Да осъзнаеш, че обичаш спомена за един образ
преди: 14 години, 10 месеца, прочетена 3598 пъти
Здравейте на всички. Реших и аз да споделя тук своята история. Ще се опитам възможно най-накратко да я предам до този момент.

Към края на 2007г. се запознах с едно момче. Всъщност ние сме от едно село,но не и от един град и аз бях го виждала и преди. Той ме намери по скайп и така след 1сед ходехме. В началото на декември той замина за Африка и беше там 1месец,през който всеки ден се чувахме по скайп. Като се върна от там,дойде в моя град да ме види и от тогава започна винаги когато има възможност да идва,но за съжаление връзката от разстояние е много много трудна и се виждахме по 2 пъти в месеца.

Въпреки че това ни тежеше доста,ние много се обичахме и продължихме да бъдем заедно. Аз си ходех когато можех на селото ни и там да се виждаме. Бях безкрайно щастлива с него,защото той се оказа много мил,добричък,грижовен,чувствителен,романтичен.. Той правеше всичко за тази връзка,той я поддържаше-звънеше ми постоянно,говорили сме по часове наред,идваше до тук. Нещата се задълбочаваха и аз имаше момент,в който се уплаших,защото си казвах,че той ме обича страшно много и няма да ме остави никога и да,може смешно да звучи,но се уплаших да не продължи така и един ден да се събудя и да осъзная,че той е единственият човек,с когото съм била (защото той ми беше първата сериозна връзка)

Той беше безумно ревнив и това ужасно много пречеше на връзката ни,защото ме натоварваше психически. Но след много обещания,че ще се промени,най-сетне го направи и спря с тази ревност. Много обаче се карахме,много сме се и разделяли,но никога за повече от 1сед. Само веднъж беше за 1месец,но тогава той се беше целувал с едно момиче,а за мен това пак си е изневяра.
Имало е и моменти,в които ми е било скучно с него,защото е нямало какво да си кажем и съм си мислела,че трябва да се разделим,нооо.. когато се стигаше до такъв момент ми беше много самотно без него.

Веднъж събрах сила и му казах, че се разделяме,защото заради разстоянието (което всъщност е 2 часа път) нямаме бъдеще,но като се прибрах в моя град той не ме остави намира-звънеше ми постоянно и аз накрая омекнах и не можах да удържа на думата си.
Миналото лято беше при мен за 1сед и беше много хубаво-излизахме да се разхождаме,пазарувахме,смеехме се.Много добре се представяше пред родителите и баба ми,много ме глезеше и ми се радваше ужасно много.

В деня,в който трябваше да си тръгне не знам защо така имах пак момент,в който не ми беше до него,не исках да е до мен,дразнеше ме присъствието му,а най-лошото,че не знаех защо е така и не можех и да се преструвам.Много бързах да си тръгне и после 1-2сед някъде не съм му звъняла,а той като ме търсеше не ми се говореше много и даже не можех да му обясня какво става с мен.

Когато сме се карали и сме се разделяли, все разбирах, че се е целувал с други и от това много ме болеше,но за него това нищо не значело и било някакъв начин да забрави за момента за това,че сме скарани и разделени. Абе мъжко мислене,което не съвпада с моето. Един път разбрах, че се е целувал с една моя "приятелка" и тогава 2-3сед не знаех къде се намирам,чувствах се ужасно зле,изплаках си очите и си бях казала,че това е предела и повече с него никога,но уви.. Пак се сдобрихме и даже ходихме на море за 1сед. при леля му. (Това става вече 2009г.)
Там пак любов и война почти всеки ден.

Един ден на плажа много ме изнерви и така се развиках и започнах да го обиждам на глупак,недодялан..казах му,че го мразя и това от което най ме е срам е,че му казах дано да се удави :| На другия ден си заминахме от морето,но по отделно,а не както бяхме отишли заедно. Аз си мислех,че това е краят и даже не съм и правила опит да го търся,докато 1сед след морето той сам ми се обади. Извиних му се пак,(защото аз на морето на същия ден след като го обиждах му се извиних,но без да искам да се сдобрим) и той ми каза,че не може да бъде просто приятел с мен и като го попитах как може да иска да е с мен след като го обиждах така (аз на 2пъти съм го обиждала така), той ми отговори, че явно прекалено много ме обича. Това направо ме срази..

