 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Какво е това, което ме кара да се чувствам объркана?
преди: 14 години, 11 месеца, прочетена 2862 пъти
Аз съм момиче и скоро правя 16 години.
по принцип разнообразие
Преди повече от година започнах да тренирам у дома... Бях суперамбицирана и в крайна сметка доста отслабнах, направих мускули.
Правих по 2 тренировки на ден. Тогава бях 8 клас, а и нали уча в английска гимназия - годината беше уникално лесна за мен, което бе прецедент да се съсредоточа върху спорт, литература и други хобита.
2-те ми тренировки бяха като по часовник... Целият ми ден бе като по часовник! Отказвах малкото покани за излизане, когато предложените часове влизаха в противовес с програмата ми.
Тогава имах сила да правя 40 минути фитнес упражнения, а по-късно през деня 40 минути велоергометър в прав стоеж.
Беше ми приятно. Бях у дома, бе ми комфортно, не мислех много-много в перспектива.
А лятото започнах и бягане на село. Там бях доста изолирана. Четях си книжките за 9 клас, отново правех упражнения, но този път и бягах. За по-малко от месец поставих персонален рекорд - 6 км, а после 7.4.
Не можех да повярвам! Аз, която се измарях от 2 обиколки в училище, бях поканена на градско състезание. И станах 3-та поред.
Но времето захладня. Занемарих спорта. Графикът ми стана хаотичен и неподреден, не че учението ме е натоварвало много-много.
И започнах да губя сили малко по малко. Губех настроение за спорт.
Преди 3 седмици обаче се присъединих към лекоатлетически отбор. Надеждата ми бе, че едни систематизирани тренировки, и то със страхотни хора, биха били много по-лесни. Така и стана.
Но няма го онова, към което винаги съм се стремяла! Мечтаех си да правим от моите дъъълги бягания БЕЗ ПАУЗИ, където броях всеки километър и всяка минута.
На тренировките ми е приятно. Нещата, които правим, са екстремни, интересни и богати откъм разнообразие.
Но когато реших да опитам новите си тежести за глезени днес, отидох в големия парк в града. Не успях да направя нищо!
Не можех да контролирам дишането си, нито пък походката си. Вместо на пръсти, стъпвах на пети, като по дюстабански.
Не зная каква беше причината! По принцип ненавиждам този парк... Целият град, макар и един от 4-те най-големи в България, ми се струва крайно отегчителен и твърде познат. Паркът е прекалено самотен и страховит.
По пътя си мислех какво бих направила, ако тогава бях не сам-самичка, а в басейна с един добър мой приятел сред щури връстници. Защо толкова завися от околната обстановка? И защо има моменти, в които не проявявам никакъв интерес? Бих казала, че няма кой да се навие да бяга с мен.
В момента съм влюбена и страшно объркана, не се чувствам комфортно дори в анцуга си.
Не обичам самотата. Преди една година си тренирах съвсем сама, но на безопасност у дома.
КАКВО Е ТОВА, КОЕТО МЕ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАМ ОБЪРКАНА И ТРОМАВА, ИЗГУБИЛА ФОРМА? ХОРМОНИ ЛИ? ЛИПСА НА ВИТАМИНИ ЛИ? ГЛЕЗОТИЯ ЛИ, ИЛИ НЕЩО, ЗАВИСЕЩО ОТ ЗАОБИКАЛЯЩАТА СРЕДА?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: a640a6ad6e |
|
1. Ужас! Много приказваш. Как се търпиш?
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 8b6006d079 |
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 37a01dc5e0 |
|
3. Здравей, от това което прочетох, бих анализирал, че когато си тренирала сама и си сваляла всеки един килограм от тялото си, си имала за цел точно това КИЛОГРАМИТЕ и си го постигнала, за което те поздравявам. Но след това ти е липсвал баланса с ежедневните тренировки и свалените килограми, а всущност: приятели, дискотеки, разнообразието в ежедневието НЕ в упражненията, любим човек за който са били свалени тези килограми и т.н.
Може да звуча глупаво, но мисля аналогично все пак си на 16. Разнообрази ежедневието си и ще се почувстваш отново в кожата си дори и след време (в анцугаси) с приятел/ка в парка. Просто това е пубертета хурмоните бушуват и не им е толкова до ежедневни тренировки, особено ако няма развлечение :). Дано съм помогнал. Успех за вбъдеще.
18 В.К. :)
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 25bc9bd6bf |
|
4. Май много се преуморяваш.След като ходиш на тренировки и си имаш, кой да ръководи спортната ти дейност недей да ходиш да бягаш допълнително.Претоварваш се сигурен съм.Незнам ти как си, но предполагам, че си като останалите момичета - мислиш, че като не ядеш ще си хубава.Много се бъркаш и ти като останалите.Диета не значи глад!!Надявам се да го знаеш.Ако ли не то леко неспокойното и неудовлетворено състояние може да се дължи на липса на храна и в частност въглехидрати.Много е хубаво, че се грижиш за себе си и спортуваш.Щом тренираш усилено едно правилно хранене само ще ти помогне да се чувстваш добре.100% съм убеден в думите си, защото и аз тренирам.
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: c754876f27 |
|
5. АВТОРКАТА:
Най-много се гневя от факта, че костната ми структура не ми позволява да имам манекенски крака. Или не чак анорексични, но по-тънки, отколкото са сега. Може би е хубаво, че имам здрави кости, но понякога ми се плаче. Знам, че с диета няма да стигна доникъде... най-много да почна да губя и мускули, и кост. :(
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
