Споделена история от Тинейджърски |
Самота и несбъднати мечти
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1784 пъти
Здравейте, аз съм 16-годишна и самотна тинейджърка.. ще започна с това, че живея в много отдалечено село в югозападна България, което е основната причина, поради която пиша тази история. Може би моите проблеми ще бъдат нищо, в сравнение с вашите, но пък искам да си излея душата, тъй като нямам приятели (истински, въпреки че за мен приятелите не трябва да се делят на истински и фалшиви, защото има само ПРИЯТЕЛ- човек, много специален в живота ти и достоен да носи тази титла).
Ще започна с това че живея в свят, който никой не се интересува за другия около себе си, в свят който нито родителите, нито който и да било го е грижа за това как се чувстваш ТИ, в свят, в който няма ПРИЯТЕЛИ!
Имам малък брат и по-голяма сестра от мен, с която не споделям абсолютно нищо, въпреки че такива би трябвало да са взаимоотношенията между сестри. Не мога да отрека, че майка ми и баща ми не са добри, та те са ми дали живот и възпитанието което имам, но.. не. Тях не ги е грижа за мен, никога не са ме питали как се чувствам и тем -подобни. Може би това е заради средата в която живея, и ако те имаха възможността да прочетат това, което пиша, или който и да било от моето обкръжение.. щяха да кажат "луда, живееща в измислен свят, вживяваща се и опитваща се да бъде някой, който не е.. " и т. тн. Тук където живея аз е така.
Като малка имах много мечти и сега като се замисля.. не е трябвало да мечтая за неща като "хубава кола, голяма къща, пари".. а приятелство, любов, разбиране и най-вече -да живея някъде другаде, и не само да е град а също така и да не е в България. Сега осъзнавам колко голямо е влиянието на средата, в която живееш, върху теб самия.
Сега единственото, което искам е поне приятелка, която да ме разбира, но мисля че е невъзможно, тъй като никой друг не разсъждава като мен, никой не мисли че въобще тези неща са важни, така че.. ще продължавам да си живея "в моя свят" с моята самота. Все повече се затварям в себе си и от това ми става още по-самотно! Страхувам се че ще започна да се озлобявам и да се държа като хленчещо за щяло и нещяло хлапе-нещото, което винаги съм мразила и избягвала!
" На теория всички се разбираме, на практика -всеки си гледа интереса! "
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 3417180494 |
|
1. Това, че живееш в момента там не значи, че там ще прекараш живота си. Явно си по- различна от обкръжението ти, ама няма нищо страшно- светът е голям и не може всички да са еднакви. Не си злобен човек и не бива ти на свой ред да не приемаш факта, че хората са различни. Това, че разсъждаваш по- различно и се чувстваш самотна означава, че си по- чувствителна. Преди години и аз съм имала подобни моменти. Сякаш никой не мислеше като мен. Замисли се обаче, че не е нужно да се съгласяват с теб за да те разберат. В смисъл аз приемам всякакви гледни точки например, но действам според своята. Може да не е така трудно да си намериш приятелка, понеже ти се затваряш в себе си и това да притеснява другите. Бъди себе си, бъди открита, знай че на света има и други като теб. Приемай различните и те също ще те приемат. Успех.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: c07f38bab0 |
|
2. И аз мисля така. Колкото и да искам не мога да си намеря приятели... Повечето хора са едни лицемери, интриганти, използвачи
|
|
