Депресия, безприятели и социален живот
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 3037 пъти
Здравейте,
на скоро пуснах подобна ема, но не беше публикувана. Така че се надявам този път да успея.
Момче съм, на 15 съм, догодина ще съм в 9. клас. На пръв поглед всичко е нормално. НО не е и това е проблемът.
Всичко започна някъде след като навлязох в пубертета. Преди това (тогава някъде на 12 години) имах много приятели в училище и извън него и всичко беше наред. Но нещата се промениха, аз с епромених. Преместих се в друго училище и там не успях да намеря приятели, затворих се в себе си. Имаше компании, в които можех да се впиша, но при тях ми беше скучно и просто нямаше никакъв смисъл да съм в някоя от тях. Просто интересите не съвапдадаха с тези на компанията. И така 3 години, без социален живот, без излизания, по цял ден вкъщи и здраво учене. Тук е моментът да спомена, че родителите ми винаги са били много амбициозни и са искали от мене да уча по цял ден. Ограничаваха ме. Дотук още не бях осъзнал проблема си. За тези 3 години не си намерих приятелка, дори не говорих с момиче тогава.
След като минаха изпитите след 7. клас, влязох в една от елитните езикови гимназии в България заради високия ми бал. В началото беше трудно, защото не знаех и грам френски и пак учех по цял ден - не излизах никъде. После обаче виждах как другите се забавляваха, как всеки божи ден, зилизат, запознават се с нови хора, а аз изгубих всички връзки с бившия си клас. Много се дразнех като гледах профилите на другите във фейсбук - как са излези и после коментират или как на някоя профилна снимка събират по 70 лайка, ана мойта по 5-6 примерно. От няколко месеца съм в пълна депресия. Пуша цигари и то по половин кутия на ден, знам, че е вредно, но ме успокоява. И кос пуша отскоро, но много рядко, не искам да ставам наркоман, но наистина тревата ми помага да не мисля поне за малко за проблемите ми. Вече не виждам смисъл в живота си и мисля вече за самоубийство. Всеки ден след като се прибера след даскало, понеже няма къде да изляза или с кого, сядам и започвам да си ги мисля тези неща, и когато си пиша с някой във фейса, винаг ми разказва как е излизал някъде и примерно е било много забавно. Най - гадно ми става, когато разбера, че целият клас или ученици от него си организират срещи, а мене не ме канят и после се чувствам ужасно. Размишлявал съм разбира се по проблема. А той не е, че ме е страх да говоря с хората, не е и че ми харесва да съм сам - не съм асоциален. Просто всички в класа ми, а вече и извън него ми се подигрват за всичко; какъв съм бил и така нататък. Така ми пада още повече самочувствието и себеоценката. Вече дори не се гледам в огледалото - срам ме е от себе си. Срам ме е да говоря с баща ми и дали да отида на психолог. Друг проблем е и че не знам на какви теми да си говоря с другите, защото повечето от тях сякаш си говорят на собствен език и само обсъждат другите, както и че нямам ниаккво чувство за хумор. Нямал съм никога гадже, дори не съм целувал момиче. Не знам какво да правя. Моля ви дайте някакви съвети как да се социализирам (какда говоря с останалите просто) и как да не съм така отблъснат от обществото. Благодаря.
П. С. Наистина моля модераторите да пуснат тази тема и да ми влезнат в положението. Благодаря. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: a0a5463e63

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   1. Запиши се да спортуваш - футбол, плуване, бокс - там ще се запознаеш с много нови хора, същото е и с курсовете по езици. 2. Помисли какви са ти целите в живота и си ги следвай, сега е момента, в който учиш всичко бързо и лесно и си градиш живота. 3. Явно, че си пишеш с хора по фейсбук - викни ги да пиете бира някой път. Чуй се със старите съученици - излизай с тях. 4. За проблема с момичетата мога да ти препоръчам да опитваш - говориш си с тях, каниш ги, режат те, следващата и така. Все ще се получи - има един форум - дон жуан форум се казва - мисля, че ще ти помогне. Успех :)

