Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мисля, че няма проблем да започнете връзка. Ти вече си зряла жена и можеш да вземаш сама своите решения в любовта. Ще останете изненадани колко ползотворна ще бъде връзката ви и за двамата. Успех!

8.   Не, не, не, мълчи си.

9.   Абе, номер 6, откъде ти дойде тоя акъл- вече е зряла жена! На 15, ака си зрял, боже! Не може, защото е незаконно да имаш такава връзка.


Мила авторке, и аз имах същото увлечение по учителя ми по Биология, който беше на 22 и беше просто разкош, а и вечно беше. мил с мен. Но след няколко месеца всичко отшумя и дори се чудех какво съм му харесвала.

Ще отшуми това, но засега недей да му казваш какво изпитваш, защото той може и да не те разбере правилно.
Успех!

Ponpom, 16

10.   Според мен трябва много хубаво да помислиш преди всичко какви очаквания имаш, какво може и искаш да се случи между вас?

Ще ти стигне ли просто секс покрай урока по китара, или искаш пълноценна връзка (която обаче ако е женен, как ще стане? ). Имаш ли необходимия емоционален самоконтрол, за да му бъдеш любовница, да не го разведеш и т. н. и т. н.? На тази възраст - едва ли. Просто си помисли. Или пък не му мисли и му се нахвърли направо някой път и виж какво ще стане. :)

А зависи и от него какъв е. Аз лично винаги съм харесвал страшно много момичетата на твоята възраст, още откак бях и аз ученик, та досега (М32). В тази голяма възрастова разлика има огромен заряд, но това е писано, филмирано, дъвкано и т. н., така че нищо ненормално като цяло. Хубави емоции са това. :)

11.   Така, оставих му едно анонимно писъмце :) Жалко, че цяло лято няма да се виждаме, но септември ще видим дали ще стане нещо

12.   На 20 години съм, но съм имала подобно преживяване на 12 се влюбих в учителя ни по история и география беше един страхотен висок симпатяга с черна коса и зелени очи, но после като отидох в друго училище го преживях, човекът беше женен и има син а вече и дъщеря, а аз тогава бях още едно хлапе. Сега даже се чудя на акъла си

13.   На 20 години съм, но съм имала подобно преживяване на 12 се влюбих в учителя ни по история и география беше един страхотен висок симпатяга с черна коса и зелени очи, но после като отидох в друго училище го преживях, човекът беше женен и има син а вече и дъщеря, а аз тогава бях още едно хлапе. Сега като погледна назад се чудя как съм могла да го харесвам и какво точно съм харесвала в него. 8 години по - късно вече в университета отново историята ми се повтаря влюбвам се в един от асистентите, той сигурно е на около 37 - 38 със сини очи, забавен и със страхотно чувство за хумор. Сега като сме ваканция много ми липсва и ме е страх дали като се върна септември в университета ще ни е пак той или ще ни сложат друг.

15.   От авторката: Хора, помагайте. Лятото свърши и аз отново ходя на уроци, но това влечение се усили много бързо и то много! Не знам какво да правя вече, чувствам се съсипана, че той не знае какво чувствам

16.   Признай му бе, момиче. Защо си кривиш душицата? Може да се получи нещо много красиво, а дори и да не се получи - ще събереш ценен житейски опит.

17.   От авторката: Иска ми се, но ако той се отврати и не желае повече да ми дава уроци? Те тогава ще се срина пред него сигурно... заради всичко това, заради тези притеснения, заради тези тайни започнах да пуша! И го правя с ясното съзнание, че си прецаквам живота с тия цигари! Това ми е единственото успокоение, а пък и единственият начин да го виждам е да съм на уроци. Знам, че звучи страшно тъпо, но това е положението при мен. Стоя си у нас, рева и пиша разни супер садващи стихове и не мога да спра да мисля за него. Само като видя образа му в съзнанието си, сълзите тръгват сами, защото знам, че той едва ли ще ми отвърне на чувствата

18.   17, нормален човек не би постъпил така! Дори и да няма никакви чувства или симпатии към тебе, в никакъв случай няма да те нагруби или да ти се скара... А и това няма нищо общо с уроците по китара. Със сигурност ще намерите начин да си останете приятели, ако не и нещо повече.

19.   Знам това, но всеки е различен... а имам чувството, че колкото повече време прекарвам с него, толкова по-малко го познавам... нямам представа каква ще е реакцията му, как да преодолея този страх? Не искам да го загубя!

20.   Авторке, много си се филмирала. Излез някъде, например с приятели. Спортувай нещо.

