Споделена история от Тинейджърски |
Това ли е любовта ?
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1784 пъти
Първо искам да се извиня, защото "р", "с" и "е" не винаги ми аботят.
Името ми е Виктор и съм на 16 години, от къде съм няма да казвам.
Може би историята ми ще ви се стори банална, едва ли не отвратителна на някои от вас. Досега винаги съм имам успех с момичетата. Имал ъм няколко свалки и една сериозна връзка, но не мога да кажа дали съм бил наистина "влюбен" в някоя от тях. Напоследък изпитвам едно странно чувство, което не мога да си обясня, никога преди не съм се чувствал така. Най-странното обаче, е ч човекът, към когото изпитвам това странно и ново за мен чувство е момче. Със семейството му от скоро са се преместили да живеят тук и той сега е в моя клас. От начало не обръщах внимание на новите в класа (понеже тази година има няколко нови човека), но някак си малкоо ми правеше впечатление косата му, която е леко дългичка, но не прекално и не по момичешки. Дразнеше ме. Не знам защо, просто от вътре ме човъркаше да го гледам. В началото той и едно също ново момиче в класа седяха на чина пред мен. Понякога го закачах и му дърпах косата, а той се правеше, че нищо не е станало и това ме дразнше още повече. Няколко дни по-късно обаче, класната го премести (само него) на първия чин до вратата, което е възожно най-дълече от мен, защото аз стоя на последния чин от към прозореца. Това направо ме вбеси, не знам защо, ужасно му се дразнех. Та така, това се случи в първите две седмици. През изминалата седмица обаче нещата малко се промениха. Той започна да общува повече с дугите от класа и си намери компания. Целия вторник бяха задно, а в срядата ( 2-ри октомври) си бяха скупчли чиновете един до друг, за да си говорят. Тогава започнах да осъзнавам, че вече не се дразня на него самия, а на това, че е толкоа близък с другите. Ще ми се и аз да съм в тяхната компания и изключително много се дразня, че и разни други хора започнаха да го дърпат за косата. Направо бях откачил в тая сряда. Дразнех се, че аз не мога да съм близък с него и факта, че се дразнех, ме караше да се дразня още повече. След училище в срядата ме викнаха на кафе, но наистина ми беше много гадно и не отидох, което е радкост за мен, защото много се кефя или "кефех" да ходя по кафета с момичета и да се фукам пред другите. Дойде четвъртака и се бях поуспокойл малко, вече бях в настроение за кафе и даже си мислех да се чупя от физика (което не направих понеже класната ни пусна теста за входно). Дразнненията пак не бяха без хич, защото дружинката пак се бяха скупчили, но се опитах да не им обръщам внимание. Веднага след биенето на последния звънец аз и другите свине, които наричам приятели тръгнахме на кафенце заедно с още няколко момичета от нашия клас. Тъкмо бяхме излезли от даскалото и ТОЙ (предполагам се сещате за кой говоря), ме извика по име. Спрях се и се обърнах, той беше горе на стълбите, а ние вече бяхме в средата на двора и другите решиха, че няма да ме чакат и тръгнаха към кафенето. Той дойде до мен и ми подаде моето портмоне. Хубаво кафе щах да видя между другото... :D :D Казах мерси и му казах, ако иска да дойде с нас, но той ми отказа. Тъпо ми стана. Издразних се като ми каза, че приятелите му го чакат. След това тръгнах към кафенето, но размислих и реших да се прибера. Нещо ме пареше от вътре, не точно пареше... не знам точно... И Такам... дойде вчера, т. е. петък. Пак същото, с дружинката му скупчени, аз си се дразнех.... 7-ми час имах СИП математика, но от моята компания само аз ходя на тоя СИП и то заради майка ми... Оказа се обаче, че и той също има СИП математика, но за съжаление си е с компанийката... Не можете да си представите как жестоко се идразних като ги видях да влизат всичките през вратата!!! Писнало ми беше да ги ледам заедно.... През целия час не можах да се съсредоточа, мислех си само как те пак ще си идат на кафенце, а пък аз пак ще си се прибера, но стана чудо. Р. едно от момичетата от компанията му го викна с тях на кафе, но той каза, че не може, имал работа и ще се прибира. Някак си стана така, че ние двамата останахме последни в стаята. Е, всъщност аз чаках да излезе той и само се правех, че си търся нещо в раницата... :D :D После той се обърна към мен и ме погледна право в очите (за първи път ме погледна в очите между другото), усмихна се и каза "Да не си търсиш портмонето? ", отвърнах с не, а той започна да се смее, попитах какво му е смешното и той ми отвърна "Под чина е"... Тогава вече и на мен ми стана смешно :D :D Излезнахме заедно от стаята и едно момиче от другия клас го попита дали ще се прибира, за да се приберат заедно и аз изръсих глупостта, че отиваме на кафе. Не знам какво си мислех в онзи момент, чаках да му видя реакцията... Момичето ме погледна странно, а той се засмя и каза "Вярно бях забравил, къде ше' ходим? " Направо ми олекна... Не отидохме на кафе де, той трябваше да взема сестра си от детска. Но аз отидох с него и дори го изпратих до тях под предтекста, че съм в същата посока :D :D Разбрах къде живее, разбрахме се следващия път да идем на кафе... Сега цяла ден ми е странно... Нещо като развълнуван съм... Не се бях замислял много дали съм влюбен докато майка ми не ме попита и тогава осъзнах, че имам някаква странна нужда.... не знам.... да го притежавам? Искам да знам къде е и с кого е... ще ми се да движим в една компания и т. н.... Да ви кажа чесно... Не знам дали съм хомо, би или извънземно, но не ме и интересува... Не ме интересува полът му.... Просто искам да знам това ли е любовта? Защото, ако е ще трябва да се измисли нещо по въпроса :D
Благодаря предварително! :) :)
|
