Една успешна връзка и от разстояние, и със седем години разлика
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1832 пъти
Здравейте! Реших да пиша тук, за да споделя просто историята с моя приятел. Доколкото съм забелязала, сайтът не е само за съвети, ами работи и като "изповедалня" (ако мога така да го нарека). Пише ви седемнадесет годишно момиче, което още от съвсем мъничка познава бъдещия си приятел. Иронично, а? Запознах се с него на тринадесет години. Бях тъпо лапе, честно казано, много неща ми бяха неясни. В общи линии - бях си наивна. И все пак, нормално е. Въпреки това, много хора ми казваха, че съм надраснала възрастта си и мисля съвсем зряло, което не зная как ме караше да се чувствам. Още от дванадесет годишна живея с убеждението да бъда на 100% единствено и само себе си. Слушала съм поп, слушала съм реге, както и метълкор, но никога не съм си поставяла етикети. И до ден днешен смятам, че музиката е нещо, което би трябвало да те прави щастлив, а не да се съди човек по нея. Малко се отклоних от темата. Та - на въпроса. :-)
Запознах се с бъдещия си приятел на тринадесет години, когато той беше на двадесет. Аз бях от София - той от Пловдив. Изцяло приятелски намерения. Имахме си общи интереси и си пишехме от време на време. Приятен човек беше. Малко преди да навърша четиринадесет, започнахме да си пишем по-често. Общо взето, тогава беше лятна ваканция, а аз излизах чак съм седем като се постъмни и захладнее, а допреди това прекарвах времето си в разговори с него. Разменихме си телефоните, започнахме да си звъним. В следващия момент прекарвахме часове говорейки си по скайп, . В общи линии това беше. Всеки ден си говорехме все повече и повече. Имаше си приятелка към която изпитваше ужасно хладни чувства, така и не разбрах защо. Помня я, беше красива. :-) Няма значение, те малко след това бяха скъсали по неясни причини... Та, в честите ни разговори, ставаха доста неща междувременно, родителите ми се разведоха. Винаги имах еднакво топли чувства към и двамата от тях и знаех, че всичко което правят е за мое добро. Еми, тате отиде да живее в Пловдив - там можеше веднага да си намери работа, защото му е роден град, родителите му бяха там. Почти никога не ги бях виждала. А мама? Тя се върна при майка си във Враца. И аз с тате. Нататък малко бегли спомени. Бях ходила в Пловдив. Градът е красив. Видях се с него малко по-късно, очите ми буквално светеха. Познавах малко хора от Пловдив, но с всеки път, в който го виждах, исках да прекарвам дните си с него, обожавах го. Гледахме филми заедно, излизахме, докато по едно време не стана нещо повече. Намирах го за "сродна душа". Той беше човекът с който обикаляхме празните улици късно вечер. Той беше човекът, на когото винаги звънях, каквото и да имаше. Беше странен тип. Харесваше ми. Но бях ужасно мъничка. На шестнадесет (нека да прескочим повечето време) вече имахме ужасно благи спомени заедно и пак, беше ми приятно просто да седим у тях и да гледаме филм. Имах огромен късмет с този човек, който започна като просто един непознат с интернет. И се радвам.
И напук на всичките хора тук, твърдящи, че хората, имащи връзка от разстояние или с повечко годинки разлика - аз успях! И мога само да кажа на всички - горе главата! В момента съм най-щастливия човек на света. Имаме си и "matching tattoos", на които ужасно много се радвам и мога да кажа- аз наистина обичам този човек и и пет пари не давам за разликата в годините! :-) Не, не ме е карал на правим секс никога, избегнете питането на въпроса.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: 187ef75d4e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Толкова познато звучи, толкова близо до мен... но... аз не успях. :( Бъди щастлива, мило момиче!

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: c905ad560c

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много хубава история.. нежна и красива :))

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 5a9f568044

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Прекрасно е, че ти се получават нещата. Но все пак не избързвай да размахваш знамето на победата и да викаш "Видяхте ли? ", при положение, че не сте от толкова много време заедно, не сте правили секс и въобще никога не се знае накъде отиват нещата... Ако ще те сгрее това, аз също имах 4-годишна връзка от разстояние, която се водеше "успешна". И секс правихме, и се обичахме... ама това не ни попречи да се разделим... Не ти го желая в никакъв случай, да преминеш през нещата, през които преминах аз. Напротив - желая ти да си щастлива и този човек никога да не те разочарова в нищо! Просто бъди внимателна и не бързай. Не бързай да смяташ, че си победител, защото съдбата винаги може да преобърне нещата. Бъди благодарна за това, което имаш, не го афиширай като по-по-най и просто му се радвай. Това е, което исках да ти кажа. Едва на 17 е рано да заявяваш така категорично каквото и да е, при положение, че всичко тепърва предстои.

 

...

горе^

преди: 11 години, 4 месеца hash: 3a4996e6f7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От 4 месеца и аз поддържам такава връзка. Кофти фактор е разстоянието, въпреки че при нас е само 50км. И все пак го има. Тягостно е... Но това не пречи на двама души да се обичат. Обичайте се, това е най-важното! :) *малко зло.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: d6c5f8178b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аааа.... Ъъъ... Мразя това разстояние- Пловдив- София. Ужасно е. И при мен е така само че не сме заедно. Той е от Пловдив аз съм от София и направо се побърквам. Липсвами, но той нищо не знае.

 

...