Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

59.   Имам идея! Постарай се 1-2, не повече, вечери в седмицата да оставаш като последен клиент. И така след 3-4 седмица можеш да и предложиш да я изпратиш, все пак тя е дама а ти си кавалер - напълно в реда на нещата е. Би трябвало да се съгласи, все пак сте и в една посока, тъй или иначе. Ако ти откаже, продължи да оставаш вечер-две пак до късно, за да не си помисли, че само това ти е било целта и след време пак и предложи същото. Стратегията ми е малко бавничка, знам, ама като гледам ти не че си се забързал много, така че мисля, че може и да даде резултат. Разбери, на теб ти трябва само една крачка - първата. Трябва да се сближите, след това, каквото сабя покаже.
P. S. Я виж колко читатели събра :)))) Според мен си страхотен човек и чудесен син за своите родители. Сега остава и да станеш прекрасно гадже на някое момиче, което те заслужава. :))

60.   Здравей отново, авторе! Аз съм 51(45).
Имах предвид, че си я разочаровал, ако и тя изпитва симпатии към теб и е искала да изчака и да види дали ще направиш първата крачка.
Последните коментари са много хубави и съм съгласна и с тях. Но човек никога не знае. Може би са прави, че тя няма нищо към теб, но може да има симпатии. Възможно е дори да няма нищо, като я заговориш (ако го направиш) да се появят. Няма какво да ти кажем, варианти има много, ако продължаваш да я следиш и наблюдаваш какво прави ще си останеш в същата задънена улица. А няма ли да е по-хубаво ако си на булеварда?
Спри да фантазираш, абстрахирай се от всякакви съмнения и мисли и просто я заговори най-нормално. Както каза 58, влез в приятелския кръг и виж нататък как ще се развият нещата.
Хайде успех и без повече глупости!

61.   Имам силно натрапчивото чувство, че темата е измислена, защото Авторът се изразява прекалено художествено и блудкаво. Така или иначе ще я разглеждам като реална.
Момичетата не харесват несигурни мъже. И тук няма какво да анализираш, Авторе.
Казано е по-нагоре, повтарям го и аз - за половин година ти не си завързал и половин разговор с нея. Що за срамежливост е това? Може би има и нещо друго, което премълчаваш, но едва ли, с оглед на това, че си доста изчерпателен.
Всичко си постигнал с труд, мъки и страдания!? Не че нещо, но на този етап от живота си, какво точно си постигнал? Справяш се добре в училище - похвално, но усещаш ли го като постижение? Добър си в спорта - похвално, но можеш ли да кажеш, че си жертвал много, за да си това, което си?
Единственото, което жертваш с лека ръка, е времето, с което разполагаш. Млад си, но времето тече, имай го в предвид. Ти се убиваш с мислене (до такава степен, че да ме съмнява истинността на темата), съмняваш се в себе си, чакаш коментар, отговаряш, на път си да се откажеш, в последния момент се "надъхваш" и отново влизаш в порочния кръг, а времето тече ли, тече. Не знам какво очакваш да се случи. Тоест знам, но не знам как точно очакваш да се случи.
Влизаш ти, тя е сама, пускаш си маса, удря те музата по бузата и се случва нещо. Това ли чакаш? Смяташ ли, че нещата ще се получат след като ти не предприемаш нищо?
Ти не си хирург, че да се притесняваш и за най-малките неща. Дори и да те отреже, което няма да е директно, никой няма да умре. Няма безгрешни и неуязвими. Всеки трябва да прави грешки, за да се учи от тях. Целта на живота не е да стоиш прав през цялото време, а да се изправиш колкото е възможно повече пъти.
Ти едва ли не искаш абсолютно перфектните условия и обстоятелства, че да предприемеш нещо. Това и в лаборатория няма да се случи. Ако евентуално сте в един и същи самолет, който се разбие на самотен остров и само вие оцелеете, тогава ще е идеално.
Защо толкова се страхуваш от провала? И защо си с такова мислене? "Не съм достоен, аз съм плужек, тя е богиня, съвършена, обожествена" Знаеш ли отстрани как звучи? Защото не е добре. И си те представям там като си как свеждаш поглед, когато си засечете погледите. Според мен не си дорасъл за нея. Това е моето мнение.

62.   Здравейте читатели!
Виждам на много хора привлякох вниманието с историята си и се радвам, че коментирате, изказвате мнение, опитвате се да помогнете на човек в затруднение. Този път ще започна отзад напред. Спечелих много читатели тук, приятелите също ми помагат, макар някои от идеите им тотално да се различават от моите, но всеки с нещо ми подсказва, побутва ме. Не това е най-важното, разбира се, но съм много щастлив, че хората около мен са хора, хората тук знаят какво да кажат, за да ти помогнат. Най-важното е да спечелия сърцето и, което дали ще стане, дали не -времето ще покаже.
Естествено, чувствам се длъжен да обърна внимание на последните Ви коментари. Номер 61, приятелю, историята не е измислена. Всичко, казано от мен е истина, не съм измислил нито дума от казаното. Придържам се към самата истина, защото само така Вие можете да ми дадете обективно мнение. Едва ли ще си губя времето в писане на дълги постове. Защо да го правя? Просто видях, че хората в сайта са дружелюбни и помислих, че могат да ми дадат безценни съвети и реших да пусна историята си. Имам къде да си губя времето, вместо тук да мисля как да напиша коментара си максимално ясен, точен и грамотен. За това, което съм постигнал само аз си знам. Може да съм на 18, но имам силни класирания в шаха, географията и математиката. Не ги спечелих даром, а се трудих и положих някакви усилия. Отделно обичам плуването, бягането и футбола и си ги практикувам като хоби с приятели. Билярда е друго мое хоби и го практикувам с приятели. Просто искам да се развивам и аз искам да мога да се похваля с нещо. Естествено, да съм жив и здрав, млад съм и тепърва ми предстои най-трудното. Идват студентски години, търсене на работа, живота малко или много ще ме притисне и мен. Все още обаче съм дете и далеч не съм стигнал до най-трудното. Но, както всеки човек, и аз имам слаби места, има неща, с които не се справям. Затова са хората, да си помагаме и Вие можете да ми помогнете, защото в категория "любов" ме превъзхождате многократно. За останалите неща, които спомена, ги коментирах в предния пост и няма да ги повтарям. Предпоследното изречение обаче е доста силно. "Според мен не си дорасъл за нея". Силни думи. Свеждам очи и съм недорасъл? . Ще спра до тук.
Ще прескоча 60, не от неуважение, а, защото мисля, че обърнах внимание на този читател, уважавам мнението му и, надявам се, няма да се обиди.
Номер 59, здравей, приятелю! Искрено ти благодаря за хубавите думи накрая. И твоята идея ми мина през главата. Намерих доста позитиви в нея, защото, както каза, изглежда нещо съвсем нормално. Но нека погледнем по-обективно. Най-вероятно ще ми откаже, не ме познава и не знае какво да очаква. Винаги, когато съм там се стремя да съм усмихнат, бодър, лъчезарен, изобщо един позитивен човек. Държа се спокойно, нормално, играя си играта, пия си кафето и не се държа, както повечето там(да се гонят в залата, да псуват, да говорят за простотии и др. )Така на пръв поглед човек си създава някаква представа за някого какъв е възможно да бъде, но не и какъв е. То аз мога да се правя на добричък, ама да съм пълна отрепка и нехранимайко. Така че един вид, тя не може да се довери на някой си да я изпрати. (аз мога да я насиля или да и причиня нещо, макар по никакъв начин да не съм показал, че съм такъв). Естествено, няма да направя подобно нещо, но тя как да знае. Зад доброто момче, което и се усмихва и я поздравява, може да се крие всеки. Въпреки това се радвам, че се включи в темата.
До номер 58, да трябва да създам неангажиращ разговор, но какво означава това. Да си говорим за атмосферното налягане или за UV-лъчите, или за глобалното затопляне. Лошото е, че във всяка ситуация си се представям нелепо и това ме подкосява. Относно въпроса ти за момчето, мисля, че не е ром. Около 20 годишен, май си търси работа, доколкото дочух, не знам.
Мнението на номер 57 е като на 54, затова и там нямам какво да кажа. Всичко го казах в предния пост и това е достатъчно.
Благодаря на всички Ви за мненията кои по-позитивни, кои не. Всеки си има мнение и аз уважавам мненията Ви еднакво на всички. До края на седмицата, може да се случи нещо различно и интересно, така че, очаквайте нещо различно(дай Боже) и дано наистина всичко това намери своя край. Тази седмица не съм ходил да играя, събирам мислите си, а и май разбрах, че колкото по-малко виждам и чувам - по-добре.

63.   Здравейте, всички!
Прави бяхте, че това не е нормално. 5 месеца търпение, гледане, очакване, стоене и бездействие. Осъзнавам, че това не може да продължава. Прави бяхте и за друго. Съдбата ми дава отлични моменти, а аз ги пропилявам с лека ръка. А ето и случката:
Знаех, че днес не е на работа, но приятел, с когото скоро не сме се виждали предложи да играем. Е, съгласих се. Като влязох бяха и двете на бара, но колежката и работеше, а тя просто и беше компания, да речем. На бара бяха още 3 момичета, едното от които с приятел. Бях приятно изненадан, че е там, но си казах "Сега не е момента, достатъчно неудобно ми е насаме, а какво остава със "зрители", по-добре друг път". Още, когато влязох обаче, тя измъкна кората с топките и ги постави на бара(странно, че тя го стори, макар да не е на работа). На бара имаше движение едни отиваха да играят, други да спират масите, както и да е. Колкото по-приближавах бара, тя ставаше по-усмихната и, когато стигнах бара попитах "За мен ли са? ", а тя отвърна "Естествено", като на лицето и стоеше широка усмивка. Беше странно, никога преди не го е правила, макар да знае за какво иде реч, винаги изчаква сам да я помоля. Е, както и да е, тя постоя 10-15 минути. През тези минути, проведе кратък разговор по телефона, после седна на едно диванче осамотена и продължи да си зяпа телефона. Накрая явно реши да покара ролери. И тук аз изтървах, мисля най-откровения, най-добрия, най-подходящия, най-неангажиращия момент да направя нещо. След дълго приготвяне, накрая все пак обу ролерите и тръгна да излиза. За да стигнеш от бара до вратата обаче, първо трябва да слезеш по 5 стъпала. Аз играх на масата, която е на 1 метър от стъпалата. Тя буквално "прегърна" парапета и бавно и плахо започна да слиза. Явно е трудно с ролери да слизаш по стълби, нямам идея, но няма и значение. Гледах я и си мислех, ако и подам ръка, за да и помогна да слезе, може да я задържа за още минута-две и да скалъпим разговор. Мислих си "Ако и подадеш ръка като какъв ще изглеждаш" и бързо реших ребуса - "Ще си помисли, че си идиот". Е, гледах я как трудничко слезе по стъпалата и когато прекрачи и последното си казах "Сега вече не излгеждаш, ами си кръгъл идиот". Съжалявах много, че нищо не свърших, но птичето каза веднъж на рамото.
Ето, златен шанс на метър от мен, а аз я гледам и си мисля какво ще стане. Едва ли щеше да ме ухапе или наругае, за това, че съм искал да и помогна да слезе. На всичкото отгоре имах шанса да осъществя физически контакт с нея, а той винаги може да каже нещо. Да хвана ръката и щеше да е прекрасен подарък за "смелостта", която щях да проявя. Един от съветите на горе коментиращите обаче доста ми помага. Някои споделиха, че не трябва да гледам на нея като на потенциално гадже, а по-скоро като на приятелка, на близък човек. Това определено свали част от товара и чувствам, че съм на косъм да сторя нещо, но така и не го правя. Странно или не, имам чувството, че преди 2 или 3 месеца щеше да ми е по-лесно да я заговоря, отколкото сега. Сега ситуацията изглежда малко конфузна. Какво може да си помисли "Ти 5 месеца не си помръдна пръста и на шестия реши да обелиш дума". Някак е нелепо, съгласете се. Все пак имам чувството, че скоро ще направя крачка, но ще изръся толкова глупости, че ще стана обект за смях.

