Проблем с баща ми
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1786 пъти
На 18 съм, студент първа година.
Срещам изключително сериозен проблем с контактуването с баща ми. Не се сещам за момент през последната година в който да сме били заедно някъде за повече от един час без да се скараме. В един от последните спорове му 'има ли нещо в цялото ми съществуване, което да не дразни'. Той ми изкрещя в отговор ' не знам, трябва да помисля'.
Малко след като съм се родил, той започна частен бизнес. От малък го помня как се прибира много късно и работи дори през събота и неделя, също така и по празниците. След това пет години учих в друг град и като се прибирах, което беше доста рядко, бях про баба и дядо на село. Т. е като цяло нямам кой знае каква връзка с баща ми. Като цяло от цялата рода не се ''имам'' с никой.
Цялата идея на ''завръщането'' в родния ми град беше да работя при баща ми и впоследствие да получа фирмата. След толкова години мъки и фактът, че фирмата ми разби семейството, е грехота след като баща ми се пенсионира всичко да отиде на вятъра. Имам по-голям брат, който не проявява интерес към нея. Той също не е в добри отношения със стареца.
Вмомента съм на нещо като стаж във фирмата и рядко се засичам сбаща ми, основно съм при колегите му. Той се явява търговец и често отсъства. За жалост това не промени отношенията ни.
Основно пиша това за да си ''излея душата''. Приятелите на които казах това основно говориха за парите и търся мнения различни от това. И наистина парите които фирмата изкарва са страхотни за жалките стандарти в България. Но това не промяна фактът че започвам да се чудя дали университет в друг град, с другаспециалност не е по-добре. Пък и далеч не е късно да се прехвърля.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 месеца hash: 03fa6a5bc9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Знам как се чувстваш. Аз имам същия проблем. Няма смисъл да се ядосваш и да се занимаваш с това. Вече не сме малки деца и трябва да се справяме с всичко сами. Това е краят на ролята на родителите в нашия живот. Явно няма да се разберете. Просто понякога няма как да стане... не е приятно, но е факт. Това че са ни родители, не променя нищо. Въпреки това си остават хора, с които ние не се разбираме. Няма какво да направим с такива хора, които не искат да се разбираме и не им пука за отношенията ни. Продължаваш напред и забравяш за хората, които не те заслужават! Това е правилната реакция. Моя съвет е да намериш начин да се развиваш някъде, където ще си сам и независим от баща си. Повярвай ми, не искаш да си в неговата сянка до края на живота си... Не искаш да мислиш за проблемите от детството си завинаги. По - добре намери начин да се отдалечиш, докато все още не е прекалено късно. Успех!

 

...