Реалност или виртуалност?
преди: 15 години, 4 месеца, прочетена 2674 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 19г. Ще разкажа накратко моята красиво-трагичнна история.
Една априлска вечер, срещнах мъжа на живота си.

Този мъж е 14г по-голям от мен, но същевременно ми показа-какво е да си обичан, така както никога до сега. Макар и като за начало вразката ни беше интернет любов, но после се превърна в нещо по силно. Минаха месеци,сичко вървеше нормално и все така красиво.Докато един ден родителите ми разбраха за тази любов.Те бяха много против тази връзка,направиха какво ли не за да ни разделят.Да успяха,но само за 2 месеца.

С мъжът на живота ми пак се събрахме,но сега любовта ни е скрита.Както може би разбрахте ние сме от различни градове.Искаме и двамата да бъдем заедно,да жибеем заедно,но как да се преборим с родителите ми?Те са силни клечки в моя град,и ако отида ще се случи това,което най малко мога да очаквам. Моля ви дайте ми съвет,как да се съера с този мъж,как да бъда с него и най вече как да се преборя с родителите ми.Благодаря ви предварително

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 4 месеца hash: 5436f80e85

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не би трябвало да се бориш с тях! Те са прави възрастовата разлика е прекалено голяма.След 3-4 години само ще харесвате съвсем различни неща, на теб ще ти се ходи на дискотека, той ще е уморен пред телевизора. Знам го от опит, въпреки, че разликата ни е много по малка, отиваме на дискотека, точно когато ми е най хубаво, той иска да си ходим, когато му кажа да си ходи, че на мен ми е хубаво там се цупи. Горе долу това те чака и теб.

 

...

преди: 15 години, 4 месеца hash: f39ac3fddf

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз не мисля че разликата в годините е проблем, стига да имате общи интереси и да се разбирате, а за борба с родителите ти и аз мисля че не е много удачно. Колкото повече им правиш "на пук", толкова по- лошо би ставало. Ти не си малка, така че обмисли варианта да седнете на вечеря и да им кажеш какво искаш и как стоят нещата. Когато аз се влюбих в сегашния ми вече съпруг и моите родители бяха против него, но аз твърдо заявих че го обичам и с тяхно съгасие или не аз ще съм с него. Вече сме семейство и да ти кажа на моменти имам чувсвото, че обичат повече него от колкото мен :) Право на пред мойто момиче, само се увери, че наистина това е човека. Виж първо и лошите и хубавите страни.

 

...

преди: 15 години, 4 месеца hash: 90cd6c9187

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   №1, невероятни критерии за идилия имаш! Дискотека?! Ти ме разби! По темата.. Значи, моят съпруг е много по-голям от мен и разликата във възрастта ни е много по-голяма от вашата. 19 години как ти звучат? Но ето, че вече 10 години сме заедно, от две сме даже и официално семейство! Когато родителите ми научиха за връзката ни, буквално се поболяха. То не бяха скандали, не бяха убеждения, сценарии за един никак розов живот с този мъж и какво ли не още.. Хубавото при мен бе, че когато се запознах с него бях на 21 - съответно пълнолетна и... НЕЗАВИСИМА! Опитах всячески да ги убедя, че това е МОЯТ човек, но те държаха на своето. Стигна се до там, че започнаха да говорят грозно за него, да го обиждат. Да заплашват и мен, че ще ме оставят без работа - и те са влиятелни личности в града, в който живея. Тове не го издържах, не можех да им позволя да говорят така за човек, който дори и не познаваха (и не искаха и да познават). Събрах си дрешките в един сак и се изнесох на квартира. 2 години не си проговорих с нашите. Докато един ден просто дойдоха в офиса, в който работя, с подвити опашки и напълно приели връзката ми. Дали съжалявам? - НИ НАЙ-МАЛКО! Щастлива съм, щастливи сме! Отношенията с родителите ми са безупречни! Но и аз като №2 ще те посъветвам преди да предприемеш каквото и да било, да се убедиш, че това е човекът! Успех, кураж, късмет и много щастие ти желая!

 

...

горе^