 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Моето тъпо ежедневие
преди: 15 години, 26 дни, прочетена 4008 пъти
Не вярвах, че ще дойде момент тук да пиша истории и да търся помощ. Но ако не друго трябва поне да си излея душата, защото никой не ме разбира - дори родителите ми.
Толкова съм разочарован от живота, че не виждам смисъл в нищо и в никого. На 20 години съм и не мога да си обясня състоянието- депресия ли е или социална апатия?
През годините почти нямах приятели, много не излизах, защото нямаше с кого, а и в училище усещах, че не им беше до мен - гледах как се разбираха, къде да отиват, а от мен криеха, не знам защо не ме харесваха - не бях направил на никой лошо нито съм правил- явно такъв ми е бил късмета. И така си изживях годините в даскало като черната овца - имах добри оценки, но с течение на времето успеха ми се намали следствие на този затворен живот, изгубих смисъла. Но все пак бях сравнително добър ученик. През тези години не бях приет - все едно не съществувах.
Едни пропиляни години без приятели, почти без нищо. През това време изгубих смисъла на живота, дори вече и не мечтая.
След това станах студент, но някак си живота ми не може да се промени. Ежедневието ми минава по същия начин, почти без приятели. Опитвам се да мисля позитивно, но без покритие. Всички имат собствен живот, собствен кръг от приятели , а аз не. Опитвам се да не се деля, но е трудно. Чувствам се в тежест. Никой не ме вика и тук ще минат годините като черната овца. Сега предстои сесия, а аз вече и не отварям. Губя смисъл и в това. Дори си мисля да се откажа от ученето и да работя. Трябва и там да опитам. А и не съм от най-богатите, а така се чувствам с нищо самочувствие. Повечето момчета имат и коли, а аз не.
Дори се чудя при първа възможност да се махна от БГ. Не знам как ще се пребора с самотата, до сега Рожденните ми дни и Нова година съм бил съвсем сам. Не искам да умра сам. Последния месец от безизходица не съм излизам никаде.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 26 дни hash: 633e3e9a82 |
|
1. Опитай да бъдеш по комуникативен,внедри се в някоя групичка , намери си приятели. Дори и само един но един с който да излизаш да се забавляваш млад човек си. Другите приятели ще се появят във времето.Виж какво правят на твоята възраст къде ходят какви интереси имат, просто се отпусни, говори с няко направи нещо за него, помогни му ако има нужда и стани негов приятел.Развличай се, забавляваи се ,САМО НЕ СЕ ОТЧАИВАИ.ОТЧАЯНИЕТО Е НАЙ-ЛОШИЯ СЪВЕТНИК.УСПЕХ
|
| преди: 15 години, 26 дни hash: c7a1ab6831 |
|
2. Много странно и аз тамън мислех да пиша нещо подобно на твоето :-) ... не че съм имал точно същите перипети, но нещата ми звучат много познато. Малко по-голям съм от теб, но не съм стигнал много по-напред от мястото на което си ти сега. Първо ще се опитам да те посъветвам нещо недей да се чупиш от България, нишо няма да се промени, точно обратното, ще стане по-зле. Аз съм сменил няколко училища и 2 държави и повярвай ми същото си е, ако не успяваш да се интегрираш в обществото тук, там също няма да можеш да го направиш.
Аз също се опитвам да навлезна в обществото по някакъв начин и да се интегрирам с останалите хора, но без особен успех на този етап. Нямам почти никакви приятели, а и познатите ми не са много от работа се прибирам в къщи и на сутринта пак отивам на работа след което цикъла се завърта и върталежката няма край. Загубих контакти с хората с които си общувах останаха ми само един двама приятели с които се виждам изключително рядко и незнам какво ще се случва с мен от тук нататък. Живея сам в един пуст апартамент и вечер няма даже кой да те напсува :-). Всичките ми познати са заети с някаква работа, вършат нещо имат си социални контакти приятели с които се събират и така на татък, а аз това нещо го нямам. Незнам от кой град си, но по e-mail винаги можем да си пишем моят е idj82@abv.bg ако искаш можем да си пишем. Пък току виж сме си помогнали взаимно ;-)
|
| преди: 15 години, 26 дни hash: e81a846d1d |
|
3. Разбирам те напълно и аз изживях нещо подобно,както в училище,така и в цялото следване-малко прятели,липса ма човек до себе си дълго време.Все едно аз съм писала това...Вероятно си изпаднал в депресия,нормално е при такъв живот,все пак сме социални същества.И аз съм изпадала в депресия заради самотата си.
