На ръба съм на силите си,дайте ми съвет! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124640)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6788)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19412)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

На ръба съм на силите си,дайте ми съвет!
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2160 пъти
Здравейте на всички. Пише ви момиче на 20 години. Моята трагедия започна месец Май 2010 година, беше края на месеца не искам да споменавам дата, но с най-добрата ми приятелка бяхме съученички 10 клас. Цял ден се виждахме в училище, уговорихме се вечерта да излезем, но на вместо това получих телефонно обаждане, че е станала зверска катастрофа, и че е загинала на място.. Останах като потресена, сърцето ми спря в този момент, не исках и все още не искам да повярвам че нея я няма.. Мига в който видях красивото и лице в ковчега, част от мен умря завинаги. Вече 3 години, аз не знам на кой свят съм, търся я, чакам я да влезе в скайп или в фейсбук, полудявам от мъка. Родителите ми ме водиха на психолог, психиатър, но ефект-нулев. Просто не мога да възприема че нея вече я няма, и че никога повече няма да я видя. Липсват ми усмивката и, смехът и, добротата и любовта с която даряваше хората които я обичат. Не мога да повярвам, че се случи точно на човека, които най-малко го заслужаваше.. Сърцето ми се къса от мъка, отчаяна съм и съм на ръба на самоубийство, защото вече психиката ми е безсилна да издържи на тази болка от липсата и, вече сълзи не ми останаха да плача, просто няма измъкване от този омагьосан кръг, моля ви се дайте ми съвет, какво да правя, как да постъпя ;(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 5 месеца
hash: 8c2658228a
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Ееех, много е тежко да преживееш такова нещо. Но, колкото и да ти се струват дежурни всички думи, наистина животът продължава. Ти си умно момиче и разбираш, че нищо няма а я върне. Но това не означава, че и твоят живот трябва да свърши. Бъди сигурна, че тя не би искала това. Аз вярвам дълбоко, че нашите любими, които са в другия свят, ни наблюдават и ни помагат. И страдат, когато вземаме глупави и неразумни решения. Наистина ли искаш да причиниш на родителите си това, което самата ти преживяваш? Мислиш ли, че го заслужават? А знаеш ли колко пъти по-силна ще е тяхната болка? Твоята приятелка ще бъде щастлива ТАМ заедно с теб, когато станеш булка, майка, любима. Ще запалваш свещица за нея, когато влезеш в храма. Ще я помниш и ще благодариш за годините, прекарани с нея. Но да ставаш жертва на мъката си, хвърляйки в черен ужас близките си, е наистина глупаво. Наскоро загинаха 5 младежи в Елин Пелин. Жестока, много жестока катастрофа. Мислиш ли, че на техните родители е по-лесно? Знаеш ли какво е да изгубиш дете? Но тези хора продължават да живеят и не се самоубиват. Колкото и да е тежко. Защото знаят, че са нужни на близките си. Запази спомена за приятелката си, но излез от тази дупка. САМА!!! МОЖЕШ!!!! Никакви психиатри не са ти нужни, сама си се убедила, че не са ти помогнали. Помисли за близките си, за това как ги тревожиш да те гледат така. Та нали ще дойде ден, когато ще изгубиш и родителите си, други приятели? Какво ще правиш тогава, всеки път ли ще се самоубиваш??? На никого не е приятно. Това си е трагедия, и то голяма. Но помни, че има и по-страшни неща. Това е животът. Смъртта е част от него и трябва да се научим да губим, просто нямаме друг избор. Вземи се в ръце, спри да хленчиш, намери си приятели, все пак тя не е била единствена в света. Общувай, излизай и времето ще излекува всичко. Бъди умна, не дърпай дявола за опашката, да не ти даде да разбереш какво значи истинска мъка. 379