64.   Пак съм аз (61). Чувствам се длъжен да пиша, защото ми се стори, че се обиди леко. Не целя това. Не знам какво харесва момичето, но ми се струва, че търси мъж, а ти все още си дете. Ако тръгнеш с нея как смяташ да я задържиш за повече от месец-два? Нали трябва да си креативен, разнообразен. Ти половин година се чудиш как да я заговориш все пак. Някои момичета харесват по-срамежливи и тихи момчета, но други - не. Не знам от кой тип е твоето момиче. Каквото и да си пишем в тази тема, нищо няма да се случи, ако ти не се решиш да действаш. Реши се най-после. Измисли нещо. Не си тъпо момче. Пробвай, пък ако не стане - здраве да е. Бъди сигурен, че няма да получиш универсален коментар, който да ти разкрие всичко в подробности. Доста неща са изписани като гледам. Би трябвало да си придобил нужната представа. Има и друго. За да чакаш толкова време явно не я харесваш до такава степен. Защото да си влюбен означава, че забравяш да мислиш, губиш представа за времето, страхът и срамежливостта изчезват и просто действаш. Наистина се надявам да ни зарадваш с нещо, дори и да не се получи в крайна сметка. Искам да знам, че си направил крачката, качил си стъпалото, защото иначе изписаното ще е напразно.

65.   Здравей, това си е сериозен проблем. Една дълга агония. Тука се опитват да те нахъсат да действаш, но аз те разбирам че никак не е лесно това начинание. Особено, когато си толкова дълбоко влюбен. Макар да съм жена и макар двата пола да възприемат различно нещата, едва ли има индивид, който да не разглежда поведението си под лупа спрямо обекта на своите чувства и да се самобичува после. Влюбените издигаме на пиедестал съществото, към което имаме чувства. Колкото по-горе е в нашите очи, ние се чувстваме още по-нищожни и недостойни за него, колкото и успехи да имаме и колкото да сме уважавани, все нещо не ни достига за да се доближим. Четейки си вадя изводите, че много я хиперболизираш и това още повече те спъва, не мислиш ли? Търсиш тема за не ангажиращ разговор - билярд? Представи си следната ситуация отиваш да ти подаде топките и може да я попиташ дали може да играе, ако ти каже не... ей ти нататъка за какво да се хванеш... може да и предложиш ако има интерес да я научиш някой път, пък ако може ще и предложиш да се състезавате някой път. В смисъл тя го да го приеме като шега. Предполагам тя е общително девойче и приказката ще тръгне. Само трябва ти да продумаш първи, понеже сигналите които и пращаш са, че тя ти е безразлична....

66.   Здравей, това си е сериозен проблем. Една дълга агония. Тука се опитват да те нахъсат да действаш, но аз те разбирам че никак не е лесно това начинание. Особено, когато си толкова дълбоко влюбен. Макар да съм жена и макар двата пола да възприемат различно нещата, едва ли има индивид, който да не разглежда поведението си под лупа спрямо обекта на своите чувства и да се самобичува после.

67.   Здравейте всички!
Най-накрая нещо различно от моя страна ще прочетете. Поговорихме, но мисля, че се издъних много или Вие преценете, защото аз не мога.
А ето и какво се случи. Отидох сам и си казах "Няма връщане назад". Влязох и точно на една маса играеха 2 момчета и никой друг нямаше. Когато седнах просто я попитах "Знаеш ли кога ще се освободи тази маса", а тя каза "Не знам, без време играят". И така, за да си намеря повод да остана казах "Ще пия едно кафе, да ги изчакам". Тя ми направи кафе и до тук нищо по-съществено. След 3-4 минутно мълчание тя ме попита "Днес не си ли на училище? ". Аз и отвърнах "Днес е неделя, не съм". Тя каза "А, да, вярно". После ме попита на колко години съм, къде уча, мисля ли лятото да работя някъде, работил ли съм нещо през миналите години. Аз отговарях, но си бях леко притеснен и ми личеше. Стоях малко като дърво, ама какво да направя, не можех да се отпусна. После я попитах "Играеш ли билярд? ". Тя каза "Не мога, много малко съм играла, като в последствие ми зададе въпроса на мен. " Отвърнах и, че играя от доста години и тя се изуми. Ти си бил много малък като си започнал, как са те пускали вашите. Отвърнах и, че не правя нищо лошо, не се тровя, просто обичам играта, показаха ми я приятели и ми е интересно да играя защо трябва ме пускат. Попита ме "Как ти е интересно да играеш сам? Аз играх 1-2 пъти и ми беше скучно. " Казах и "Просто поддържам форма, както всяко нещо без тренировки се забравя. И тя каза "И после като дойдеш с някой винаги го биеш? ". И аз казах, "Еми да, бия го. " Помълчахме няколко минути и и предложих да поиграем, а тя се съгласи като каза "Аз не мога, няма да ми се смееш. " Казах и "Защо да ти се смея, ние просто ще поиграем. " Започнахме и видимо тя не можеше да играе, но както и да е. Аз нарочно също се дънех. Опитах да и покажа как горе-долу стават нещата. Тя ме попита "Ти в началото как беше? " и аз тук мисля направих грешка и казах "Много по-зле. " В последствие, идваха хора, кой жетони, кой това-онова и се накъса работата. Попитах я "Няма ли да слезеш? " и тя каза "Само се излагам" и се намуси. Не отреагирах и си продължих сам играта. Тя ме гледаше как играя накрая накрая спрях масата, платих, казах и "Чао, приятен ден! ". Тя направи същото и това беше.
Мисля обаче, че я оплесках здравата. Първо дори не си казахме имената един на друг, което беше най-важното в цялата работа. Второ тя ме попита за това-онова, а аз нищо. Седях като дърво и отговарях механично. Тя бе видимо по-отпусната и усмихната, а аз не излъчвах нищо, освен леко притеснение. Нито я попитах къде е учила, нито за името и, макар да го знам, но няма значение, нито излъчвах увереност, нито нищо. Живо дърво. Не се поинтересувах, но как, по дяволите, се отпускате. Определено тя бе инициаторът на разговора, а аз само отговарях като петокласник. Определено мисля, че се издъних здравата, но пък изпитвам удовлетворение, че имам 1/4 напредък от предните месеци. Не ме критикувайте, знам, че не се справих никак добре, но мислите ли, че ми бе лесно. Сега трябва да се покажа в по-добре светлина, да покажа, че мога да съм забавен и интересен, че съм добър човек. А, да, и да научи името ми :). Трябва да се сближим и знам, че ще се справя. Ще се издъня още няколко пъти, но накрая вярвам, че ще успея. Определено не направих много, даже нищо, но повярвайте ми, напрежението не бе никак малко. Определено бях и леко студен. Не се показах, какъвто съм - усмихнат, весел, лъчезарен. Бях по-студен и механичен. Не и направих комплимент, нито по някакъв начин показах интерес и това ме гложди отвътре. Стана ми много сладко, когато започна да говори. Аз имам един не дефект, но просто ми е вродено. Говоря много бързо, тече ми мисълта бързо и завалвам думите и се налага често да повтарям. Тя също говореше така, доста бързо и ми стана интересно какво им е на другите около мен, никога не ме разбират от първия път. Стараех се да я слушам и не я молих да повторя думите си. Поне като не мога да говоря, да слушам като хората :). Сега, надявам се, ще ми помогнете, като ме посъветвате как да се отпусна, за да мога да се поинтересувам от нея, да и покажа, че не съм скапан и, че мога да бъда интересен. Сега обаче се чувствам по-спокоен и сигурен и се надявам още следващият път, който ще е максимално скоро да бъда доста по-разговорлив. Не мисля, че това може да се нарече "първа крачка", по-скоро "половин стъпка", но все пак в правилната посока.

