Училище или вкъщи?
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2655 пъти
Надявам се да не прозвуча толкова банално, колкото звучи както ми звучи, но ето го и моя проблем.
Разбира се е проблем в даскало, нали сме тийнеджъри.
Та, при мен се получава глупавата ситуация, където от 2 седмици не ходих нормално на даскало, защото просто не ми се ходеше( беше ми рд-то :Д <--извинението), но сега съм затънала до уши с домашни, изпитвания и злите погледи на учители :Д. Поради моя грандиозен мързел(може би депресия), аз продължавам да пропускам, а то се натрупва и натрупва. Не че мразя учиището, съученици, учители, но от години в това училище без да искам се изолирах просто защото имах конфликти с някои и от там ада се отприщи. В момента съм в съседната паралелка, с мн добри хора (който също ме игнорват ;() и мн добра класна и всичко е наред. Когато отида на даскало обаче се чувтвам мн самотно и и изолирана. Въпроса ми към четящите е как да си организирам нещата че да си паснат и да спра да изкарвам отврат оценки, второто как да се приобща към класа след всичките клюки, че миналите дни се замислях да почна индивидуално обучение, което мозъка ми бързо отхвърля. ( ако някой знае какво е да си на самостоятелна подготовка да пише! ;))

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: a59b38de76

гласове: 1 2 3 4 5   (32 гласа)

1.   Да, права си, че те мързи да ходиш на училище.. или по-скоро изпитваш някаква апатия. Ще ти кажа обаче, че е основателна. Не всеки ще разбере защо, тъй като не на всеки му се е случвало това и поради тази причина ще обясня защо мисля така. Нормално е да не ти се ходи на място, където не се чувстваш добре. Да, на училище се ходи, за да се учи, но няма какво да лъжем, че без приятели и любов то не върви. Училището не те учи само на някакви си задачки по химия и математика, някакви думички на английски, а те донякъде подготвя за живота, тъй като там срещаш различни хора, просто училището е като едно малко общество. И е тъпо като си сам. Аз много добре те разбирам, от 5-ти до 7-ми клас имах страшни проблеми в училището, скарана бях с класа ми заради една пикла, от там тръгнаха и другите класове да се заяждат, учителите ме намразиха също, защото им се оплаквах от всекидневния тормоз. Нямах приятели почти, а към средата на 7-ми клас нямах НИКАКВИ приятели. Училището беше ад за мен, затова и аз често се скътавах. Сега в гимназията имам доста повече приятелки, истински и е направо супер. Няма я вече апатията, много по-весела и позитивна съм. Сега не знам кой клас си, ако си преди 7-ми или 7-ми, кандидатствай някъде, където няма да са хората, които те дразнят, защото и там ще пуснат слухове, че си необщителна и не знам си какво и така ще ти провалят всичко. Ако си вече в гимназия, по-добре втори срок или догодина смени училището. Ще те посъветвам, ако отидеш на ново място да не изглеждаш някаква тъжна, защото мен това ме беше провалило, все пак никой не обича намусените. Опитай се да заговориш някой, запознай се ти първа с някой. Следващите дни ги поздравявай, питай ги как са, какво става около тях, започвай разговор за нещо, БЪДИ УСМИХНАТА, приемай и чуждата гледна точка... Ще видиш как, ако си намериш дори и един истински приятел, вече няма да изпитваш апатия и ще имаш желание да ходиш на училище. Аз осъзнах, че явно на мен специално това ми е липсвало :). Успех!

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 19b234de6a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз съм същият до някаква степен. Не съм от 'редовните', но за сметка на това нямам никакъв проблем относно уроците и оценките. Ученето ми се отдава и се справям с всичко с лекота. Благодарение на МЕН, а не на някой друг. Сядам сам и уча - каквото ми падне. С една дума - самообразовам се :). Което е за предпочитане, то в у-ще освен глупости, клюки и т. н няма какво друго да научиш (има и изключения). И аз не съм много общителен просто си подбирам добре компанията. Веднъж едно момиче от класа ми ме попита дали съм в нейния клас o. O. Опитай да се представиш колко "редовно" ходя на у-ще за да чуя такова нещо от мой съученик :D. Ти нямаш стимул просто. Отивай на у-ще колкото да си там, учи си колкото за 3-ка или за колкото искаш да изкараш. Намери си свястна компания дори и да са приятели от нета (кубер приятели :) ). Има доста свестни хора в мрежата, стига да попаднеш на тях. Ако си любознателен/любознателна с лекота ще ти се получават нещата (относно ученето, уроците, запомнянето и т. н). Но ако нямаш желание за учене и си опитала вече всичко и просто не се получава, то тогава можеш да потърсиш помощ от специалист. Няма нищо лошо да поговориш с някой психолог или педагог. Не го приемай като нещо неизбежно, а просто един разговор с по възрастен и опитен човек в тази сфера. Говори открито, сподели й/му какво те тревожи, защо нямаш желание да ходиш на училище или да учиш и се опитайте да намерите решение а проблема :). Успех!! Изкарай 1-вия срок (още малко ти остана), а после ще му мислиш :D. Продължавам да следя темата и ест. ще помагам с каквото мога :).

