 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Искам да се науча да бъда сама
преди: 15 години, 2 месеца, прочетена 3617 пъти
Здравейте всички!
Аз съм момиче на почти 19 години. Догодина смятам да записвам психологя в Пловдивския университет.
От малка се опитвам да постигна нещо в живота си- да се науча да бъда сама.
От първи клас не ми е вървяло в социалните контакти. Първо с момичетата, след това в компанията, а сега и във връзките с момчета. Най- продължителната ми връзка е била 5 месеца, а това е много малко за да се нарече 'сериозно'.
В седми клас осъзнах, че просто характера ми е такъв, че не мога да бъда приета в обществото. Опитвам се, но някак си всички, до които се доближавам, са прекалено различни от мен и скоро ме отблъскват. Оттогава се опитвам да свикна да бъда сама.. да съм си самодостатъчна. Когато остана сама вкъщи да си намирам занимание със себе си. Когато няма с кого да изляза, да изляза сама и да ми е приятно. Когато имам нужда да споделя проблемите си с някого, просто да се сетя, че проблемите не са за споделяне, а за решаване. Опитвам се да живея така, че да се ми нужни приятели, родители и някой, който да е около мен.
От 15- годишна майка ми се опитва да ме.. разгадае, както тя се изразява. Опитва се да ме накара да споделям с нея, да и разказвам. А за мен е най- хубавото просто да стоя отстрани, да си мисля за нещо свое си и да не се намесвам в разговорите.
Понякога е много трудно.. Но резултата ми харесва.
Чудя се дали всичко това не е загуба на време? Дали просто трябва да променя нещо в характера си и да престана с целия този фарс?
Или пък да продължавам както досега?
Дали това в бъдеще ще ми помогне някак?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: 3b256d4ff0 |
|
1. А ти, какво искаш всъщност? Защо се държиш по този начин: защото целиш да постигнеш някакъв конкретен резултат (хората да те възприемат по определен начин, като по-самостоятелна и със силен характер, т.е. да спечелиш одобрението и/или възхищението им; да докажеш на тези, които не те възприемат, че си си самодостатъчна и не са ти нужни т.н.) или защото нямаш необходимост и желание да общуваш с околните?
Хубаво е човек да бъде рационален, да се поддава по-рядко на емоциите и да се стреми хладнокръвно да решава проблемите си. По-щадящо е за психиката му. Но, ако съвсем се лишим от емоции, какво човешко ще остане у нас?
Бъди самостоятелна и уравновесена, ако за теб е важно. Но не се плаши да допускаш хората до себе си, ако ти е стане необходимо! Не е грях да имаш нужда от някого до себе си, за да ти вдъхне кураж и сила да продължиш да се справяш с проблемите. Човещина е!
Успех!
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: b16a4cd3df |
|
2. Първо да кажа ,че правилно си се ориентирала към специалност психология, това може би е път да разгадаеш себе си.И аз мисля, да процедирам по същия начин.
Аз винаги съм казвала, че проблемите на хората са в главите им, заложени са в психиката им.
Това, че се отдръпваш от света, от околните,разбирам, че е твой личен избор.Възможности имаш.Но според мен го прекрати целия този фарс (както ти сама го нарече).Престани да бъдеш страничен наблюдател.След време ще разбереш, че нйастина е било загуба на време,а и без това ти предстоят твърде хубави моменти, че да позволиш да се движиш по течението.
Все пак какъвто и съвет да ти дам аз и други хора, едва ли някой е способен да промени това, което можеш да сториш само ти-сама със себе си.
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: d897999222 |
|
4. Здравей, мила. И аз съм ти горе-долу връстничка, има-няма 1 година разлика. Искам да ти кажа, че много добре те разбирам - аз също съм се чувствала така и дори сега се чувствам така понякога. Бях прекалено различна от другите, а те не ме приемаха, защото съм твърде необщителен човек. Много ми е трудно да се заговоря с някой, камо ли с непознат.
Прекалено много исках да съм като другите - да имам всичко, което те имаха, да правя всичко, което те правеха. Говоря ти за най-обикновени неща, които сега са приети за нормални - да пиеш, да пушиш, да имаш гадже, да ходиш на дискотека, по кафета, по купони... какво ли не. Аз не съм такъв човек. Затворена съм като теб. Но бях решила, че ако направя всички тези неща, ще заприличам на всички останали и ще бъда щастлива. Е, сега съжалявам. Не бях щастлива. Вярно, на моменти ми харесваше, но като цяло, не си струваше да променям целия си живот, дори начина си на мислене, само за да се превърна в "една от многото".
Сега се чувствам зле, защото гаджето ми ме заряза, няма я вече и голямата и шумна компания, с която се събирахме по купони, пиехме и уж се забавлявахме... Много неща и хора вече ги няма. И аз се чудя какво да правя, чудя се къде сгреших. Разбрах твърде късно, че съм загубила себе си някъде там из тълпата. И сега не мога да се намеря. Иска ми се да съм пак онова момиче от преди, което не знаеше как боли разбитото сърце и което нямаше проблеми с родителите си...
Не повтаряй моята грешка, мила. Не искай да бъдеш като всички. Това не е решение. Не е щастие. Бъди себе си и не се променяй. Ти си прекрасна по свой уникален начин. Щом си затворена, в това няма нищо лошо. Сигурна съм, че ще срещнеш сродна душа, защото такива като теб има много. Не позволявай да се промениш заради една глупост, не си струва. Рано или късно ще срещнеш приятели, които ще те оценят, сигурна съм. Нужно ти е само малко търпение.
Искрено ти желая много успех и щастие занапред. Не се отказвай и не се влияй много от мнението на другите. Те самите не знаят кои са и дали са щастливи...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