Иначе, защо почна да ходиш на уроци? В нета е пълно с уроци, така се научих аз... Най-забавно е да свириш с някой друг. Е освен ако не искаш да станеш майстор.

21.   Интернет не може да ти развива слуха, нито да те научи на различни техники. По тази логика защо ходим на училище, а не зубрим материал от някой сайт? В началото уроците не значеха кой знае колко за мен, но сега... Искам да му кажа, че ме привлича? Какво трябва да направя за да разбере?

22.   от 20: той слухът ти никой не може да го развие, освен ти самата с много свирене, за което не е нужен учител. Техниките пак сама си ги учиш. Ходенето на училище е загуба на време за повечето предмети, то е важно най-вече заради социализацията. Но все тая.

Ако му кажеш, че го харесваш, има 2 варианта:
- той да се възползва от това, което ще те ощастливи временно, докато не осъзнаеш положението си, след което ще страдаш
- той да го игнорира, което е най-добрия вариант, но ти ще страдаш

Във всички ситуации, ако му кажеш, ти ще страдаш. Затова излез от филма.

23.   Това, за игнорирането ме устройва, но се притеснявам да не реши да спре уроците. Прекалено важни са за мен, че да ги изгубя, защото той ще знае за всичко това. Искам просто да е наясно с това, което изпитвам към него и всичко да бъде наред. Не съм луда да искам секс или нещо подобно.

24.   А да, това е третия вариант - да се почувства некомфортно около теб и да спре уроците. Когато ти пак ще страдаш. Нямаш полезен ход.

25.   Именно! Точно от това ме е страх. Иначе щях да съм му казала вече. Знам какво би станало, сега въпросът ми е как да му кажа...

26.   25, ти имаш някакъв проблем с изваждането на информация от разговорите с други хора. Всички ти казваме, че това ще е кофти ход, а ти пак "как да му кажа". Ако толкова държиш да му кажеш въпреки потенциалния крах, то има много начини. Например може да му напишеш песен.

27.   Изобщо не слушай №20/22/24 - това е някой/я комплексар/ка, дето никога не му/й е провървяло в любовта, и затова се опитва да те убеди, че нямаш полезен ход!

Може да се каже, че всеки ход е полезен, с изключение на този - вечно да седиш и да се чудиш. Това те убива.

Няма да го загубиш - помни ми думата! Със свестния човек винаги можеш да седнеш и да поговориш, да те успокои, да ти даде съвет, а защо не и ласка. Само след 2-3 години вече си на 18 и тогава - светът е твой! (То и сега не е подсъдно, ама хайде да не разлайваме моралистичните кучета...)

28.   Номер 27, много ме надъха! И пак отначало... как да му кажа? Това, че той не знае ме съсипва, постоянно съм тъжна, написах 12 куплета любовно стихотворение за него. И сега какво? Да му го бутна под вратата...

29.   Бил съм учител.. имаше разни увлечения заради авторитета и т. н (и случайно все беше от 15-16 годишни момичета, които твърдяха, че са по-зрели и не им се занимава с момчета с детски акъл... да знаеш не бяха по-зрели, напротив. Зрелите момичета знаят на колко са и се държат според възрастта си, а точно тези все се бутаха на по-големи и им търсеха вниманието и така се мислеха, че са повече от връстничките си). Ще спестя подробностите, но като цяло нещата не приключиха добре. Да знаеш като спрях да съм учител интересът им изчезна и съм сигурен, че и те после са се чудили на акъла си защо са хлътнали.

Твоя човек първо разбери дали е женени ако "да", НЕ се занимавай с нищо!!! Ама нищо! (и обясненията, ние със жена ми сме пред развод, не живеем заедно и т. н. не ги слушай :d). Ако не е има 2 варианта, ако му намекнеш какво искаш от него:
- Той ти обяснява, че си малка. Не трябва нито да те е срам, нито нищо... Човекът е възрастен, наясно е с нещата, минал е през тая възраст. Няма нищо срамно на 15 да изпитваш чувства към някого... Може даже да си продължите с уроците, ако това не е проблем за теб.
- (Ти девствена ли си? Ако не, тоя вариант става малко по-реален) Изкарвате си страхотно заедно за определен период от време. Хубав секс, забавно ще Ви е. Супер интригуващо е... има и нещо забранено, ходиш на уроци, пък знаеш, че там те чака нещо друго... наистина тръпката си я бива... Накрая единият ще е наранен: или ти ще пораснеш и ще се влюбиш отново истински в някой на по-нормална възраст, или той ще сложи край на взаимоотношенията Ви като безперспективни (но такава връзка, ако започне, все ще има чувства и си мисля, че без болка няма как да свърши)

еми... ти си знаеш какво искаш

30.   Авторката:Само една лека и почти незначителна корекция - историята я писах преди доста време, сега съм на 16, но това не променя нещата особено.
Всичко е същото с изключение на това, че чувствата ми стават все по-силни. Сега имам проблеми с родителите си и са на път да ме спрат от уроците, а това ще е фатално за мен, като удар под кръста.
Днес ходих при психолог, чудесна жена, даде ми страхотни съвети. Според нея е по-добре да му кажа, а ако е свестен човек (както каза 29) ще ме разбере.
Сега съм твърдо решена да му разкрия всички тези работи, които се случват, само остава да измисля как.