68.   Здравейте отново, всички!
Пак е авторът и искам да до продължа историята си, която написах днес, но просто се случи още нещо, което допълнително оплете нещата и искам да го споделя с Вас. Върнах се същия ден, този път с приятел, за да поиграем, а и мислех пак да си поговоря с нея. Този път обаче нещата здраво се объркаха. След като влязохме, тя разговаряше с 2-3 момичета и 1 момче на бара, с които често го прави. Е, реших да ги изчакам да си тръгнат, като междувременно направихме няколко игри с приятеля ми. Какво обаче се случи?
Всичко си бе нормално, както преди "Здравей, здрасти", както си му е редът. Продължи да си разговаря с по-горе споменатите и изведнъж влезе един мъж. Около 24-29 годишен, висок, но с никак не впечатляваща външност. Още като влезе, тя адски много му се зарадва, заобиколи бара и се прегърнаха силно, стоейки поне 10-15 секунди така. В последствие тя се върна обратно зад бара, той седна на един стол, но по-встрани от групичката. Тя също се отдели и двамата си заговориха. Той и държеше двете ръце и и говореше, а тя само стоеше усмихната и го слушаше. Разбрах на къде отива цялата работа, но не почувствах нищо неприятно. Той така и държеше ръцете, все едно щеше да извади пръстен и да и предложи брак. Този мисля не го бях виждал до сега или поне не съм го забелязвал, може и да е бил там. Когато не бе мой ред, заставах встрани от масата и тя започна да му говори нещо. Той се обърна рязко и погледна точно към нашата маса и право да си кажа, нещо не му стана приятно. Те си говореха много тихо, държейки ръце, направо сияеха. Все едно, че си прощаваха за нещо. Аз обаче не изпитвах яд или нещо неприятно, напротив, дори ми бе хубаво да видя "момичето си" усмихнато широко. Този постоя не повече от 6-8 минути. На излизане пак се прегърнаха и тя му каза "Обади ми се после", той нищо не изрече и излезе.
Тя бе наистина адски усмихната, бе много щастлива да види този мъж. Реших, че не е добре да гледам какво правят, но мисля, че не се целунаха. Прегърнаха се силно два пъти, държаха си ръцете, бяха на седмото небе. Може да и е някой бивш или бъдещ, може да е брат, братовчед, стар приятел, нямам идея, странното е, че не ме и интересува. Не почувствах никакъв яд, с приятеля ми си говорехме някакви глупости и аз се заливах от смях. Все едно грам не ме интересуваше какво става около нея. Приятеля ми каза да спрем масата в момент, в който тя си говореше сладко с това момче, но аз му отвърнах "Сега не е момента" и той разбра за какво иде реч. Направихме още една игра, за да не прекъсваме "двойката" и той впоследствие си замина.
В момента чувствам още по-голямо желание да покажа на момичето, че съм, що годе, свястно момче. Да се сближа с нея, да се сприятелим, да спечеля доверието и, да ме опознае и съм убеден, че няма да остане разочарована от мен. Още повече желая да докажа на себе си и на нея, че мога да я обичам, да я уважавам, да бъда мил с нея, да и покажа, че имам топли чувства и намерения. Сякаш днес, дори, лошо проведения от мен разговор, за който ще прочетете по-нагоре, ми даде адски много сили, буквално ме презареди. Дори не ме интересува този мъж какъв и е. Какъвто ще да е, аз се интересувам от това аз какъв съм в очите и. Ще се постарая максимално да и покажа, че желая сближение с нея. На първо време да ми научи името, че днес пропуснахме тази част. Надявам се ще бъда по-уверен в следващите пъти и вярвам, че тя ще ме разбере и ще ме оцени като човек. Момичето е разговорливо и това ми помага. Всеки, с когото видя да разговаря го слагам за потенциален неин партньор. И както каза номер 65 и още няколко читателя, аз я издигам много и това ми вреди. Все си мисля, че тя е "манна небесна", а аз съм някакъв си идиот. Обещавам на Вас, на нея и на себе си най-вече, че ще се сближа с нея, ще се сприятелим постепенно, пък след това, ако и допадна всичко ще е добре, ако не, ще трябва да се примиря на това да бъдем приятели. Естествено няма да се откажа от нея, ще продължа да я виждам и вече, надявам се, да говоря малко повече, по-отпуснато и спокойно. Вярвам, че можем да бъдем близки. Ще направя всичко, което мога. Гледам да абстрахирам от това с кого, какво прави. Няма значение. Важно е аз какво правя, защото моите действия, ще ме издигнат или не в очите и. Ще бъда себе си, а това не е лошо. Аз и днес бях себе си и макар малко да я пооплесках, все пак ще се справя по-добре следващия път. Истината е, че в момента се чувствам много по-уверен в себе си и дори да видях как се държа за ръце с доста по-голям от мен мъж, който е много вероятно да и е гадже, аз усетих много прилив на сила, на емоция, на самочувствие и си казах "Това, което не те убива, те прави по-силен".
Искам накрая да благодаря на всички Ви за помощта, подкрепата и вярата в мен. Всички по малко ми помогнахте и макар да се забавих доста, вече се чувствам по-уверен и знам, че мога, знам, че съм достоен да бъда с нея(По-добре късно, отколкото никога). Смятам, че и аз заслужавам момиче до мен, което да ме обича и уважава, което да ме цени и да ме подкрепя. Виждам как по улицата всички вървят хванати за ръка, усмихнати и щастливи. Не гледам от другите, но определено си мисля, че и аз заслужавам да съм с човек, с когото мога да споделям и да очаквам да ме разбере. Сигурно е прекрасно да знаеш, че винаги има рамо до теб и дори в най-трудния момент има кой да те прегърне и да те подкрепи.
Още веднъж благодаря на всички Ви за хубавите коментари, за това, че се поинтересувахте от историята ми, но аз все още се нуждая от Вас. Трябва да ми дадете съвет как да бъда по-спокоен, какво да я попитам, за да покажа известен интерес, но да не бъда навлек и досадник. Трябва да се отпусна и тогава мога да бъда доста по-интересен. Проблема е, че с непознато момиче, още повече това, към което имам чувства, трудно мога да се отпусна, но ще се справя. Сега, едва ли изпитва нещо към мен, но определено щом ме поразпита това-онова, значи има поне мъничък интерес. Но на мен и толкова ми стигаше, за да придобия малко увереност.
Очаквайте много скоро още интересни неща. Надявам се вече всичко да са само положителни неща и лека-полека да се сближим. Мисля, че е въпрос на време. Каквото трябва от мен - ще го дам, ако пък не се получи, поне се надявам да спечеля приятел. Ще направя всичко, което зависи от мен, а пък каквото "сабя покаже". Благодаря Ви на всички още веднъж!

69.   5 Месеца и не си я заговорил нормално? Какво чакаш толкова много? Нищо няма да ти стане друже. Когато си тръгваш и плащаш просто я заговори, игнорирай другите и гледай само нейните очи. Питай я дали е свободна в еди кой си ден и я покани на по кафе или на филм. Знам че ти е трудно но това е единствения шанс, дори тя да има приятел нищо няма да и навреди да излезе на вън с момчето което играе билярд. Ако не го направиш цял живот ще съжаляваш, просто я заговори и я опознай! :)
Успех и сподели какво се е случило, защото ми "омръзна" да чета как ти се мъчиш и пропускаш твоят шанс. :)

70.   Според мен отдавна си изпуснал момента да я заговориш и дори и да събереш кураж да го направиш, вече е твърде късно. Искрата трябва да се запали както се казва в началото и то точно от мажът, а ти не си го направил от няколко месеца. Сигурен съм, че сега с всеки ден ти става все по-трудно да я заговориш.
ПС: Авторе, можеш ли да кажеш дали имаш проблеми само с въпросното момиче или попринцип когато говориш с момичета/жени? Ако нямаш проблеми с момичетата попринцип, можеш да поканиш някоя приятелка на билярд, докато твоето момиче е на смяна. Мъжете искат красиви жени, а жените искат мъже които вече имат красиви жени. Успех.

Kurse.

71.   Здравейте!
До номер 70. Приятелю, харесва ми, че вземаш участие в темата(мисля, че още няколко твои коментара съм прочел, но може и да се лъжа) и съм на мнение, че си прав. За 5 месеца е имало поне един момент, който съм изпуснал. Прав си, че ми става все по-трудно да я заговоря, но все пак искам да прочета какво е мнението ти по предните ми два поста. Там разказах подробно какво се случи, какво изпитвам и как се чувствам, зададох и въпросите си и съм сигурен, че ще разбереш за какво става дума, какво се е случило и знам, че можеш да ми дадеш безценен съвет(както и всички други, разбира се).
Относно въпросът ти в края, мисля да отговоря по-подробно. Като цяло не мисля, че имам проблем с общуването с жени/момичета. Със съученички, близки и познати момичета/жени разговарям спокойно, шеговит съм, разказваме си това-онова. Естествено, не съм най-активния, но като усетя приятна атмосфера и общувам нормално. По-скоро мисля, че имам чувство за малоценност. Винаги, абсолютно винаги, си мисля, че темите, по които съм компетентен не са за дамска компания. С приятели/мъже мога да разговарям с часове за футбол, волейбол, плуване, тенис, снукър, формула 1 и всякакви други спортове, които обичам. Можем да си говорим как да се поддържаме във форма, програми, разни диети например. В дамска компания нещата са по-различни. Едва ли се интересуват от по-горе споменатите теми на разговор. Въпреки това, дори темата на разговор за мен да е непозната, въпросните момичета/жени ме познават и дори да се издъня, не ми пука. Просто си казвам, че съм създал комична ситуация и продължавам да си разговарям спокойно като все пак намирам какво да кажа и по други теми. Според мен проблемът се корени другаде. По принцип съм малко недоверчив и не допускам лесно хората до себе си. Трябва ми малко време да поопозная човека и постепенно да се сближа с него било то мъж или жена. Все си мисля, че ако споделя нещо с някой, той ще злоупотреби. Разбира се, хората, които познавам от дълго време и са ми доказали какви са, мога да им споделя всичко, да разкажа и знам, че няма да злоупотребят с мен. Не мисля обаче, че и това е основната причина с трудностите ми. Проблемът е, че винаги очаквам да остана отхвърлен и неразбран от нежния пол. Винаги мисля, че момчета като мен са крайно нежелани и отхвърляни от момичетата. Макар жените да казват, че обичат мъже, които ги разбират, подкрепят, обичат, правят им жестове, държат се кавалерски, умни и възпитани са, мили и нежни, аз виждам точно обратното. Повечето излизат с мъже, които се напиват често, съвсем не толкова мили, доста по-груби, крайни, искащи ги за секс и не съвсем обичащи ги. Винаги си мисля, че момичетата не желаят такъв като мен, аз съм последният, с когото биха били и не знам каква е причината. Винаги се стремя да помогна, мога да обичам, готов съм да се отдам на момиче, да и покажа, че е единствена за мен, да и правя жестове, да я прегръщам и защитавам, да бъда с нея, каквото и да се случи, да оставя собственото си благо, за да помогна, да съм винаги на разположение, да знае, че може да ми каже всичко, да я забавлявам и разсмивам, да се интересувам от нея, да си имаме доверие, да знае, че има човек, на когото му пука за нея, човек, който няма да я предаде, оскверни и използва, човек, който иска да я направи щастлива само защото тогава и той ще е щастлив. Старая се да ставам по-добър във всичко, да стана образован и достоен човек, да се развивам в правилната посока. Гледам да съм усмихнат и изпълнен с позитивизъм, да съм забавен, интересен и разнообразен и винаги полезен. На всичкото отгоре изглеждам добре, поддържам се, спортувам, когато се погледна в огледалото ми харесва това, което виждам. Но въпреки всичко съм на мнение, че никое момиче няма нужда от такъв; трябва да пия, пуша, ходя по дискотеки, да се държа като кретен, да обиждам, да се бия в гърдите, да вземам всякакви добавки, за да стана с огромни мускули и едва тогава мога да бъда забелязан и харесан. Чувствам, че момичетата не се интересуват от по-тих и скромен, с по-малко увереност и самочувствие, от момче, което се старае в училище, стреми се да постигне някакъв успех. Винаги очаквам отхвърляне от момичетата/жените и това страшно много ме спира. Страхът да бъда отхвърлен от това момиче, да гледа на мен като на някой задръстен и загубен, да гледа на мен като на последния, с когото някога би била. Добави към това, че винаги е трудно да разговаряш с непознат човек, за да не изпаднеш в неловка ситуация и да оставиш лошо впечатление. На всичкото отгоре това е момичето, към което имам много силни чувства, а не знам като какъв ще ме погледне(ще си каже "Той е видимо добро момче, интересен е и сладък" или "Този е тотален идиот" или нещо от този сорт). Винаги съм в очакване да бъда погледнат като скапан, а не мисля, че съм такъв. Харесвам се такъв, какъвто съм, обичам да правя това, което правя и се радвам, че не ме влекат вредни навици и пороци. Харесвам визията си, интересите си, характера си(с неговите недостатъци) и няма причина да чувствам, че ще бъда пропъден от момичетата. Никога не са ме наричали по някакъв обиден начин, в училище съм харесван, сред приятели и познати също, не са ме обиждали или наранявали, нито да са ми показвали по някакъв начин, че съм загубеняк. Нямам преживени травми на психологическа основа, но уви, има нещо загнездено в главата ми и, което ме спира адски много. На всичкото отгоре съм и малко срамежлив, сякаш е нещо лошо да обичаш и да изпитваш чувства към някого. Каква вина имам, че съм толкова увлечен, то просто се случи. Само нейната усмивка и нейните очи ме топлят, само те ме карат да се замисля. Само нейният глас е в ушите ми и нейното излъчване в съзнанието ми. Може би можех да спра това, но преди доста време - сега вече е късно. Чувствата ми са много силни и аз ги контролирам все по-трудно. И въпреки това ме е срам, макар да знам, че няма нищо лошо в това да обичаш. Събери всичко това, приятелю, и ще разбереш защо 5 месеца и отгоре съм тотално бездействащ и защо ми е трудно да говоря с нея. Надявам се си разбрал горе-долу за какво става дума и ще очаквам да прочета още интересни мнения от теб и от всички останали.
Сега искам да споделя и нещо друго. След въпросния разговор и случката, която разказах в предните два поста, се случи нещо различно. Отидох още два пъти след това и нещо се промени. Тя се усмихваше още по-широко, когато ме виждаше, гледаше ме все по-мило и сладко, когато съм на бара, сякаш все повече се стремеше да ми покаже, че трябва да бъда по-уверен. Аз също се промених - към по-зле. Колкото широка е нейната усмивка, толкова я няма моята, колкото по-мило ме гледа, аз толкова по-студено, колкото повече време съм близо до нея, изглеждам все по-безразличен, а в същото време и толкова влюбен. Пия кафе с приятел и сме само аз, той и тя и аз дори не и обърнах грам внимание. Тя си гледаше телефона и си пишеше с някого от време на време, но и аз можех да и кажа нещо. Няма друг жив човек в залата, но аз се държах адски незаинтересовано. Да, знам на какво се дължи. Дължи се на въпросното момче, за което разказах в предния пост. Разбирам, че каквото и да се случи, аз нямам шанс. Твърде много неща са срещу мен, за да успея. По-малък съм от нея, по-неуверен, по-негативно изглеждащ, безразличен и незаинтересован. Осъзнавам, че това не съм аз. Никога не съм се чувствал така. Знам, че не съм такъв. Да в началото съм по-неуверен, но трябва да поопипам почвата и вече ставам доста по-отворен. Само че аз не намирам почвата под краката си. Осъзнавам, че дори да се сближим, шансовете са нула. Да, може да разбере, че не съм лош човек, да станем приятели, но никога няма да изпита към мен и 1/4 от това, което изпитвам аз към нея. Въпреки всичко, няма да се откажа, ще преследвам това, което искам, докато не го постигна. Очаквах да ми бъде по-лесно след като поговорихме 4-5 минути, но уви все още не е. Ако не се беше появил онзи, нямаше да е така. Но пък по-добре, че разбрах, за да не си давам напразни илюзии. Въпреки това широката и чаровна усмивка, милите очи и вниманието, което за малко получих ме стимулират да продължа да вярвам в невъзможното. Колко много момчета влизат, сядат на бара и просто си говорят с нея без никакво притеснение. То това си е причината за идването им, да си поговорят с нея, а аз се чудя от къде да я захвана, бавя се и накрая нищо не правя. Но ще направя нещо, в това съм сигурен, тя потърси разговор с мен, макар и незначителен, трябва и аз да го направя. Тя очевидно знае как да общува. Зададе ми въпрос, на който знаеше, че мога да отговоря и да взема позиция и по този начин да се получи разговор. Въпросът и беше "Какво мислиш да правиш през лятото, някаква работа ли и работил ли си нещо? " Какъвто и човек да съм, мога да кажа доста по-въпроса. Е, казах, но не толкова колкото мислех. Мой ред е да покажа интерес и позитивно излъчване, което винаги имам. Колкото и трудно да е и дори да нямам шанс с нея, няма да се откажа, обичам я и дори да съм само на 18, ще докажа, че съм достатъчно голям, за да бъда и аз обичан и харесван. Не съм 100 % сигурен дали този, с когото се прегърнаха беше въпросният Ангел, с когото преди доста време се целунаха и бяха двойка. Виждал съм го веднъж и то за няколко секунди, не помня лицето му и е много вероятно да е той. А и както казах, те стояха един срещу друг, говореха си все едно си прощават(а по-нагоре споменах как тя говореше с нейна приятелка, че нищо не ставало между тях, той не знаел какво иска и така). Много по-вероятно е този да беше именно въпросният, отколкото някой друг, но не мога да твърдя със сигурност. Склонен съм да вярвам, че е той, но не съм сигурен. Няма и особено значение. Който ще да е. Ако трябваше да избера най-неподходящото момиче, в което да се влюбя, то щеше да е по-подходящо от това. Защо точно в нея, тя е по-голяма, с приятел доста по-голям от мен(6-7-8 години), непозната и изобщо се създаде най-неловката ситуация за срамежливо момче. Нищо, аз гледам напред и вярвам, че ще се сближим и дай Боже да се получи нещо. Сигурен съм, че и тя има интерес към мен(например какви са интересите ми, какво обичам да правя и подобни). Ще се радвам да видя вашите мнение по последните ми 2-3 поста и ако можете да ми помогнете, но и да не можете, ще съм щастлив да видя коментарите Ви

