Истинска любов ли е това?
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1257 пъти
Здравейте, искам да споделя това, което ми се случи и моля за съветите и мнението Ви. На 15 години години съм.
Преди 3 години бях с едно момче за кратко, но все пак се влюбих в него и дълго време го преодолявах. През това време, най - добрия му приятел ме харесваше, а аз си мислех, че с негова помощ, по лесно ще го превъзмогна. И на няколко пъти се събирахме и се разделяхме, докато реших, че няма смисъл да се залъгвам повече и да го измъчвам и него. Минаха няколко месеца ( ваканция )и тръгнахме на училище. Тогава го видях, онова момче, с което си играех, толкова се беше променил.. мислех, че няма да ми обърне внимание, но започнахме да си пишем. Оказа се, че през цялото време, дори след всичко, което му причиних заради бившия, той не е спирал да ме обича. И така, минаха пак няколко месеца, говорехме си много, споделяхме и аз се влюбих в него. След това се събрахме и всичко беше.. не мога да го опиша. Чувствах се адски щастлива с него, планирахме заедно бъдещето си и си казвахме, че винаги ще сме заедно. Всичко това, се случи 2013. На Св. Валентин избягах от училище, той участваше в училищните мачове по баскетбол. Изчака ме с няколко момчета от неговия отбор и една приятелка в двора на училището и когато го видях.. просто се разтопих от щастие. За пръв път получих подарък на този празник, беше ми купил плюшено сърце и роза. :) Господ ми е свидетел, че по - щастлива не съм била никога. Както и да, мина това и няколко дни по - късно отидохме на кино с приятели. Когато си тръгвахме, го хванах за ръка за да пресечем и се затичах, но не погледнах че идва кола. Блъсна ни, не помня точно какво се случи и как стана всичко, той лежеше на 5 метра от мен и не можеше да стане. Дойде линейка, откара ни в болницата, дойдоха родителите ни, аз не спирах да плача и питам как е той. След няколко часа престой там, и промиване на рани, решиха да го оставят 2/3 дни в болницата с гипсиран крак. Аз се прибрах и цяла нощ не спирах да се обвинявам за станалото, и си представях как щях да се самоубия ако му се беше случило нещо по - лошо.
След няколко месеца, всичко беше вече в миналото, и сякаш нищо не се беше променило, обичахме си се така силно. Той обаче ревнуваше, много от най - добрия му приятел, с който преди това ходех. Аз нямах чувства към него, останахме си приятели, и един ден реших да не казвам на гаджето си, че ще излезем на разходка. Ах, този проклет ден.. как се мразя от тогава. Разходихме се, говорихме си, разказах му как го преодолях и колко много обичам сега най - добрия му приятел. През това време, обаче ми стана жал за него, виждах, че в очите му имаше някаква болка, и го беше яд, че ме е загубил, и не може да си ме върне, защото не го обичам. И не знам защо, не знам как, не мога да си го обясня, на тръгване го целунах. Целунах го, и макар да не чувствах нищо, макар да беше целувка от съжаление едва ли не, все пак беше целувка. Исках да кажа на гаджето си, но не исках да развалям приятелството им, и не исках да го наранявам, заради тази тъпа моя грешка. Не исках да го загубя, просто той беше причината да се усмихвам и да живея.
След няколко седмици разбра, от едно момиче, което ни е видяло да се целуваме с бившия. И тогава се скарахме, разделихме се и буквално изпаднах в депресия. Знам какво е, говоря сериозно.. болестно състояние, исках да се самоубия и не виждах причина да живея.
Писахме си след няколко седмици, и ми каза, че ме обича, и ще ми простил тази грешка, искаше да сме заедно, но да забравя за бившия, че съществува дори. (Те се бяха скарали много жестоко) Тръгнахме пак до лятото, и после се разделихме, защото нищо не беше същото. Лятото, много мислих за него, бях се затворила в себе си и не знаех, как ще преодолея и него. НЕГО! .. не и този път, никога няма да ми мине, той е първата ми истинска любов. Лятото гледах страницата му във facebook всеки ден, обвързваше се с разни момичета, качваше снимка как се целува с тях, дори беше правил секс с две от тях. Края на лятото си казах, че няма смисъл повече да мисля за него и да се надявам, защото той вече е забравил за мен.
Тръгнахме пак на училище и започнахме да се виждаме по коридорите, първо бяхме на здравей-здрасти, после почнахме и да се гушкаме като се видим. Продължавах да следя живота му, чрез интернет и повярвайте ми, исках да убия всяко едно момиче, с което той се виждаше. Почнахме да си пишем, той тръгна с най - добрата ми приятелка, а аз казах че нямам нищо против (нали вече нямах чувства към него, защото и той нямаше към мен ;д) Исках тя да е щастлива, а знаех, че той може да и даде цялото щастие, от което се нуждае. Една седмица се забиваха, после на рождения и ден той искаше да и предложи и да и подари рози. Не ходих на училище, а с него седяхме в един парк и си говорихме. Каза ми, че е размислил и се бърка много като си мисли, че най - добрата ми приятелка, е неговото момиче. Тя просто не била ''неговото нормално момиче''. Аз му казах, че и аз имам нужда от ''моето си нормално момче'' и с това приключи разговора.
Вечерта си писах с един негов приятел и той ми разказа някои неща, които не подозирах. На кратко каза ми, че той още ме обича, не може да се задържи с никоя, защото търси мен във всяка една. Аз съм си неговото момиченце, и съм му първата любов и го нараних толкова много, но той не е спирал никога да ме обича.
Хубаво, това тотално ме обърка тогава, писах си с НЕГО и той каза, че е истина, смисъл потвърди нещата, които приятеля му ми каза. Мислех, че просто иска да разбере дали аз имам чувства, но в крайна сметка му казах истината. - ''Да, не съм спирала да те обичам''.
И от тогава насам, всичко е толкова объркано. Обичаме се, имаме чувства, имаме спомени, искаме да сме заедно, но винаги нещата се объркват и решихме, че е по - добре да изчакаме. Говорехме често за секс, и двамата го искахме. На няколко пъти щях да ходя у тях, но все нещо изникваше.
И днес отидох у тях най - накрая. Само че ми дойде цикъла, и му го казах, но той не се притеснява от това, каза, че е само кръв и ако толкова ме е срам от това, ще го направим под душа. Не исках под душа, бях притеснена, че ще оплескам нещата и ще омажа всичко. И така и стана, смисъл съсипах нещата, нищо не стана, не можах да се отпусна. Гушнахме се после и му казах, да си излее всичко, защото съм виновна, че не мога да се отпусна. Той ме прегърна и каза, че другия път ще се получи и да не се нервирам. Запалихме цигари и седяхме, той си играеше с косата ми, а на мен ми идеше да ревна, за това, че го разочаровах. А толкова много исках...
И не знам, защо разказах всичко това, но искам да ви попитам за мнението ви? Според вас, сега ще се отдалечим ли? Това, че не показва колко ми е ядосан, означава ли, че всъщност не ми е? Какво е това нашето всъщност? Наясно съм с чувствата си, не искам друг, искам само НЕГО, само от него се нуждая и искам да го направя щастлив. Не искам никога повече да го наранявам, искам просто да съм с него.
Ядосвам се на себе си, че днес се получи така и развалих нещата, и просто не знаех какво да правя, и как да реагирам, реших да си излея всичко в този сайт.
Така че, моля помогнете, ще съм благодарна.
Няма да критикувам, защото всеки има различно мнение, но моля, ако не знаете какво да напишете, по - добре не го пишете.