Опитай се да бъдеш по-контактен и да търсиш подходящи хора за общуване.Не се отчайвай напълно,продължавай да учиш,това ти е сега на дневен ред,а междувременно ще си намериш хора- колеги,с които може да бъдете приятели,дори и да са много малко.Аз намерих,колкото и трудно да ми беше и колкото и да са малко.И ти ще си намериш,просто трябва да търсиш.
А спрямо момичетата трябва да бъдеш по-настоятелен,да покажеш,че някоя те интересува,за да имаш някакъв шанс.Колите и парите не са толкова важно нещо,че да ти понижават самочувствието,след като нямаш такива.На тези години е нормално да нямаш. Не се отчайвай,просто трябва да потърсиш различни начини,за да промениш нещата. Аз търсих начини и донякъде успях да ги променя.Желая ти успех и много сили ,за да продължиш!
Е.25
|
| преди: 15 години, 25 дни hash: 10eea96755 |
|
4. На мен не ми е толкова странна твоята история, по-скоро ми е странен факта, че напоследък има все повече подобни истории, на хора, на твойте години....На какво се дължи това, не знам...
Хора на по 20-22 години, нямат желание за живот, чувстват, че съществуването им е безцелно...Това е много жалко и определено никак не е хубаво.
Но аз вярвам единствено в това, че всеки сам променя съдбата си.Всичко е в твоите ръце...Ако ти поискаш, можеш да направиш много.
Начини има хиляди...Просто не очаквай нещо в живота ти да се проемни, ако продължиш да мислиш по същия начин.
|
| преди: 15 години, 25 дни hash: ee4987d2fb |
|
5. Твоята история се препокрива 97% с моята. Не знам на какво се дължи твоето, както и моето. Вероятно несъзнателно или съзнателно страним от останалите от страх да не бъдем отхвърлени. Съответно става точно така... надявам се да успееш да намериш своя път в живота - аз все още го търса без успех...
Т., 18
|
...
| преди: 15 години, 25 дни hash: bc5521c1b7 |
|
6. Тъжно поколение сме..
знам как се чувстваш и по-лошото - вече се примирих с това положение и свикнах със самотата си.
не знам дали някога ще съм щастлива.. изобщо
|
| преди: 15 години, 24 дни hash: 7b2213fd5f |
|
7. Някои не са толкова тъжни номер 6,просто си живеят живота и изобщо нямат такива терзания.Изолацията е нещо много страшно,но има и други хора в същото положение,така че винаги може човек да намери себеподобен.Трудно е,но не е невъзможно.А има и много по-тежки случаи от нашите все пак,замислете се...можеше и да е много по-лошо. Надявам се всеки, който се чувства така,да продължи да търси подходящите хора и да ги намери.
|
| преди: 15 години, 19 дни hash: 3f16969a42 |
|
8. 7, "не са толкова тъжни" ? за момента? не вярвам, че човек може да е пълноценен без да споделя това, което е с околните, без да общува, без да обменя енергия с други човешки същества..
можеше да съм в много по тежко състояние, недай си Боже, да съм болна, обаче това, което правя аз е ЖАЛКО - пропилявам живота си - едва общувам с околните.
|
| преди: 15 години, 15 дни hash: df1fe6bc7b |
|
9. Здравей, ситуацията ми е кажи-речи същата като твоята. Ако искаш, драсни когато имаш възможност на spliskin1249@abv.bg
Ще е глътка свеж въздух да попиша малко със себеподобен простосмъртен, а не с някой, който само лепи етикети.
|
| преди: 15 години, 13 дни hash: 9d3e20ffb1 |
|
10. Знаеш ли, на добрите хора винаги се случват лоши неща... все едно съдбата ни калява. Мисля,че достатъчно хора са дали мейли,но ако искаш можеш да пишеш и на мен,ако решиш ;) jonnie_walker@abv.bg
|
...