72.   Ти докато се наканиш да я заговориш тя може вече и да се омъжи... Просто отиваш и я заговаряш, имаш късмета, че си влюбен и можеш да заговориш дадения човек. НЕ ВСЕКИ ИМА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ! Но както вече разбрах, ти не можеш да и обелиш дума. Жалко... и все пак пожелавам ти успех. И искаме да разберем края на твоята история.

73.   Здравейте, скъпи читатели !
Смея да кажа, че за пръв път пиша с удовлетворение, задоволство и широка усмивка на лице. Споделих, че след 3-4 минутния ни разговор започнах да изглеждам по-студен, незаинтересован и безразличен, а тя по-усмихната, лъчезарна и мила. Не съм горд със себе си, но съм много щастлив, че имам шанса да се сближа с това момиче и днес също поговорихме за около 25-30 минути. А ето и какво се случи:
Когато отидох, тя играеше с нейна приятелка билярд и просто ми направи кафе и слезе да си доиграе играта. След 10-15 минути спряха да играят и тя застана зад бара и веднага ми обърна внимание и започна да говори. Естествено, тя бе инициаторът. Дори не помня от къде започна разговора. Тя наистина говореше много, а усмивката озаряваше лицето и. През цялото време бе усмихната и лъчезарна. Аз бях далеч по-спокоен и отпуснат, имах само леко притеснение, но в рамките на нормалното. Разказваше неща, които по принцип едва ли ме засягат, но го правеше така, че ми бе много интересно, просто грабна вниманието ми. Тя споделяше всякакви неща, а аз по-скоро допълвах и се съгласявах с казаното. Тя ме питаше разни неща като къде работят родителите ми, какво мисля да правя след 12 клас, хубаво ли ми е в училище, пожела да види телефона ми, който не е нищо особено, говорихме за всякакви теми, като дори се изумих колко неща казах по някои от тях. Разказваше ми за първите и дни в работата в билярда, започнала преди 5 месеца(каква ирония), как първия ден е объркала масите, объркала някаква сметка. Било и е трудно в началото, дори се е разплакала. Разказваше ми за баща и, за работата му, споделяше, че сега опитва да се справя сама, живее сама, учи се да готви. Разказваше как се вижда с майка си един път в месеца, как започва да свиква сама, но пък е хубаво да си с някой. Говорихме за басейни, каза, че се страхува от пързалките в аквапарка, разказваше какви ли не неща. Аз я попитах само няколко неща като "от кога работи, до кога е на работа тази седмица и как издържа по цял ден на едно място". Сподели как щяла да се удави, уж стояла на плиткото, но се унесла и загубила дъно в басейна. Тук намерих за добре да споделя, че тренирам плуване и тя каза "От плуването доста се отслабва" и аз и казах, че е така и определено съм слабичък. Посъветва ме, че трябва да кача килограми, а, когато и казах колко тежа се изуми и каза "Изобщо не ти личат". После ме попита колко съм висок и след отговора каза нещо доста интересно. "Аз като съм 1.60 и приятелят ми е 1.86 го намирам за много висок, ама ти направо разби представите ми". Изумих се колко неща казах на тема готварство, а тя ми споделяше неуспешните си опити при сготвянето на разни неща. А, да сетих се от къде започна разговорът, попита ме колко е часът, може би, защото видя, че въртя телефона си в ръцете. После изгубих нишката, защото за толкова много и различни неща говореше, че кое след кое беше не мога да Ви кажа. Каза, че ще има нова колежка и и е интересно как ще се справи новата и колежка, защото тя се е паникьосала и и е било много трудно в началото. Попита ме за името на една песен, изобщо толкова много неща говореше, че съм сигурен, че пропускам нещо да напиша. Както си говорехме за нещо, тя изведнъж подаде ръка като попита "Как се казваш?". Интересното бе, че точно преди да изрече думите се чудех кога ще е удобно да я попитам. Е, тя свърши тази работа. Разказа ми за някакво момче, което я пускало без да плаща в басейна, което и е предложило да ходят, но тя му казала да останат приятели. Казваше как още не познава всички в билярда, но малко по малко ги научава. Ние сме от град, в който розобера си е голяма традиция(има и такъв празник), тя дори ме агитираше да бера рози. Каза, че, когато не е на работа ще ходи да бере, докато аз не бях чак толкова пленен от тази идея. Но пък сега като се замисля, да ходя с нея да берем рози, аз ще бъда страшно много време до нея и ще можем да си говорим и да опознаем, което ме кара да преосмисля идеята си. Говорехме нещо за телефони, за някакви тарифи, тя вметна, че иска да си купи таблет. Изобщо толкова много теми, за които тя говореше, а аз не чак толкова, но винаги намирах какво да кажа.
От своя страна аз бях по-затвореният и мълчаливият. Все пак бях доста по-разговорлив от предния път. Стана дума, че сега имам среща на другия край на града с приятел и съм яко закъснял, а тя като започна да разказва колко я чакали как се е забавила 1 час. Тук и казах "Еми, нормално" и тя каза "Защо да е нормално?" и аз и отвърнах "Еми, момичета, винаги закъсняват." - това я накара да се усмихне и определено бе съгласна с казаното. Направих и шега относно телефона си, че става да чупиш орехи с него. Като цяло бях много по-разговорлив, но отново не бях така усмихнат, както ми се искаше. Излъчвах непроницаемост, малко потайност и леко притеснение. Определено обаче съм много по-доволен от себе си, гледах я почти винаги в очите, бях заинтересован, вземах позиция по един или друг въпрос, но знам, че мога и повече. Определено мисля, че първата крачка е направена, макар и с огромно закъснение и не от моя страна, все пак съм много много щастлив. Момичето определено е много разговорливо и усмихнато. Определено мисля, че е малко плаха и податлива на емоции, но е много сладка и позитивна. Определено знае за какво да говори и как да го прави, за да привлече вниманието ти и просто да я слушаш с огромен интерес. В това със сигурност е далеч по-добра от мен. Знае да предразположи човекът и макар да говореше много, дори за миг не усетих да се натрапва, да е досадна или дразнеща. Напротив, намерих я за адски симпатична, добронамерена, общителна. Не знам какво мнение си изгради за мен, защото Ви споделих, че бях по-потаен и неразкриващ се, по-недоверчив и съвсем не толкова споделящ. Докато тя говореше за какви ли не неща, споделяше за себе си, малко за семейството си, дори вмъкна за приятеля си и за какво ли още не, аз просто я допитвах с въпроси, за да покажа, че имам интерес. И аз разказах малко, че обичам да се движа, че на едно място не ме свърта. Сега дори се сетих и за още едно нещо, което ще вмъкна. Докато разказвах, че по цял ден съм навън, излизам, разкарвам се, тя също сподели, че доста излиза по кафета, насам-натам. Попита ме сега тези дни кога почиваме и аз и казах. След това ме попита "Ти ходиш ли на училище или чат-пат само да видя учителите." Е, казах и, че ходя, какво да правя цял ден и тя каза "Еми, стой тук". Аз и отвърнах, че на едно място не мога да стоя и постоянно съм тук и там.
Като цяло съм много щастлив, че говорихме, а най-вече съм доволен, че бях по-отпуснат и спокоен. Уверих се, че има какво да говоря с едно момиче и далеч темите ми за разговор, по които имам какво да кажа, не са толкова малко, колкото си мислех. Сега като се замисля какво мога да си говоря с момиче нищо не ми идва на ум, но, когато започна да говори, аз намерих много познато във всичко. Е, да, потвърди, че има приятел, но това в момента изобщо не ме интересува. Аз се радвам, че тя малко или много се поинтересува от мен и доста ми улесни задачата. Сега съм още по-уверен и въодушевен. Наистина пиша с усмивка и задоволство на лицето и съм изключително щастлив. Има много какво да науча още за нея, но тя има много повече какво да научи за мен. Ще ми трябва малко време, преди да започна да споделям повече за себе си, а пък за чувствата си дори в момента не мисля. Гледах на нея като на приятелка, като на близък човек. Това много ме отпусна, но има още много много, което искам да и кажа, но полека-лека се надявам да се опознаем и сближим. Трябва и аз да бъда малко по-активен, но не мога да говоря дори на половина колкото нея. Аз си нямам идея за какво да говоря, а тя го прави с такава лекота.
Определено всички Вие много ми помогнахте. Постепенно ще стана по-разговорлив, а и в следващите 3 дни тя ще е на работа и смятам да си говорим още, защото е истинско удоволствие да го правиш с нея. Ще се отпусна още, ще бъда по-уверен и малко по-малко се надявам да се сближим. Тя изглежда толкова невинна, но няма да се заблуждавам - не я познавам, но е видимо добър човек, отговорен, стараещ се.
Благодаря на всички Ви, ще се радвам да прочета мненията Ви по въпроса, защото толкова много ми помогнахте и знам, че можете да направите интересни коментари.

