Споделена история от Тинейджърски |
Моята майка и нейният приятел! Моля за съвет!
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2322 пъти
Здравейте,
аз съм момче на 16 години от Източна България.
Родителите ми са разведени от 5 години. Причината беше, че баща ми изневеряваше на майка ми с 16 годишна( а той тогава беше на 40). След тяхната раздяла останахме(аз и сестра ми) при майка ми. Заради една 16 годишна си развалихме хубавото семейство.
След около година и половина след раздялата тя се запозна с един мъж, който е с една година по-голям от нея. В начало не мислех, че ще се стигне до това, което е сега.
Този мъж в началото беше различен. Не беше такъв какъвто е сега. Държеше се много добре. В началото около 1 година той не разговаряше толкова много с мен колкото със сестра ми и аз се радвах за това, защото ми беше писнало да ме харесват само възрастните а не моите връстници. Той е споделил това с майка ми, че не му е толкова приятно да комуникира с мен и след като тя ми го каза това следващите й думи бяха да се променя. Е чувствах се и нещастен и щастлив. Не знам какво ми беше тогава, но не се разбирах така с връстниците ми толкова добре колкото с възрастните. Казах си добре! Ще се променя щом ми го казва тя(тя все пак ми е майка, а и от кого другиго да очаквам съвет). Една вечер останахме с приятеля и до 4 часа сутринта да си говорим за Православната вяра... именно тогава направих голямата грешка, че станахме приятели с него. Той не комуникираше вече с сестра ми толкова колкото с мен. Стигна се до там, че започна да ме кани да излизаме на кафе! Аз съм на 16, той е на 38 и ще излизаме на кафе... когато бях чул това осъзнах какво съм направил. Не излязох, казах му да го отложим за друг път и така доста дълго.
С майка ми си затвърдиха още повече връзката. Не можеше да се живее ако един ден не се видеха или чуеха по телефона. 3 след началото на тяхното приятелство се замислих, че може скоро да се съберат. А и не обръщах такова внимание, защото не исках да се меся в личния живот на майка ми. Е Слава Богу все още не са заедно.
Аз исках отново да си бъдем както преди. Да контактува със сестра ми, но не и с мен. Исках да направя всичко възможно да се отделя от него. Е не се получаваше кой знае какво, но горе долу успях да направя нещо.
Тази година(2013) за осми март исках да направя идеалният ден за майка ми. Бях направил и програма за целия й ден. Исках да се събуди приятно с усмивка и закуска в леглото. След това да изгледа един филм по нейно желание, след което един професионален масажист щеше да я чака за един хубав дълъг масаж. Малко свободно време. Приказен обяд в ресторант с мен и сестра ми. От тук нататък до края на деня я очакваха 6 партита, на които беше поканена от различни места. Като след като се върнеше трябваше да й подарим подаръците със сестра ми. Е познайте... не се получи нищо от това, което очаквах. Имах средства и всичко, но заради приятеля й не можах да направя нищо... абсолютно нищо. Отидохме до магазина тримата(аз, сестра ми и той) и той започна да ме замерва там с продуктите, които исках да купя за закуската и ме изложи пред всички. След това отидох и купих подарък на майка ми - комплект сребърни обици и верижка с диамант. И познайте какво се случи след това... скарахме се защо съм купил това. Тя не била искала герданченца... изтърпях го този ден. На 8 март ми беше много криво. Не можах да направя нищо за майка ми. От този ден намразих този човек.
Между другото пропуснах да кажа, че майка ми учи вечерно училище и в бележника си тя го бе писала за родител настойник. Тя го наричаше тате, той нея мама, а аз и сестра ми го наричахме дядо.
Никога не съм искал да се разделят с майка ми заради мен или сестра ми! Е, но след тази случка исках не само да се разделят, но повече и да не си казват и "Здравей". Намразих го ужасно много. Нищо не исках да кажа на майка ми. Щеше да бъде съкрушена от това.
Няколко дни преди Великден се оказа, че едно момиче ме харесва и постоянно ходеше след мен да ми предлага, да ме целува и да си "играем". Аз не исках да сме заедно и гледах да я избягвам макар и неуспешно. Тя беше писала и някаква бележка, която така и така не видях какво точно пише в нея, но казаха, че е пишело, че искала да станем гаджета... сестра ми я държа тази бележка(беше розова с бяло). Тя я е дала на дядо ми(приятелят на майка ми) и той тръгва да я показва на всеки. Аз след като видях как буквално зад гърба ми показа тази бележка на един човек му се разкрещях и му казах, че ще го накарам да съжалява за това а той ми се изсмя в лицето. Тръгнах... на врата видях майка ми й и тя видя, че съм разстроен(бях с насълзени очи) и ме попита какво е станало. Аз и казах да отиде при скъпия си и мил приятел и той ще й каже какво е станало. Вече ми беше ясно какво щеше да се случи... щяха да се разделят. Външно не го исках, но вътрешно - да.