След това си отидох на село за 2 дена,уж нямаше да бъдем заедно,но.. Като се върнах от село един ден се сетих за целувката с онази моя "приятелка" и пак ми стана гадно и спрях да го търся. Той като ми пишеше смс-и не му отговарях. После имах много тежка ангина,чак не можех да говоря и така неподдържайки връзка 2сед,една вечер видях смс от него,че всичко между нас е приключило. Отговорих му на другия ден, че естествено че е приключило, защото с човек, който не го е грижа за здравето ми, не искам да имам нищо общо. Това става към края на лятото.

Септември месец го потърсих и му казах, че можем да бъдем приятели и той се съгласи. Започнахме да се чуваме,аз като му кликвах той веднага ми звънеше. Ноември месец си отидох пак на селото ми. Той се размекна като ме видя, но това не доведе до ново начало,напротив-каза ми, че няма как да продължи връзката ни, че с цялата си душа искал да бъде с мен, но такива били обстоятелствата, че може би щял да замине за чужбина след матурите ни,че дори и да бъдел с някоя мислел за мен и т.н.

Аз като се прибрах в моя град бях съсипана и няколко седмици пак не знаех къде съм и нищо не ме интересуваше. Разбрах, че е тръгнал с някаква, но тя се оказала к...а и след 2сед я оставил. През това време не сме поддържали изобщо никаква връзка.

Краят на февруари тази година беше съдба,че се видяхме,защото аз отидох по работа в Х,а той знаех, че си е на село, но ето че дойде в Х. Поиска ми номера,защото имал нов и не го пазел и ме попита дали искам неговия.Поговорихме малко за нас и ми каза, че още ме обичал, но се изморил от караниците ни,от това само той да прави всичко за да съществува връзката ни и че бил готов за сериозна връзка,в която най-важното било да се виждат всеки ден. Ставало му гадно като ме чува, затова не ми бил звъннал за рожденния ден.

Той е дете на разделени родители и изобщо имал е много трудно детство,от 12 годишен е започнал да работи,липса на обич.. и каза,че проблемите го променили. А той наистина не е същият-нямам същото влияние над него или поне не го показва,по-силен е и приема раздялата ни,докато аз търпя,но не мога да я приема. Плановете му за заминаване в чужбина са се променили и май ще остава в България,може би в този град Х. И тъй като аз ще кандидатствам там той каза нали, че ми оставали още няколко месеца в моя град и после ако пак сме били заедно.. Не зависело само от него в какви отношения ще сме..

Аз се прибрах и 2сед бях много радостна,че той още ме обича и бях се изпълнила с надежди, докато не разбрах, че ходи с някаква от Х от 2сед. Обадих му се да го помоля да дойде тук,но така и не дойде. Хрумна ми шантавата идея да ида аз при него,да намеря даскалото му и да вляза в часа му и разбира се да му кажа, че искам да се боря за щастието си. Това по принцип изобщо не е в мой стил,но толкова го обичам, че го направих. Не ходих на даскало,излъгах нашите само и само да ида. Но когато бях там,разбрах от негов приятел,че той е в Х. Приятелят му ми даде да говоря с него и когато се чухме му казах,че съм в даскалото му,а той ми каза,че няма как да дойде,защото нямал толкова пари,колкото му трябвали за в двете посоки,бил ми казал да не му правя такива изненади,защото не съм го знаела къде е;пита ме защо съм отишла там и после ми затвори.

После пак му кликвахме да звънне,а той прати смс,че нямал много безплатни минути. След това при звънене от страна на този негов приятел, вдигна тази,с която бившият ми ходи и пита кой искал да говори с него. Е,успях да говоря още веднъж с него и му се помолих да дойде поне веднъж като го моля,че съм там заради него,а той пак ми каза, че нямал пари и понеже после се чу онази като му казва нещо,аз му казах, че знам, че вмомента е зает и той ми вика:Да,казах ти,че имам работа и няма да дойда и затвори.

Стана ми ужасно болно,не можех да повярвам, че ми говори така и че ще ме остави да се прибирам обратно,дошла ей така напразно. Но точно това направих. Вече стана 7-ми месец откакто се разделихме. Сега ми е много тежко,защото се убедих отново,че е много променен и че това е краят,защото след тази случка не заслужава да го обичам и да е в живота ми. Ужасно ми е болно да виждам, че човекът,който ме обожаваше,даваше всичко за мен,правеше всичко да ме види и да ме чуе,сега ми затваря телефона и не оценява това,че съм отишла там заради него.

