Споделена история от Тинейджърски |
Много объркана, моля за помощ.
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1559 пъти
Такам.. ето я и моята история, малко е дълга, но ви моля да я прочетете, понеже съм страшно объркана. Значи.. имах гадже.. бяхме много щастливи заедно, докато не свършихме училище. До средата на август той нито писа, нито се обади. Не комуникирахме по никакъв начин.. Нали знаете как хората когато не си пишат, не се виждат и т. н. все едно се забравят. Така стана и при нас. Аз реших, че не мога повече така и си помислих, че ще е по-добре ако се разделим. Така и стана. Той ми каза, че иска да си останем приятели по някакъв начин. Аз естествено се съгласих. Но след около месец.. Му писах.. той ми отговори, но беше така пренебрегнато.. все едно не му пука, че аз му писах. Аз го попитах нали щяхме да бъдем приятели и той нищо не отговори. *помислих си че се разсърди* и повече и аз не му писах.. Започнахме училище.. и всяко чувство се завърна.. от както си бяхме аверчета, но няй-много страдах зареди това, че той не ми казваше и думичка в училище, но аз съм инат и правих същото. Няколко дена след като започнахме училище аз имах рожден ден. Тогава на рожденият ми ден той ми проговори за първи път от 3 месеца. Бях щастлива. Но това беше само за този ден. После пак същото.. Понеже както казах, всичките чувства се върнаха аз не спирах да мисля за него. Просто полудявах при факта, че знам, че няма да сме заедно отново. Дори можех да се разплача мислейки за него на най-веселата, бърза песен.
Преди няколко дена.. като излязохме.. понеже сме в почти една и съща компания, той пак не ми говори.. Не знам виждам го, че постоянно ме гледа и т. н. , но нищо няма. АДСКИ много го обичам, не съм се чувствала така преди. Вчера му писах, но той не отговори, въпреки, че беше на линия. ТОВА НАПРАВО МЕ СЪСИПВА. Говорих с най-добрата ми приятелка и тя каза да му кажа, не съм сигурна дали ще го направя, но ако да, няма да е скоро, понеже не съм готова още. Всяка вечер заспивам със сълзи за очите. Даже репетирах както точно да му кажа, когато дойде моментът, но.. се страхувам от това, че ако му кажа той ще ме отблъне още повече.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 3 месеца hash: bb6bfdc79f |
|
1. -ОМГ.. Това аз ли съм го писала? .. Мила при мен е ама абсолутно същото.. Когато намериш решение от тази ситуация непременно реши.. И аз съм изрепетирала какво точно ще му кажа.. Но никога не се засичаме двамата насаме.. За което много се ядосвам.. Кажи му каквото си изрепетирала и аз така мисля да направя.. Може да не отговори на чувствата ти.. И ще ти е гадно.. Но ще се почувстваш по-добре щом си си изляла душата и се му казала всичко което чувстваш.. (( :..
|
преди: 11 години, 3 месеца hash: 7e5b8717fd |
|
2. Няколко приятелки ми казват, да не се занимавам вече с него, но все пак не е токова лесно.. Ъм.. завръзка, ако може дай скайп или нещо такова, за да ти кажа точно какво.. :)
-Авторката.
|
преди: 11 години, 3 месеца hash: b7eeba4ff0 |
|
3. И на мен ми се случи нещо подобно. Но при нас е малко по -различно.. Аз съм от едната страна на града той е на края на града и малко труно се виждаме.. При мен е далеч по-сложно. Той каза, че никога не е имал чувства към мен и, че не ме обичал. Когато му писах, че го обичам и че не исках нещата да приключат така той също не ми отговори но го беше прочел поне. Смисъл нямаше да му пиша защото още ми е ужасно въпреки, че аз скъсах с него. Той първо излъга, че е влюбен в друга и затова просто скъсах с него.. не можех така повече. А сега имам само спомени с него и не мога да си го върна вече защото всичко свърши и ще трябва да го забравя :(
|
|