Просто защото когато живееш с други хора, ти заделяш да има и за тях. Като си отвориш пакет бисквити, не изяждаш всичките, а делиш - във вашия случай на половина. Ако е останало малко ядене в тенджерата и няма друго, пак делиш, защото баща ти ще се прибере уморен от работа вечерта, ти ще си била на училище само дообед, ще си се прибрала, няма да си сготвила и на всичкото отгоре ще си изяла всичкото ядене. Как го виждаш това? И за килограмите - ако не отиваш към 60, си си с напълно нормално тегло, не знам защо се подлагаш на диети. ни то знаеш - щом си на диети, значи се мислиш за дебела - ами щом ти се мислиш за дебела, как очакваш другите да не те мислят за такава! Сърдиш се на намеците на баща си - ми, ти самата си му внушила тази мисъл, че си дебела, като си постоянно на диети! Искаш хем така, хем така. Да не говорим, че от това, което си писала, на мен по-скоро ми се струва, че се шегува с теб и че изобщо не си дебела, ама не знам защо се докачаш!

 

...

горе^

преди: 11 години, 8 месеца hash: 9afe07a203

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ти авторке си пълен егоист и имаш баща мечта за много деца. Аз имах същия баща и бях най щастливото дете, на 27 съм и все още вярвам, че баща ми е най-добрият.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: edd261bc38

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ана, „Но защо трябва всеки път, когато тя изяде нещо или когато тя напарви нещо да й се натяква, да й се казва, че той го прави за нея, “ човекът определено има трески за дялане и носи своите си травми от детството, което съм сигурна, че е било действително мизерно за разлика от това на авторката... , но въпреки това - как няма да натяква, когато тя изяжда всичко, без дори едно парче да остави. Ами човекът е прост(ак), не знае да възпита детето си - трябваше просто да каже, че така не се прави, но той го казва по заобиколен начин. На родителят по принцип иска да подготви детето си за света навън. Много му е лесно просто да вземе нов шоколад и да го сложи на мястото, гледайки как дъщеря му се превръща в слоница, но истината е, че той по заобиколен начин е искал да каже - „така не се прави! Просто като живееш сред хора и си социално животно нормите на поведение налагат да делиш“. Дори в богатите домакинства децата се възпитават да делят и да мислят за другите хора - това се нарича човещина и елементарна проба възпитание! Родителят си върши явно добре работата според възможностите си (финансови и ментални) - вали - купува чадър на детето си, а въпросното е свикнало да живее с майка-алкохолик без всякакви граници и възпитание. Разбира се, че ще му е трудно с родител, който поставя някакви граници - определено просташки, да - тук съм съгласна, но все пак някакви граници и ред. За този прост човек е важно да има поне хубава дъщеря, ако тя няма акъл за учене. Не ме и учудва, че го е страх да не напълнее (като майка си? )... нормално, всеки иска да има дете, което има някакво бъдеще - ако няма акъл момичето, поне да е хубавичко. Да не мислиш, че му дреме иначе - прави го за авторката по свои си начин, но ? мисли доброто, не е егоист, а е възпитал егоист!

 

...