 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Помогнете!
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 3363 пъти
Здравейте, момиче на 13г.
Още от много малка постоянно си внушавам глупости, имам множество страхове, притеснявам се за дреболии, изпадам в плач и истерии, не можех да спя... И сега още съм така!
Внушавам си постоянно за болести. Например, като ме заболи корема и веднага си мисля, че е апандисит, преди си внушавах, че имам рак, дори един път си внуших, че съм БРЕМЕННА, представяте ли си? При положение, че съм девствена, нямала съм никакви контакти с мъж, и е невъзможно сперматозоид да е попаднал в мен, ама на беше ме заболял нещо корема и изведнъж тази мисъл ми се появи. Един път пък ме заболя корема и помислих, че е апандисит( естествено не беше така), друг път пък бях си вношила, че имам рак! Внушавала съм си и диабед.
И тези мисли ме мъчеха с дни и с дни. Гледах в интернет и симптомите съвпадаха.
Освен това имам много страхове. От тъмното, от дълбокото, от болести, крадци.... и още...
Притеснявам се за всичко, дали ще изкарам теста, дали имам пъпка или дали някой ми се присмива... Всичко в живота ми е мрачно, нямам и един весел миг. Постоянно плача дори и за неясни неща, понякога изпадам в истерии. Но всичко се влуши още повече, когато майка ми почина от рак. Тогава всичко стана още по-зле, но като цяло всичките тези проблеми си ги имах и преди.
Ето сега например от няколко дена ми къркори стомаха и съм си внушила пак болест.
Освен това съм доста чувствителна, нервна и неспокойна.
Моля ви кажете ми как да се оспокоя и да гледам от хубавата страна на всичко, да бъда оптимистка и да не си внушавам невъзможни и тъпи неща като бременноста и глупости като болестите. И как да спра да се притеснявам и страхувам? Дали е от възрастта?
Моля ви кажете ми положението става сериозно. И моля не предписвайте хапчета и психолози. Няма да помогнат! Опитах!
Благодаря предварително! И моля на модераторите да публикуват моята история, защото наистина имам нужда от помощ и моля на читателите да публикуват коментар, който наистина ще ми е от полза.
Моля ви помогнете сега, защото ако от нерви развия болест, ще е вече късно!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 304b83b1d3 |
|
1. Потърси детски психолог задължително. Имаш нервна болест. Сама няма как да се справиш, а съвсем е възможно и състоянието ти да се усложни.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: d5162ef673 |
|
2. Според мен не контактуваш много с твоите връстници, а си заобиколена от по-възрастни хора, които споделят помежду си техните проблеми. Ти си умно и чувствително младо момиче и тези разговори между тях те натоварват психически. Всички имат някакви страхове, но повечето не си ги признават, не говорят за тях и се преструват, че всичко им е на ред. Няма нищо лошо в това човек да се страхува, само пияните не ги е страх от нищо. Споменаваш, че майка ти е починала. Моите съболезнования. Странно ми е обаче, че споменаваш този факт мимоходом.? ... Та да се върна към твоите проблеми Ти си в пубертета и това е нормално за възрастта ти. В момента си леко притеснена и малко объркана, но след 3-4 години ще гледаш с насмешка на това. №1 те съветва да се консултираш с психолог. Според мен не ти е нужен нито психолог, нито психиатър. Единственият проблем който имаш е, че няма на кого да се довериш. Имаш нужда от приятел/ка с който да споделяш, чувствата си, страховете си, мечтите си, всичко. Имаш нужда от забавления. Излизай на вън, разхождай се и се наслаждавай на хубавото време, срещай се с приятели. Ако нямаш такива не е проблем ще си намериш скоро. Чети книги, така ще се разсееш, ще се обогатиш духовно и ще научиш много нови неща, които ще са ти от полза в живота. Махни негативните мисли от главата си. Не си внушавай глупости, че си параноична и истеричка. Ти си прекрасно младо момиче и животът е пред теб. Пожелавам ти едно незабравимо лято, много щастие и късмет.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 4e1fb3f324 |
|
3. Всъщност мисля, че малко прекалих. Значи имала съм много щастливи мигове, на лагери, на ескурзии, с майка ми преди ходехме на на много неща, дори три пъти в чужбина, ам на лагерите бях аз и приятелка и канехме приятелки. Ходила съм у приятелки.
