 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Обсебваща любов
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 3095 пъти
Здравейте! Аз съм момче на 14 години от София. Осъзнавам, че много хора, ще ми се присмеят само заради възрастта ми, но наистина Ви умолявам за съвет.
Моята история започна в края на 2011 година. По това време баща ни ни напусна. Няма да лъжа, беше гадно, но пък го преодоляхме. Винаги съм бил тихо, добро момче, стараещо се да помага на другите, и съсредоточено върху ученето. Класът ми обаче, въобще не ме харесваше. И до ден днешен не мога да си обясня защо - винаги съм бил вежлив, помагал съм им. Много хора го оправдават със злоба, но аз не съм толкова краен. Няма да лъжа, беше доста трудно за мен, гаврите бяха постоянни, а моята крехка детска психика понесе голям удар. Вече мразех да ходя на училище, роднините ми ме питаха дали ми няма нещо, но аз отричах. Чувствах се слаб, защото знаех, че мога да спра това, когато поискам. Но не можех. И за това нямам обяснение, просто бях сринат.
И докато всичко това нещо се случваше, се появи тя... едно момиче от вече бившия ми клас. Стояхме заедно в час по Химия, (т. е ЧП)... до сега не й бях обръщал внимание, но тази година започнахме да си говорим повече й се сближихме... мъничко. И така, докато в един момент буквално започнах да броя дните до следващия час, прекаран с нея. Стана, като че ли внезапно, изключително странно. И това също не знам защо се случи. Честно казано, последните 2 години са абсолютно необясними за мен. Единственото, което ме интересуваше бе тя. Нейните очи, усмивка... тя бе просто блян за мен. Никога не си говорехме, освен в час... и обикновено разговорите ни се състояха от това, да й обяснявам разни работи по предмета. Събуждах се в три часа през нощта и си мислех за нея. Сънувах само нея. В час поглеждах към нея и мечтаех, та мечтаех, за това как тя отвръща на чувствата ми. Както казах, винаги съм бил в категория "зубър", а тя беше момиче с много приятели и познати.
Тя беше моята мотивация. Тя ми даде сили, да се справя с другия ми проблем... реших, че единствения ми шанс, да я имам, е да стана по-"cool". Така и стана. Сложих на място всички онези, които ме осмиваха и ме мачкаха. Дойде лятото, а аз нямах никаква връзка с нея за около 3 месеца. Мислех си, че съм я забравил, но се оказа, че не съм.
Вече съм седми клас. Онези вече ми бяха "приятели". Всъщност ги мразех и все още ги, но пък нямах голям избор. Придобих самоувереност. Започнах да й говоря повече, да я карам да се смее. Всяка нейна усмивка ме задоволяваше душевно, правеше ме щастлив... живеех за това. Имах чувството, че и тя ме харесва. Но на моменти буквално ме отблъскваше, казвайки ми да се "разкарам". Болеше ме, но продължавах. Знаех, че трябва да направя нещо, защото съвсем скоро щяхме да сме в различни училища... времето ми изтичаше. Едно друго момче от моя клас, също я харесваше. Личеше си, че предпочита него. Мразех го. Прекарваха толкова много време заедно, излизаха... а аз стоях на тъпия компютър, гледайки снимките й, мъчейки се да не се разрева. И успявах.
Един ден просто реших да загърбя срамотата си и да я поканя на среща. Реакцията й? Не особено добра. Поиска да доведе й приятелка... излязохме. Прекарахме си добре, но пък това никога не се повтори. Поканих я отново, но тя пак искаше да доведе приятелката си. И пак се съгласих. Бях като в омагьосан кръг. Исках да сме насаме, но не се получи.
Тази среща обаче, никога не се състоя. Деня, в който щяхме да излезем, онова момче дойде пред мен и ме удари пред нея. Без причина. Отвърнах му. Тя започна да го защитава, а мен ме гледаше с пренебрежение. Казах й, че ще излезем някой друг път. Това беше някъде към 10 юни тази година.
