Толкова ли съм грешна?
преди: 15 години, 1 месец, прочетена 3007 пъти
Как да започна.. На кратко.. На 16 год. съм и до сега никога съм нямала приятел по простата причина, че в никого до сега не съм чувствала сигорност, за да тръгна с него. Всичко е опирало до излизане, зарибяване.. до едно време и после всичко се превръща в приятелство или криви погледи.

Но уви след толкова време се намери човек, който обикнах, почувствах сигорност ии.. Проблема обаче, който изобщо не е малък е, че е турчин....... Това ми тежи на съвестта до н-та степен.

Майка ми и изобщо цялото ми семейство са твърде против турците, а да не говорим дъщяря им да има нещо общо с такъв! Аз лично не мога да възприема, че той е турчин. За мен той не е! Няма държание на такъв, по нищо не личи и щом рискувам да съм с него, а не с българите, с които съм имала възможност, значи наистина си заслужава и е много по-светен от много българи (в което никой не може да бъде сигорен).

Когато съм с него забравям какъв е и се чувствам по-спокойна от всякога. Доказвал ми е по хиляди начини, че държи на мен, обича е силна дума, макар че е така! Свикнах бързо с него. Не вярвах в това, което казват хората при влюбването и т.н. Не вярвах и, че ще се случи и на мен толкова бързо, но ето дойде и в момента ме е страх повече от всякога.

Проблема е там, че ако споделя на майка си,т я ще побеснее. По-точно не знам как ще реагира, но при всеки случай ще се опита да ни раздели с добро или лошо..... А от него ще ми бъде твърде трудно да се изтръгна. Още повече, че той е от моето у-ще, виждаме се всеки ден...

Искам да кажа, че съм пробвала.. пробвах без него. Казах му как стоят нещата и, че трябва да се разделим. Разделихме се... Другия ден в у-ще беше най-тъжния ден през живота ми, когато минеше покрай мен се обливах в сълзи, колкото и дълбоко, банално, нереално да звучи. Така беше!!

Вечерта му се обадих и му казах, че искам да се видим и че няма да издържа нито ден повече така и на другия ден като се видяхме го прегърнах адски силно и от тогава ме е страх да го оставя. Страх ме е да не се повтори всичко това.. Не знам как да постъпя.

Варианта е да кажа на майка си, при положение, че не знам реакцията и или да се разделим, което не знам дали ще понеса. Един вид избирам него или майка си....

Благодаря на всички, които са се поставили на мястото ми иии.. искам да кажа на тези, които мислят да ме критикуват, че няма човек ,който да ме критикува повече от колко аз сама себе си! И се моля дано поне дози път историята ми бъде одобрена и добавена..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 1 месец hash: 8e6b8a07fa

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Hяма страшно,ти си едва на 16,това е първото ти влюбване,сега си мислиш,че ще бъде и последно,но уви живота е жесток,поне няколко пъти ще ти се случи,така ,че няма защо да се тормозиш,да казваш ли на майка ти или не,още повече,че на нея като зряла жена и е ясно ,че едва ли ще се зажениш с това момче,изживей си любовта,остави нещата да се развиват и не се бой

 

...

преди: 15 години, 1 месец hash: 9d2699d8d3

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Миличка, до болка ми е позната историята ти! Аз също се влюбих ужасно силно (и за първи път) именно в турчин. Бяхме заедно почти една година. Нашите обаче разбраха едва на четвъртия месец за връзката ни. Всяка вечер беше ад за мен, все се канех да им кажа и все нещо ме спираше, защото и те са много против турците, мислех си, че няма да ме разберат, че ще искат да ни разделят... Ужасно се живее, когато трябва да се криеш от всички... Една вечер майка ми просто разбра от една нейна колежка, която ни видяла случайно. Очаквах скандали, какво ли не, но нашите нищо не казаха. Личеше си обаче, че бяха против - не искаха приятелят ми да идва у нас, не искаха да знаят нищо за него... И всичко това на мен много ми тежеше. Не след дълго започнаха и скандалите, защото ми дотегна от отношението им... Не знам какво да ти кажа, съветвам те ти да им кажеш, защото ако разберат от някой друг, е по-лошо. Обясни им, че все пак няма да се жениш за това момче и че няма от какво толкова да се притесняват... Дано те разберат. Ако можех да върна времето назад, пак бих се влюбила в това момче и пак бих преживяла всички мъки, защото бях много щастлива с него. Вярно, че той много ме нарани, сега съм сама и все още не съм му простила, но истински го обичах и никога нямаше да се откажа от любовта му, само защото е турчин. Това никога не беше проблем за мен. Така че - бори се за любовта си, щом усещаш, че е истинска и споделена. Все пак ти ще си с него, не майка ти и баща ти. Знам, че може някои да ме упрекнат, но аз те съветвам като човек, минал по този път. Успех, мила! Пожелавам ти много, много любов! :)

 

...

преди: 15 години, 1 месец hash: 796a288369

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Че защо е нужно да им казваш? Щом не му личи, че е турчин няма причина дори да го намекваш. Поне според мен е така. Измъчваш се за глупости, какво като не знаят. :D

 

...

горе^

преди: 15 години, 1 месец hash: dd8e08afbc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   4 Хаха чуй се само.Щом не му личи.Имам много познати турци.Няма как да не му личи.Най-малкото по миризмата.

 

...

преди: 15 години, 1 месец hash: cd5b4383e9

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Аз все още не мога да разбера, защото съществуват хора/родители, които всяват вина и предрасъдъци по повод различните етноси. Защо не оставят нас, младите сами да рискуваме с живота си - все пак всеки има глава на раменете си и сам поема последствията от действията си. Майка ми и баща ми са българи - И К'ВО? - не са щастливи... разделени са. Аз имам връзка с ЧОВЕК от Турция, който е студент тук и съм по-щастлива от всякога. Вече имам сериозни и реалистични цели за живота. Започнах да си задавам въпроси за бъдещето и да не съжелявам за миналото! Дори и този човек някога да ме остави аз никога няма да съжелявам за прекараното време с него. Родителите ни одобряват връзката ни и много ни подкрепят. Нищо на този свят не ти дава някакъв гарант за нещо, просто се учи от собствените си стъпки в живота (независимо грешни или не), за да започнеш да се развиваш!

 

...