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 20990d1c9c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Здравей! Аз загубих своята най-добра приятелка през 2005 година, тогава бяхме на около 16 години. Бяхме също съученички, много спомени, много мечти... нон-стоп заедно... И тя загина в катастрофа... Спомням си, че сестра й ми се обади в един следобед. Не се бяхме чували него ден, предната вечер беше с момчето, в което беше безумно влюбена, та чаках тя да ме потърси и разкаже.. Аз не го харесвах особено, защото той беше по-голям, тя покрай него доста се промени, но пък й бях най-добрата приятелка и исках да споделям с нея любовните й трепети. Та него ден ми се обади сестра й, искаше да дойда в тяхното квартално кафе. Попитах защо, станало ли е нещо? Последва мълчание, доста дълго мълчание и хриптене... докато не чух, че е починала.. Помислих, че се шегува, но някак инстиктивно тръшнах телефона и се втурнах към първото такси. Отидох, там беше цялото й семейство.. и ми стана ясно, че никак не е шега... вцепених се. Родителите й не искаха погребение, кремираха я и посяха дръвче, сложиха част от прахта й там, другата я пръснаха. Изпаднах в депресия, не излизах, плачех. Всичките ни спомени ми минаваха като на лента. Разкайвах се за всичките си грешки спрямо нея. Така майка ми и баща ми започнаха лека-полека да се опитват да ме изкарат от това състояние - разходки, излети... Времето отлетя.. В момента съм на 25 години. Не съм я забравила! Не допуснах друго момиче до себе си до 2ри курс на висшето си образование. Но спомените за нея, мечтите, които имахме, плановете, които крояхме са в главата ми и до ден днешен. Но животът продължава, ще се изправиш и ще продължиш.. Успех!

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 18c4824e23
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Чудесно е, че има хора като теб. Хора, които чувстват, съчувстват и страдат с болката на другите. Мисля, че тази болка ще те обърне към Бога. Всяка болка е пречистваща и ни помага да открием още една част от пъзела, който представлява всяка човешка душа. Не вярваш ли в прераждането? Не вярваш ли в онази велика природна сила, която знае смисъла на всичко? Защо смяташ, че приятелката ти е мъртва? Ами ако чисто и просто наистина преминаваме в друго измерение или с тези сетивни органи, които имаме, не можем да видим видимото? Помисли върху това. Поговори със свещенник, може би там ще намериш отговор на въпроса си: "Защо? ". Почети малко източна литература. Щом има въпрос, има и отговор? Не позволявай на мисли за самоубийство да ти отнемат от времето, което ти е дадено за да търсиш отговори на своите въпроси? Самоубийството няма да те заведе при нея, а ще те отдалечи от нея. Не го забравяй. Самоубийците нямат място сред вярващите. Дано това те стресне малко и избие от главицата ти подобни помисли. До мен живее една възрастна жена, чийто син почина преди 3 месеца. Едва понася тази мисъл, но живее заради дъщеря си. Живей заради родителите си към настоящия момент, помисли каква болка им причиняваш и отдавайки се на тази алтруистична мисия, ще извадиш себе си от болката. Ти искаш ли родителите ти да заживеят с мъката, която изпитваш ти в момента??? Посвети се на това, да ги дариш с щастие. Не само тях. Постави си за цел всеки ден да правиш по едно добро дело. Вечер си мисли какво ще направиш на другия ден, на кого ще помогнеш и как. Ти си в духовна пропаст, от която ще излезеш, само ако се посветиш на другите, а не на себе си. Посвети се на чуждото щастие и ще познаеш своето. Моля те, опитай!

 
  ... горе^
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 183e8317c3
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Първо-Моите съболезнования. Ами мила нямаш какво да направиш, просто приеми факта. Помисли си -дали на нея би и било приятно да те гледа отгоре как страдаш и се мъчиш (съсипваш си живота). Отговорът е НЕ. Така че, продължи напред и не поглеждай назад или просто нека останат само хубавите моменти, не се сещай за този ужасен ден.