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: b88370128c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ти чуваш ли си бе, момиче? -стягане- Ако искаш след като навършиш 18 годинки и трябва да се ориентираш към самостоятелен живот, където ваште ги няма и няма кой да ти финансира всеки каприз, защото не е длъжен, да си затънала в мизерия и дългове и да се чудиш как да свържеш двата края... Тогава не само, че ще се чувстваш самотна и изолирана, ами ще се чувствам и глупава, жалка, нищожна и безполезна, нищо допринасяща за развитието на държавата или като цяло в живота си. Стегни се, и почвай да четеш. Един ден седни като хората и почети както трябва всичко ще ти влезе в главицата. Още е началото на учебната година... Толкова е лесно-само си отделяш по 1-2 часа на ден да поучиш и след това прави каквото щеш-излизай с приятели, седи на компа, всичко, което си пожелаеш, но ще се чувстваш горда от себе си, защото си свършила единственото си и никакво задължение! Запомни го това много добре: Откажеш ли се от училище, хубаво бъдеще не чакай.. само мъки и бедност съотв. мизерия и жалко съществуване!

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: 19477afcac

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Спокойствие, търпение, усърдие ( упоритост ) и занимателност. Тренирай тези качества в себе си. Развии ги и ги усъвършенствай. Спокойствието, без него нищо не се постига. Него търси в себе си. Търпението, чрез него ще се стремиш колкото и труден да е материала. Търпението е постоянство. Сама да си изготвяш графика, да кажеш, сега ще науча това и това, ще прочета това и това и ще се справя. И започвайки, да го направиш. Учението възприемай като вид изпитание което се налага да преминеш, дори като вид спорт, ако така ще ти е по-лесно. В спорта си играч, а играта е да изминеш определен норматив, в случая се иска да си докажеш на себе си че можеш, за да спечелиш по-голяма увереност и самочувствие ( в добрия смисъл ), с учението е същото. Усърдието е да вникваш в текста или каквото правиш. Да мислиш за което четеш. Мисленето и разсъждението, спестява много време и води до по-голяма наученост, на место назубреност. А занимателността, в любопитвото, в желанието да научиш това което има, защото намираш в него неща които са ти станали интересни и вълнуват цялото ти същество. Когато четеш подчертавай което считаш за важно, независимо какво е. Така изграждаш стройна логическа, последователна паметливост и мисъл. Отделяй очевидното от не толкова очевидното. Когато двама играчи играят шах, победител е не е по-умния, а по-находчивия. Защото е отсял важното от маловажното и умът му е изградил гладка последователност от най-преки ходове, без излишни усложнения. В това е поуката. Изчистения и прецизен ум, печели. Изграждай си система която ти е удобна за запаметяване. За това се иска и да тренираш ума си често ( ако не и редовно ). С цветове и отделени ключови думи, като линкове за бързо подсещане. Печелившата дума тук е, организираност. Трябва да се организираш. Умението да освобождаваш ума си и да го насочваш само към което правиш, помага най-много. Тренирай го. Това е умението на съсредоточаването. Можеш да си създадеш и разни символи с които да се подсещаш за информация. Това също помага. За мързела. Няма мързеливи хора има такива които нямат стимулация. Какво желание ще има художника да рисува, без муза, без вдъхновение. Така и с всички друго. Стимула е важен. Когато нещо те стимулира, усещаш огромно разтърсващо вдъхновение на което не можеш да се противопоставиш и което доволно следваш. Яж плодове по възможност и бъди по-активна. Тежките и трудно смилаеми храни карат кръвта да се струпва за по-дълго към стомаха. А за да запомняш, мислиш добре, кръвта се иска да оросява добре мозъка. Затова леките храни са добро решение. И да не се разсейваш. Прави каквото ти се прави, за да може като кажеш, сега ще уча, да няма какво друго да ти се прави освен ученето и да нямаш причини да се разсейваш дори и да ти се ще. Хапвай и орехи, или пии фитин, стига да искаш, подобрява паметта. Лично аз препоръчавам естествените неща, орехите. Самотата сама по себе си не е проблем, докато не я изпитваш с цялата и тежест. Води до депресия. Правилно да искаш да учиш заедно с другите. Да ви в колектив, среда. Така няма да се затваряш. Но това няма да отмени индивидуалното обучение. Всичко което ще научиш най-добре, е когато си в спокойна среща индивидуално. А колектива е за да развиваш комуникативните си умения. Да работиш в екип. Отвръщай им с усмивка, прави каквото правиш и те рано или късно ще смекчат нрава си. Ще усетят ще са се държали лошо с теб. Те водени от клюките ще те гледат презрително, ще те побутват. И като не открият нищо такова в теб което се е разнасяло в клюките, ще се успокоят и ще опитат да общуват с теб нормално. А ти участвай по активно в разните им събрания, групи. Не бъди дръпната и плашлива, заговаряй ги и ти. Това от мен. Дано съм ви бил полезен. - silenter -

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: c974234137

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

6.   Седни да учиш! Не пропускай училище! Сега мислиш, че това е много тъпо, но след години ще съжаляваш.

 

...