Споделена история от Тинейджърски |
Да замина ли?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1308 пъти
Не знам дали е правилната категория, но все още съм тинейджър, така че мисля, че тук и е мястото.
Завърших миналата година, но не влязох да следвам. Сметнах, че ще е без смисъл и най-вече няма кой да ме издържа.
Занимавам се с компютри откакто се помня. Починах си няколко месеца от училището и си намерих работа. Живея в малък град и честно казано беше голям късмет, че си намерих работа точно в моята област.
Искаше ми се да си изкарам 6 месеца стаж и после да замина за София. Имам разни предложения за там, работата е добре платена, обстановката, колегите, изобщо всичко ще е по-добре.
Получих едно много добро предложение, пак за софия преди дни и хем не искам да отказвам, хем не искам да заминавам.
Не ме притеснява новото работно място, големият град, а самата мисъл, че трябва един вид да зарежа всичко тук и да замина.
Имам доста приятели, които учат там, но сега лятото ще са си тук.
Приятелката ми тази година ще е студентка и ми се искаше да замина с нея (живот и здраве да сме заедно) или с някой приятел, който ще заминава сега септември/октомври.
Тъжно ми е, защото знам, че ако не замина ще си седя тука с ниското заплащане, но пък любимите ми хора ще са наблизо, а ако отида ще мога само уикендите да се връщам и то не се знае дали всеки.
Искаше ми се това лято да си поживея, така да го кажем да отпусна каиша, разбирайте да си излизам след работа, уикендите да ходим по къмпинги, моренце, ала бала и такива неща.
А знам, че ако замина всички тия мечти, ще идат по дяволите.
Ще имам едно скучно и сиво лято в голям град, който тепърва ще опознавам, няма да имам никой там. И ми се струва, че септември е стратегически по-добро време за заминаване.
Преди нова година изтървах една такава възможност, само, че тогава сякаш нямаше как да стане, а сега има реално възможност, но не знам дали я искам.
Объркан съм и най-вече нещото, което не ми се иска да оставя са любимите ми хора. Това са хора, с които се познавам от дълги години, дори и с приятелката ми сме заедно повече от година. Имам чувството, че замина ли нито аз ще се чувствам добре, нито отношенията ми с тях ще са добре.
Не знам кой път да поема...
|