Не издържам на болката когато ме връхлитат спомени от 2годишната ни връзка и си спомням какъв е бил,а в какъв коравосърдечен боклук се е превърнал. Объркана съм и защото той ми казва нещата такива,каквито са (обичал ме,но пък бил готов за връзка),а сега когато аз правя всичко за да ида да го видя,той избира да остане в Х с оная.Толкова ли е хлътнал за 2сед или какво??

Сега като четете може би си мислите,че е 'поредният маловажен проблем пред разни други' или пък как може да имам още чувства към този човек,не осъзнавам ли,че вече не струва,а може би пък други неща. Осъзнавам, че не трябва даже и да мисля за него,камо ли пък с любов,но се чувствам безсилна сама на себе си да помогна ;(;( Ужасно ми тежи това и ме разяжда отвътре. Усещам една много силна, задушаваща болка. Иска ми се много да върна онзи човек, който обичам и пак да сме заедно, но този път да е по-различно, защото сме пораснали и сме се поучили от грешките, които сме допуснали преди.

Доста дълго стана, но толкова много неща има,а не може да се напише всичко. Може би представих връзката ни само в лоша светлина-караници и раздели,но те хубавите моменти е трудно да се опишат. Благодаря на тези,които ще имат търпението да прочетат историята ми докрай и ще се радвам на различни мнения.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 10 месеца hash: 68cc61b6cd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Моето обективно мнение е следното: свикнала си приятелят ти да те обгражда с внимание, да те боготвори, да ти угажда и винаги да ти прощава. Приемала си човека и отношението му към теб за даденост. От друга страна не си била склонна да приемаш недостатъците му, както той е приемал твоите - безпрекословно (искал е да се сдобрите въпреки агресията и ругатните). Сега, когато той е осъзава, че не си го оценявала, се чувства разочарован и е решил веднъж да помисли и за себе си, т.е. да потърси друго момиче, което може би ще оцени това, коети ти не си могла. Моят съвет: ако наистина не можеш да си представиш живота без него, поискай да се видите или му пиши и му кажи, че съжаляваш и осъзнаваш, че не си го оценявала достатъчно. Поискай втори шанс и му обещай, че ще направиш всичко възможно, за да се промениш. Кажи му, че имаш желание двамата заедно да 'работите' за тази връзка, колкото той, толкова и ти. Кажи, че си готова на компромиси в името на това да сте заедно и да сте щастливи. Дай му малко време да помисли и да ти се обади с решението си. Ако се съгласи, опитай се наистина да погледнеш отвъд себе си. Хората са по-щастливи, когато по-малко се вглеждат в себе си и не се приемат прекалено на сериозно. Все пак незаменими хора няма. Ако те отхвърли, вземи си поука от станалото и се опитай занапред да промениш отношението си към бъдещите си партньори. Колкото до момчето, не тъжи, защото щом не е готов да ти даде втори шанс, едва ли е толкова влюбен в теб. Да си с него означава да се примириш, че не си обичана по начина, по който заслужаваш.

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: 95046548f8

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз нали това исках да направя като го помолих да дойде в моя град и после като отидох да го търся в училището му,но го нямаше и ме излъга, че нямал пари и затова нямало да дойде..

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: 68cc61b6cd

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Той не е длъжен да доприпква като кученце като му подсвирнеш. Бил е с друго момиче и не е било удобно да се отзове. Може и да не е искал да те види. Каквато и да е причината, нямаш право да му се сърдиш. Не сте си длъжни с нищо. Ако все пак държиш той да получи посланието ти, изпрати му имайл, щом не иска да се видите лично, или му звъни упорито докато не улучиш удобен за него момент. Като се свържеш с него му обясни, че не искаш да се карате, а просто имаш нужда да споделиш с него как се чувстваш и ще го оставиш на мира сам да реши как да постъпи с вашата връзка. За теб важното е не какво прави в момента и с коя е (не сте обвързани и той е свободен), а да му кажеш, че си осъзнала грешките си и искаш втори шанс да се поправиш. Важно е да предадеш посланието си по най искрения възможен начин. Ако те отблъсне, продължаваш напред помъдряла и по-смирена. Ако те приеме обратно, предстои ти дълъг път на израстване във тази връзка. Не подхождай толкова емоционално. Важното е по някакъв начин той да разбере, че съжаляваш и си готова на промени. Оттам нататък всичко зависи от него.

 

...