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 4174fa3996 |
|
11. Ле ле ле брато и ти си същия като мене, имам чувството, че аз съм я писал тази история. От доста год. съм сам, а незнам къде е причината в мене или другите, в гимназия бях център на внимание първите 2 год, но пак си бях сам, на кафета не излизах, дискотеки не съм стъпвал, момичетата ме харесват, но да ти кажа нокога не съм бил с момиче което обичам и тя мене също, защо така стана питам се по 100 пъти на ден, комуникативен съм, имам чувство за хумор, винаги поздравявам хората, държа се мило и възпитано, но уви не се получава, тази година ставам на 20 год и вече нямам никакъв хъс и кураж, учих в гимназията с надеждата да стана студент, така и стана.
Мислех си,че студентсвото ще ми помогне да намеря среда и момиче което, ще обичам, мислех си,че ще си живея най-накрая купони, кафета и т.н. Но НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕе пак същото от лекции се пребирах веднага в квартирата цял ден със стените си говорих, но защо пак не се получи!!!!! И в крайна сметка неможах да си взема и един изпит, не защото съм глупав или мързелив, а защото невиждам никакъв смисъл, да седя толкова год без приятели или поне един да имах.
Никой не ме разбира ве хора дори и родителите ми!!! Незнам брато докога ще сме така, писна ми да гледам как някакви боклуци, олигофрени ходят с красиви момичета и по кафетата се целуват и галят. Защо Защо????? На никого зло не съм напраил...винаги съм бил примерен нито пуша, нито пия, но как па тези които не влизаха в часовете в даскало не учиха, само по кафета киснеха цял ден имат всичко сега, и кола им купиха родителите им и пари си имат, момичета и всичко.
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 226a45a8bf |
|
12. Oт автора до последния: ти си по напред от мен. Ти поне каза, че те харесват- мен за човек не ме имат.
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: ceb895c665 |
|
13. Привет и от мен, явно това явление наистина е масово, аз съм на 26 и съм горе-долу на вашия хал, е имам разни познати и 1-2 приятели, но като цяло се чувствам самотен и неудовлетворен, и аз се чудя като видя прекрасни девойки с някакви утрепляци да ходят заедно и т.н...
Съвети, ами работи над самочувствието, над запознанствата. Аз уж чета разни книги , но все още не мога свободно и навсякъде да се запозная, понеж ми липсва самочувстие явно.
Доста съм мислил и къде може да се запознаеш с себеподобни. Засега съм открил няколко места, но не съм ходил почти, кръжок по астрономия във Физическия факултет, Философско ателие и четвъртък-петък има безплатни концерти на студенти във Консерваторията. Ако имате и вие предложения - пишете.
Интересувам се и от други неща, но уви- няма, всичко се е потулило в уебпространството, в тесни кръгове, а и вече на тези години хората са се изградили...както се пее в една песен "Късно е ...все живее в собствен свят" но да бъдем оптимисти, картинката не е толкова зле, при мен има проблясъци, просто трябва да си по настоятелен и целеустремен.
Като гледам коментарите, можем да направим една група във ФБ тип "Клуб на самотните сърца" (е може и нещо по-завоалирано - сериозно говоря) и като се съберем достатъчно хора , да си организираме срещи, аз съм от София и тук има толкова Култура, че направо е кощунство да не се възползва човек. Скоро ще си купя и ново колело, има паркове, само хора липсват, а и някой ако е по-организационен - супер.
shangrila@mail.bg
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: d79591e34d |
|
14. Дори да си затворник, като героя на Джек Лондон от "Скитник между звездите", правото да търсиш невидимото измежду привидното и прекрасното в ежедневието си няма кой да ти отнеме. Дори да работиш 12 часа на ден, приключението на мисълта ти е само твоя привилегия и твоя радост. Независимо от умората.. . Ако намериш в себе си истинското, човешката си същност, онова, което кара душата ти да затрепти сега, в този миг - още утре ще имаш най интригуващите мигове за които да си спомняш.И това не зависи изцяло нито от парите, нито от мястото, нито от компанията....
Аз не виждам как някой друг може ти направи празник. Няма ли желанието, емоцията, хъса в твоята душа - ти си оставаш само зрител, на който даже може да му е скучно и празно.... Винаги и навсякъде - и в ежедневните задължения и в блясъка на празника!...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
