Сивотата на ежедневието
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 1136 пъти
Здравейте. Пише ви момче на 14 години и искам просто да опиша някой неща, които наблюдавам от доста време и които свързвам с приятелствата и социалните контакти. Преди да започна да пиша това реших да прочета няколко други истории, след което се успокоих, че аз не съм единственият с подобен проблем, а той разбира се е - Сивото ежедневие/Скучният живот. Нямам много приятели... така де имам 2-3 приятела с които си пасваме по интересите и мразим едни и същи неща. А сега вече идва и лятната ваканция и не знам какво да правя. Засега ежедневието минава на компа и по някой път разходки, защото просто ми писва. Преди си казвах какво толкова, днес ще мине така, други ден, но вече усещам силата на този проблем, защото не установявам толкова контакти. По-скоро съм шокиран от обкръжаващите ме и хората, които познавам от училище. Не излизам, защото няма с кого и вече започвам да се чувствам различен и не знам дали трябва да се обвинявам или да се радвам. Вече искам да си хвана гадже, но честно казано когато си помисля за това се отказвам, защото повечето момичета са кифли които правят селфита, слушат "Пайнера" с "колежките" си и след това се опитват да пеят при което ми идва да им кажа колко тъпо звучат когато същевременно започват да се фукат колко момчета са свалили и че имат безброй гаджета, но знам че ако го кажа ще излезна хейтър/глупак/загубеняк и всичко друго което могат да измислят(! За радост не е много! ). А сега да минем на приятелите - Като изключим големият брой приятели, който съм посочил малко по-горе, другите мислят за бира, наркотици, бият се и по-скоро ако се опитам да се запозная с някого имам чувството, че гледам "Световната федерация по кеч" в същото време, комбинирано с останалата простота. Странно ли е че пък мен тези неща не ме кефят? Но пък това оказва влияние на контактите ми.... Не знам дали ще ме разберете след това което написах и дали съм изказал правилно срещу тази група хора, но като цяло съм шокиран от днешните хора и да, не знам дали да се радвам, че съм различен защото по някой път се чувствам като идиот сред масата - Титлата може би трябва да се даде на тях, не на мен, но както и да е. Най-често съм намирал приятели в интернет, защото имаме общи интереси, но постепенно се отказах и от това. Ако има хора като мен или пък такива, които искат да споделят мнението си относно това, моля драснете по един коментар докато скуката ни е вярна. :) Благодаря за отделеното време за да прочетете това.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 7 месеца hash: b34eeb8e35

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   здравей, точно сега е момента в които трябва да се социализираш. Ако останеш в това положение, едва ли скоро ще се промениш (не казвам, че е лошо, но може да е и по-добре). Казваш, че нямаш много приятели - това ще е разбираемо ако живееш в населено място с малко хора. Ако е обратното - нямаш никакво оправдание!!! Намери си офлайн занимание, някакво хоби? спорт - там ще се запознаеш с много хора- ще губиш по няколко часа на ден, ще се развиваш да общуваш с други хор и после ще намериш момиче което да не е кифла (има и такива със сигуност! )

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 88538dad0d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   "Странно ли е че пък мен тези неща не ме кефят? " - изобщо не е странно! Това дори е повод за гордост. Радвам се, че все още има свестни момчета като теб. Сигурен съм, че ще си намериш приятели, чиито интереси ще бъдат сходни с твоите и ще се забавлявате заедно. :) LL

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 9f61725b3b

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Всъщност съм в подобна ситуация, но няма значение... занимавай се с това което ти харесва, намери си и нови за да "оцветиш ежедневието". Освен това, хората са много и различни - не всички са такива каквито ги описваш. можеш да научиш нещо от тях.

 

...

горе^