Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Момиче дръж се!! Минала съм от там!! Това ми бяха най-гадните години в живота! Също писах тук както ти направи и получих стотици коментари, но не е толкова лесно на човек просто да спре да му пука..

Слушай аз какво направих. Не бях тъпа, смотана, проста или такива работи мога да кажа и че даже не бях грозна на външен вид. Обичах волейбола и се записах в един клуб да тренирам и реших там да се променя и да се правя на "отворена" за да видя дали проблема и в характера ми или в другите. От екипа бях приятелка с всички имах си и най-добра приятелка и беше много хубаво. Чаках с нетърпение да дойде срядата и да ходя на волейбол с хората които ме харесваха. Обаче хлапетата от моя клас ме тормозеха все повече и повече и една сряда ме проследиха до там и влезнаха в залата и почнаха да ми се подиграват и да псуват. Бяха предимно момчетата.. Викаха ми "цайсмен", защото и аз като теб носих очила и ме обиждаха пред всичките ми приятели. Тренера ги разкара но после започнаха да ми се задават въпроси от хората около мен.. Разказах на най-близките и някои се отдалечиха, но бях изненадана колко много останаха и продължиха да контактуват с мен. Вярво че в даскало беше пълен Ад за мен, но си изкарвах горе долу средни оценки и благодарение на приеятелите от екипа ми се разсейвах и не ми пукаше толкова за тези които ме обиждаха. Станахме 9 клас и вече всичко беше спряло и тогава и се сприятелих още повече с всички от класа и разбрах че никой няма нищо против мен вече. Тази година завършвам и все още всичко е наред! Прякора цайсмен ми беше останал като доста гаден белег, но вече някой като ми го каже от бившите съученици ми е по-скоро смешно отколкото обидно.

Една мисъл ме крепеше винаги "Всяко нещо, било то добро или лошо, има край на този свят. Нищо не е вечно. " И така все си се надявах да дойде този край :) тъй че горе главата и пробвай да направиш така като мен :) ако не те бива в спорта пробвай да се запишеш на уроци по английски или математика или в нещо което си добра и правейки го с другите ще се чувстваш добре а и ще намериш приятели пред които можеш да се представиш за всякаква и с времето някак си всичко ще се нареди!! Успех ти пожелавам!!

7.   Само не започвай да им вярваш! Най - голямата грешка. Помията която хвърлят по теб не е твой проблем. А ти! Стани и се защити. Докато го търпиш това те ще продължават. Но ако станеш и се защитиш, повярвай всичко ще спре.

8.   А хахаааа знам, знам, толкова много повярвах, че сега макар на 28 години някой като ми направи комплимент или чуя позитивни коментари по мой адрес, се чудя дали не ми се подиграват нещо с тия хубави думи, които ми казват. Сега си 7-ми клас, а да знаеш още колко повече гадости те чакат. Чувствителна и ранима си, факторите около теб също влияят и ти смачкват самочувствието. Тук разрешението не е да отвръщаш на обидата с обида, защото казана дума хвърлен камък, дори да отвърнеш тебе камъка те е уцелил вече. Как да се пребориш със себе си съвет не мога да ти дам, ти трябва да намериш своя начин на спасение. Моят беше самоиронията.

9.   Мдаа, всяка думичка е истина... Работя в училище и съм свидетел колко много деца се чувстват така - подигравани, унижени, депресирани, смачкани. И няма начин да се повлияе на насилниците. На тях не им пука от нищо. Даже при училищния психолог да ги заведеш, пак съгласие на родител трябва. А родителите, естествено, не са съгласни. И тъй си караме... едни бият, унижават, тъпчат, други плачат, страдат, измъчвани и тормозени всеки ден. Мила родна картинка...

10.   И аз бях така до седми клас - най-малка на години, а и най-дребна, всичко ме обиждаше и нараняваше и познай кой беше вечната жертва. Обаче ти тази година ще кандидатстваш, потърпи още малко. В гимназията е различно (поне при мен беше така, ама сега ги гледам как от випуск на випуск са по-пропаднали). Отиваш в друго училище и забравяш за това, което ти се е случвало преди. Помисли какво ги е карало да те тормозят - това, че им се даваш, че си податлива. Вземи си урок от случилото се, защото със сегашния си клас не можеш вече да си оправиш отношенията, а и не ти трябва. Само гледай в новото училище да не издаваш признаци на слабост.