Имам приятелки, но сега ще ме местят в друго училище и няма да ги видя. Но сега ми е проблема, как ще се сприятелявам, но много не ми пука.
И номер 1 казах, че не искам психолог. Леля ми е завършила такова нещо, и татко ми казва да ходя при нея. Е досега не съм ходила при нея за психолог. Ами за рисуването, тя е художничка. ( явно се е отказала от психологията) аз ще ходя в художествена паралелка.
Като цяло животът ми е добър. Но съм много чуствителна. Родителите ми го знаят. Аз един път питах татко дали съм с проблем, но той каза, че е от възрастта, и че аз съм по чиствителна от другите деца.
И истериите не са такива каквито си ги представяте, ами просто плача и така.
Нямам нервна болест. Може би дори от скука се получава така.
Просто исках да ви попитам как да съм по-спокойна, защото не ми е приятно като съм тъжна и нервна.
Авторката
П. П в историята забравих да спомена, че съм и много срамежлива.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 54204016c0 |
|
4. Първо -моите съболезнования за майка ти :( Това винаги е голям удар за когото и да е било. Искам да ти кажа, че всеки има страхове, особено на твоята възраст. Аз съм на 18 и също адски много ме е страх от смъртта на мен, на близки, от страдания и т. н Страхът е нормален, но въпреки, че уточни, че си преувеличила - мойто и твойто не са нормални до такава степе. Ще ивееш своите детски години в такива психични мъки? Да възрастта е чувствителна, ти също, но ако не си помогнеш -1во наистина е вредно за здравето като цяло и 2ро-ами все ще ти е гадно! Разбрах, че не желаеш психолог и аз ще уважа желианието ти да ти дам съвети как да се справиш с проблема сама, но първо ще споделя с теб моя опит с психоложката ми. Не се сърди... отидох при тази в даскало, щях да се пръсна след като ми разбиха сърцето и трябваше да виждам вски ден момчето... депресия, панически атаки и т. н... аз сама прочетох в нета и си поставих диагнози, отидох там и си излях ВСИЧКО и продължавам да ходя и въпреки, че още си имам някакви проблеми... това ужасно много помага, отркиваш истинските причини за тези страхове, които са вътре в теб! На несъзнавано ниво и тя ти помага да ги отркиеш разказвайки и освобождавайки товара- един вид вентилираш системата, 2ро си спокоен защото тя е специалист макар и не лекар и3то-НИКОГА няма да излезе от стаята вашия разговор... вс е конфеденциално и няма нищо срамно. И не при леля ти в никакъв случай... психолога тр да е непознат до сега. Но аз само давам инфо, не те карам исподелям, че на мен адски ми помогна и то учлищния.
Това с внушаването на болестите се нарича хипохиндрия и е мн разпространено вече, понякога и аз го правя, но е опасно защото понякога продължиш ли почваш да се разболяваш на нервна почва. Разтърси в нета информация и форуми или книги самоучители за справяне с проблема. Другото което е разтърси в ou tube клипчета за медитация против страх, против стрес, за здраве, успокоение.. пиши ги на английски. При мен помагат, защото най-малкото е самовнушение, че се оправяш. Но наистина според мен е мн важно и полезно психолог... не психиатър :) Въобще не е нужно да казваш на баща си ако си при учлищния, той е безплатен, др са скъпи. Пак казвам не се сърди, но др начин за напълно справяне с проблема наистина няма. Пробвай с медитация, внушения, прочети теми и много, купи книга както ти казах. Но ако искаш наистина да надмогнеш тоя проблем напълно, а той не е толкова голям... то просто отиди и няма да съжаляваш. Не се сърди, че настоявам :) Твоя воля мило момиче. Ти си тази която страда и дори и да ти съчувствам аз няма как да ти помогна повече от това. Аз ако бях на мястото на татко ти задължително щях да те пратя.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 7c2cd4e4a0 |
|
6. Аз също съм на 13 и съм като теб. Не знам какво да ти кажа, но да се надяваме, че с времето нещата ще се променят. Предполагам всичко е от пубертета.