А сега нека отговоря на номер 29:
Въпреки, че културистите ще се развилнеят, ще си позволя да кажа, че не съм девствена. Това обаче не ме прави кварталната, с извинение, курва или нещо от сорта.
Признавам, че ми се е искало да се отдам на плътски и какви ли не други желания с него, но не това е моят проблем.
Сега целта ми е да му го кажа по възможно най-заобиколния начин, а не изведнъж. Започнах да му пиша песен на английски (той много много не го разбира) и ще го помоля да измислим мелодия заедно. Ще му напиша и превод, за да може да прочете за какво иде реч в песента и 100% ще се досети какво му намеквам. Това е планът ми засега. Пожелайте ми успех, много ви благодаря за мненията. Това обаче не пречи пак някой да пише своите възгледи за моята история. Пак благодаря!

31.   Абе вие в ред ли сте? Как може да се заглеждате по мъже на 35-40 години... та те може да са ви бащи? ! Тази младеж се побърква! Тотално!

32.   Авторката: Всеки има правото на собствен избор, аз съм направила своя. Явно това е моята участ - да харесвам възрастни мъже.

33.   Така ще е, като нямаме нито верски, нито обществени идеали. Содом и Гомор. Разни тийнейджърки нагло и напористо ще се месят в личния живот на много хора, излагайки на показ агнешката си, полуовча плът и/или невероятния си интелект. Ще подлагат на изпитание и без това слабите ангели на позастаряващите мъже, ще кършат снаги безсрамно и безскрупулно, ще предизвикват раздели и разводи. А когато им дойде истинското време, ще гледат тъпо и празно. Не ми се мисли какъв морал ще имат техните деца.

34.   33, а бре, де бре! Я се успокой! Ти да не си от застаряващите? Или от половинките им?? Какво й е на морала на момичето, за Бога!??

35.   33, не ми говори за ангели и тем подобни глупости, не вярвам в подобни неща. И нима според теб всички хора са идеални и са длъжни да спазват някакви норми за чувствата си? Аз не мисля така. Интересно ми е как като дори не ме познаваш казваш, че моралът ми не бил в ред? Докато аз реша да имам деца ще мине мнооого време! И нима нямам правото да харесвам този, който наистина ме привлича? Плътски работи, ха! Не съм тръгнала да върша такива простотии, ако четеш малко коментарите ще разбереш, че не това целя ;) И моля, намали малко, не съм тръгнала да се меся в личния му живот. Нямам намерение да предприемам никакви действия докато не разбера дали е женен или не! И ако е, разбира се, че няма да му кажа, не съм толкова хладнокръвна, че да разбивам семейства. А и много знаеш ти моят интелект какъв е...коментарът ти е излишен за мен, аз търся помощ, а не хора, които да ме упрекват.

36.   Не ми трябва да бъда от тях, 34, за да ги видя. Трябва ли да говоря за себе си? Ти очи нямаш ли? Някаква аномалия да забелязваш? Неадекватни обекти, ситуации или индивиди? Всяка жаба да си знае гьола, както са казали хората. Та това е дете, което се опитва да се утвърди по неестествен начин. Геронтофилия на път да предизвика ефебофилия, т. е. все парофилии, а ние си затваряме очите и казваме, че за любовта възраст няма.

37.   Авторката : Аз знам, че това, което преживявам е рядкост за момичета на моята възраст, но мога ли да променя нещата? Искаш да ми кажеш да се насилвам да харесвам малоумните, празноглави момченца на по 16 години? Е, извинявай, но грубо казано НЕ МЕ КЕФЯТ. Всеки човек има своите нужди както и аз своите. Ако не можеш да ми кажеш нещо, с което да ми помогнеш СПРИ да пишеш излишни коментари. И ако следващото ти писание е като предните две, моля админите изобщо да не го пускат!

