|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Непреодолимо! Животът на едно ''ТИХО'' момче
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 2782 пъти
Здравейте анонимни хора!
Първо искам да благодаря на хората направили този сайт, защото отдавна искам да споделя положението си с някого и съответно да получа съвети.
Аз съм момче на 17 години-10 клас.
Значи проблемът ми е свързан с училището и обкръжението ми като цяло. Още от малък съм аутсайдър и имам проблем с общуването. В детската градина децата не ме харесваха, подиграваха ми се и т. н. В квартала ми има едно момче, което ме мрази до смърт и до ден днешен (той беше в моята група в детската градина). Настройваше всички срещу мен, събираше по 10-15 хлапета накрая на улицата и чакаха да мина, за да ме бият. Сестра ми също. Нея не я биеха ама я обиждаха. Кофти :( Никога не съм бил бияч и им се оставях да ме бият и тормозят докато не спрат, а това не спираше с години и даже не съм се опитвал да се защитя по никакъв начин. Родителите ми бяха безсилни, свити хора са. Няма да отидат да се разправят с родители или пък да пишат жалби. На никой нищо не бях направил, но към мен се обръщаха с лошо.
От първи до седми клас бях аутсайдъра на класа както се предполага. Много тормоз и пердах отнесох за седем години и много проблеми имах. Но и в училище не отвръщах. Просто не съм такъв човек, не мога да се защитавам (Зодия Риби съм). Изчаквах ги да ме набият и да ме обидят и чак когато се прибирах у дома това свършваше. Учителките не знаеха, не им се оплаквах никога и дори родителите ми не знаеха за тормоза в училище. Не исках да ги занимавам а и няма какво да направят.
След седми клас кандидатствах и БЛАГОДАРЯ НА БОГ, че се паднах в добър клас и най-важното е, че нямаше никой от старото ми училище и от квартала ми. Отпуснах се тотално, бях общителен и приятелски настроен и това получавах. Беше ми супер! Най-хубавата година в целият ми съзнателен живот!
НО НЕ ЗА ДЪЛГО!
9-ти клас в техникума ми дойде това момче, което настройваше децата от квартала и детската градина срещу мен. Старата песен на нов глас... КОШМАРЪТ ЗАПОЧНА ОТНОВО! За отрицателно време се сприятели с всичките ми добри приятели, постоянно беше с нас. Не след дълго всички се надуха. Всички, които познавах също. Започнаха отново подигравките и то най-злепоставящите и най-злобните обиди, които бях чувал до тогава. Няма да се впускам в подробности, беше просто един АД! Изведнъж всички ме намразиха, класа ми също макар, че той не беше от моя клас. Не си позволих да отсъствам дори един ден от училище заради тия глупости. Търпях и това е. Имах само един приятел накрая на годината. Не ми беше лесно, но това не може да се сравни с положението ми в момента!
Сега съм 10-ти клас 2-рия срок и оня бок*ук се кротна малко, но от класа имам само 2-3 приятели, които искат да съм като тях. Налагат ми техния характер, искат да си говорим за техните глупости и да правя техните простотии и постоянно се опитват да ми наливат акъл в главата, не ме харесват такъв какъвто съм. ТОВА НАПРАВО МЕ ИЗКАРВА ИЗВЪН РАВНОВЕСИЕ И ТОЛКОВА МЕ ИЗТОЩАВА ПСИХИЧЕСКИ ЧЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ПРЕСТАВИТЕ. Много ми е трудно да бъда ''Някой си''. По-трудно е от това да ме тормозят. Останалите от класа ме нямат за нищо и въобще не ми обръщат внимание. Освен тези 2-3 приятеля нямам други. Те не се интересуват от моето мнение, моите интереси и моите проблеми. Аз съм с тях, за да съм като тях и това е. Освен тях нямам никакви други приятели, само познати. Съучениците ми не ми обръщат никакво внимание. Седя там като пън и съм винаги гузен. Мамка му и аз съм човек, и аз искам някои да ме обича и цени и най-малкото искам малко внимание. Вече пропускам по ден два от училище, защото просто не издържам на това натоварване да съм ''Някакъв си''. Защо няма нормални приятели на този свят? Искам много мъничко-само малко обич и подкрепа, но и това не получавам мамка му. Винаги са се възползвали от мен и само са ме използвали. Аз съм доста слабичък и трудно се отпускам и за това и трудно се сприятелявам. Имал съм 3 връзки с момичета за кратко време и това е.