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 301759a293 |
|
7. И аз съм на 13, но никога не съм си мислила, че имам някаква болест, като ме е боляло нещо, нито пък си плача от нищото или от скука. Виждам, че номер 6 казва, че е като теб. Тогава пък аз ли не съм наред??
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: ef103b7e06 |
|
8. Много съжалявам за майка ти. Пък иначе това за всевъзможните болести и на мен ми се е случвало. Много често и сега си втълпявам някакви глупости. И аз така проучвах симптомите и ако се различаваха от това, което чувствах се поуспокоявах, докато не намерех нещо друго, за което да се тревожа. Ако пък случайно съвпадаха с моите - още по-голяма паника. Напоследък като че ли съм се пооправила или пък може би просто не ми остава много време да се тревожа за такива неща. Намери си някакво хоби, нещо, което да ти е приятно да правиш и да те разсейва и може би по-малко ще мислиш за болести и лоши работи:)
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 4e1fb3f324 |
|
9. Всъщност да ви кажа мисля, че преди мама да умре нямах такива страхове и внушения. Дори може да съм развила хипохондрия. Днес четох за това заболяване и пишеше, че може да се развие и след смъртта на близък и обичан от нас човек. И преди това да се случи аз бях в отлично състояние. Не ми пукаше за нищо... Сега обаче се поттиснах, станах нервна и нищо чудно да имам хипохондрия. Всъщност, като прочетох за това почнах да се успокоявам, защото симптомите са същите. Казах си, че щом имам хипохондрия, значи просто си внушавам болести, а те всъщност са неоснователни за притеснение. Може би проблема ми ще се реши. Но тя се лекува със помощта на лекар, а мен ме е страх. Близките ми не подозират, че имам нещо такова и не смятам да им казвам. Трябва да взема нещата в мои ръце и да се оправя. Казват, че само ако разговаряш със себе си тогава може да се обедиш, че не си болен и че всичко е наред. Но е толкова трудно!
Преди месец, когато бяхме още в училище бях посетила психоложката. Казах до някъде проблемите си и тя ми каза, че е възможно да имам хипохондрия, а тя да се е развила, заради смъртта на майка ми. Аз и обясних, че когато разбрах за това не бях толкова съсипана, плаках и се оправих за ден-два.
Психоложката ми каза, че е така, защото съм поттиснала тъгата си и затова сега съм в това състояние. Тъгата за смъртта е била поттисната и пренебрегната и е останала дълбоко в мен и сега тя поражда страхове. Явно трябва да изкарам този проблем, но като си помосля за него и не ми става тъжно за мама. Е разбира се искам тя да е пак тук и не искам да е в гробищата, но просто не мисля много за това и не тъгувам.
Обаче не искам наистина да развия болест заради параноичните си мисли. Мисля обаче, че ако лекар ми каже, че не съм болна от нищо и ми няма нищо, ще се успокоя. Но лошото е, че ме е страх да отида в болницата за преглед, защото не искам да чуя лошата новина. Знам и разбирам, че е невъзможно всяка седмица да ми се появява заболяване, но просто... Си го втълпявам и то отива в главата ми и не мога да го преборя.
Възможно е, ако споделя проблема си с близките те да ми обяснят, че е неосновано да се притенявам и аз да се успокоя. Но на следващия ден това внушение за болест или нещо друго лошо да се върне и то с по-голяма мощ и още повече да мисля, че е възможно да съм болна.
Гадно е това внушение на болести, но просто не знам как да се справя.
Ето например това дето бях си внушила преди две години, че съм бременна беше ужасно тъпо и сега ми е смешно като си помисля. Не предполагам, че човек може да забременее, ако е девствен и не прави секс. По въпрос аз досега още съм нямала гадже, така че.... И все пак си го бях внушила, дори си мислех, че това не е от сперматозоид, а от странна аномалия.. , хахахахахаха. И след месец, като ми почна менструацията и разбрах, че нищо ми няма.
А пък сега съм си внушила, че имам рак на червата, защото ми къркорят повече от седмица. А аз дори незнам дали има нещо като "рак на червата". Убедена съм, че нямам, но пък съм си го внушила:)))).