38.   Момиче, ти си ТИ. Не слушай другите, ТИ харесваш по-възрастни мъже, не се притеснявай. Ужасно мразя хората за които някой по-различен трябва да е луд. Нищо че си на 16. ТИ си порастнала по-рано, виждаш нещата по-различно. Увлечението ти се е превърнало в нещо много по-голямо. Разкрий чувствата си. Всичко ще се нареди добре за теб, независимо какво ще се случи. Дори и да не се получи с него, ще намериш друг, само се пази и внимавай много, има толкова лоши хора, които биха се възползвали от теб. Кажи на родителите си как стоят нещата, поискай разбиране от тях. Ти си ТИ! Бъди себе си и не слушай другите! Мен ми направи голямо впечатление едно - Недей да пушиш! Спри, лошо е. Не е нужно да се съсипваш от толкова млада. Надявам се да се справиш и да си щастлива :)!!!

39.   Благодаря ти, номер 38! Аз се опитвам да разкрия чувствата си, но нито имам смелост, нито подходящ начин да го направя...

40.   ами пробвай с някоя любовна песен да му изсвириш и го гледай в очите през цялото време....
Ще разбере и все пак ако стане нещо проблем - ще можеш да се измъкнеш и да кажеш, че си се вживяла в музиката

41.   Аз съм момиче на 17 години. В края на лятната ваканция се запознах с едно момче. Той е на 24 години. Запознахме се в едно кафене. Аз чаках 3 приятелки, а той-свой приятел. Заговорихме се, разбрахме, че имаме една и съща любима песен... Преди не съм вярвала в ''любовта от пръв поглед''. Той се усмихваше, държеше се много мило. Разбрах, че току-що е завършил и че сега започва работа като учител по английски език. Аз му казах, че уча. Не знам какво точно стана, но двамата станахме гаджета. Натискахме се, целувахме се, даже колкото и да е странно първата ни целувка беше в същия ден в банята на кафенето. Всичко беше чудесно. Но ето, че дойде и първият учебен ден. Имах час по английски. Бяха тръгнали слухове, че са ни сменили госпожата по английски. Всички казваха, че новият учител е млад и много як. И ето, че часът по английски започна. Учителят влезе в стаята и изведнъж... това беше той. Момчето, в което се бях влюбила. Когато го видях, изтръпнах. Не знаех какво да правя, защото ако някой от училище разбере, че сме заедно, ще стане лошо. Той ми е учител. В началото не бяхме сигурни и решихме да се разделим. Виждахме се всеки ден в училище. Не издържах, не можех да го виждам всеки ден и да знам, че не можем да сме заедно. Не говорихме толкова често. Но не можех да направя нищо-не исках да му навредя. Един ден разбрах, че си е търсил работа в друго училище. Ядосах се, защото не ми беше казал. Все пак това засяга и двамата. Започнах да се срещам с едно момче от нашия клас, което харесвах в 8 клас. Той беше наистина много готин, но не знам какво се промени и после вече не го харесвах, но си сменихме ролите. Никой не знаеше за мен и ''учителят ми по английски''. Аз скъсах с момчето от класа ми. Не го харесвах и не исках да го нараня. ''Учителят'' ми и аз отново започнахме да се виждаме. Но после момчето от нашия клас разбра с кого имам връзка. Мислеше си, че ме е заплашил с нещо и затова съм с него. Започна да го заплашва, че ако не му пише хубави оценки, ще разкаже всичко на директора. Казах на моите най-добри 3 приятелки с кого имам връзка. Те са ми много близки и винаги сме се подкрепяли. Винаги пазим тайните си. Това не се промени и този път. Момчето от нашия клас се беше провинил и го изключиха. Никой не разбра за нас. Обичам го. Той мен също.

42.   41, май гледаш доста Малки сладки лъжкини..? Какво ли не причинява телевизията в днешно време, тц. А до авторката, не губи време в чудене как да си признаеш, ами действай. Според мен трябва да му го кажеш направо, но ако те е срам... И това с песента е вариант. :) Успех!

43.   38,

хем казваш на момичето да не слуша другите, хем й казваш да спре да пуши. Бива ли такова лицемерие в един и същи пост!

44.   От 38 до 43 а ти ако може не обиждай, моля! Ако беше чел по-внимателно щеше да разбереш какво имам предвид. И прочети 2 и 3 точка по-горе...

45.   Ами... дайте ми тема за песен тогава :Д Само да не е баш "любов" защото такива текстове не мога да пиша :Д Нещо от тоя род, просто не знам откъде да започна с писането :Д
Авторката

47.   Написах я, сега остава и мелодия да измисля ;))))) От авторката

48.   Я си седни на четирите букви, учи си уроците, общувай с връстниците си и остави човека на мира. Хормоналните бури са преходни. Ще си навредиш, както и на него.