Ваканцията отново започна. Реших, че отново ще се пробвам, все още таях надежди. Поканих я, а тя започна да увърта и да си търси извинения. Писна ми, казах й директно, че искам да излезем само двамата. И тя пак започна да лъже, че нямала време, че щяла да ходи еди къде си. Няколко дни по-късно беше излязла с другия. Нямате си на представа, колко ме заболя. Това беше към юли.
Сега сме края на октомври. И все още я сънувам, мечтая си за нея, но тя пак е просто блян. Разглеждам снимките й и се питам, какво ли би станало, ако тя отвръщаше на чувствата ми, всичко би било толкова хубаво. Новото ми училище е прекрасно, но пък тя ми липсва. Тя правеше деня ми приятен и смислен. А сега я няма... просто така. О, а най-лошото е, че онова момче е в същото училище като нея и очевидно си прекарват доста добре.
Просто ми е изключително трудно, разбирате ли.. опитвам се да намеря някое друго момиче, с което поне да си отвлека вниманието от нея, но не става. Абсолютно безразлични са ми. Всичките и всичко.
Насъбрах толкова много стрес в себе си, толкова гняв... искам да плача, а не мога... не знам как да се справя. Родителите ми не знаят нищо. Няма и защо, не мисля, че могат да ми помогнат.
Стана доста дълго, благодаря на всички, които го прочетоха, дори и без да напишат нещичко, моля ви не ме съдете, това е просто моята история...
С, 14.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 7ac3b312cc |
|
1. Колко красива любов! Бих искала и мен някой да обича така... Авторе, не се отчайвай, ти имаш прекрасна душа и добро сърце, които тя не е оценила. Ще откриеш нова любов, ще видиш. Сега боли, но няма да е винаги така, колкото и да не вярваш. Желая ти да стане скоро и да е още по-красива! И дано откриеш момичето, което заслужава да го обичаш така.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: ed32efb4e0 |
|
2. Какво момче само.... независимо всичките трудности, ти си ги преодолял.. Все някога ще я забравиш, помни ми думите. Аз съм момиче на 15, 10-ти клас /1 година по-рано съм тръгнала/ и обичах едно момче 4 години и половина. Отидох в гимназията, в която съм сега само заради него. Разликата между мен и теб е, че аз така и не събрах смелост да действам, което беше един вид провали всичко. Поздравявам те за смелостта, знам колко е трудно да я добиеш. В 8-ми клас дойдох в гимназия, но дните си минаваха, между нас не се получаваше нищо. Започнах всеки ден да плача, вече от 4 години нямаше напредък... но на края на 8-ми клас какво да видя? Влюбих се в друг! Да, аз, която на исках да поглеждам друг освен него.... се влюбих в друг! А изглеждаше толкова непостижимо и невъзможно.. нереално.. но явно беше реално! Тогава все едно ми падна огромна тежест от раменете, сякаш 4 години и половина съм била държана на окови.. и най-сетне са ме пуснали.. Толкова бях щастлива, че вече не страдам, не се мъча, сякаш беше сън.. Оттогава се промених, излъчването ми беше явно по-жизнерадостно, започнах повече внимание да обръщам на себе си, бях щастлива... и започнаха и повече да ме харесват. Та затова щом и при мен може, значи и при теб може. Може да стане, когато най-малко очакваш. Ще я забравиш, още повече щом не я виждаш, аз моя го виждах всеки ден, стая до стая бяхме, а и бяхме блок до блок..
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: d309fecde5 |
|
3. Ти си прекрасно момче. Жалко, че няма повече като теб. Ти наистина си я обичал, и сигурно още я обичаш, но тя не си заслужава. Повярвай ми. Тя не е оценила всичко което си правил за нея, което не е хубаво. Знам как се чувстваш. И аз харесвам едно момче вече близо 2 месеца и знам, че няма никога да започне да му пука за мен. Какво ли не съм правила само за да го видя. Бягала съм от час, стояла съм 2 часа след като ми свършат часовете сама, надявайки се да се появи от някъде и какви ли не други щуротии, а на него едва ли му пука. Но аз просто исках да го видя, за да се почувствам добре. Всеки ден без него беше сив. И все още е.