горе^

преди: 14 години, 10 месеца hash: c1cd1b6a29

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Незнам той дали си струва и какво заслужава, все пак не го познавам, но от това което си написала, ти определено не си струваш и не заслужаваш това, което искаш! Съжелявам, но точно така излиза! "...Той правеше всичко за тази връзка,той я поддържаше-звънеше ми постоянно,говорили сме по часове наред,идваше до тук..." "...но се уплаших да не продължи така и един ден да се събудя и да осъзная,че той е единственият човек,с когото съм била..." "...Имало е и моменти,в които ми е било скучно с него,защото е нямало какво да си кажем и съм си мислела,че трябва да се разделим..." "...А той наистина не е същият-нямам същото влияние над него или поне не го показва,по-силен е и приема раздялата ни..." И така нататък и така нататък, да не продължавам, надявам се схващаш смисъла... И теб не познавам, но по това което си написала, съдя че си доста егоистична и си свикнала винаги да получаваш това което искаш. Въпросът е, защо като си го получавала пак не си била доволна! Според теб, колко дълго нормален човек би издържал на цялото "сега те искам, сега не" и на всички "фасони" които си му правила? Прав е номер 4! Момчетата не са кученца, та да идват когато им подсвирнеш и когато ти е кеф, да дават лапа и да изпълняват - седни, легни, направи се на умрял. Правил е компромиси, съобразявал се е с теб, подминавал е без да обръща внимание всичките ти страности, смени на настроението и незнание какво точно искаш, давал е шанс на връзката ви хиляди пъти, а ти не си оценила всичко това. И точно когато той е решил, че вече е достатъчно, а ти, както се казва си "оценила, това което си загубила", отново искаш шанс! При това дори се възмущаваш едва ли не, че не го получаваш. Съвета ми към теб е - поне този път не постъпвай егоистично, не мисли за себе си, помисли за другия! Остави го да бъде щастлив, далече от теб! Не се бъркай повече в живота му. Може би така, ще е по добре! Научи се, че в една връзка, не само трябва да получаваш, трябва и да даваш! И никой, не ти дължи каквото и да е било! Вероятно коментарът ми, няма да ти хареса. Вероятно, ще ти се стори заядлив и твърде "хаплив" или злобен. Но хей, след като си задала въпрос, трябва да си готова да изслушаш отговорите, независимо дали те ще ти харесат или не!

 

...

преди: 14 години, 10 месеца hash: 95046548f8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Kъм номер 5 - изобщо даже не приемам коментара като заядлив, а изчитам всяко мнение, нали затова съм писала тук. Естествено че нямаше как да предам цялата връзка и от там се поражда непълното и неясно разбиране на нещата. Да, той беше много свястно и готино момче, но далеч не е бил все той добрият във връзката ни. И двамата имахме вина така да станат нещата, както и двамата положихме усилия да просъществува. И какво съм виновна аз, че е имало моменти, в които съм се чувствала объркана или пък за това, че винаги съм искала да водим разговор с него, да си споделяме, да бъдем приятели преди всичко, само че уви, не се получаваше. На интелектуално ниво се различаваме и това за съжаление не беше връзка, от която да научавам нещо и която да ме дърпа напред в развитието ми. Той има много труден характер (не казвам,че моят не е) и се получаваха много караници и търкания. Плюс това той никак не обича да му се казва истината, когато това не е неговата истина и не му изнася и започва с "Оф, дразниш ме" и т.н. Не знам къде е истината, но аз съм изтърпяла много неща за 2г. и съм правила много компромиси само и само да запазим връзката си. Да, това, че съм свикнала той да поддържа връзката ни, е вярно. Но на мен като момиче родителите ми не ми дават много-много да ходя да го виждам, още повече че аз винаги съм залягала над ученето и понеже не съм никак организирана, все не ми стигаше времето. Имаше е случай, в който го излъгах, че съм при една съученичка на гости извън моя град, защото не исках пак да му казвам, че имам да уча много,а наистина имах много да се подготвям за класно по литература. И той тогава предложи да дойде до тази моя съученичка, при която съм и се поскарахме, защото беше точно ден преди рд-то му и защото малко тъпо се оправдах защо няма смисъл да идва.. А и пък баща му хич не го е еня за него и даже е бил 2дена при мен без изобщо да си има представа къде е синът му. И от към родителски контрол.. той не зависи от никого, докато аз-да и за да ида да го видя, трябва да ме пуснат. Изобщо никак не са лесни нещата при една връзка от разстояние и не всичко опира до желанието само. И въпреки че не приемам коментара за заядлив, мисля, че е твърде краен!

 

...