11.   Най-доброто, което можеш да направиш, е да информираш за проблема класен ръководител или директор. В най-добрия случай директорът има право да извика родителите на учениците, които те закачат. Той би могъл да ги накаже, а защо не и да ги изключи. Не се оставяй да те тормозят. Не си заслужава заради няколко идиоти да си провалиш успеха през годината.

14.   Добре, успокой се малко на първо лице. Не мисли негативно и се опитай да говориш с някой за това или просто за момента се разведри и усмихни дори да няма причина. Сега при теб ситуацията е мн зле бих казала, можеше да се справиш със само подхилкваниата им, но щом ситуацията е агресивна ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА СЕ ПРЕМЕСТИШ. Другото което можеш да направиш е да извикаш твой братовчеди или приятели които са мускулести и заплашителни да ги наплашат(само да ги наплашат, без бой :Д). Това са ти вариантите, лично на мен ми се е случвало това което ти преживяваш, тъй че по-добре се премести щом и учителите на са на твоя страна. И когато се преместиш почни да ходиш на бойни изкувства. Това е важно, за да си уверена че ако се стигне до бой(в който те те предизвикват) ти можеш да се защитиш. Доколкото до вида ти: ТИ СИ ТИ И НИКОЙ ДРУГ, НЕ ОЧАКВАЙ ДРУГИТЕ ДА ТЕ УВАЖАВАТ АКО ТИ САМАТА НЕ СЕ УВАЖАВАШ. (Гавни букви са за да е наблегнато на тях ;)) Надявам се да съм помогнала.

15.   Сменяй даскалото ;)

17.   Здравей на 13 съм и имам същия проблем. Постоянно ме тормозят и обиждат опитвам се да не им обръщам внимание, но не се получава особено. "Беднячка"? ! та кой си избира дали да е беден или богат, че си нямала хубави дрехи не всеки има тази възможност.. Аз като не съм беднячка благодарение на родителите ми съм задоволена от всичко какво се е променило същия тормоз. Не се притеснявай всичко в живота се връща рано или късно. :)

18.   Здравей! Аз съм момче на 16 години 10-ти клас. Като бях доста по малък 4-5-6 клас ми се подиграваха много моя клас, защото аз по рождение имам някакъв проблем с клепача на едното ми око и как да го кажа като преглъщам голяма хапка храна ли си отворя по-широко ''устата'' и клепача на окото ми скача до небесата. Но съм ходил по лекари и по незнам си още какви уж специалисти и всичките ми казват едно и също. Че ще се оправи уж като навъша 18. Но направи така, не им обръщай внимание не се дразни от тяхните думи какво ти казват както ти правят и т. н. не прави моята грешка. Защото аз като бяха онези години много се нервивах на техните думи и действия и почвах да хвърлям разни неща по тях и нямаше смисъл от целия филм но както и да е. Накратко не им угаждай, защото така те си мислят тя го приема на майтап и продължават в същия дух.

19.   Те ти завиждат само.

20.   Ти ще се смееш последна. След 2-3 години ще имаш чудесно зрение, красива усмивка, по слабичкото ти тяло ( съдя, че си слабичка от това, че те наричат анорексичка) ще се появят секси извивки...
А те тепърва ще слагат кой лежи, кой очила, ще са с криви зъби и все още така злобни.
Ако имат желание и фотомодел с годишна заплата 10 милиона да си пак ще има за какво да се заядат. Живей си живота, не е нужно всички да те харесват. Намери си 2-3 приятелки. На твоята възраст въпреки че бях пълничка си бях щастлива :)))