Но горе главата. Тя не е единствената риба в морето. Трябва ти малко време. Сигурна съм, че ще се появи момиче, което ще оцени всичката тази любов, която имаш в себе си.
Момиче, 13г.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: c9a919ea30 |
|
4. И аз съм почти като теб-само дето аз съм момиче и така и не намирх смелост да призная чуствата си. Боли, когато любовта е несподелена, но ти наистина си я обичал. Аз също го обичах много... и продължавам да го обичам, но хей, има още много момичета. Пробвай да флиртуваш с други, за да се разсееш, или пък да си измисляш задачи или да спортуваш, за да не мислиш винаги за нея. На мен ми олекна, когато написах писмо до човека, когото обичах и обясних това, което чуствах и го прибрах(само за себе си го написах, няма да му го пращам). Та, мисълта ми е, пробвай с писмото, може да ти олекне и да се почустваш много по-добре! Късмет, пиши ако има някакъв напредък!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 68e6b4bab3 |
|
5. Колко мила история... Но запомни че моиче/момче никога не отказва среща на някого когото харесва. Така че чети между редовете и не ставай досаден. Винаги всичко се връща. Живей си готино живота. А и всеки си има в живота по една(две, три) тайни непсоделени неосущесвени любови който го жегват само при мисълта. Всичко отминава...
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: c818ab5cfa |
|
6. човек... трогна ме ;(... историята ми е същата но аз съм на 11 и аз харесвам едно момиче но тя май не ме харесва :( но не съм я питал нямам смелост но ти... ти си смел възхищавам ти се [ Респект към теб ]
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b66459c26d |
|
8. Ж19
Виж ся... първо, според мен заслужаваш нещо по-добро (съвсем сериозно ти го казвам, има момичета, които не си знаят цената и се бутат на такива като нейния... като стане на 18-20 може и да й дойде акъла)
Ако все пак държиш на нея и я искаш, има начин (аз пак казвам, че съм против тая връзка).
Това със зубър не е толкова лошо... смисъл пътят от там до интелигентен и уверен не е чак толкова дълъг. Бъди една идея по-дистанциран в училище (смисъл не се натягай на учители и т. н. ), но пък бъди надежден - получавай уважението и признанието им (момичетата харесват социалния статус на момчетата). Не ставай арогантен и демонстриращ колко знаеш, а просто си знай и се справяй успешно със всички задачи в училище. Усмихвай се. Общувай с повече хора. Бъди приветлив и забавен. Намери си някаква забавна компания, мотай се с тях, прави неща - ИМАЙ личен живот. Междувременно кажи на момичето, че си я харесвал, ама щом тя си има симпатии към друг, ок, нейна си работа, пак можете да сте си приятели (ама не се бутай да сте приятели, смисъл бъдете просто познати). Поуствай си забавни неща във фб, тук таме се тагвайте с приятели. Имайте си и момичета в компанията, общи снимчици, тва онова... ревността ще я загризе, ще почне да си измисля с коя от тях имаш нещо по-така... след време момичето ще отвори дума за кафе с приятелка или нещо подобно, може да почне да ти пише някакви неопределени неща във фб. Тук е важно да не се даваш на втората минута, че пак ще стане такова странно, кафета с приятелки и не е ясно накъде отиват нещата и пак ще реши, че иска друг... Дръж се приятелски, но не й се бутай и даже леко я режи, ако почне да прави разни намеци, докато тя не е напълно наясно с това кой иска и какво иска от него.. Може да те дразни с разни момчета.. еми, нека си дразни... но я кани пак на среща, чак след като е казала ясно какво иска... Може и да иска да й помагаш с разни неща като уроци и т. н. ми помагай, ама не я оставяй да злоупотребява, прави го с добри намерения и понякога бъди зает и никакви други намеци през това време...
ако има някаква надежда за вас това е начина, ако няма, накрая ще си станал голям сладур и ще си намериш някое друго момиче, което ще си харесва теб от началото и няма да се чувстваш като втора ръка гадже
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: 01dae393bd |
|
9. Номер 8: жена на 19? Разсъждаваш като зряла 30 годишна жена. Браво. Супер съвети. Само че човек като е влюбен му е трудно да се овладява така.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
