Споделена история от Тинейджърски |
Пълен провал
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1766 пъти
Днес имах изпит по немски език. Състоеше се от две части - четене с разбиране и писане и имахме общо 120 минути. Мога да твърдя, че бях доста добре подготвена, защото ходех и на уроци, където правихме доста по-трудни текстове. На тях изкарвах 5 и над това, което е добре, като се има предвид колко трудни бяха(едно ниво над моето). Учителката все ми повтаряше, че с такава оценка няма как да не вляза в една от двете паралелки, в които имаш възможност да вземеш диплома за езика. Два дни преди изпита гледах един филм за причината поради, която хората се провалят. Наистина имаше голямо въздействие и тъкмо се успокоих и бях сигурна, че ще се справя и дойде моментът на истината. Четенето с разбиране не беше трудно и успях да направя всичко без един въпрос, но ми отне твърде много време - около 50 минути, след което се панирах! Дълго време седях и не знаех какво да напиша на втората задача, при положение, че все още не бях написала 2-3 въпроса от първата. Най-накрая успях да напиша около 300 думи на втората, но не дадох това, на което бях наистина способна. Не го отдавам на незнание, а на паника. Можех да се представя много по-добре и прилично, ако не се бях притеснила и това не ме беше парализирало. Използвах много лесни и повтарящи се думи, при положение, че знам доста изрази и можех много по-добре да защитя позицията си, но просто времето летеше скоростно. Да не говорим, че знам вече за една сигурна грешка.... а и при всеки случай ще имам още... Накратко съм много разочарована, защото се провалих. Срам ме е пред себе си, пред семейството ми и пред учителката ми. Искам да подчертая няколко неща;
1. За пръв път се провалям така на изпит - вцепених се и допуснах много грешки.
2. Загубих много време в притеснение.
3. Никога досега не се бях притеснявала така на изпит. Винаги преди, но не и на него. Смятам, че е заради филма, които гледах, а там се казваше, че не трябва да се тревожим, че няма да успеем и това направих преди изпита, но но и по време.
4. Ще имам още две сигурни възможности да се класирам в горните класове за тези групи, но ако пак ми се случи същото...
Опитвам се да не драматизирам, защото съм убедена, че ако го мисля и преживявам като неуспех, никога няма да мога да се справям с трудностите и да ги забравям. Вярвам, че това ще ми е обеца на ухото, но се страхувам, че родителите ми може да си помислят, че се прикривам зад мисли като "Всяко зло за добро. " и подобни, въпреки че засега не ми се карат и ме подкрепят. Знам, че по принцип е така, но аз наистина възлагах големи надежди за достойно представяне и всъщност много други хора го правиха, а аз се провалих. Да, наистина е рано да се каже, доколко е голям провала и може да се окаже, че съм се справила добре, въпреки стила ми на писане, но аз съм разочарована. Ако се бях представила по-добре, поне щях да знам, че съм дала всичко от себе си и да не се стресирам толкова. Моля ви дайте ми някакъв съвет или споделете вашият опит по темата, защото съм много объркана и ако досега се бях успокоила поне малко, то сега вече започвам да се чувствам ужасно. Помогнете ми. Предварително ви благодаря.
|