74.   Авторе, здравей отново и от мен- номер 9. Не очаквах толкова скоро да пиша пак, но ти наистина ме изненада! Искам да те поздравя за успешното провеждане на разговора. Най-накрая нещата се развиха и ти също имаш заслуга за това. Вече размишляваш по нов начин (е, понякога се притесняваш, но това е в реда на нещата) и звучиш като човек, който вече ЗНАЕ какво прави! Много ме зарадва с тези постове. Сега просто отивай при нея с мисълта, че всеки ден е важен, за да задълбочите отношенията си. Постави основата, сега надграждай. Защо не покарате ролери заедно? Всеки да учи другия на нещо, което обича. Моят съвет е да подхващаш леки, свежи и непринудени разговори. Момичетата обичат разнообразни теми. Веднъж попиташ ли нещо, тя ще те улесни в диалога. Сближете се и споделяй повече за живота си. Усмихвай се, покажи и, че тя те кара да се чувстваш добре и че е специална за теб. Вече вярвам, че всичко е въпрос на време за вас двамата. Дано интуицията не ме лъже. Късмет!!!

75.   Здравей, авторе! Бях ти писала, че следващият ми коментар ще е след твоята първа крачка. Оказва се, че ти и момичето заедно сте я направили, а какво по-хубаво от това! Вече определено си в правия път с правилните размисли. Щом дори споменаването на приятеля и не те разстройва, значи си напълно готов за всеки развой на събитията, а същевременно се наслаждаваш на моментите с нея. Толкова ми харесаха тези новини, двамата наистина се сближавате! Нямам никакви забележки днес, просто запази този ентусиазъм и ще успееш. Поздрави :)

76.   Хей. Поздравления, авторе, усмихна ме и мен!!! :) Според мен си се справяш нормално, щом ти се усмихва и си говорите така, смея да твърдя, че мнението ? едва ли е лошо за теб. Последните ти постове определено ми харесват много повече... сега чета думите на едно уверено момче, което най-накрая започва малко по малко да се отпуска, да става по- общително... Бъди такъв, какъвто си сега и проблем няма да имаш. Очаквам още постове в най-скоро време и заредени с радост, разбира се. Печелиш я, продължавай така. :) Късмет и само хубави неща ти желая. Очакваме те!!
От номер 2. :))