21.   Здравей Сладка, Същата история е и с мен :( всички ме мразят, тормозят във фейсбук имам само 10-15 приятелчета и то повечето са ми роднини, винаги ме обиждат, подигравки. Направо ме съсипваха, 2 училища смених и пак същото :/ Знай че където и да отидеш винаги ще има идиоти които да те тормозят. Нашите не ми помагат, но винаги можеш да се защитиш сама :) Ако те обиждат и ти почни, дори можеш и да се сбиеш! Ако те ударят или нещо такова, можеш да се оплачеш на директорката. Аз постоянно ходя при заместник-директорите и се оплаквам постоянно на хората им писна от мене, но идват и се карат на децата и така те се сплашиха и ме оставиха на мира. Не ми обръщат внимание и аз на тях, постъпи и ти така - защитавай се! Не позволявай да те мачкат. Ако имаш нужда от помощ при измислянето на остроумни обиди, знаеш към кого да се обърнеш :))

22.   на 16 съм и знам как се чувстваш. Бях като теб и знам че когато си различен не е много лесно. Намери хора с твоите интереси и не объръщаи внимание на останалите. Но никога не се опитваи да бъдещ като тях.

23.   абе какви ще са тези хора който да ти се подиграват защото имаш скоби или оч си позволяват да ти говорят такила, в моето учелище едни от най-хубавите момичета са с очила и брекити, и без това си седми клас до година като влезеш в гимназия ще имаш съвсем ново начало с нови хора, а пък тези момичета им кажи че са големи пикли щом сипозволяват да ти говорят така... но не се прави на жертва, стискаи зъби и бъди силна, зашото като те виждат слаба искат още повече да те тормозят :) :) ;)

24.   Много съм съгласен със коментар номер 1 и номер 3 и аз съм на 15 години 9 клас и до 8 клас много ме подиграваха и ми мачкаха самочувствието но не смееха да ме нападат да ме бият защото съм доста едър и висок със завидно телосложение и точно поради тази причина комплексираните хейтърчета ме подиграваха но аз какво можех да направя никой не беше на моя страна нямах от никъде подкрепа как да им се опълча и така си приех съдбата и ми се подиграваха най много във 6 клас и края на 5-ти във 7-ми вече по-не ме подиграваха но пак от време на време тия комплексарчета намираха начин да ми стъпчат самочувствието и ми беше доста гадно и така. после се преместих в 8-ми клас в друго даскало от начало добре беше после почнаха и там страшно много да ме ебават но точно и от там почна промяната в мене вече не ми дремеше за нищо и само чаках да ми кипне и така наречените подигравчии им наритах задниците жестоко и от тогава ми викат лудия и въпросните комплексари които ми се подиграваха във новото ми даскало вече не смеят да ми се подиграят отново дори не общуват с мене (страх ги е) затова ако не им се опълчиш нямаш друг шанс моят съвет е ти си момиче не можеш да се защитаваш физически затова си намери силно и по голямо от теб момче за приятел или ако познаваш някое по голямо момче извикай го да говори с въпросните изроди дето ти се подиграват и ако пак не подейства му кажи направо да отиде там с една бухалка и да ги причака извън даскало да им размаже физиономията до кръв тогава вече ще те гледат със страх и няма повече да ти се подиграват само като те видят ще се насират в гащите тия педалчета изродски. Или се превръщаш във психопат или продължават да те мачкат от личен опит го знам!! Затова и такава репутация си направих и даже ми се повдигна малко самочувствието и депяресията почти изчезна затова не им се оставяй или ако нямаш никакви познати момчета по големи от теб направо следващия път отиди с джобно ножче в даскало хич да не ти пука от директори и тем подобни те и без това си затварят очите за какви ли не работи та съвета ми е прибираш ношчето в джоба и следващия който те доближи изваждаш ножа и му казваш посмей да ме докоснеш и ще удуша със собствените ти черва и ако въпреки това изрода тръгне да те бие просто не ти остава друг избор освен да го намушкаш и без това нямаш какво да губиш дреме ти за даскалото ще те преместят в ново и без това ти се нуждаеш от това. Затова мило моиче не оставяй комплексираните изроди да те мачкат най накрая няма да ти се живее и можеш да направиш някоя глупост от личен опит го знам затова направи го това с ножа просто нямаш какво да губиш а и психиката сега в тези времена е най важна затова да не ти дреме и просто или го правиш това с ножа или се оставяш да те довършат!!! Силно ти съчувствам!!!