Искам да ви попитам какво да правя? Да се преместя ли в друго училище? (В което най-вероятно няма да имам бъдеще), няма с кой да се сприятеля на този етап. Всичките ми познати си имат приятели, с които да излизат и никой не се сеща за мен. Просто тук в този сайт ми е последния шанс за някакъв успех.
Благодаря на всички хора благоволили да ми прочетат историята :) Прочетох доста други теми и ми харесва как мислят хората тук, даже се учудвам, че има толкова свестни хора!
Пожелавам на всички ви здраве и щастие!
JatoCkY
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 10 месеца hash: 39e195a08d |
|
2. Общо взето преразказваш моята история отпреди много години, тъй като сега съм вече по на възраст. Не се притеснявай, проблема не е в "твоя телевизор". Или поне не съвсем. Това, което зависи от теб е да спреш да търсиш приятели на всяка цена. Все пак в училище сте основно съученици, приятели може и да сте, може и да не сте, не е задължително. Освен това спри да се представяш за какъвто ти си мислиш, че другите очакват да си. Може би това ги дразни, ако въобще нещо ги дразни. Бъди себе си! Според мен, проблемът е там, че в училище хората са събрани общо взето по някакъв по-общ критерий - възраст, местоживеене, успех в училище (което е много относително).
Ако наистина си по-различен, ако наистина имаш различни интереси от тези на съучениците си, намери място, където да ги реализираш - спорт, извънкласни занимания, нещо, което наистина те вълнува и ти е интересно. Не си го слагай на сърце, че не си част от групата в училище, все пак сте само съученици. Аз например, никога не съм пушел цигари и дима ми е много неприятен. По тази причина не се събирах в междучасията с останалите си съученици (които бяха пушачи, без изключение) и те ме смятаха за аутсайдер също. Тогава това ми беше проблем, сега знам, че проблема си е бил техен :)
Пак повтарям, не се коси, че не се вписваш в картинката, живей си собствения живот, реализирай си интересите, цени истинските си приятели, не бъди максималист. Вгледай се в момичетата около теб, сигурен съм, че поне едно е лудо влюбено и само чака да и обърнеш внимание. Ще мине време и ще разбереш, че има много по-истински неща от тези в училище!
Успех!
|
преди: 10 години, 10 месеца hash: 50e68dbef1 |
|
3. Аз съм момиче на 16, зодия Риби.
Имам само една приятелка от класа ми, но ми е напълно достатъчна. Една е, но е истинска :) Мен също са ме обиждали и са ме мразили без основателна причина. От кой град си?
|
преди: 10 години, 10 месеца hash: cac641ba60 |
|
4. Какво чакаш приятел, вкарваш му два шамара в тъпата тиква и да видим дали ще разнася слухове за теб. Това със зодията е глупост, ние сме мъже, природно заложено ни е да сме силни и да се справяме сами, защо търсиш съвет в интернет за нещо толкова просто? Без бой в училище не става, странно как си изкретал до десети клас без да се сбиеш.
Venjus
|
преди: 10 години, 10 месеца hash: d440bdb283 |
|
5. Хаха.. колко познато.. знаеш ли трудно ще ти е, но да не ти дреме! Дълго време се влияех от околните и се чудех, защо не се вписвам в тяхната компания.. И аз имах така да се каже някакъв тормоз от тях (психически), но го преживях.. мина време и разбрах, че колкото и да не са ми приятни, така както и аз на тях, просто трябваше да се примиря.. И изведнъж спря да ми пука, защото си намерих занимание.. имах (имам) цел към която се стремях (стремя).. И да точно това ме накара да се чувствам щастлива, колкото и странно да звучи. А за онези другари в ''любимото ми '' училище - не давам и 5 пари.
