В какво се корени проблема и как да го коригирам ?
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1749 пъти
Здравейте.
Винаги съм имал проблем със самочувствието си и в следствие със сприателяването.
Исках да се променя и започнах да попивам информация по въпроса. Изчетох donjuancenter forum и негови производни с цел да се превърна в по социална личност.
От скоро съм студент в нова среда и се старая да се социализирам. От самото начало отидох с нагласата да гледам хората в очите, да показвам че не съм напрегнат в непозната компания да съм контактен и прочие, защото бях наясно, че както започнат нещата така и ще продължат.
Но проблема е че винаги сам бил фактолог. Водя лаконични целенасочени диалози. Трудно подхождам в диалог в които липсва въпрос.
В първите дни след попадането ми в новата среда всичко беше наред теи като всеки комуникираше най-често чрез въпроси с цел да се опознаем. След това обаче забелязах как хората започнаха да си говорят за случайни неща. Да си разказват истории и прочие.
Именно в това не ми е силата. Забелязах и как тези безцелни разговори никога не са насочени към мен. Неявно подусештат че зад опита за изграждане на фасада все още стои срамежлив човек. Как да се науча да говоря с хората просто колкото да си отварям устата както правят останалите с цел да се социализирам по-бързо преди да се сформират групички в които не присъствам? Не желая да се превърна в аутсаидер.
Ако е необходимо бих чел и литература по въпроса. Наистина е важно за мен да го постигна.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: c086098335

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   При теб проблема е, че си прекалено сериозен тип човек и всичко приемаш прекалено насериозно. Както сам си установил това са безцелни разговори. А ти приемаш себе си като човек, който не би правил, или мислил за нещо безцелно. Не поставяй високи критерии в мислите си за своите колеги. Предполагам, че ще си от студентите, които наистина ще се интересуват от това, което учат и ще изкарваш и висок успех, но много от твоите колеги няма да са тикава. Такова общуване неможе да се постигне с четене на литература, защото това е нещо естествено, което може всеки човек, независимо колко е начетен. Гледай на всеки твой колега/колежка като на човек, който все пак притежава и позитиви в себе си, независимо от това колко много по - различен от теб ще изглежда. Ако един или друг те отхвърли не бъди с нагласата, че всички ще те отхвърлят, или пък някой, ако повървоначално не ти обърне внимание, не означава, че това няма да се промени и. т. н. След като нямаш какви "случайни" неща да разказваш ти слушай ги, когато на теб ти разказват и се включвай в "мохабета", ама ти препоръчвам да се включваш естествено, както ти идва от душата, а не след 3 мин. мислене, примерно. Е, ако ти дойде да кажеш нещо дето ще е много обидно за тях по - добре си замълчи и се усмихвай. Поддържай си външния вид - това ти го казвам за всеки случай, сори, ако ти е ясно ;DD. Винаги ходи изкъпан. Прилично облекло - например дънки и тениска. В никакъв случай не допускай да си с лош дъх или с мазна коса. Като те поздрави момиче винаги й казвай здрасти и ти (с това може и да нямаш проблем, незнам), има голям шанс тя първа сама да те заприказва. А ако те подмине не си мисли автоматично, че е било нарочно и. т. н., абе недей да мислиш прекалено много за такива подробности. Всъщност незнам колко ти помогнах. Аз като бях студентка си общувах с всички, независимо какви са - старателни или нестарателни, грозни или красиви, странни или не. Срещала съм и хора, дето са като теб и аз сама "съм им вадила думите с ченгел от устата", щото са ми били интересни и после примерно след няколко месеца съм ги виждала как си общуват и с други колеги, щото са се отпуснали и са видяли, че не е страшно. Ама на мен просто такъв ми е характера - всеки нов човек ми е интересен. И това наистина е така - във всеки човек има нещо интересно, нещо за опознаване. Аз мога по цял ден да дрънкам за хиляди неща. А и нашия курс бяхме към 150 души и повечето все мъжки :)). То като са по - малко момичетата наистина е вярно, че и интригите са по - малко, което теб едва ли ще те вълнува де. Е на, колко изписах, а почти нищо важно не казах ;DD А ти се отпусни и се опитай да се наслаждаваш и на малките дребни неща, дето няма нито смисъл, нито полза нито значение изобщо да им обръщаш внимание, ама по принцип. Желая ти смелост, спокойствие, успехи в социалния живот - след няколко годинки успех в кариерата!

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 7794b71ee7

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Сигурен ли си, че не си интровертен тип? Иначе и аз мисля, че си прекалено сериозен, в което няма лошо, но в днешно време с тази сериозност ще си останеш анти-социален тип. Мисля, че е още рано да се ориентираш към определен тип хора или групички... трябва да мине известно време, в което всичко и всеки ще си отиде на мястото.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 309e8803e6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Най-вече трябва да бъдеш себе си. Насила като се напъваш нищо няма да стане. Сам си се убедил, в това което вече виждаш, че се случва. Зарежи тези литературни творби. Не че няма лошо в тях, но те само ти пречат. Нали знаеш, че душата на една компания е не най-ерудирания, а този който умее да говори по-простичко, но от сърце. Да се смее, да създава шеги ии да излъчва позитивизъм. Това се харесва и това се търси. Замисли се, ти какво предлагаш и отговаря ли това на търсенето на хората. И ако мислиш, че срамежливостта ти е недостатък, то превърни го в свое преимущество. Ще попиташ:Как? Ако ти кажа как, то ти пак ще продължиш да се държиш неестественно стремейки се да се придържаш към моя съвет. А, и все пак ТИ СИ ТОВА, КОЕТО СИ. Една промяна не става изведнъж, а е бавен процес на изграждане на поведение. Орфей

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: e32475903a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, човек разбираш ли когато прочетох твоята история бях поразена - тя едно към едно се препокрива с моята реалност. Сякаш аз съм писала тези редове. Не мога да си обесня защо така се получава - колкото и усилия да полагам, за да се социализирам, някакси не ми се получават нещата - докато се отпусна да общувам, хората вече са се разпределили по групички и оставам като страничен / пасивен наблюдател. Забелязала съм как тези " малки разговори" грам не ми се отдават, а именно те разчупват атмосферата и карат хората да те търсят и да те канят, защото остават с впечатлението, че винаги има какво да си кажат с теб. Аз примерно мога да водя с лекота разговори на сериозна тематика, философски разсъждения, дълбоки размисли и страсти - да обаче това не върви навсякъде. Ох много ми се иска да си поговорим повече с теб на тая тема. Интересно ми е дали си претърпял някакво развитие, защото аз имам опасенията, че каквото и да правя- ще си остана такава пасивна и леко "замръзена" при първоначалните контакти, което просто не ми носи удовлетворение. Ще се радвам да споделиш какво правиш по въпроса.

 

...