25.   Разбирам проблема ти. Единственото нещо, което трябва да направиш е да отвърнеш на огъня с огън.
Преди 2 години бях доста пълничка. Сега съм 7 клас. Демек се пада в 5. Та, да си дойда на думата... бях пълничка и всички от класа най-вече ми се подиграваха. Няма момчета, няма момичета, всички. Търпях ги. Смисъл беше ми много гадно, че ме наричат така, но само вътрешно се ядосвах. Не показвам външно яда си. Добре е и ти да го правиш. По-този начин ще ги накараш да разберат, че не са интересни и да си намерят друга 'плячка', която да им се лови на думите.
НО един ден, бяхме в час и влезе медицинската сестра. Каза, че ще трябва да ни премери колко тежим и колко сме високи (извика ни по групи - тоест само момичета и само момчета).
Мислех си, че всичко ще мине по мед и вода, но не беше така. Отидохме със сестрата в кабинета й, и понеже тези от моя клас са едни такива - "Аз няма да съм първа. " реших аз да съм първата. Височка съм си, но височината не се 'закачиха ' за нея моите съученички. Като ме премериха сестрата ми изръси 55 кг. Като чуха това така, водещите ми се съученички започнаха - "Малееее, много си дебела. ; По-добре се сложи на диета, трябва ти. и тем подобни ". Наистина се почувствах гадно от думите им, и този път просто не можах да се стърпя и се разплаках ;х.
Без да ги чакам, си влязох в час, като преди това в тоалетните си замих очите. Не исках да имам въпроси от учителя или от момчетата какво е станало. Но като влязох в час, момчетата почнаха.. колко тежиш, колко си висока и тем подобни. Правейки се, че не ги чувам си седнах и почнах да допиша плана от дъската. Разбира се, като дойдоха и другите момичета момчетата научиха килограмите ми и височината ми. Тъй като съученичките ми това и чакат. Да изръсят всичко и после да наблюдават отстрани тормоза върху мен.
Получавах за пореден път обиди, но изтърпях някак си до края на учебния ден. Като се прибрах почнах да търся в интернет какви ли не диети, упражнения и т. н.
Не намерих нещо което да ме устройва и реших да почна гладуване.
Гладувах цели 8 месеца... цикълът ми спря. Отидох на лекар с майка ми и ми съобщиха анорексия. А наистина бях отслабнала много!!! Цели 22 кг. Като отслабнах нямах подигравки, но има ли значение това като здравето ми не е наред? Няма значение.. после започнах лечение и се оправих.
Сега да уточня защо не съобщих за тормоза на родителите си, за да не се стига до тук? Отговора ми е, че просто нямах тази смелост. Мислех си, че ако им кажа ще стане по-зле и затова започнах сама тази битка.
Но слава Богу сега както споменах в началото съм 7-ми клас и съм жива и здрава. Вече нямам онези комплекси. Още съм в същия клас (тази е последна година) и така. Тялото ми вече е перфектно за възрастта, височина и годините. Цикълът си ми идва и така.
А тези, които преди ми се подиграваха (за момичетата) сега те получават комплекси. Коя е плоска няма гърди, коя започна да носи очила, коя напълня много. Така, че как казват всичко рано или късно се връща.
Затова искам да кажа на авторката - ГОРЕ ГЛАВАТА! Времената се променят. Днес страдаш ти, утре те! :)