49.   А как точно да обясня факта, че нямам никакво влечение към връстниците си? Няма какво да го оставям на мира, той няма представа какво се случва и не подозира нищо. Уроците така или иначе си ги уча, не съм зарязала нищо или никого заради него. Какво бих могла да направя в момент като този?

50.   Ох миличка, разбирам какво ти е, на 20 съм и съм в подобно положение влюбих се миналата година в един от даскалите ни, който е някъде на годините на твоя човек. Надявах се да ни бъде и тази година, но ни сложиха друга, която на почти нищо не ни учи. Много ми беше кофти като разбрах, че няма да ни е той не можех да спра да рева с дни за него мислех, че като не ни предава вече ще ни забрави, но ето какво стана веднъж го срещнахме с моя приятелка в коридора поздравихме се, след което ме целуна по бузата аз него също и се прегърнахме. На приятелката ми и се видя малко странно и после естествено ме бъзикаше за тва. Видя ми се странно, първо реших, че е само приятелско отношение, не ми се вярваше да обърне внимание точно на мене малката пикла от 2 курс. Сега пак му ходя в часовете, той няма нищо против първо с моята приятелка а после почнах и без нея. Миналата седмица след часа ме покани да пием кафе в кабинета му поговорихме, след което на сбогуване се прегърнахме и изведнъж се целунахме, думите просто бяха излишни той неведнъж ми показваше че ме харесва ( хвалеше ме малко повече от другите ако кажех нещо вярно, сърдеше ми се ако се издъня на контролно по предмета му, после целувките поканите някой път да се видим извън университета ). Не знам какво ще стане по нататък и дали ще имаме заедно бъдеще просто живях за момента това бяха най - хубавите 15 минути от живота ми. Знам, че ако моите приятели и наще разберат сигурно ще ме убият и ще ми кажат, че съм луда, но аз го обичам както никой друг досега. Никой не знае, единствения с, с когото споделих е най - добрия ми приятел и той ме подкрепя. Според мен твоят, човек може и да подозира, че си падаш по него, защото мъжете ги усещат доста добре тези неща. Моят съвет засега е да се опиташ да видиш има ли в поведението му нещо, което да ти подсказва , че и той има чувства към теб. При мен нещата се получиха без да съм правила нищо от само себе си, може и при тебе да стане така.

51.   Леле, докато четох №50 и на мен ми се стори малко странно за тази целувка по бузата, но както и да е, получило се е нещо много хубаво :) На моя човек, както казах, вече съм му написала песен, рисувах разни картини и общо взето с нетърпение чакам урока си в събота.
Както казваш, №50, смятам наистина да обърна повече внимание на отношението му и тогава да реша дали да действам.
Но все пак ти си на 20, а аз на 16, всеки човек е индивидуален, никога не се знае какво би станало.
Ще изчакам още няколко урока и от там ще се разбере какво да правя.
Идеята на психоложката ми беше да го гледам влюбено по време на целия урок, което ми се стори непосилно, а и имам чувството, че ще бъде много внезапно.
Е, благодаря за коментара, надявам се да се получи нещо и при мен.

52.   Всяка надежда у мен умря. Оказа се, че учителката ми (на един курс) по английски е жена на брат му и тя ми каза няколко неща за него (без да подозира, че го харесвам. Просто си говорихме след курса и се оказа, че ни е общ познат, а на нея дори повече)
Разбрах, че е на 41, това исках да знам. От тук на сетне са нещата, които ме докараха до нервен срив.
Женен е.
Има две деца, едното от които е на 8 годинки.
Съсипана съм.
Утре съм на урок и съм сигурна, че погледът ми ще пада върху него по много по-различен и някак студен начин. А той ще го забележи, сигурна съм.
Всичко, което правих се оказа напразно. Всяка песен, всеки стих, куплет, всяка дума.
Не мога да му кажа след всичко това. Нямам такъв самоконтрол. Не знам колко време ще продължи това ми състояние, но няма да е никак малко. Иска ми се просто да беше учителят ми по китара, а не човекът, в когото се влюбих и чиято невинност в ситуацията ме убива.

53.   Спокойно ще отмине няма да е веднага, но с времето ще отмине, сигурно ако му беше казала нищо нямаше да ти направи щеше просто да ти каже, че си малка че си негова ученичка и, че един ден ще срещнеш твоята любов, нямаше да те намрази, и че ще си останете приятели. При мен се получи както ти казах от само себе си, но моят даскал се оказа неженен, ако беше нищо нямаше да правя щях да бягам от него, защото не бих искала заради мен да страдат други №50.