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: 4798ef0fa8

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей момко. Аз съм на 18 и също съм в един вид депресия, но по друга причина. Искам много внимателно да прочетеш това което ще напиша. Много добре те разбирам, чувстваш се отблъснат от хората, нежелан и т. н Самоубийството е много примамливо в такива случаи на чувство за безмисленост, но това е много тежко нещо. Не знам дали си вярващ или не, аз лично не съм 100% убедена, но съм един вид вярваща и смятам самоубийството за едно от най-големите грешки допускани от човек. Затова моля те каквото и да правиш изключи го като вариант. Довери ми се, просто отиди пред огледалото, погледни се и си кажи, че никога няма да си посегнеш на здравето и живота. Не се плаши от суицидните мисли, те са нормални за всеки един човек и аз често го мисля, но не насериозно. Проблемът ти е проблем с комуникацията и самочувствието, с натрупани комплекси и т. н Много е важно и много е полезно, повярвай ми да идеш на психолог. СРАМ НЯМА!!!! По-срамно е да пушиш цигари и козове! Психоложката в даскало ми помогна адски много. Няма да ти казвам неща от сорта на стегни се, на не се впрягай бла бла.... няма да помогне и даже дразни нали? . Моя съвет е психолог и говори с родителите си! И помисли защо хората не те харесват и дали не си мислиш , че не те харесват. Хората в 21 ви век са много широко скроени. Сигурна съм, че нищо ти няма и просто имаш нужда от няколко терапии при психолог да ти олекне, да размислиш. Ако искаш гледай филма "Тhe Secret" или прочети книгата, прочети книги за това как да привличаме приятели, да мислим позитивно. Медитирай. -има специални медитации дори за самочувствие в you tube но трябва да си постоянен. При мен позитивното мислене действаше супер много, но от 6 месеца съм в депресия и не на себе си и не мога да мисля позитивно, но се боря. Хич не се предавай човек. Ако можех щях да оставя координати, но не дават. Ако си много на зор пиши на модераторите и се разбери да обменим координати да ти помагам. Ето аз съм ти приятелка сега :) Прегръдки! Ще позлвам някво име, за да ме разпознаваш в коментарите. -Калина

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: f7cf63eeef

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   И аз съм така бро, проблема е, че съм на 27.

 

...

горе^

преди: 11 години, 11 месеца hash: 565c8449a8

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Потърси незабавно психолог, направи го докато е време защото после ще съжаляваш като мен, аз бях същия и пак съм си така, защото не потърсих помощ на време, провалих си целият живот, а вече е късно, за това го направи, послушай ме, животът е пред теб, дано се оправиш и си намериш момиче, което да те обича. Успех.

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: c6d5a9a1ed

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   От автора: Значи искам да благодаря на всички отговори. Наистина започнах да мисля позитивно (а в живота съм голям песимист) и за да не изпадам в депресии си мисля за други неща, които ме карат да се чувствам по-добре. Но не мога да спра цигарите - изпитвам вече и някаква физическа пристрастеност. Както вече казах, най-натежалият проблем е супер ниско самочувствие, оттам се чувствам неудобно и губя интерес. Но имам проблеми с общуването, защото някак си не мога да го обясна другите си говорят много несмислени неща и просто се превръщат в някакви роботи, а като си говоря с възрастните хора го нямам този проблем. Ще изчакам още няколко месеца и ако не успея да преодолея проблемите си, ще се обърна към психолог!? Ще се опИтам да говоря първо с другите от класа, да възстановя връзките си от бившия си клас и така да се социализирам. Имам и много познати така че може и да стане. Не знам направил съм си нещо като план и така да си вдигна самочувствието. Може да се запиша на баскет но не се ли изискват умения. Все пак съм на 15. Отново благодаря за обърнатото вничание. :)

 

...