Да не ти пука намери, онова, което ти доставя удоволствие и те прави щастлив, а останалото - да върви на м...
|
преди: 10 години, 10 месеца hash: bbf39fe805 |
|
6. Номер 2 е много прав. Моята история е почти същата, моят кошмар започна 8ми клас, 9ти клас продължи, 10ти също... сега съм 2ри срок на 10ти и отново е така. Различното при мен е че го правят с цел злепоставяне, обиждане и т. н не бой. 8ми клас Изтърпях... започнах да се чудя какво да правя за да избивам нервите от училище. Започнах да тренирам, започнах да се занимавам със ИТ неща... Година и нещо след това мога да кажа че съм 10 пъти по-силен от преди. И Дори още 10ти клас успявам да изкарвам добър допълнителен доход. Мога да си купувам неща от по 400-500 лв без да се замислям.... Много мислих да си върна всичко това което ми правиха през годините с бой, но боя не оправя нищо... Какво? ЩЕ го пребиеш, ще го вкараш в болница? Ще му съсипеш и неговия "идеален" живот? ... НЕ, няма смисъл. Сега, въпреки че отново се държат с мен подигравателно аз съм му благодарен, че ме направи такъв какъвто съм. Помогна ми / с помоща на агресията и гнявта/ да си изградя принципи, живота и е променен и подреден. С тази моя история искам да ти кажа едно - не избивай агресията върху този който настройва всички срещу теб. Не си търси приятели насила.... истинските приятели сами ще те намерят.
Поздрави (at) Dr. Maidan
|
...
преди: 10 години, 10 месеца hash: c98f314632 |
|
7. Възможно е да ти навредя, но google => манталитетът на жертва(първият резултат)
Успех в играта, момче.
|
преди: 10 години, 10 месеца hash: a92d65c9f4 |
|
8. До автора: Пич от кой град си трябва да се запознаем, и аз имах същите проблеми като теб.
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: c9cfebbc45 |
|
10. Никога не съм бил в такова положение, но това не ми пречи да видя нещата през твоите очи. Моят съвет н1 - СПОООРТ! (и колкото и да харесвам футбола, не ти го препоръчвам, защото там хората определено няма да ти допаднат, нито пък ти на тях). Ако си висок - волейбол, ако ли не - фитнес! Във фитнеса съм установил, че има едно правило и то е, че там всички са приятели или поне няма лошо поведение. Изгражда тяло, сила, дисциплина, печелиш приятели или поне добри познати и респективно ти вдига самочувствието. Веднъж почувстваш ли себе си, ще усетиш как ти пада не камък, а скала от гърдите. Ти в момента си - ден да дойде, друг да мине. Не живееш, а съществуваш. Това не е добре и ти препоръчвам изобщо да не слушаш тези, които ти казват едва ли не да не предприемаш действие. Представи си, че се давиш и не можеш да плуваш. В единия случай ще спреш да мърдаш и ще се удавиш, в другия ще мърдаш, шаваш и накрая ще се добереш до брега(успеха). Уповавай се на Господ, но не очаквай да ти помага като няква фея. Не знам как си финансово, но фитнес с карта ще ти излезне прилично евтино. Ти явно не излизаш много, не харчиш пари, ако и не пушиш, значи нямаш оправдание. Почваш фитнес (намираш си нужния хранителен режим, програма и се движиш по нея). Съвети приемай само ако са за поправка на изпълненията на упражненията. Сигурен съм, че ще се получи, макар и да не е за месец-два. Умно момче си(поне така изглежда от писанието), ще се справиш. Трябва само да тръгнеш в някаква посока. И не се самосъжалявай! Родителите ти нека само те хранят, явно са твърде скромни и смирени хора, за да ти дадат тласък, какъвто и да било. Всичко това обаче е за след училище. Мога да ти дам съвет какво да правиш, докато си в клас, но не искам да се хабя, ако не ти се чете. Ще следя темата, ако имаш нещо да питаш - питай. Въпреки че според мен всичко ти е в главата, просто още се бавиш. Успех ти желая!
М20
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: 5d53804345 |
|
11. Запиши се на някъв спорт, иначе тихо момче ама си имал 3 връзки хаха
|
преди: 10 години, 9 месеца hash: 7e9c607912 |
|
12. Запиши се на бокс и спукай боклука от бой,някои само от това разбират
|
...
преди: 10 години, 9 месеца hash: 9ec29e3d50 |
|
13. Брато започни да тренираш, спортувай, храни се добре и ПОМПАЙ МУСКУЛИ! Преди и аз бях така, започнах да тренирам тялото си и сега никой не може да ме пипне. Не се предавай... Бъди готин. :)
М14
40nK
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|