77.   Здравейте отново всички!
Пиша с още по-голямо удовлетворение, усмивка, желание и страст. Споделих в предния пост, че момичето ще е на работа още 3 дни и аз естествено не изпуснах момента да бъда там, за да се сближим още. Ще се опитам да Ви разкажа по-интересните разговори помежду ни, а за останалите просто ще спомена.
В първия от трита дни постоях около час и половина. Говорихме си много, тя ми разказваше какви ли не неща, а аз слушах с интерес. Вече се чувствах отпуснат, говорих повече, шегувах се, а тя бе усмихната и заинтересована от това, което казвам. Споделяхме си разни неща, говорихме си, смяхме се, забавлявахме се. Видимо ни бе приятно и на двама ни да си говорим. Тя разказваше какво ли не, малко за приятеля си и за бившия и, за братовчедка си от Ирландия и за много много други неща, буквално ме заля с информация и позитивна емоция. Когато отидох беше около 19:00 и знаех, че ще затваря след час. Но седнах, говорихме си, всичко беше прекрасно. После тя започна да оправя сметките за деня. Смята пари, засича това-онова, но лесно се отплесваше да разказва и все ги бъркаше. Аз на няколко пъти и казах "Ако ти преча нещо, веднага се махам", но тя казваше "Не, глупости, стой си, не ми пречиш". След като обърка сметките 3-4 пъти и предложих да даде на мен да оправя нещата. Тя ми връчи парите и тетрадката със сметки и други неща. Тя се притесняваше да не би отново да е объркала и шефа да и се кара, но след като запретнах ръкави, нещата излязоха и всичко беше точно. Тя се успокои страшно много и ми бе много благодарна. Бяхме само двамата и тя затваряше, но и с вратата и бе трудно и връчи ключа на мен. Заключих след малко усилия и тя ме попита "На къде си? ", а аз и казах "Откъдето на теб ти е най-удобно", тя избра посоката, която водеше към блока ми след стотина метра. Казах и, че живея тук и тя отвърна "Ние сме направо комшии"(разбира се, знаех това, сещате се от къде). Предложих и ако иска да я изпратя и тя каза "Разкарва ли ти се? " и аз и казах, че нямам нищо против да повървим малко и да си поговорим. Естествено, тишина нямаше нито за миг. През цялото това време си говорихме много, аз се шегувах, а тя се заливаше от смях. След 2-3 минути стигнахме и до нейния блок, тя ми благодари за изпращането, усмихна се и ми пожела лека вечер. Аз и казах, че ми беше приятно, пожелах и също приятна вечер и се разделихме(не съм я прегръщал или целувал или каквото и да било, просто си казахме "чао" и това беше)
На следващия ден отново отидох. Беше около 16:30 и имах среща в 18:00 с приятели. Седнах да пия кафе и тя отново започна с разкази за какви ли не неща. Аз също говорех(естествено по-малко). Тя ми разказваше за себе си, за бившия си, за някакъв, който я излъгал със 100 лева, за нейни приятелки, за братовчедка и от Ирладния и за още много неща. Аз също говорех, но далеч далеч по-малко, но не бях притеснен, стреснат, стъписан или нещо различно. Продължих да се шегувам, да я гледам непрестанно в очите, а тя не махаше усмивката от лицето си. Смяхме се много, отново ни беше супер забавно заедно. Приятелите ми се раззвъняха, че закъснявам и, когато и казах, че ще тръгвам, тя ми изрече "Не тръгвай, моля те, сама ли ще ме оставиш, нали си мой човек, моля те, остани. " (нямаше хора в билярда, няколко човека седнали по диваните и аз на бара). Е кажете ми, с тези думи, усмивка и очи как можех да откажа да остана. Отрязах приятелите си и останах. Продължихме с разговорите, със смеенето, историите от миналото и какво ли още не. Беше 16:30, когато отидох и 20:45, когато си тръгнах. Толкова много информация ми споделяше, толкова много неща си казахме, а от напрежение и срам, нямаше и помен. Около 15-20 минути преди да затвори останахме само двамата, както предната вечер, и дойде приятеля и. Те започнаха да се прегръщат, целуват, говореха си малко и тихо и след 1-2 минути усетих, че присъствието ми, може би, ги притеснява. Станах и и казах, че ще тръгвам. Тя каза "Бързаш ли, остани още". Намерих си за повод, че ще гледам волейбола(България-САЩ) и затова ще тръгвам. Тя ми каза "Щом така си решил", казахме си "чао" и излязох. Не изпитах никаква ревност, яд или нещо негативно. Напротив, чувствах се прекрасно, вървях с гордо вдигната глава и не излъчвах и грам неспокойствие.
На третия ден, т. е днес(24. 05), отново отидох около 16:00. В този ден се случиха най-интересните разговори, за които малко по-подробно ще разкажа. Тя много се зарадва да ме види, беше усмихната и още не бях седнал, когато ме подхвана с приказки. Говореше за братовчедка и от Ирландия, която щяла да и вземе апартамента за няколко дни, пък тя трябва да отиде на село и отново горихме за хиляди неща(тя повече разбира се). Аз разказвах за нелепи и смешни истории от детството ми и тя се заливаше от смях. Шегувах се, бях усмихнат, гледах я право в очите. Предложих и да играем билярд, но тя каза "Много съм зле, не мога играя. " Не можах да я убедя, че е просто за удоволствие и искам да я науча, но не. Е, тя пък ме насилваше да ме качи на ролерите. Казах и, че имам лоши спомени от малък, но тя "хайде, хайде, ще те науча, ще те държа да не паднеш. " Е, тук разказах за нелепата си случка на ролери от малък и тя умря от смях. Хубавото е, че кракът ми е доста голям и бързо установихме, че няма как да се кача на ролерите, с които разполага. Отново хиляди разговори за какво ли не, аз разказвах повече за себе си, но сдържано, докато тя все едно говореше на брат си. Заливаше ме с позитивна емоция и информация. Толкова много дори с приятелите си не мога да кажа. Не можех да се позная за колко неща си говорим, смеем се и ни е прекрасно. В последствие на всички маси спря да се играе и тя намери за удобно да ми каже, че като играе някой трябва да е зад бара и не може да се разкарва, но, ако не се играе може да излезе от бара за малко. Веднага щом спря и последната маса, тя заобиколи бара и седна на стол, който беше един през моя. Тук започнаха и по-интересните неща и признавам си леко се стъписах и притесних. Гледахме се в очите непрестанно, тя ми сподели, че мисли да почне втора работа, а аз я слушах. За около 6-7 секунди спряхме да говорим и двамата. Гледахме се в очите, но никой не казваше и дума. Тя изведнъж промълви "Имаш най-красивите очи, които съм виждала. Толкова синьо-зелени, ярки, пъстри и изразителни". Аз ги самоиронизирах, като отметнах твърдението и казах, че е важно да виждам пък какви са няма значение. После ме попита от кога играя билярд. Казах и, че играя от малък и тя се изуми. После изрече "Ти буквално размазваш всеки, с когото играеш. ", а аз и казах "Много игра и ръката и окото свикват и ти ще се научиш няма страшно, никой не се е родил научен. " Питаше ме дали пия и пуша, а аз естествено нямах тези навици и и отвърнах, че нито пия, нито пуша. Поинтересува се от това, че плувам и бягам и каза "Как издържаш на толкова много натоварване, аз не понасям бягане и изобщо физическо напрежение". Споделих и, че това са моите хобита и аз обичам това, което правя и ми доставя удоволствие. После ме попита какви са отношенията с родителите ми. Отвърнах и, че всичко е прекрасно, чувствам се добре с тях, всичко ни е наред, не се караме, пълна хармония. Тя каза "Все пак не се ли притесняват, ако се прибереш по-късно или останеш у приятел/приятелка да спиш". Отвърнах и, че нямат притеснения просто един телефон казвам къде ще съм и те просто се съгласяват. Тя сподели, че до 18 е имала вечерен час и това много я изнервяло(сега е на 21). После се включи някаква реклама за стиптизьорки и някакви такива. Тук тя каза, че мисли за втора работа(за по 2 часа на ден), да бъде сервитьорка в нещо като кафе, където има еротични танцьорки и плащали хубаво, но въпреки това не и допадало. Каза, че ако започне работа ще ме покани веднага да дойда. Аз и отвърнах, че не съм по подобни неща и не ги намирам за интересни. Беше много учудена от всички тези факти. Каза "Но как успяваш да не пиеш и не пушиш, аз също не пуша, но като се съберем с приятели и пия, не много, но пия, невъзможно е в компания всички да пият, а ти не, явно си добре възпитан. " Малко си глътнах езика, но ми дойде на ум бързо какво да кажа "Просто съм инат, кажа ли не, значи не, просто не се поддавам на видяното наоколо, имам си свои интереси, на които подражавам и мога умело да се контролирам". Попита ме за зодията и аз и отвърнах, че съм скорпион и тя каза "Ужас, всички, които познавам скорпиони са перверзни, но ти май не си такъв". Измъкнах се като казах, че всичко е до човека и зодията няма значение. По време на всичкия този разговор, тя се премести на стола точно до мен и постепенно скъсявахме дистанцията помежду си. След като поразучи малко и за мен изрече "Не съм вярвала, че ще срещна момче на 18 години, да не пуши и не пие, да не го влекат така дискотеки, да спортува, да е забавен и... ". После помълча 3-4 секунди и каза "Та ти си момче мечта. " Почувствах се неудобно в цялата работа. Не знаех какво да кажа, буквално блокирах, въртях си телефона в ръцете и не знаех на къде да гледам. Тя явно усети това и смени темата като пак си разговаряхме за различни неща и се смяхме. Попита ме дали като цяло съм нервен, защото говоря бързо. Отвърнах и, че съм нервен по принцип и винаги говоря бързо. Тя имаше същото "качество", говореше бързо и разказваше как я водили на логопед като малка и как сега трябва да повтаря и потретва казаното, защото не я разбират. Е, аз съм същият и намерихме нова тема за разговор. В последствие, започна да говори за филми, а това е една от темите, по които не мога да кажа нищо(не съм фен на филмите). Но, ето че и тук говорих много и шеговито и пак се смяхме и забавлявахме. Тя ме попита "Ще ходя ли някъде или ще остана", а аз и отвърнах, че ще ходим да гледаме абитуренти, ще се разкараме насам-натам и ще видя, не съм решил какво да правя. Тук тя отсече "Ела, после пак да ме видиш". Точно в този момент ми звънна телефона и и казах, че ако не е затворила ще мина да я видя. Върнах се около половин час преди да затвори. Поговорихме около 5 минути и дойде и приятеля и. Тя се гушкаше с приятеля си, целуваше го, но 1-2 пъти, когато го прегърна ме гледаше право в очите. Аз останах спокоен и се опитвах да не гледам натам. Запознах се и с тъмнокожото момче, за което вече разказах, говорихме си с него и добре, че той предложи да пуши цигара, че, както се прегръщаше с приятеля си и гледаше мен щях да умра от срам. Забравих да спомена, че тя поиска скайп, разменихме ги и всичко е наред, дори в момента ми пише, а аз съм гипс и все още не отговарям.
Много съм щастлив, че се сближаваме, че се смеем, че си говорим, но между нас не може да има повече от приятелство. Има си приятел, а и е с 3 години по-голяма от мен. Разказа ми за настоящия и бившия си и определено те са доста по-големи от мен 25 и 28 години, тя е на 21. Разказа ми, че настоящия и приятел имал някаква параноя преди и това малко я тревожи. Едновременно я желая, но не искам нито тя, нито аз, нито който и да било да пострада и ако се наложи мисля, че ще я отблъсна с думите "да бъдем просто приятели". В момента дори ми пише в скайп и не знам какво да мисля. Определено приятеля и не ми вдъхва доверие, доста е тих, но сякаш всеки момент ще избухне. А и тя може да ме възприема като приятел, на когото може всичко да сподели. Признавам, че не искам да и навличам проблеми на главата, а и още не се познаваме. Ако евентуално ми изтърси нещата, които ми изрече днес, но с по-силни думи, не знам как ще отреагирам. Не искам да бързаме, не се познаваме и ако евентуално има чувства към мен, още смятам е рано. Не може за 4-5 дни толкова да съм и допаднал, а и си има приятел 2 пъти по-голям от мен. За сега нека бъдем приятели, имам чувството, че всеки момент ще ми пише в скайп нещо силно, буквално напира, но смятам, че ще е грешка, ако точно сега се получи нещо. Не мисля, че имаме бъдеще, все пак, тя е по-голямата, по-опитната, не аз. Още втората ми приятелка да бъде такава, едва ли, ще е най-подходящото нещо. Дори в момента направи настроението си на "Любовта идва и си отива. " Малко се притеснявам, че нещата може да се развият твърде бързо, все още не смятам, че мога да и дам това, от което има нужда. Трябва ми малко време да се опознаем и макар да я желая много, аз мога да издържа, но тя дали може да чака. Разбира се, всичко това, при положение, че има чувства към мен сега. Ако не, ще продължим да си говорим и да се опознаваме, а аз май предпочитам този развой на нещата. В момента явно разбирате, че пиша на момента(т. е разсъжденията са ми върху това, което се случва докато пиша коментара си). Въпреки това ще ми трябват точно сега съвети, защото, както изгарях за нея и умирах, сега сякаш не бързам толкова и опитвам да премисля нещата бързо. Веднага щом бъде пуснат коментара ми, дайте някакъв съвет, че аз малко се стъписах. Благодаря на по-горе коментиралите дами и се надявам да продължават да се интересуват от историята ми.

78.   " Лигли" мaмин:)))
Момичето отдaвнa е нaясно с ситуaциятa. Преценилa те е и ти е " подaлa". Очaквaй в следвaщи рaзговори дa ти подaде повечко инфо зa връзкaтa си, оттaм ще си прaвиш зaключениятa.
Кaкви сa тия философски " рaзмисли истрaсти" твои?
Зaщо толковa aнaлизирaш всичко, всяко действие или липсaтa нa тaковa? Кaк е възможно толковa всестрaннa личност, зa кaквaто се описвaш... дa нямa и грaм спонтaнност? !
Предстaвям си, aко излезете някой път нa кaфе. Тa ти вероятно ще се покриеш цял месец след товa, дa aнaлизирaш, вaдиш зaключения и прaвиш плaнове зa университетите нa бъдещите ви внуци.
Женa съм-160 см., но вярвaй ми, че aко си ми пред очите ще те обърнa със зaдникa нaгоре и ще те нaпляскaм! ;)
Кaкво ти пречи дa и кaжеш просто ей тaкa: знaеш ли, че имaш нaй- слaдкaтa/ лъчезaрнa усмивкa? !
Не те aнгaжирa с нищо подобно изявление!
Или : Aз могa дa те понaучa дa игрaеш билярд, a ти- мен, дa кaрaм ролери! Имa покaнa към aнгaжимент, без дa се чувствa никой " aнгaжирaн" по онзи нaчин.
И aко сте зaедно някой път някъде- кино/ кaфе т. н. и кaто я изпрaщaш, тя те гледa отблизо, леко нaклонилa глaвa в очaквaне.... моля те, не си мисли, че се кaне дa кихне, a просто я целуни!
Нaдявaм се, че нямa дa чaкaш все пaк до пенсия и 2-3 рaзводa, че дa предприемеш действия някaкви!
Потъвaш в мислите си и се обсебвaш! Дори в някои от тези твои " рaзмишления" се чувствaш нaрaнен.... отблъснaт почти, без реaлно дa е имaло кaквото и дa е действие или рaзговор м/ у вaс.
Сегa, след кaто вече ТЯ е рaзчупилa ледa, имaш повод дa я попитaш зa всичко, което ти е поднеслa кaто информaция- бaщa и, квaртирaтa, кaк се спрaвя с готвенето...
Бягaй дa си купувaш ролери! ;)))

79.   Авторе, бях пуснал едно мнение, не знам дали ще се побликува. Сега, за последното написано от теб.
Хубаво е, че си намерил общ език с момичето. Като гледам няма да е трудно да се сближите, да станете приятели покрай билярда и нали каза, че ти е направила някакво предложение, но... дотук. Не знам как я мислиш натам, но момичето си има приятел, а предполагам няма да ти е приятно да си на негово място, ако нещо се случи между вас.
Kurse.

80.   Има една много известна английска поговорка "You my are now in the friend zone, Welcome" Аз пиша за първи път, но се запознах с историята ти в детайли (или поне тези които съм научил от теб) Аз съм абсолютно същия като теб. Но чак толкова нерешителен, никога! Прекарвайки всичките тези месеци в разменяне на погледи, изтезаване заради някакви нейни приятели (дали това не е поредния неин обожател) и какви ли не други налудничеви мисли, приятелю мой ти изгуби ценно време. А да не говоирм, че перфектният момент който ти така вманиачено чакаш е отминал отдавна. Сигурно още след първия месец. Ти приятелю мой след като разказваш как е протекъл този ваш най-дълъг разговор, а именно по него съдя, че ти напълно си влязъл в приятелската зона. Съжалявам за което. Естествено никога не е късно! Но от тук нататък ще ти трябва чудо ако искаш да излезеш от там и най-вече решителност която виждал ти липсва. Разбирам, че се дължи на това от притесненията ти да не оплескаш нещо, но ако не направиш нещо няма и да разбереш нали? Честно да си кажа като прочетох всичко накрая останах раздразнен от колкото съчувстващ! Толкова много се издразних на теб, че направих нещо което никога не съм правил!!!! ДА ПИША В ТАКЪВ ЖАНР САЙТОВЕ! Брат ми моля те хвани я под ръка и и кажи всичко(но определено не по начинът който си представяше по горе, само липсваше че искаш 3 деца от нея) Ако трябва го нарпави под формата на шега пример ще ти дам "Този твоя прител толкова ли е сигурен в теб, че постоянно го няма тук и не идва" "Гледам не си много добра в ролерите както в билярда, трябва да дойда някой ден да те държа да не паднеш" Хиляди хиляди варианти ако има чувство за хумор и самоирония всичко ще е наред. Другите начини са именно самоиронията но с теб сами.. не мисля че трябва да те уча как да бъдеш забавен. Но просто ти акзвам от опит, че тези неща преставени под формата на шега няма да те притесняват толква от колкото ако говориш сериозно! И все пак имаш време. НО направи го най-накрая по дяволите! НАПРАВИ ГО!!! Извинявам се за главните... моля те направи го..

