Защо не се харесвам?
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2226 пъти
Здравейте, момиче на 12 години съм и имам малко странен проблем. Не се харесвам. Постоянно мисля, че съм дебела. Вече сигурно от 2-3 години сама си го втълпих. Не знам защо. По принцип не съм дебела по натура. Като малка бях слаба, но във 2-ри клас започнах да надебелявам. В 4-ти клас родителите ми се разведоха и бях много зле и оттогава се комплексирах. В 5-ти клас започнах да взимам мерки. Гладувах, но никой не забелязваше. Правех упражнения, но главно гладувах. Миналата зима бях 52 кг, което според мен си е много, като се има в предвид, че бях на 11. До лятото станах 46 кг и бях горе-долу добре със тялото си въпреки, че знаех, че искам още да отслабна. През лятото комплексите ми почти изчезнаха. Но сега като започна училището започнах пак да се комплексирам. Сравнявам се със всяко едно момиче. Имам чувството, че всички имат перфектни тела, само моето не е хубаво.
В момента съм още 46 кг и съм висока 156 см. Все още не се харесвам. Поради тази причина имам ниско самочувствие. Най-странното е, че никой не ми е казвал, че съм дебела. Никога. Дори и в училище. Кълна се, никой не ме тормози. Сама си го втълпих и сега не знам до къде ще стигна. Знам, че никога няма да ми е достатъчно. Все ще искам да отслабвам още и още. Страх ме е да започна да ям като нормален човек. Наскоро много хора ми казват, че много съм отслабнала. Докъде ще стигна? Не ми се умира на 20 години. Осъзнавам, че на 12 години съм малка да имам подобни проблеми, но това е истината. Аз имам проблем. Няма с кого да поговоря. На родителите ми вече им е писнало от моите истории за това колко не се харесвам и колко съм дебела. Майка ми не малко пъти ми е казвала, че съм луда, от което много се засягам. Казвала ми е, че имам много изкривена представа за тяло, което може би е вярно. Казвала ми е, че аз съм виновна, че аз съм си го втълпила, което е вярно. Наистина аз съм си виновна. Знам, че никой няма да ме хареса, докато не харесам себе си. Но проблема е, че не знам как. Моля, кажете ми как да си променя мисленето. Как да започна да се харесвам? Защо се получи всичко това? Наистина ли съм за лудница? Не ми се мисли докъде ще стигна така. Не искам да свърша в някоя клиника или да умра. Благодаря ви предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 месеца hash: eaa3ce0da6

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мила, внимавай, защото с това мислене ще си докараш анорексия! А от това се умира!!! За това вместо да се звериш непрекъснато в огледалото и да мислиш "дебела съм! " се опитай да си намериш друго занимание и да не мислиш за това. А иначе, не познавам момиче, което да се харесва на тази възраст и това си е нормално. Тялото ти започва да се променя, хормоните ти бушуват, започваш да се възприемаш различно и в резултат една не харесва килограмите си, друга се тормози, че има пъпки, трета решава, че не харсва косата си... хубавото в цялата работа е, че всичко това е времанно и след няколко години нещата ще се нормализират. Да, да включително и килограмите ти. За това не прави глупости, това с гладуването е най-голямата глупост, ами си намери хоби и се концентрирай въхру него. Защото дори и да не се разболееш от анорексия, можеш да си докараш такива проблеми, че после цял живот ще страдаш и ще съжаляваш! А ако и това не помогне потърси специализирана помощ. Сериозно ти говоря! Познавам момиче, което беше болно от анорексия, просто нямаш представа за каква ужасия става дума! Едвам и спасиха живота!

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: f2d3e39982

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ако продължаваш така ще си докараш анорексия. Тялото ти е перфектно в момента. Ако продължаваш с диетите ще си съсипеш организма. Това е вредно и за голям човек, а за подрастващ е направо пагубно Ж27

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: a96ac89377

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей! Аз съм момиче на 14 години и точно днес имахме час относно тези мисли, които се пораждат в повечето момичета. Ти наистина имаш проблем, но не с тялото, а с психиката ти. Наложила си си, че си дебела и че трябва да отслабваш още и още. Не се притеснявай, доста момичета имат твоя проблем, но истината е, че сега си в пубертета и е нормално тялото ти да претърпи доста промени - ханшът ти да се увеличи, бедрата, но това все са нормални и красиви женски извивки. Всички момчета от нашия клас бяха единодушни в това, че предпочитат по-едричко момиче, отколкото някоя анорексична кльоща, за да има ''къде да пипнат'' и какво да гледат. Повярвай ми, за тях е много по-хубави жената да е по-пищна, пък и нали знаеш - ''Куче на гол кокал не се хвърля''. Повярвай в това, че си красива и нормална, спортувай, храни се правилно и повдигни малко самочувствието си. Успех! :)

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: 7e3a32f1f8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   това с не харесването е проблем на всяка втора жена...или нищо ново под слънцето...но няма установен универсален модел за харесване..самочувствието идва с времето...ниското самочувствие от друга страна е и стимул за развитие и усъвършенстване...в търсене на по-доброто аз...но има опасност да се превърне в преследване на нереални модели и типажи...има една притча за 99 монети...един човек намерил 99 монети...но решил да ги направи 100 и така цял живот спестявал и се тревожил за останалата една монета без да се порадва на това което има...не унивай има и такива периоди в живота ..рано или късно обаче нещата си идват на мястото...поздрави

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 3f3414a98c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравей, аз съм на 13 години и имам почти същия проблем, само дето ти си в нормата, а аз не съм. Но както и да е сега не говорим за мен, а за теб. Щом си 156см. и 46кг. значи тежиш колкото трябва и няма нужда да отслабваш. Според мен ти трябва да се научиш да се харесваш и да не мислиш, че си дебела, защото наистина не си. Надявам се да се вслушаш в съвета ми и да спреш да си втълпяваш, че не изглеждаш добре. Е, т'ва е от мен. Надявам се да съм ти помогнала да преодолееш тази трудност. Успех! :)))

 

...