Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ами аз съм по-голяма от вас с някоя друга годинка ,но когато бях по-малка ПОНЯКОГА чувствах същото - не ми трябваше никой и може би нищо... но с времето нещата се промениха сега съм коренно различна и не ви съдя, но САМОТАТА както може да е добър приятел, така може да стане най- лошият ви враг ... човек има някаква нужда в даден момент да обели дума с някого ... замислете се мисля че цял живот сам не е хубаво, никак даже , а вие сте още мн млади да мислите така САМ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЖИВЕЕ ... КЪСМЕТ

7.   Tова че обичате самотата не е нещо лошо и да не искате приятели или пък да не ви се говори с някой,това е нещо нормално и се случва на всеки човек,аз съм на 37год.и на мен се случва още това.обаче е не правелно дане искате да приказвате с родителитеси,само за една минута се сложете на тяхното място как се чустват ще разберете,а като станете родители тогава ще разберете колко е трудно това тяхно място.

8.   Много сериозен проблем си е даже ! Представяш ли си през колко още неща трябва да минеш ... и в тях най-важното нещо е общуването с хора ! Ти 1-во .. не живееш пълноценно .. не си усетила нищо от живота. 2-ро .. ще порастнеш .. ще учиш .. ако не ще работиш... всичко това включва общуване с околните!

Просто немога да си го обесня... Нормално е понякога да се затвориш в себе си на тази възраст, но немисля че е нормално по принцип да НЕ ИСКАШ приятели, да НЕ ИСКАШ да говориш с хората... Незнам.. говори с родителите си, опитвай се да бъдеш по-общителна, защото това твоето ще ти бъде само и единствено пречка за напред!

sunshine*

9.   Човек за да е щастлив трябва да е достатъчен сам на себе си.Съумееш ли да живееш със самотата без да я забелязваш то ти си щастливец

10.   №9, много точно казано. :))

Самотата... хм, малко депресиращо чувство, но въпреки всичко... приятно (казвам го от моята гледна точка).
На пръв поглед звучи като... нещо много страшно, непреодолимо и дори неприятно. Но в интерес на истината, тя учи на много. Преодкриваш себе си. Гледаш някак... различно на нещата, като страничен наблюдател... вълк единак... щастлив вълк. Самото чувство учи на много, стига да му позволим.

Това че не обичаш тълпите от хора... не е нищо лошо, аз също :))
А контактите ми с нашите се свеждат точно до три изречени. Ако искаш ти можеш да промениш това, но ако не чувстваш нужда... недей.
Със "приятелите" си не говориш, защото... не те разбират. Под нивото ти са, може би. Дори някой ще кажат, че си задръстена, странна но... те и да искат не могат да разберат какво си в действителност.

Имаш време, не се притеснявай. След година, две, ще срещтнеш хора, с които ще ти е приятно да общуваш и... всичко ще се нареди. А от сегашното ти състояние... печелиш.
SFA

11.   Всичко ти е наред...и аз обичам самотата,мразя тълпи от хора и т.н...в определени случаи самотата е била най-добрият ми приятел и съм свикнала с нея...тя ми помага,разби,няма да ме опрекне за нищо...ще седи и ще ме слуша как тихо плача...Общувай с когото искаш и до когато ти е приятно...ти ще си рещищ дали искаш да си сама или не(както каза SFA -имаш време)Каквото и да решиш...важното е да се чувстваш добре... :)
Сиво

12.   Ми не е нормално не може без приятели

13.   Хора вие сте просто такива характери. Във всеки характер има нещо странно. Срещнете се с хора като вас. Ще намерите общи теми и ще се чувствате добре

14.   Аз бях същата, гледах да свърши даскало и се прибирам удома. Сама се чувствах много по-добре, въобще не излизах само пред блока с една приятелка и това е, но то само за час два. И така докато не срещнах приятеля ми който ми отвори очите към света. Аз мисля, че това е просто период на пубертета когато искаш да си сам. ;)

15.   Като имаш компютър не ти трябва никой, хахаха аз зарязах всички и мие гот, доста време ги търпях имстисках зъби... ето ме свободна.. самотата е сестрата на свободата.. Бъдете щастливи от мен.. самотата е свободата защото когато си сам можеш да се отдадеш на спокойствие на свойте хобита и да не си длъжен да обръщаш внимание на човек който не може да те запълни духовно..

16.   В това няма нищо лошо-ти си нормално момиче. Аз също не обичам да съм сред много хора, в уилище повече мълча, само с нашите си говоря повечко. Когато видя някъде тълпа, гледам да я отбягна. Приятели истински не съм имал. Не слушай дето ти казали родителите ти, че не може така. Напротив, може. В днешния свят на простотия какво по-хубаво от това да си самотна. Такъв ти е характера. А трябва да бъдеш себе си. Може да се сприятелиш единствено ако видиш подходящ за теб човек. Ако сматаш, че няма такъв продължавай да бъдеш себе си.

