Споделена история от Тинейджърски |
Тъжно ми е, че не го виждам
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1882 пъти
Здравейте! Пише 14 годишно момиче.
Две седмици преди да започна училище, бях на гости в друг град. Там се запознах с прекрасни хора. И най-вече с него. Той е с една година по-голям. Една от тамошните ми приятелки го харесва, но той нея-не. Запознахме се няколко дни преди да си тръгна. Той ме хареса веднага. Аз също. За три дни се сближихме много. Той ме закачаше. Вдигаше ме на ръце, шегуваше се с мен. Всичко беше страхотно.
Последният ден се скарахме за една глупости и той се разсърди и си тръгна. Писах му съобщение, за да му се извиня. Вечерта го видях и го питах дали се сърди, а той се усмихна най-сладко и просто поклати глава отрицателно. Същата вечер бяхме легнали на тревата заедно с цялата групичка. Той се надвеси над мен и ми каза "Прави коремни преси! ". Аз легнах лениво на тревата и се изправих в седнало положение, също толкова лениво. Той се захили. Прегръщаше ме. Гушкаше ме.
Един от дните се пръскахме с шишета с вода. Той пръскаше само мен, гонеше ме. Чувството, някой да те обгражда с толкова внимание, чувството да знаеш, че те харесват, прекрасно е. Не веднъж сме били на косъм от целувка. Всичко обаче си има край. Трябваше да се прибирам. Нашите бяха ядосани, защото закъснях. Тръгнах да бягам към къщата в тъмното. Другите не можеха да бягат през целия път зад мен. Звъннах му и му казах, че се страхувам, а след минута той беше там с колелото си и ме съпроводи до къщата. Когато трябваше да се връщам в родния си град, целунах другото момче по бузата за сбогуване. Целунах и него по бузата, но с него чувството беше различно. Буквално стомаха ми се сви на топка. Разтреперих се. Въпреки, че беше просто една целувка по бузата аз се притесних да не направя нещо грешно. Сега се прибрах в моя град и се чувствам ужасно. Липсва ми онова чувство. Всеки ден, когато бях там, излизах с нагласата, че ще го вида, ще се забавляваме, но изляза ли... него го няма. Липсва ми онова чувство. Той ми казваше, че съм красива, а аз всъщност не съм от най-красивите. Много момчета казват, че съм грозна, но не и той. Той е прекрасен. Красив, нежен, мил. Иска ми се всички да са такива. Проблема е, че мисля само за него. Не искам да се виждам с приятелите си, от страх да не би да го забравя. Не искам да го забравям! Направих всичко възможно, за да го запомня. Сложих си "неговата" песен да ми звъни, добавих го в близки приятели, за да се досещам за него. Изтривам всичките си разговори, след този с него, за да виждам името му някъде. Препрочитам всяко съобщение. Проблема е, че сме на шест часа път един от друг. Надявам се другото лято да се видим за по-дълго. Искам всичко да продължи. Беше неописуемо. За пръв път се чувствах толкова харесвана.
Какво да направя, за да се върна към стария си начин на живот? Искам да излизам с желание, да се смея, да сее забавлявам. А аз седя по цял ден пред компютъра, в гледане на негови снимки и плачейки. Искам пак да "живея", но в никакъв случай не искам да го забравя. Дайте съвет.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 57f2668e64 |
|
1. аз съм в подобна ситуация но момчето ми дава объркани сигнали.. последния ден преди училище ме прегърна.. цялата треперех... тъжно ми е че няма да го виждам.. и двамата сме втора смяна.. а се опасявам, че ако ме харесва другото лято вече яма да е така....
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 25d22e6693 |
|
2. Ами мога да ти дам съвета да не се вманиячаваш, и да чакаш следващото лято. Спри да ги правиш тия неща и даже гледай да не мислиш за него, не се тревожи първата любов (или пък най-силната) не се забравя никога. Ако продължиш така едва ще дочакаш следващото лято, когато ще идеш и или няма той да е там, или няма да е същото за него, все пак може и да е още там и да те чака и той, но все пак не си струва да поемаш огромния риск да се разочароваш страшно и да си преебеш лятото. Надявай се, но тайничко и знаейки, че е малко вероятно.
S. A. D.
|
|
