Споделена история от Тинейджърски |
Аз съм ужасен човек
преди: 15 години, 2 месеца, прочетена 3716 пъти
Здравейте,
Аз съм момиче на 16 години от Пловдив..
Допреди 48 часа нещата бяха.. много по- различни.
Всичко започна края на миналата година, когато се запознах с настоящия си приятел. С него бяхме заедно известно време, след което се разделихме по причини, които не зависеха от нас. Но и двамата се разпадахме един без друг, но за това после.
След като се разделихме, наизкачаха обожатели. Запознах се с един човек от София. Така и не успяхме да се видим, но сме си говорили безкрайно много. Той се влюби. Аз му казвах, че през скайп няма как да станат нещата, но той продължаваше.
Успоредно с това се запознах с още един, с когото също имахме безкрайни чатове и ДВЕ (само ДВЕ!!) страхотни излизания. Знаете, че хора, които държат на думата си, защитават принципите си, сериозни са и знаят какво искат, са малко. Той беше един от тях. Естествено, нищо не се случи между нас, но той имаше чувства.
Преди 48 часа аз просто най- накрая рухнах психически, зарязах всякакви свои принципи и се върнах при предишния си приятел. Просто не можех да издържам без него. А той просто се разпадаше след като се разделихме, личеше си, пък и имаме общи приятели, както и да е.
Събрахме се отново.
За една нощ бях най- щастливият човек на земята. Просто съм плакала от щастие.
На другия ден обаче дойде задачата, която трябваше да изпълня.
Да кажа на двамата влюбени, че просто няма как..
Понеже аз съм едно емоционално ПАВЕ, не знаех как да им обясня и им пратих по едно съобщение "събрах се с бившия си приятел".
Загубих и двамата.
Единия буквално вече ме мрази, защото съм му давала фалшиви сигнали и не съм седнала да му обясня как стоят нещата. Ако някой може д ами обясни какво значат Фалшиви сигнали- може би приятелски чатове и излизания?
Опитах се да оправя нещата, наистина се опитах, но той беше твърдо убеден, че аз съм ужасен човек.. Защото не съм си направила труда да му обясня, че обичам бившия си приятел, когато съм видяла, че той има чувства към мен.. Тук съм съгласна, но все пак АЗ ДЛЪЖНА ЛИ СЪМ ДА ОБЯСНЯВАМ НА ВСЕКИ КАКВО СЕ СЛУЧВА?!
Просто искам някой да ми кажеш къде ми е проблема, защото аз просто не мога да го видя.. Когато се запозная с някого, всеки има мнението, че съм супер човек. Най- късно след месец- два, правя нещо или казвам нещо, което просто обръща хората в паническо бягство...
Четох в една книга, в която се разказваше за един воин и как всички, които са му близки и които беше обичал рано или късно умираха пред него.
Аз съм по същия начин.. само дето хората не са почнали да умират още.. Нищо, те бягат.
Поли
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 0de4c59304 |
|
1. Ах само как го казваш. Май ти се иска да са умрели? Баси ужаса.
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: c553699eda |
|
2. Kво си ужасна бе я стига си преигравала изобщо да не ти пука даже не мисля че това е проблем :д ние неможе да ти помогнем ;)
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 0dfbc79919 |
|
3. Проблемът е, че в същност няма проблем, но ти се опитваш да го създадеш!!! Всичко това е толкова нормално, няма повод за безпокойство. Била си искрена с тях, това трябва да се оцени!!!Не си помрачавай настроението с излишни терзания! Не сте имали нищо сериозно помежду си, за да очакват някакви подробни отчети! Реагират емоционално, защото засягаш личното им достоинство и самочувствие. За мен проблемът може да се открие в тях- в техния егоизъм и комплекси !!! Бъди щастлива с това което искаш!!! Поздрави! :)
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 782d1b04f6 |
|
4. Не драматизирай. Наистина не можеш да угодиш на всеки, дори когато си напълно честна със себе си. Правим най-доброто, което можем, а резултата невинаги зависи от нас.
|
|