17.   И аз съм така не говоря с никой дори с родителите ми сама си ми е много добре даже. :))

18.   За мен си едно много умно и природно интелигентно момиче и навреме си разбрала в какъв свят живееш и че този свят нищо нормално неможе да ти предложи! Мълчанието говори много повече отколкото празното дърдорене на кухи глави!

19.   Аз съм на 19 и също като теб, някак си напоследък предпочитам да съм сам. Момче съм, но не приказвам глупости като другите момчета и може би за това, когато ме повикат на вън да изляза- или ще изляза за половин-един час или пък няма въобще да излизам.
Просто нещата за които приятелите ми говорят, не ме интересуват и говорат лоши неща за момичетата, наричат ги по всякакви гадни начини, а мен това не ми харесва. Приказват за пиене, пушене купони, а аз съм спрял цигарите, не пия и не ходя по купони защото не слушам чалги. Не обичам големите компании, тъй като съм срамлив и нема кво толко да кажа, на некой дето за пръв път го виждам, на купон или нещо такова. А и много често никой не ми обръща внимание когато искам нещо да кажа. Почна да приказвам нещо и казал 2-3 букви от думата и като вида че никой не ми е обърнал внимание и спирам и се отказвам, ама после, що не приказваш, кажи нещо.
Най-добре си ми е в нас. Намирам си занимания, а не да седа на неква пейка с приятели и да ми приказват за неща дето не ме интересуват въобще и да ми пушат цигари и да ги сметат колко са им останали.
Омръзна ми тва.
У нас се занимавам с неща които на мен ми харесват и се чувствам щастлив :)

20.   Здравейте, аз също съм като вас, въпреки че съм на 24. Но това страшно много ми пречи както в търсенето и намирането на работа, така и в нормалния битов живот. Каквото и да става аз предпочитам да си мълча, а това хич не е добре.

21.   Комуникацията е от изключителна важност за воденето на нормален живот. Дори и да не обичаш да общуваш, положи усилие, защото тези умения се развиват точно на твоята възраст и ще са ти нужни, за да успееш в живота. Не е невъзможно да започнеш да говориш малко повече с родителите си всеки ден, да се обадиш на приятел по телефона, за да излезете на кафе... Дори и да ти е неприятно в началото, общуването с други човешки същества е напълно в природата ни и бързо ще се научиш да водиш нормален разговор. Желая ти успех!

22.   Аз също предпочитам да съм сама, защото така най добре си почивам психически от присъствието на останалите.. Моята психиятърка ми казва че трябва да общувам с хора, аз си мисля че всички който предпочитат да са сами е защото имат депресия, а хората с депресия са най -добричките...

23.   О, Боже! Такива глупости прочетох тук, че не знам да се смея лии, да плача лии? ! Аз съм на 18.. чувството ми е много познато.. на мен лично ми е супер приятно да не говоря с никой и да съм сама.. слушам музика, чета разни работи.. мисля и т. н.. Аз съм на мнение, че ВСЕКИ трябва да си отделя такова време, но не мисля, че това може да е начин на живот.. аз лично точно като вас прекалявах/прекалявам не мога да преценя точно.. но осъзнах, че няма как да се живее без да се общува с хора.. и факта, че не сте общителни колкото другите.. не трябва да ви спира.. точно обратното.. говорете с хора.. дори малки разговори.. дори нещо наистина просто.. друго е когато говориш с хора.. че можете да се предизвиквате да правите неща, които не са нормални за вас... а току виж и ви харесало! Точно това е живота.. да се подлагаш на предизвикателства през цялото време. Пробвайте.. нищо не губите, а печелите много.. винаги в компания се казва нещо забавно, нещо заради което си заслужава да си излязъл.. заслужава си да се посмееш с хората.. това са приятни спомени, които няма как да се върнеш във времето и да си създадеш.. Така че се възползвайте максимално от това, което може да имате и не се затваряйте в себе си :)

24.   Аз също обичам самотата. Когато съм сред хора не ми е особено приятно. Предпочитам да съм вкъщи, да не говоря с часове и да играя на компютъра. Много пъти съм се питала "Луда ли съм? ! "Не съм излизала навън от 6 дни и така ми е най-добре. От както се помня обичам самотата, но колкото повече раста, тази симпатия към самотата става все по-голяма. Хора, луда ли съм?

26.   а аз не общувам с никого... прекалено много съм срамежлива за да завържа разговор... нямам приятели и се чувствам самотна и празна от вътре и не мога да се променя... :(

27.   Едно към едно мога да кажа за себе си със същите думи, както в историята. С единствената разлика, че не ме е срам да общувам и имам добри комуникативни умения просто с никой около мен в този момент не намирам нищо общо, даже със семейството ми.