RockStar

81.   Здравейте, читатели !
Нека опровергая всички, които казват, че съм нерешителен или съм в приятелската и зона. С момичето сме заедно, което колкото и хубаво да звучи, малко и ме тревожи. Сега надълго и нашироко ще Ви разкажа какво точно се случи и кои неща по-точно ме тревожат.
Отидох предния ден, за да я видя, а и да може отново да си поговорим. Тя бе много усмихната, аз и казах, че ще поиграя малко, а тя ме попита "После ще седнеш ли при мен?", казах, че ще седна и така и направих. След около 20 минути спрях да играя и седнах да пия кафе. Беше около 18:00. Пак си говорихме, идваха и си отиваха хора. Стана 19:30 и тя започна да оправя сметки и в 20:00 трябваше да затвори. Да, ама не, говорим си двамата и времето минаваше. Казвам и да си отида, за да може да затвори, но тя настоява да остана. Мина 21:00, стана 22:00 и разговорите ни от шеговити и забавни станаха сериозни. Тя говореше за приятеля си, що не и се обаждал, кой знае с коя е в момента. Аз я питам защо си мисли най-лошото и тя отговаряше "Ми, той е такъв, казваха ми, че бил бройкаджия. Двамата стояхме близо един до друг и всеки знаеше какво иска другия. Аз исках по всевъзможен начин да отклоня темата на нещо по-забавно и неангажиращо, но не, тя буквално ме притискаше все повече и повече. И накрая затвори в 23:30, не че от 20:00 до 23:30 някой дойде, просто стояхме само двамата и си говорехме. Тя започна да ме пита за стари връзки, а аз не посмях да кажа, тя ми разказа малко за най-дългата и връзка и постоянно се нервеше, че приятеля и не и се е обадил. Когато разговорът ставаше сериозен, направо усещах, че ще се сграбчим и гушнем. Аз говорих изключително сериозно по едно време, за себе си, че не влизам в интриги и не обичам да се меся в на хората работата. Разказвах разни неща, като бях напълно искрен. Тя казваше, че все едно не говори с 18, а с 25-30 годишен мъж. Дори тя споменаваше за деца, за семейство, аз разказах за някои доста лични преживявания и наистина стана сериозна работата. Опитвах да убия това, защото не ми бе удобно. Тя все ме гледаше как съм нервен и постоянно правя нещо с ръцете и се смееше. Казах и, че съм си такъв по принцип нервен, а тя ме гледа в ръцете и чака да трепна, а аз от своя страна не можех да се контролирам, направо треперех и всичко наоколо пипах и разбутвах. Накрая излязохме в 23:30. Никога билярда не е затварял по-късно от 22:00, а сега двамата излязохме в 23:30. Този път тя нямаше да се прибира вкъщи, защото там е братовчедка и от Ирландия, а трябваше да иде до блок, който се намира на около 3км от билярда. Предложих да я изпратя и тя се съгласи. По пътя си говорехме смешни неща, а, когато дойде момента да се разделим застанахме лице в лице. Тя направи крачка напред и леко се наклони, но аз направих крачка назад и се отдръпнах. Тя попита "Кога ще се видим и ще минаваш ли тези дни в билярда"? Казах и, че не знам и вероятно ще се видим другата седмица, когато е на работа. Тя каза "Защо, ела утре по някое време да си говорим пак", казах и, че ще отида и се разделихме. Тръгнах да се прибирам и вече беше полунощ, но в главата ми хиляди мисли. Тя си има приятел на 26-7 години, къде ще се занимава с тебе 18 годишен. Прибрах се и ми писа в скайп. И тука направо се обяснихме в любов един на друг. Тя казваше, че много и липсвам, че се нуждае от мен и че иска да ме види на всяка цена. Аз и казвах, че това не е правилно, тя си има приятел и не трябва да върши глупости. Пращаше ми hug i :*, а аз и казвах да не върши глупости. И тя започна да ми задава такива въпроси, чиито отговори с ченгел ти теглех от себе си и пак не знаех какво да и напиша. Попита ме "Искаше ли да ме гушнеш преди да се разделим?" Казах и, че исках, но не е редно, не искам да се меся в отношенията с приятеля и, не трябва да прави нищо, но тя не, "Аз предположих, че искаш, защо не го направи?, аз пак "Не искам да създавам проблеми на теб, на мен, на приятеля ти или когото да било" и тя казва "Няма спокойно, всичко е наред." Праща ми hug и и казвам да не го прави, да не върши глупости, но тя казва "Нещо лошо ли направих". Все ми се извинява и казва "Не исках да се разсърдиш или ядосаш." Аз не съм се ядосал, нито разсърдил и и казвам "Напротив, поласкан съм, но не усложнявай нещата." Тя пак не върша нищо лошо, просто една прегръдка. После пак започваше "Мисля само за теб, с теб съм усмихната и щастлива, чувствам се добре с теб, искам сега да ме гушнеш." Казах и приятеля ти си мисли за теб и ти трябва да го направиш, но не, тя си повтаряше думите. Постепенно обаче тя започна да ме човърка повече и повече, а моите отговори ставаха все по-трудни за написване. Пита ме "Все още ли искаш да ме гушнеш?" Аз и казах, че няма значение какво искам и не трябва да продължава да настоява, но тя започна с още по-тежки въпроси. Казвам и "Да, искам да те гушна, не е редно, но искам, лошо ли е?", а тя "Не е лошо.", попитах я искаше ли аз да я гушна, а тя "Много исках да ме гушнеш, знаех, че искаш да го направиш." Казах и, че ми е много приятно, че се запознахме, казах и, че е много усмихната и сладка, а тя ми отвърна със същото. Тя казваше "Искам да те видя, моля те ела сутринта в 10:00", казах и, че също искам да я видя и ще отида в посочения час и тя каза "Щом и двамата го искаме значи не е грешка". Говореше, че това, което се случва е много странно, но и харесва. Аз я попитах "Как смяташ да бъдем заедно, като ти преди дни каза, че търсиш над 25 годишни, а изведнъж се натъкваш на доста по-малък?", тя отвърна, че големите искали само секс, нямали чувства, били бройкаджии, мислели само с долната си глава. Каза, че и е странно, че мисли само за мен, приятно и е с мен, забавлява се с мен, усмихва се с мен. Попитах я дали не я комплексира факта, че съм по-малък, а тя казваше "Не, липсваш ми ти." Казвах и, че ,едва ли, ще и дам това, от което се нуждае и това, което може да и даде някой по-голям. Тя каза "Аз търся разбирателство, любов, човек до себе си, а големите просто те парят и използват." Тя каза, че и е спи и ми пожела лека нощ, а аз и казах, че не мога да мигна и тя ми каза "Влюбен си." Казах и, че не мога да го допусна просто така, а тя продължаваше да ме човърка. Казвах и, че след 2-3 дни ще ме забрави, ще съм история, а тя настояваше "Няма, искам теб, искам да те видя, много ми липсваш, няма да те разочаровам и аз те искам." Аз продължавах да казвам, че ще ме забрави, а тя обратното. Настояваше да дойда утре(т.е днес), за да се видим и поговорим. Казах и да не усложняваме нещата, да забравим какво сме си писали, тя да е при приятеля си и всичко де е както преди. Но тя отново "Няма да забравя, искам теб." Казах и след няколко дни аз ще страдам, но ще дойда, защото искам да те видя, а тя "Няма да страдаш, ела, моля те, умирам да те видя". Казах и, че не мога да заспя, защото мисля само за нея, а тя казваше "Ела, утре, ще поговорим." Така си писахме до около 3:30-4:00. Беше около 7:30 другата сутрин пак си писахме, попитах да я дали се е наспала, а тя каза "Не", тя ме попита същото и аз потвърдих, че не съм мигнал. Тя настояваше, че иска да ме види, че много и липсвам, аз и казах, че също искам да я видя, но не знам дали това е най-правилното. Тя винаги казва "Спокойно, най-правилното е." Попитах я "Не те ли е страх, че мога да ти причиня нещо, не се познаваме.", а тя "Не, с теб съм спокойна и щастлива, искам теб." Питах я "Какво има в мен, че искаш да ме видиш толкова", а тя "В теб съм намерила нещо, което в никой друг." Попитах я "Какво е то?", а тя "Това, че постоянно мислиш за мен." Казах и, че и други мислят за нея, а тя не другите лъжат, ти не. Другите мислят за секс, ти не. Попитах я да не го прави от съжаление и ако е така просто да забрави, аз ще стисна зъби и ще продължа, а тя ми отвърна "Аз също мисля само за теб, ако нямаше нищо, нямаше да започна." Отново и казах "След 3 дни ще ме изриташ, забравиш и на мен няма да ми е приятно", а тя отвърна "Ще ти кажа, че много ми липсваш, харесвам те." После и казах, че ще се чувства зле със 18-годишен, но тя не, чувствам се щастлива. Много си сладък и много ми харесваш като се усмихнеш. Е, отидох, беше рано 9:30, така се бяхме разбрали и тя показваше на новата си колежка кое как работи и какво трябва да прави, но веднага щом влязох, тя дойде и ме прегърна. Притискаше ме силно към себе си, казах и отново "Правим грешка", но тя "Не правим грешка." Стояхме прегърнати повече от минута, после седнахме на един диван и стояхме гушнати. Аз я галих и изпитвах смесени чувства. Това не е честно, спрямо приятеля и. Направо тази мисъл и сега ме разкъсва отвътре. Целувахме се, отдадохме се на момента. Тя ми казваше "Харесваш ми много, наистина много, искам теб." Аз и казвах "Не мислиш ли, че грешим", а тя "За пръв път мисля, че не греша." "За да потърся нещо при теб, значи ти си специален за мен и ти ми даваш това, от което имам нужда." Как и давам това, от което има нужда не знам, като грам не се познаваме. Споделих и, че чувствата ми са от много по-отдавна, а тя ме попита "Защо не ме заговори"?, а аз казвах "Не знам, не вярвах, че имам дори и малък шанс да съм с теб, всеки път, когато идвах исках да си на работа, за да те видя." Тя се радваше да чуе това и не спираше да ме целува. Казах и, че се чувствам отвратително като се поставя на мястото на приятеля и, защото това е ужасно. Тя не спираше да повтаря "Добре ли си, спокойно, искам да се успокоиш." - тези думи ги повтаряше през 2 минути. Аз си бях направо вдървен, притеснен и направо не знаех къде да се дяна. Билярда ми стана тесен, повярвайте ми. Тя ме попита "Искаш ли да се влюбиш?", а аз казвах "Не знам." Казах и, че е много красива и има най-красивата усмивка, а тя ми отвръщаше със същото. Споделих и, че ми трябва малко време да свикна с нея, да я опозная повече(казах и, че избързваме, но тя каза "не избързваме и двамата се желаем"), а и си има приятел, но не тя настояваше и не ме пускаше, а и аз колкото и да говорех не се дърпах. По-късно отново се видяхме и пак същото и тя все ме питаше "Добре ли си, спокоен ли си, не се притеснявай, виждам, че си срамежлив, но няма нищо лошо, спокойно" и ме целуваше и прегръщаше като видимо се опитваше да ме успокои. Малко ми олекна, но в главата ми пак са много въпроси, които трябва да и задам, защото съм объркан. Поне да си нямаше приятел, ами то и това, на това отгоре по-голяма и не знам какво да мисля. Аз не искам флирт, а тя може това да търси, не искам да ми бие шута след 2 дни, аз се нуждая от момиче до себе си. Съжалявам за приятеля и, дори ме смазва чувство за вина и има за какво. Казах го и на нея, но тя "Спокойно, сега си с мен, искам да си добре." Казах и, че ми трябва малко време и тя каза "Спокойно, с теб съм, ще ти дам време." Попитах я дали мисли, че си струва и дали е възможно да бъдем заедно. Тя каза "Сега ще се разчуе в билярда, но няма значение, аз работя тук и просто искам теб." Казваше, че е много странно, но има много тръпка и много и харесва. Аз не мисля точно така. Приятно ми е с нея, но ако тя търси флирт или съм прищявка няма да стане. Аз се нуждая от момиче до себе си, което да ме разбира, не от флирт и накрая шута отзад. Защо трябва да премина през 9те кръга на ада, за да бъда с добро момиче. Толкова е трудно, но аз продължавам напред, ще поговоря с нея искам да разбере какво искам от нея, защото може сериозно да се разминават възгледите ни.