След около 15 минути майка ми ме извика и там вътре ме чакаше тя и приятеля й. Пиша буквално това, което се каза:
- Я ми кажете вие какви дразги имате взаимно(майка ми)
- Той ще ти каже най-добре(аз)
Тя поглежда към него, но той мълчи и се обръща към мен:
- Кажи ми какво стана(майка ми)
- Бележката от момичето, което ми предлагаше. Показва я на всички и ми се подиграва. (аз)
- Аз каква вина имам, че той ми казва, че ще съжалявам(Той)
- Това беше след като ти я показа. Защо не ми я даде след като ти я поисках? (аз)
Той правеше смешни физиономии само и само да му се размине, но мен ме ядосваше още повече така. Бях направо яростен, изобщо не ме интересуваше дали стои майка ми или някой друг до мен.
- Къде е бележката? (майка ми)
Дядо ми я изкара и я подаде на нея а аз не можах да изтърпя... директно напуснах помещението.
Исках повече да не му проговоря. Никога.
На следващият ден майка ми пита дали съм му се извинил. Аз й казах, че не съм виновен за да му се извинявам първи. Той идваше в нас, а аз не му обръщах внимание, не го поздравявах, дори не го поглеждах в очите. Той също не смееше да направи нищо. И така до Великден.
В събота вечерта(няколко минути преди настъпването на Възкресение Христово) бяхме в двора на църквата. Аз не бях със семейството си, но по едно време минах покрай тях(майка ми и сестра ми) и видях приятеля й. Той ме погледна и ми се изсмя. Почувствах се много гадно. Унижен може би, не знам и аз какво беше това чувство. Аз му казах "К'во ми се хилиш така като пача" и за момент обърнах погледа към майка ми и видях как й падна усмивката след като чу това. Всички бяхме съкрушени, аз не гледах да го показвам външно, но вътрешно се чувствах ужасно. Сестра ми ме гледаше и ми клатеше глава, майка ми беше с насълзени очи, а приятелят й беше и той разочарован. Точно в 00:00 всички бяхме в ужасно настроение. След Литургията имахме празнична вечеря, която беше толкова празнична, че няма смисъл да говоря. Майка ми се правеше, че не ме чува. Беше ми много обидена. Приятелят й беше си заминал. Сестра ми си замина и отиде да си легне. Чувството вътре в мен беше ужасно. Не посмях да кажа и дума повече. Станах и отидох да си легна.
На сутринта след като станах слязох да закусвам. Майка ми все още не ми говореше. Не ме поздрави дори. Аз се ядосах много, беше ми нервно от няколко дни, но чак до такава степен не мислих, че ще стигна. Всъщност не мисля, че някога съм се ядосвал толкова много. Бях като като Ахил, вечно разгневения. По обяд майка ми тръгваше по работи и аз исках да й се извиня на нея.
- Мамо, може ли да дойда с теб? (аз)
Тя не ми обърна внимание и излезе през вратата, а аз стоях и гледах в една точка мислейки какво толкова може да съм направил, а тя тогава се обърна и си отвори устата, каза нещо, но аз не я чух.
- Не те чух, извинявай! (аз)
- Каква съм аз за теб? (тя)
- Майка си ми! (аз)
- Моля!? Никаква не съм ти! (тя) - и се обърна и продължи по пътя си, аз се показах през вратата и казах:
- Няма да позволя за втори път чужд човек да развали семейството ни! (аз)
Тя не можа да го осмисли веднага.
- Какво каза? (тя)
- Казах, че няма да позволя за втори път да се разваля семейството заради чужд човек! (аз)
- Ела с мен! (тя)
Аз тръгнах след нея и се качихме в колата.
- Ти какво искаш сега? Да се разделя с дядо ти? (тя)
- Не, просто не ми е приятен и не искам да разговарям с него. Искам той да не ми обръща внимание и аз на него! (аз)
- А какво искаше да кажеш с това? (тя)
- Няма значение(аз)
Аз се разревах, на нея също й текнаха сълзи.
- Исках просто да ти се извиня(аз)
От нейна страна - мълчание. След около 3-4 минутки:
- Добре, разделяме се, но от тука нататък ще видите вие каква майка имате! (тя)
и така до вечерта не си говорихме нищо. На вечерта тя се разкрещя на сестра ми. Сестра ми дойде разревана при мен и ми каза да отида да й се извиня, защото не може да се понася. Аз исках вече от няколко часа да й се извиня, но не знаех какво да й кажа. Аз станах отидох при нея и й казах:
- Мамо, извинявай за всичко!
- Какво ми се извиняваш, има ли смисъл? (тя) - плачейки.
