Споделена история от Тинейджърски |
Много съм объркана...
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1911 пъти
Здравейте. Момиче съм, на 13 години съм и се чувствам много объркана.
Ще започна с това, че съм много несигурна. Не знам как се чувствам или как би трябвало да се чувствам в дадени ситуации. Не съм сигурна за повечето неща които правя. Но има и в моменти, в които съм много импулсивна. Например миналата седмица минах покрай един фризьорски салон и от нищото ми хрумна да се подстрижа. И го направих. Не съм сигурна за това как изглеждам и понякога се чувствам като пълен изрод докато ходя по улицата. Понякога дори не знам коя съм и ми идва да се самоубия. От нищото решавам, че ще пия енергийна напитка, просто ей така, не ми пука, че е вредно просто си я пия. Понякога не ми пука как изглеждам и съм склонна да изляза навън с ужасна чорлава коса без да ми пука. В други моменти пък ми пука твърде много как изглеждам и прекарвам часове пред огледалото. Но като цяло не се интересувам какво казват хората за мен, освен ако не се опитвам да впечатля някой.
Другото е, че много често си променям настроенията. Може в един момент да плача, а в следващия да се смея на глас. Понякога се плаша от себе си. Има дни, в които ми се иска да тичам и да плача и да викам, но дори не мога да заплача въпреки, че ми се плаче. Има и дни, в които от нищото започвам да плача и си изплаквам всичко наведнъж. Има и периоди, в които си замразявам социалния живот и не излизам.
Имам чувството, че всички други имат нормални чувства и емоции, а само аз съм някаква откачалка. Много често не мога да общувам с връстниците ми, защото няма за какво да си говорим, нямаме общи интереси. Успявам да намеря обща приказка с по-възрастни хора от мен. Може би, затова много често се чувствам неразбрана.
Просто не знам какво ми става. Чувствам се много объркана и имам чувството, че не отивам никъде. Сякаш нямам бъдеще. Сякаш живота ще ме смачка. Искам да съм себе си, но не знам коя съм. Моля ви обяснете ми повече и ако знаете какво ми има, кажете ми, защото се чувствам много объркана.
Съжалявам ако имам пунктуационни грешки и съжалявам, ако съм ви отегчила. Благодаря ако сте си направили труда да се занимавате с мен.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: ee24d0a98c |
|
1. Нищо ти няма-просто пуберитета настъпва.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: aa37e41fa8 |
|
2. Всъщност изпитвам същото като теб. Споделям с майка си и ти може да пробваш, ще ти "олекне" :). Но и аз като номер 1 мисля, че е от пубертета. Късмет :)хх
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 7f49da0c74 |
|
4. Най-тъмно е преди разсънване!
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 3c95a2da1b |
|
5. Честно казано и аз съм като теб. Във един момент се смея в другия плача, в един момент се забавлявам с приятели и след известно време започвам да се съмнявам във всички и какво ми говорят... но вечерите преди да си легна сядам и започвам да си мисля какво ще правя от тук нататък но да си призная няма кой знае какъв ефект. Не знам започвам да си мисля че имам психически отклонения
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: e2b8e2274c |
|
6. Ооо боже това е и моята история. Нищо ти няма. Всички сме така. Ще мине. Само не се отчайвай
|
|
