Изоставена
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 2094 пъти
Здравейте,
пише ви момиче на 16 години за първата си и вероятно най-болезнена любов. И аз като почти всяка тинейджърка, мечтаех да изживея своя романс. За добро или лошо, това ми желание се сбъдна. Най-големият проблем за реализирането на връзката ни, бе огромното разстояние помежду ни (той е българин, емигрант в Англия, а аз живея в България). Първоначално съумявахме да се справим, виждайки се през няколко месеца. Той беше на моята възраст, като мен - без голям опит в това отношение.
Макар и далеч, той успя да се превърне в център на вселената ми. Той беше всичко. Никога не съм се причислявала към най-общителните и още повече, не съм имала много приятели от противоположния пол, но с него толкова се сближихме, че знаеше всичко от до - най-съкровените ми тайни, най-големите страхове и най-смелите мечти. Преживях най-прекрасното лято, изпълнено с много любов и усмивки. Благодарение на него получих първата си целувка, първия си път и първия си романтичен подарък. Всичко изглеждаше, меко казано прекрасно. Толкова прекрасно, че на моменти чак беше подозрително. Въпреки това, нито за момент не спрях мислено да благодаря за невероятните мигове и се постарах да им се насладя максимално. Не мисля, че някога ще преживея същото - чувство на пълна удовлетвореност. Имах всичко и единственият ми стремеж бе да го запазя.
Но ето, че дойде деня, в който най-големите ми страхове се сбъднаха. Лятото отлетя и с него си замина и щастието ми. Продължителността на връзката ни беше 10 незабравими месеца. Той се върна в Англия, смени училището, квартирата и приятелите си. Очевидно, новото му обкръжение бе причина за рязката му промяна. Постепенно се отчуждихме и отчаяните ми опити да затворя зейналата между нас пропаст, бяха неуспешни. А краят на връзката ни настъпи със запознанството му, с година по-голяма от него българка от неговия град, споделяща неволята му. Тогава до такава степен бях забравена, че при зародилата се връзка помежду им, пропусна да прекрати тази, която все още имаше с мен. Ще си позволя да спомена, че тя не беше най-добрия му избор, тъй като е тревоманка, с напълно неподходящи за едно момиче държание и език.
Постъпката му ме съсипа. Никога, при никакви обстоятелства не ме е боляло толкова. Минавайки покрай местата, където сме били заедно, кървях. Напрежението и изопнатите ми нерви, се превърнаха във физическа болка, всичко ме болеше. Но оставена без избор, продължих напред сама. За известен период прекратихме всякакви контакти. По-голямата част от болката също си отиде. Той обаче все още се появява и също толкова внезапно изчезва от живота ми, което нарушава баланса ми. Когато има пререкания с новата си приятелка, копнежът му към миналото се завръща, превръщам се в приоритет и се опитва (и за съжаление успява) да го пробуди и у мен. Когато обаче изгладят взаимоотношенията си, съм отблъсната и нежелана отново. Чудите се, защо се занимавам? Не се чувствам достатъчно силна да го оставя в миналото, както и, преодолявайки всички чувства, да го запазя като приятел в настоящето. Парещата болка, причинена от унижението при поредното отхвърляне е още една причина, мотивираща ме да сложа край, но същевременно той е като хероин. Когато един наркоман е решен да преодолее зависимостта си, след време кръвта му бива изчистена, но поднасяйки му дрогата под носа, се чувства изкушен и е трудно, да не кажа невъзможно, да устои. Според вас какво трябва да направя да прекратя всичко това? Благодаря за вниманието и съветите! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 8 месеца hash: 0292789676

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей авторке, ами лек няма, явно всеки трябва да премине през това изпитание... Както всички знаем "клин клин избива", но не те съветвам да правиш така. Времето лекува, но пък и няма как да го превъртиш примерно с година напред така, че просто ще чакаш болката да спре доколкото може. Та моя съвет от опита, който и аз за съжаление имам е да изхвърлиш, прибереш или просто скриеш от себе си всичко свързано с това момче и колкото по-малко неща напомнящи ти на него има около теб толкова по-лесно ще се справиш. Относно местата на които сте били, това няма как да промениш освен ако не се преместиш да живееш на друго място, а това не е лесна стъпка още повече, че си и ученичка. Просто чакай и не се връщай към миналото, ако прекъснеш всякакви отношения с него така, че да не можеш да ги подновиш повече ще ти е най-лесно... Успех!