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 16480fbaf9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Тя е на място, в което няма жестокост, насилие и е освободена от суровата реалност. Господ часто прибира добри и благородни хора, защото те не заслужават да са в свят с толкова много мъка и болка. А хората, които ги обичат остават тук за да преодоляват препятствията, които съдбата ни е подготвила. Това е едно голямо препятсвие, но ти си едва на 20 и всичко е пред теб. Разбери, никой не може да предотврати това, което е писано да се случи. Времето е най-добрият лек и само то може да ти помогне. Не посягай към самоубиство, то само ще покаже, че си слаба и не можеш да се справиш. Бъди силна, СИЛНА, заради нея. Тя е с теб, нека да види, че можеш. Направи нещата, които тя не е успяла, сбъдни мечтите и. Направи го за нея.

 
  ...


...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 174b3b04b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Загубата на близък е най-лошото нещо на света. Знам от личен опит, но ти трябва да продължиш да живееш, колкото и трудно да звучи това за теб. Просто знай, че в момента тя е на по-добро място и се надява ти да продължиш да живееш. За самоубийство недей да мислиш. Имаш един живот и не го захвърляй. Помисли каква болка ще причиниш на близките си със смъртта си, така че моля те, не го прави. Аз имам страх от загуба на любимите ми хора и всяка вечер се чудя как да заспя без да мисля, дали ще остана сама. Когато Дядо ми почина, тотално се сринах и колкото и налудничево да звучи продължих с корейски сериали. Започнах да ги гледам и спрях да мисля за смъртта. Тя е доста относително нещо. Някой я приемат като край, според мен тя е нов шанс да отидеш на едно друго, по-добро място.
Ето някои корейски сериали, които ми помогнаха. Дано помогнат и на теб
1. Boys before flowers
2. My girl
3. Dream high
4. You are beautiful и др.
Може да потърсиш помощ и от психолог. Успех. Дано се справиш.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 25bda4edc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Съжалявам за загубата ти и вярвам, че нито би искала родителите ти или някой друг да страда, нито пък си прекалено слаба, просто животът ни поднася моменти, в които нямаме сили да вървим напред, затова няма да ти говоря за тези неща.

Но едно ще ти кажа, имай вяра! Не всичко е толкова лошо, колкото изглежда. Едва ли имаш и едва ли ще откриеш всички отговори, но мислиш ли, че нещо в този свят може да бъде случайно? Мислиш ли, че със смъртта, всичко приключва? Тя може и да не е до теб, но е добре, където и да е сега, може би дори ще те чуе, ако опиташ да и кажеш нещо в мислите си.

Ти си все още тук и със сигурност има неща в този твой живот, които си заслужават. Живей го, радвай му се, търси онези неща, които те карат да се чувстваш добре, които те вдъхновяват или успокояват, било то филми или просто да си сред хора. Не спирай да търсиш щастието си, това би било и нейно щастие.

Sage

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: aa2016bad0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Здравей! Аз съм на 11 години . Знам какво ти е! През 2012 и умря кучето ми , което винаги беше с мен, при това по вина на баба ми и дядо ми. Изпаднах в истерия. Досега рева като луда ! А после моята най-добра приятелка ме остави заради моя враг. Разбирам те и ти съчуствам. Поплачи си , поговори с някой и си спомни за нея .Когато прочетох историята ти наистина ми стана много тъжно и се разплаках. Ще ти прозвучи гадно от моя страна , но е време да помислиш за нея като за вече покойник. Намери си нови приятели и ще се почусваш много по-добре.Пожелавам ти успех!

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: e08bed9c62
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Помисли си тя какво би искала да направиш? Много ясно, че да продължиш с усмивка напред. Ще го преодолееш, представи си, че е винаги до теб и те слуша и гледа и не иска да си посягаш. Нека завинаги е в сърцето ти, просто не го мисли толкова и се разсейвай от тези лоши мисли.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 3 месеца
hash: 6ea8946f96
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   знам че ти е тежко-и аз го преживях лично но с дядо ми-той почина от рак миналата 2012 г -бях 11 клас -тази година ми беше тежко задето само той не ме поздрави за бала ми на 25 май-понякога още не ми се вярва че го няма-все гледам към леглото му но... -сега в събота ще му ходя на гроба и ще му поставя цветя -както му бях обещала преди време когато си говорехме -понякога вечерта се сещам за него и плача вместо да спа-но такъв е живота -признавам че ти е мъчно :(:(

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker