 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Какво да направя - нашите са против връзката ми
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2278 пъти
Здравейте. С приятеля ми сме заедно от 8 месеца, а преди това 3 години бяхме само приятели. Преди почти 2 месеца го запознах с нашите и с баба ми. В началото те го харесаха уж, а след това само започнаха да ми мрънкат, че бил такъв онакъв, не бил за мене, бил много слаб и болен от нещо (той наистина е клечав, но това е наследствено просто, не че е болен от нещо), казах им ако поискам мога да го накарам да се изследва и да им покажа да видят, че не е болен от нищо нито е някакъв наркоман или нещо, но те само ми говорят че съм била влюбена, заслепена и не знам си какво още и правят всичко възможно, което се сетят да не се виждаме и да се разделим ( от различни градове сме ), но ние сме заедно въпреки тях. Баба ми ги наговори едни, че като видела един човек можела да каже дали е за мен или не и какво представлява ; каза ми някои случаи, в които е излезнала права, но това означава ли пък, че и при мен ще е така? Все пак хората са различни, а с него се разбираме повече от отлично за всичко, винаги съм мечтала да се разбирам така с някой и да означавам всичко, което съм за него и той за мен, просто ако не се намесват те, ние си изживяваме мечтите заедно, но намесят ли се, винаги ни развалят настроението и ни карат да им правим напук. Нито той ще се откаже от мен заради тях, нито нищо. Той знае какво мислят и искат те, но това не му пречи стига аз да съм добре, защото нещата между нас двамата са прекрасни. А и ми говоеят все едно съм тръгнала да се омъжвам за него, чакайте малко бе, аз съм само на почти 19 години, няма да се омъжвам още, макар да има хора, които го правят на тази възраст. И да не сме правили секс, все едно съм на 12 години или искат да ставам монахиня или да се пазя до сватбата ли... Те не знаят, че преди около 2 месеца го направихме за първи път, но аз не съм някоя курва или нещо, преди него съм била само с 1 момче и то за 1 нощ, защото просто не исках да съм девствена вече (не се гордея с това).. Почти си считам, че ми е първият, но това няма нищо общо с това, че искаме да сме заедно, всичко между нас си беше супер и преди това, не е заради секса примерно. Не знам какво още да кажа, в главата ми е една каша, защото ми ги говорят вкъщи едни врели некипели и не знам, побърквам се вече покрай тях, а винаги щом съм далеч от тях съм истински щастлива. По принцип нали семейството са ти най-близките хора и винаги искат най-доброто за теб, но те го правят чисто и просто защото искат винаги да става на тяхното и си мислят, че знаят кое е най-доброто за мен. Те са го виждали 1-2 пъти и са стояли с него за около половин-един час и съдят какъв е, дали е за мен и т. н. , без нито да го познават, нито нищо. Те ли ще ми кажат как ми е на мен с него? Аз си знам най-добре как се чувствам с него и той с мен, ние искаме да сме си заедно, всичко си ни е наред, само те се месят и искат да ни разделят, а всеки друг ни се радва - приятелите ни, майка му (не живее с баща си), баба му - с 2 думи приятелите и неговите роднини, само нашите "многознайковци" пак искат да се наложат и искат да решат вместо мен. Помогнете ми как да постъпя, аз искам да съм си с него и той с мен, какво да направя, че да спрат да ни закачат вече и да искат да ни разделят. Обмислям вече дори да си събера пари и да отида да живея на квартира в неговия град без да им кажа (само дето ако го реша сериозно, не знам какво да правя до тогава), не знам как да си събера пари, защото не мога да си намеря работа на смени, а не мога да започна такава на пълно работно време, тъй като ходя на уроци да се подготвям да кандидатствам другата година, тази година завърших и сега не ходя на училище. Не издържам повече на това цял живот да се опитват да ми казват какво да правя и да искат да се наложат, все едно съм някое лапе или някоя без акъл, съвсем свястно момиче съм си, всеки го казва, само те не го виждат и ме мислят за някоя тъпачка, малоумна и тем подобни. Баща ми пак полудя (вече е към 60-те години) дори ми посегна снощи, за дето съм била с него, все едно престъпление съм извършила или той е някакъв престъпник, боклук или нещо. Говори, че щял да ни пребие и не знам си какво още, ако ни види заедно в моя град или пък разбере, че аз съм отишла в неговия и т. н. просто ужас, отдавна знам, че моето семейство не е нормално като повечето и се радвам, че не съм като тях. Помогнете ми какво да правя, че или да спрат вече да се опитват да ни разделят и да си се виждаме спокойно с него и всичко да си е нормално. :) Моля ви
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: a6c607c654 |
|
1. Ох, мила, не знам какво да ти кажа. И моите родители и баба ми не са във възторг от сегашния ми приятел, но при нас положението е по-сложно. Той е с почти 10 години по-голям, разведен е и има дете. Но се чувстваме страхотно заедно. Сякаш две парчета от пъзела си пасват. Аз съм доста по-голяма от теб, но това не им пречи да мрънкат. А пък аз им казах, че се чувствам добре и няма да се разделя с него освен ако аз не реша така. Не им е много гот, но се старят да го приемат, защото видяха, че няма да го бъде по друг начин. Поне в момента. Ако вашите са странни, обсебващи и държат да командват обаче... Ще е доста по-трудно. Може и да не ви оставят да си живеете живота. А в крайна сметка така би трябвало да направят. Не те ще живеят с него, а ти. И след като си щастлива би трябвало да се радват за теб, а е да се опитват да ти вгорчат живота.
Пожелавам ти успех и лесно разрешаване на проблема.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 246d459cee |
|
2. Авторката : Знааам, точно така мисля и аз и това искам да стане, но не знам как затова ви моля за съвети. Те са просто отвратителни и непоправими, защо не може да са като всеки нормален родител - да се радват за мен и да приемат връзката ни, без да се опитват да ни разделят. Ние двамата заедно сме истински щастливи щом сме заедно, докато не се намесят те и ни създадат някой проблем. Вместо да се радват за мен, че съм щастлива, те се опитват да ни разделят, да се наложат и т. н.. Казах им, че няма да се откажа от него само защото така мислят и искат те, на мен си ми е супер с него и т. н. , последва това, че баща ми ми посегна. Не за пръв път ми посяга, и преди бяха същите както сега, но сега вече е просто нетърпимо. И преди си мислех да се махна от къщи, но бях непълнолетна и нямах възможност да си събера пари за целта. Сега искам и мога, само не знам как, тъй като ви обясних положението си. Не искам да позволя да развалят и това както всичко преди, защото това е нещо, което винаги съм мечтала да имам с някого и накрая да свърши, защото те са откачени ли? Не, няма да стане, но ми помогнете как да го направя.. или поне какво, за да спрат да ми говорят глупости, да ме тормозят и да се опитват да ни разделят..
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 4e18aa0392 |
|
3. Не четох темата но ще ти кажа нещо. На 16 години съм момиче. Самата аз съм говорила с майка и тя е СЪГЛАСНА НАПЪЛНО с мен, че не трябва да ме разпитва за връзката ми с някое момче, какво сме правили, кога сме го правили, дали съм правила секс ( аз не съм все още ). А щом си почти на 19 и си го правила, какъв е проблемът? ! Ти си пълнолетна нали! И така, майка е такава... Имала съм голям късмет! Но това не значи, че не и пука! Съжалявам но родителите ти са ненормални... Като майката на една приятелка. Къде бяхте> КАКВО ПРАВИХТЕ? Внимавайте да не направите нещо. Дори не позволява на гаджето й да остава насаме с нея вечер... И какво? ! Имам нормална майка! Благодаря на Господ!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: d5e4325771 |
|
4. Какво мислят другите не е от значение. Това е изпитание за любовта ти. Родителите ти и баба ти не го познават, за това говорят такива лоши неща за него. Но те нямат думата. Ти си достатъчно голяма да взимаш свои решения. Животът си е твой и го ръководиш ти, а не старите поколения. Това как изглежда не е от значение. Много по-важно е как се държи с теб. Глупавата ти баба си е изживяла вече младините, така че да мълчи сега.
Обичай момчето си. Радвай му се. Бъди щастлива с него. Забавлявай се.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: c9b72ce32c |
|
5. Хм, не знам, не познаваме момчето, ти си знаеш, само да не стане тъй да се върнеш с подвита опашка някой ден. Говориш с много лоши думи за най-близките си(не че оправдавам баща ти), но ако изпаднеш в някаква тежка ситуация кой ще се втурне да ти помогне? Дали любимият или те... Не знам... помисли добре.
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 246d459cee |
|
6. И аз мисля като теб, номер 4, но и номер 5 има донякъде право. Никъде няма 100% гаранция, че ще съм винаги с него например, но ние наистина заедно изживяваме това, за което винаги сме мечтали да имаме с някого и се разбираме прекрасно за всяко нещо каквото и да става. Има проблеми понякога, но те не са между нас, а около нас и заедно си помагаме да ги преодолеем. Но как няма да говоря така за тях, като те години наред се опитват да ръководят живота ми и всяко нещо, което реша подлежи на тяхна оценка, а не правя глупости, винаги искат да стане на тяхното.. Още преди родителите на другите около мен (всички са си свестни, позволяват им повече неща, но не са някакви дето да си ходят наляво надясно без да им пука за нищо, и приятелите и родителите им са свестни, оставят ги да си се радват на живота, не правят никакви глупости, нито пък аз ), но нашите винаги не са ми позволявали елементарни неща. Знаят при кого съм например, дори съм била на 5 мин. път далеч от нас, познават хората и всичко, знаят какви са, че не са глупаци да кажем, и пак се държат с мен като с малко дете и ме ограничават винаги. Те ли ще живеят моя живот или аз? Дори и да направя грешка, всеки прави, искам да е по моя вина, а не защото съм ги слушала както винаги, ще си я поправя. Не мисля, че с него правим нещо грешно като сме заедно, нито той е някакъв си дето не става.. С него сме си щастливи докато те не се намесят с нещо. Както и аз си водя пълноценен начин на живот, не ходя по дискотеки често (само от време на време по някой повод например, просто не съм от типа, който виси по баровете) постоянно наляво надясно да си правя каквото поискам, уча си, тренирам, виждам се с него и не върша глупости. Искам просто да спрат да ми мрънкат да се разделим и да искат да ни пречат да се виждаме, ще се разделя с него само ако аз реша, че е дошъл моментът, а не когато те ми кажат. Кажете ми само как да спрат да правят така, мен не ми пука особено какво мислят, просто искам да се примирят вече с това, че сме заедно и да спрат да правят техните си неща, за да не се виждаме и да се разделим.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: dd639f9661 |
|
7. Към авторката!
Със сигурност вашите не ти мислят злото, но понякога се случва така, че уж за добро то става така, че се случват гадни неща от които всички после страдат. Това, че е слаб не ми се струва толкова важна причина за да те накарат да не си с този човек, явно са доста тесногръди родителите ти. Но според така или иначе вашата връзка не би продължила достатъчно дълго, заяото сте от други градове. Да знам, ще кажаш, че го обичаш дъра бъра, но така мислиш сега, докато не ти писне или срещнеш друго момче от твоч град и се залюбите!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 246d459cee |
|
8. Авторката : Номер 7, за нашите съм съгласна донякъде, но за другото не - има хиляди хора, които поддържат връзка от разстояние, а и като се виждате всяка седмица си е по-добре. Не всички успяват, но това си е до човек, всеки е различен. Знам, че не е същото като това като сте заедно всеки ден, много по-хубаво е да е всеки ден тук и т. н. , той е оставал тук за няколко дни и беше прекрасно. Но ако наистина един човек те обича истински и ти него, изобщо не се интересуваш от другите, няма значение, че са в твоя град. Просто си се радваш на човека до теб, спираш да обръщаш внимание на това, че сте в различни градове и чакаш следващата седмица като ще се видите и времето минава неусетно. Всичко е до начин на мислене. И аз мислех като теб преди, но сега не съм така. Разбира се, предпочитаме да бяхме в един град, много пъти сме си го говорили и още си го говорим от време на време, но положението е такова, че не сме и сме си свикнали с това и въпреки това вече изобщо не обръщаме внимание на разстоянието, а си се радваме и т. н.. Нищо не се знае - може един ден обстоятелствата да станат такива, че и да сме в един град и нещата ще са още по-хубави. Всичко е до настройка и начин на мислене, щом с даден човек се обичате истински - разстоянието и другите неща нямат значение, както и това, че около теб има много други момчета/момичета не те интересува, защото ти си искаш и обичаш само един, другите са без значение.
Благодаря на отговорилите, но все още не знам какво да правя с нашите да спрат да се опитват да ни разделят. Сега малко спряха да ми досаждат и да говорят за това, но едва ли са си променили мнението. Надявам се да го направят все пак и нещата да станат нормални най-накрая и при мен.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
