Осъзнах, че съм сама...
преди: 15 години, 2 месеца, прочетена 3768 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 18 години, от малък град съм.Преди около година се скарах с една моя приятелка която имах, но открих няколко нови и всичко вървеше добре.Тези момичета са компанийка от моя клас и аз просто започнах да излизам с тях.Сближих се с две от момичетат които си бяха най-добри приятелки и постоянно ме викаха да излизам с тях и така нататък...и едното от тях ми каза че някой ден ще разбера какво предтавлява всяка една от тази т.нар. компания.Е с течение на времето аз поразбрах някои неща за всяка от тях.Аз много се привързах към това момиче- ще я нарека Х.

Лятото тези две момичета бяха скарани и след това се сдобриха обаче не си бяха както преди.И аз започнах постоянно да излизам с момичето Х , говорли сме си, споделяли сме си много работи, а аз преди това имах голям проблем с доверието и както и да е. Те започнаха пак да излизат двете, аз обаче от тези неща които научих за това момиче и това което видях и сама преживях съм напълно отвратена ако може така да се изразя.Тя е такъв човек че винаги гледа как да си измие ръцете с някой друг и не си признава грешките(не момичето Х).Аз започнах да излизам по рядко.Момичето Х винаги ми е казвала, че неиска да ме загуби, че не иска да я оставам ниокга и аз и обещах и тя ми обеща същото.И сега от известно време тя започна да се отдалечава аз спрях озибщо да излизам защото просто нямам желание...

Последна година уча в гимназия, скоро имам бал обаче нямам желание за нищо, за абсолютно нищо.Нито бал искам да си правя нито нищо.Вече нищо не ме радва.Депресирана съм и не само от това, аз имам комплекс че съм малко над нормалното тегло и никой не ме харесва.Много съм емоционална всичко приемам присърце, разбирам всички ама мен няма кой да ме разбере...незнам вече на кого да вярвам и какво да правя...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 2 месеца hash: 4293fb82d0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   МИТИО: Така слушай ся внимателно сладурано щтот няма да повтарям! Първо можеш да вярваш само на себе си и то не винаги! Второ никой няма да те хареса ако самата ти не се харесваш! А ако не се харесваш направи нещо по въпроса за себе си! Направи нещо което да ти вдигне самочуствието! И не забравяй животът е такъв какъвто сама си го направиш! УСПЕХ И ЦЕЛУВКИ ;)

 

...

преди: 15 години, 2 месеца hash: 52d4adbb1f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Спокоино мило момиче в живота се случват и такива неща :) мисля че е време да се отърсиш от комплексите си и да започнеш да си живееш живота :) сиг съм че супер готин човек страшна мацка която всеки ужайава за това си вдигни сладката муцунка и продължи напред :) аз сум на 16 години но сум преживяла мн подобни истории и те разбирам напълно за това не му мисли много :П които мисли забравя да живее :) пожевам ти всичко наи хубаво на бала и съм сигурна че мн скоро ще намериш човек достоен да наречеш приятел :)

 

...

преди: 15 години, 2 месеца hash: 4648c589ef

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз винаги съм казвала, че според мен това, което ни се случва, зависи изцяло от нагласата ни към света.А твоята е доста скептична. Едва ли има човек на този свят, които да каже, че не се е чувствал така. Истински приятели трудно се намират, но когато това се случи, трябва максимално да се стремиш да ги запазиш.Дори и да сте скарали преди няколко години, едва ли е било чаак толкова фатално, че да забравите за съществуването си.А ти защо не направи първата крачка и не потърси онова момиче? Дори да не си виновна, все някои трябва да направи първата крачка.Така се започва... Относно теглото....ми вземи се в ръце.Просто се бори за нещата, които искаш да промениш. До бала има още много време, така че можеш да влезеш във форма и да изглеждаш супер :)

 

...

горе^

преди: 15 години, 2 месеца hash: 7bd5bbba80

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, мила. Съгласна съм с всичко написано до тук, но държа да ти кажа, че не бива да се отчайваш, каквото и да става! Отчаянието и депресията не помагат. Да, трудно е да намериш истински приятели, но понякога е по-добре да си сама, отколкото лъгана и наранявана. Аз съм само с година по-малка от теб, но и аз съм преживяла вече достатъчно... имах 2 приятелки, които ми казваха, че съм най-важният човек в живота им, че не могат без приятелството ми, че много ме обичат и т.н., но след време осъзнах, че всичко това е било долна лъжа! Използвали са ме. Само ме нараняваха, а аз търпях, защото ги обичах и вярвах на думите им. Но един ден просто си казах "Стига!" и ги зарязах. Сега не съжалявам. Беше за добро. Останаха ми само истинските ми приятелки, а те не са много. Не свеждай глава, мила, сигурна съм, че и ти ще срещнеш истински приятели. Те не са повече от 1-2, но са достатъчни :) Просто се огледай около себе си. Мисли позитивно, след всяко зло идва добро. А и всяко зло е за добро, колкото и да не ти се вярва. Балът е хубаво нещо, аз също завършвам тази година и едвам го чакам. Не проваляй хубавите моменти заради някакви предразсъдъци. Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той :) Успех!

 

...

преди: 15 години, 2 месеца hash: 59987a0901

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   БЛАГОДАРЯ ВИ! Наистина оценявам това което ми казвате. :)

 

...