Не знам вече дали да го пренебрегвам това внушение и как, или да се лекувам по някакъв начин с йога иииии такива неща.
Авторката
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 6bd1819056 |
|
10. Добра новин за теб-кпгато чораснеш ше станеш отличен лекар. Аз, момиче осми клас, което се смята за добро по биология с идеи да става чекар не знам за толкова болести колкото теб.. Иначе моя съвет е да говориш за майка си с близките ти, да изеазяваш болката си пред тях. Така ше ги почувстваш по близки и ше се разсееш от лошите мисли. Опитай и медитация а релаксираша музика.
Лякгаш си в леглото, пускаш нежна музика и се опитваш да ограничиш съзнанието си до чувства. Зачочваш да мислиш за всяка точка от тялото си, докато накрая не обхванеш цялото тяло. От пръстите на краката до върха на главата. Затопляшсе и се чувстваш пухена. Уникално е... Може да си купиш и аметист, помага доста за успокояване. /Моля без хейтове за това че пълня главата на момичето с глупости. Дори и да са глупости ако вярваш в тях се получава плацебо ефект, който е научно изследван. /
Иначе, да, срешас психолог ше ти се отрази добре, но стресът от самата среша може да ги човлияе зле. Говори с близките си, гова е най-важното!
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 94823afc86 |
|
11. Миличка, тази огромна загуба според мен ти е повлияла още повече. Този маниакален страх за собственото здраве се нарича хипохондрия. Не е нищо страшно, просто всичко е на нервна почва. Надявам се да се възстановиш. Разсей се с нещо, запиши някакъв спорт, излей негативната енергия, запознай се с нови хора, запълни цялото си време, не мисли негативно. Наистина ти съчувствам за това, че си останала без майка. Тежко е. Но аз съм сигурна, че ти си силна, че успееш да се пребориш с всичките си страхове, ще подобриш начина си на мислене, ще погледнеш света през други очи и животът ти ще се промени, надявам се в положителна посока. Дано имаш хора, които да ти дават силна подкрепа, в този труден за теб период. Желая ти успех от все сърце, вярвам, че ще се справиш!!!
Момиче, 16г.
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: c783546f9b |
|
13. Ако искаш състоянието ти да се подобри имаш два варианта. Първия е:започни редовно да посещаваш психолог (добър психолог а не от тези на които им плащаш за един час двеста евро и на всичкото от горе няма и никакво подобрение). Втория е:Започни да се храниш редовно с полезна за теб храна, всяка сутрин спортувай, гледай комедия, романтика и най-различни филми... само не криминалета и ужаси и разни други глупости, които ще успеят само да те депресират и да ти създадат още фобий! Търси си сайтове, които ще те разведрят или разсмеят, чети книги! Излизай с приятели :)
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 4e1fb3f324 |
|
14. Благодаря за съветите, но каквото и да правя хипохондрията не минава ей така. Добре, че не е нещо сериозно, а само си внушавам болести.
До номер 1-не искам психолог, дори и да имам нервна болест, психолога няма по никакъв начин да ми помогне. Ходила съм веднъж и не помогна, а даже задълбочи проблема.
До номер 2-Благодаря за съвета ти! :)))
До номер 3-Благодаря за съветите! Но не искам психолог!
До номер 6-Да възможно е и от пубертета да е! Съжалявам, че и ти си така. Явно така е с по-чувствителните.
До номер 7-Напротив, това показва, че си много по-добре от нас. Знаеш ли какво е гадно та изпитваш всичките тези подтискащи неща!
До номер 8-Значи и ти си като мен. Има много деца така...
До номер 10-Благодаря ти за съвета! Но в никакъв случай не искам да стана лекар!
До номер 11-Благодаря за съвета!
До номер 12-Благодаря за съвета!
--------------------------
Имам и още един проблем, който ми възникна вчера. Имам неописуемо нежелание да отида на плаж. (това лято не съм се къпала още) Баща ми казва да ходим, а аз не отивай си сам. Просто сякаш ме е срам да отида по бански, да се къпя... А предната година го очаквах с нетърпение. Така де, какво можете да кажете за това. Как да се оправя?
Авторката
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