82.   Е най-накрая. Поздравления на автора! Много се радвам за вас, даже ви завиждам. Обичай я много, късметлия си голям... и между другото, всичко е позволено в любовта и войната :)
Жалко че нямам този късмет като твоя (номер 72 съм). И отново поздравления, надявам се и мен да ме огрее този късмет :)

83.   Сам ще прецениш как реално стоят нещата. Отбий се и през фитнес залата, че може да ти се наложи да се посбиеш малко. Шегувам се.. или не. Честито! Звучи добре, дано се донаредят нещата.

84.   Просто е решила да се възползува от теб и след като го направи ще те изостави, не се занимавай с нея.

85.   Еми, поздравления и от мен тогава. :D Направо добре, че си нацелил зговорливо момиче иначе още щяхте да го карате на погледи и "може ли масата. Не се чувствай толкова виновен за приятеля на момичето. Гадно е, но стига тя да му каже че вече не го обича всичко ще е точно. Не се крийте защото тогава найстина не е справедливо спрямо него. И това може да ти послужи да знаеш, че като се действа може да стане, а не с чакане.
ПС: Като и казваш, че не те заслужава не си правиш услуга. Щом те е харесала и е взела инициативата значи има защо.
Успех и да разказваш на феновете. :D
Kurse.

86.   Добре бе, момче, ти какво всъщност искаш? Сега ме караш да си мисля, че през цялото това време не си бил влюбен в момичето, а в идеята за любов. По-скоро в идеята за несподелената любов. И когато любовта ти от несподелена се превръща в споделена, май вече не ти е толкова интересно, а? Моля те, отговори си сам на този въпрос и ако искаш отговори и на мен.

87.   Ако бях на мястото на приятелят и щях да ти хвърля един хубав бой, ей така да си знаеш.


Revenge

88.   Ти си супер нерешителния човек, направо не знам как мацката ти е вързала. Имам чувството, че толко пъти са я разочаровали, че сега си търси нещо сигурно. Тва няколко месеца да не можеш да си кажеш името, да я преследваш по нощите и накрая тая дето всеки ден си говори с мъже да се влюби за 2 дена, трябва да си голям хубавец, явно. :D
Че си и влюбен в нея и и казваш как не я заслужаваш, как ще те зареже... ем брат, нищо чудно с това поведение.

89.   момче, наистина не знаеш какво искаш! да я гледаш и преследваш с месеци и след като ти върже, да се питаш:
---
Поне да си нямаше приятел, ами то и това, на това отгоре по-голяма и не знам какво да мисля. Аз не искам флирт, а тя може това да търси, не искам да ми бие шута след 2 дни, аз се нуждая от момиче до себе си
----
ти всичко това не го ли знаеше преди това? що я преследва толкова време като е по-голяма и си има приятел? ама можело да търси флирт, ама можело да ти бие шута! направо ми иде да те хлопна по главата с нещо, добре че си далеч!
дечко, реши веднъж завинаги какво искаш и не си играй с чувствата на момичето!

90.   Честито и от мен!!! Вече беше ясно накъде отиват нещата :) НО: Вземи се в ръце и се радвай на любовта. Какъв е тоя песимизъм, тия мрачни мисли... Забрави ги и изживей щастливите моменти. Всяка връзка крие рискове, но нима след всичко не си готов да ги поемеш? ! Ако е така и дадеш на заден, жалко и за двама ви. Номер 9

91.   Авторе, аз съм като теб с разликата, че съм на 15 и съм момиче. Следя историята ти с голям интерес и наистина стискам палци. Иска ми се да съм в състояние да дам някакъв съвет, но не мисля, че ще е адекватно имайки предвид годините ми. Но искам да ти кажа, че не бива да я изпускаш щом показва интерес ;). Пък ако не стане поне ще знаеш, че си опитал. Опитай се да се отдадеш на момента и да не размишляваш за всичко толкова надълбоко, защото понякога нещата са по-прости отколкото изглеждат. Повярвай ми, ако само размишляваш можеш да изпуснеш много ценни уроци от живота, така че недей ;)! Успех ти пожелавам!

93.   Авторе пиши какво става около вас:)

94.   Авторе, всичко наред ли е? Пиши поне накратко как се развива историята ти. Много хора тук я четяхме с голям интерес, не ни оставяй в неведение.

95.   Прогрес има ли? Сподели какво е станало.

97.   На автора или му писна да си измисля или е в болница.

98.   97, изглежда че наистина е така. Дали е първото или второто - не знам. Дано все пак е първото ;Д

99.   Здравейте! Е, не ми е писнало да си измислям, както някои от вас мислите, нито пък съм в болница, защото съм си клинично здрав и без някакви психични или физични увреждания, ако имате нещо в предвид. Просто не съм бил в града си от доста време и не намерих време да напиша нещо. Ами, с момичето се разбираме страхотно. Заедно сме вече няколко месеца. Ще ходим на море съвсем скоро заедно. Прекарваме доста време заедно, излизаме, разходки, научих се да карам и ролери и това го практикуваме също доста често. Много щастлив съм с нея, обичам я и ми е адски хубаво времето с нея. Много си помагаме, подкрепяме се, разбира ме, нямаме караници, спорове, скандали. Бих казал, че е прекалено хубаво, за да е истина. Ходихме на хижа за седмица, на палатка, ходим до някои градове наоколо нашия, сега ми предстои и море с нея и съм много щастлив, че всичко се разви в положителна за мен посока. Тя много иска да се виждаме, да сме заедно и аз много се радвам, че е така. Щастлив съм и всичко е толкова хубаво. Дори ми подари пръстен с гравюирани отвътре нашите имена със сърце помежду им. Разказа ми много за себе си и аз за нея. Мисля, че всичко за сега върви наред и се надявам да продължава така.
Съжалявам, че много време не обърнах внимание, но сега университети, почивки, работа и просто бях позабравил. Желая Ви хубаво лято на всички, хубави изкарвания и всички бъдете щастливи. А за последните 2 коментара, всичко си ми е наред. И не виждам причина историята да ми е измислена, но щом така смятате, живи и здрави.

100.   Е с тоз последния коментар доста се изхвърли автора.. За няколко месеца само деца не са родили.. След два три дни може да пише че внуци имат и в дворец живеят... ма няма такъв филм,човек

101.   Имам един въпрос. (н97 съм.) Според теб как се чувства момчето което преди е било с нея, и с какво то е заслужило това ?

102.   Авторе, аз много се радвам за вас, знаех си, че си се разсеял покрай нея напоследък. Вече ще бъдем спокойни, че всичко се е наредило. Весело лято и много любов!

103.   Хaхaхaхa, aбе брaт, 5 месецa бяхте нa "Може ли дa ми пуснеш еднa мaсa" и нa "Чaо чaо", тя и приятел имaше, пък после когaто ти е пуснaлa ти я убеждaвaш дa не тръгвaте, но все пaк тръгвaте, a и нищо не рaзбрaхме кaкво се случвa с гaджето й и кaк той е допуснaл товa...? То и целият ти подход беше меко кaзaно стрaнен - 5 месецa редовен клиент и дa не зaвържеш някaкъв рaзговор, a уж кaзвaш, че не си зaдръстеняк. Последните ти постове ми се сторихa достa поукрaсени, aмa кaкто и дa е.

104.   Абе 101, я се скрий някъде. Да не са били женени с това въпросното момче. Ами разделили са се, какво толкова. Казала му е, че иска да скъсат и че в живота и има друг и готово. Голяма драма, няма що! Едва ли е стигнал до самоубийство, а и не останах с впечатление връзката им да е била чак толкова сериозна. Айде, моля, без излишни драми.
Авторе, радвам се за теб и съм сигурна, че не си измисляш, личи си по дребните подробности, които разказваш, за които някой лъжец не би се сетил. Но все пак долових някаква лека ехидност в тона ти, която не мисля, че ние сме заслужили, след като месеци наред бяхме с теб, симпатизирахме ти и ти оказвахме подкрепа.

105.   Не ви карам да ми вярвате. Аз се чувствам щастлив и негативните Ви коментари няма да ми повлияят особено. Да защо да не отидем на хижа, почивка, палатка. Какво лошо има? И какво толкова странно се е случило не разбирам. Всичко е напълно нормално, поне аз така го виждам. Относно приятеля и, ходели са няма и месец. Той доста обича плейбой. Като са били заедно, той постоянно повтарял "тая ще я скъсам" и други подобни изрази по други момичета. Пък и той искал да се върне при бившата си и така. Те са се запознали от фейсбука и решили да опитат, но не вървяло. Виждали се 1 път на 3-4 дена, тя не искала да го вижда. Той ни видя няколко пъти заедно, но нищо, продължава си по пътя и толкова. Поне така ми разказа и не виждам причина да ме лъже. Относно 103, да не можех, но тя доста ме отпусна и е като цяло доста разговорлива. Просто има добър подход и аз се чувствам отлично в нейно присъствие и далеч не съм така срамежлив вече. А относно коментара с децата - ще го пропусна. Просто няма смисъл да отговарям. Желая Ви всичко хубаво.