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: bc3d2b4cbb

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   По грамотността и начина ти на изказ съдя, че си интелигентно момиче, можещо да си даде сметка за ситуацията. Това момче, щом постъпва по този начин, определено не знае какво иска или иска повече, отколкото може да има. Моят съвет е да го попиташ директно при следващото му "връщане към миналото и теб" какво точно иска, как смята да продължи това, и да му дадеш да разбере, че не си плюшено мече без чувства с което може да си задоволява желанието за игра тогава, когато новата му играчка му омръзне. В зависимост от отговора му, реши какво ще правиш, но аз, ако бях на твое място, с подобен човек не бих поддържал връзка, различна от приятелски отношения, а ти явно имаш все още имаш желание за нещо повече и си влююбена, макар и изтиващо, осъзнала положението. Просто това, което прави в момента - ту към едната, ту към другата е ясен показател за нерешителност, слаб характер дори. Може би не си го забелязвала, докато сте били заедно - нормално, била си прекалено влюбена и витаеща, по начина по който го описваш. :) Пожелавам ти успех, и бъди решителна - сложи край на това вече очевидно минало, остани силна и продължи! След всеки период на мрак може да следва само светлина.

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: e1c9ebb1ad

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторке, от написаното си личи, че си изключително интелигентно и умно момиче. Изказът ти е прекрасен. Все едно четях приказка, но за жалост с не до толкова добър край. Не се отчайвай. Не се поддавай и на миналото. Щом толкова лесно те е захвърлил, при първата пречка, явно не е човека за теб. Знам, че боли. Трудно ще мине, но не е невъзможно. Запази хубавите спомени и гледай само напред. Имаш нужда да останеш за момент сама/необвързана, а когато най-малко очакваш Той ще се появи. Успех. :)

 

...

горе^

преди: 10 години, 8 месеца hash: 1a8b42a136

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Като за начало трябва да проумееш, че с вас е свършено. Било е хубаво, но е свършило. Колкото повече се връщаш, толкова по-тежко и продължително ще е. Има и други момчета. Може би не сега, но след половин година защо не? За да е преминал от свестно и мило момиче като теб, към тревоманка (повярвай ми много добре знам какви са), явно са му се променили коренно приоритетите. Забрави за него и помни хубавите мигове. Той винаги ще ти бъде база за сравнение, но това не значи, че трябва да е последен.. Най-важното е да не се хващаш на въдицата му отново и отново. Дай си време, мисли за други неща, излизай с приятелки, спортувай, измисли си някакво хоби. Просто си запълвай времето с нещо. Казвам ти всичко така, въпреки че аз съм в подобно на твоето положение и не успявам да се откъсна. Все се връщам назад и колкото и да уплътнявам времето не се получава. Някои хора просто се привързват много и става много трудно. Дано не си от тези хора.

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: 2abb1ef2fa

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Здравей, миличка! Поздравявам те, че си толкова интелигентна, за което съдя по изказа ти. Доста си зряла за 16-годишна девойка. Вероятно е факт - някои мъже не знаят какво искат, захвърлят свестни момичета в името на, в твоя случаи, тревоманки и т. н. Възможно е и момчето да знае какво иска, вероятно иска нея. Както каза номер 5, навярно приоритетите му са различни. Ти обаче трябва да си имаш свои! И аз съм страдала по погубени романси... много боли, много. Това ще те направи по-силна. Дерзай, хвани живота здраво и бъди достойна млада дама. :)

 

...