Аз замълчах. Помогнах й в кухнята. Легнахме си а на другия ден аз исках да си поспа повече. Напрежението от последните дни ми дойде в свръх доза. Спах до 11 часа когато майка ми ми почука на вратата. Каза ми, че искала да поговори нещо с нас (с мен и сестра ми). Аз докато се оправях си мислех за какво може да ни вика. Помислих си че ще каже нещо за връзката й с приятеля й. Когато се оправих отидох и те ме чакаха на масата.
- Деца, искате ли да отидем на море? (майка ми)
- Все ми е едно на мен(аз)
- Само тримата ли? (сестра ми)
- Да! (майка ми)
- Хайде да вземем и Н., да е по забавно! (сестра ми)- всъщност това е една приятелка
- Аз исках да сме само тримата(майка ми)
- Хайде да я вземем де! (сестра ми)
- Добре! (майка ми)
И така се решихме и тръгнахме към морето. Докато си подготвях багажа си помислих, че може би майка ми е решила да направи някаква глупост. Не знам дали беше заради детския ми акъл или от нещо друго. Докато пътувахме исках да бъда сигурен и затова седнах до майка ми отпред. Но мисълта, че имаше и чуждо дете ме успокояваше още повече. Не че вярвам, че майка ми ще тръгне да се самоубива заедно с децата си, но нещо беше ми станало. Тези дни хиляди мисли бяха минали през главата ми.
Е, отидохме, върнахме се без никакви инциденти, Слава Богу!
Както и да е. Изглежда майка ми е приела извинението, но още не бях се извинил на приятеля й, а тя настояваше.
Една вечер сестра ми дойде при мен и ми каза, че е вече време да му се извиня. Аз й казах, че го мразя този човек и не искам нито да му се извинявам, нито да говоря с него. Тя ми каза, че мама пак ще се разсърди и може да стане още по-зле от предния път. След като ми го каза това аз се замислих и си казах, че ще му се извиня. Слязохме на долу, но точно пред вратата аз се спрях и казах, че не мога да го направя. Тогава бяхме аз, сестра ми и приятелката й Н. сестра ми продължи напред а аз и Н. останахме и тя ми надуваше главата, че майка ми ще се сърди ако не го направя и т. н. а през това време за момент видях как сестра ми и приятелят на майка ми си говорят отстрани. Разбрах какво се случваше но не бях изцяло сигурен. Отидох в кухнята след около 10 минутки и там бяха майка ми, сестра ми, дядо(приятелят й) и Н. Майка ми ме посрещна с усмивка и ми направи знак да го извикам отвън и да му се извиня, сестра ми също. Аз го извиках и му казах, че съжалявам, бил съм много ядосан и затова съм реагирал така. А той ми отговори:
- Това извинение ще мине само пред майка ти и единствено заради нея!
Т. е. той вече знаеше какво бях казал там горе на сестра ми. Вече бях сигурен, че сестра ми ме беше предала. Аз му казах "Добре" и се върнахме при останалите, но аз с видимо ядосан вид. Майка ми отново ми направи знак питайки ме дали всичко е минало ОК. Казах й, че ще й кажа всичко когато сме насаме. И нямаше и 2 минути и вече бяхме сами. Аз, сестра ми и майка ми. Веднага скочих срещо сестра ми, че ме е предала. Майка ми като разбра - също, а тя казваше, че не е казала нищо и т. н.
Исках веднага да си замина! Бях съкрушен... бях съборен до основи.
Исках след като замина да си счупя картата на телефона и никой да не ме потърси повече(от семейството).
Все още не искам да говоря с майка ми и приятеля. А със сестра ми съм говорил само веднъж след тази случка.
Аз заминах(понеже уча в друг град) и не съм се обадил нито веднъж на никой, чакам само те да ми се обадят и когато го направят аз все казвам, че не мога понеже съм зает и така до рожденият ми ден. Майка ми се обади сутринта рано(7:20) и аз й казах, че съм на църква и не мога да говоря. Тя ми честити рожденния ден и ми каза, че ще се обади по-късно. Към 20:30 часа се обади сестра ми и ми каза да се обадя на майка ми. Аз й казах да ми я даде и тя ми я даде. Тя плачеше и ми каза, че все съм нямал време за да говоря с нея. Каза също и че ми е много обидена заради това.
Не знам какво да ви кажа! Обичам своята майка, но не искам да я нараня.
От вас искам съвет какво да направя. Да остана ли у дома или да си събирам парцалите, както му се вика? Не мога да издържам вече! Това лято съм си казал поне половината от него няма да съм с в нас. Казал съм го и на майка ми и тя го прие спокойно, но каза да не прекалявам много, защото искала да бъдем известно време и заедно.
И за приятелят й! Какво да го правя него? Не го искам, а ако не разговарям с него, майка ми се сърди.
Историята ми стана малко дългичка. Пиша я вече повече от един час, но знам, че си заслужава, защото сте ми помагали и преди!
Благодаря на всички, които изчетоха текста до край!
|