26.   7-ми клас, момиче
Сега по това време учениците са толкова несъобразително и некултурни лайна, че ми е дошло до гуша. И аз съм минала по този път (ако трябва да бъдем честни) от 1-4 клас беше ад. Както бяха казали по-горе, класа си избира една Черна овца, която да обиждат и в моя случай (вярвам, че не е само при мен) голяма групичка от момичета си избират една от тях и й се водят по акъла. В моя клас тя беше такава лицемерна свиня (с извинение... ). Наричаха ме "дебела", "грозна", че имам отвратителна коса и т. н. все много лоши думи. А всъщност въпросната пикла беше 3-4 пъти колкото мен. ;) В детската градина не бях свикнала да ми се подиграват по този начин и много страдах. Момчетата ме бутаха, биеха ме, но все пак аз си имах отлични оценки и учителката много ме харесваше. Ходих на всички зелени училища и там се случваха най-големите ми кошмари. На ръката си още имам белег, който ми направиха в трети клас, като блъснаха силно една врата, а ръката ми беше там... Преживявах всичко много, много тежко, всеки ден плачех и все повече им вярвах, че съм дебела, грозна и т. н. В този период и напълнях, а иначе си бях със съвсем нормално тяло, даже бях слаба. В пети клас лицемерката се измести в друго училище по незнайни причини и сякаш всичко утихна. Трудно си намерих приятели, защото всички бяха настроени против мен, но все пак си намерих и постепенно всичко спря. Сега имам повече увереност в себе си и много повече приятели, на които мога да се доверя, от същия клас. Едно от момичетата, които съсипаха първите няколко години от образованието ми се промени драстично и порасна, отдавна ми се е извинила и всичко с нея е наред. Стремя се да не гледам повече в миналото и се чувствам страхотно. В момента съм с нормално тяло, нито дебела, нито слаба, никой не коментира нито килограмите ми, нито косата ми, дори получавам комплименти :) А видя ли онази помия на улицата, или където и да е ще й се стъжни живота. Тези 4 години ще й ги връщам тъпкано цял живот. Но човек не трябва да бъде толкова злопаметен като мен. (Но аз не прощавам толкова лесно, така че съм изключение... )
Моят съвет към теб е да не им обръщаш внимание и въобще, ама въобще да не ти пука!! Ако имаш пари си купи нови дрехи, промени се, започни отначало. А и има една радостна новина - ще кандидатстваш! Това означава, че за теб всичко ще започне отначало и ще можеш да създадеш нови приятелства и по-добро впечатление. Бъди мила с другите, усмихната, лъчезарна и никога не си позволявай да тормозиш или да обиждаш някой друг, защото вече знаеш през какво си минала. =) Успех ти пожелавам, стискам палци!!!

7 клас

27.   Знам какво преживяваш, мен също са ме обиждали и тормозили в училище защото си бяха избрали една овца още по-загубена от тях самите. Тези подигравки и обиди ми пречеха да бъда уверена във възможностите си. Те всъщност не те обиждат заради външния ти вид, а защото им го позволяваш. Недей набележи си една цел (или няколко)и се постарай да я я изпълнеш, това ще те разсее от злобарите в дскл. В гимназията при мен нещата се оправиха, много весело стана :D. Не позволявай да ти променят мисленето! Това е моят съвет към теб! Много сме тези които са минали по този път! Лапешките изцепки се забравят от адресатите, но получателите, за жалост не. Спокойно започни от начало 8 клас, в гимназията всичко ще се оправи :) :).

момиче-17г

28.   Виж сегa, по принцип съм кроткa, но имa хорa дето просто трябвa дa им понaтриеш муцунaтa в прaхтa, зa дa те увaжaвa дори сaмо лицемерно. зaпочни дa тренирaш нещо, aйкидо примерно, тaм силa не ти трябвa, изпозвaш тaзи нa противникa. когaто се почувствaш готовa, хвaни нaй... инициaторa, поошaмaри го, кaкто си нaучилa, другите овце сaми ще се скрият.
Не им се връзвaй нa простотиятa, нямaш причинa дa се чувствaш зле ти, зaтовa че те сa идиотчетa.
Но... все пaк, понякогa прaвото е нa стрaнaтa нa по- силният явно, тaкa че тренирaй и смело рaздaвaй шaмaри.

29.   Здравей. При мен също беше така, знам какво е. Трябва да им покажеш, че не се влияеш от мнението им и си смела. Тъй като днешното общество е изградено от, , кретени" и така нормалните (като теб) биват подигравани, защото не са от, , масовката", а са по свити и миролюбиви. В междучасията можеш да си носиш книги, да слушаш музика и просто да им показваш, че не ти пука за тях. Изгради си нещо като стена между теб и тях или търси хора като теб. Ако ти посегнат, върни им тройно! Недей да си съставяш лошо самомнение, защото те така са казали. На тях им харесва да карат абсолютно нормални хора да излизат извън равновесие, защото искат да се почувстват по-силни.
Но такива хора рано или късно си го получават, стискай зъби да изкараш хубави оценки и да се махнеш от това училище :). Не им позволявай да те пречупят!

30.   Упълчи им се.. никой не може да те тормози, да те обижда и да ти прави живота ад.. отиди в дирекцията :)