Не мога да превъзмогна чувствата си
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1750 пъти
Не знам как да започна тази си изповед. Изпитвам безгранична обич към доведената си сестра, но от онази, която всички ще осъдят. Историята ми няма да е еротична и пикантна, просто имам нужда да споделя. Не искам да звуча и като загорял псевдописател, защото не ми е това целта.
Аз съм на 20. Родителите ми са разведени от бая години, от 3 години баща ми си има ново семейство и заварена дъщеря. Когато я видях преди 3 години, не ми направи никакво впечатление, беше на 13, тъкмо в пубертета.
Не съм поддържал връзка с това семейство тогава.

Случиха се едни мизерии, няма смисъл да разказвам и аз се преместих при баща си преди известно време. Тогава се започна и проблема ми.
Това момиче сега е на 16, само ще кажа, че е мечта. Дали защото съм имал възможност да живея с нея и съм я опознал, не знам, не мога да опиша чувството.
Имал съм 6 приятелки досега, но никоя не ме е омагьосвала така.

Безнадежден съм, срамувам се. Иска ми се понякога да изчезне всичко и всички, да може да сме си само двамата. Нищо лошо не съм и няма да и направя. Не съм като "героите", които си следват инстинктите и не мислят. Не искам да я нараня, просто понякога имам чувството, че не мога да се контролирам. Когато седне при мен, например, ми коства много усилия да не се издам. Да не разбере, че вътрешно се побърквам. А същевременно толкова ми се иска да я докосна, на повече не се надявам.
Последния път, когато тя се настани до мен, започна да ми дърпа телефона, да си търка краката в моите и да ръкомаха. Неимоверни усилия ми костваше да се контролирам тогава, а тя ме попита какво ми е. Бързо излязох от ситуацията, като казах, че от жегата ми прилошава.
Не знам дали тя разбира какво се случва. Държи се много невинно, но в моменти като горния, си мисля, че е напълно наясно и ме изпитва.
Опитах да не мисля за нея. Студент съм, не съм се прибирал вкъщи по 2-3 месеца, само, за да съм далеч от нея, но така се чувствам още по-зле. През лятото съм си в нас, няма как. Ходих с приятели тук и там, пак да разведря обстановката, но свърших парите, а и вече нямам желание.
Всичко ми е сиво, само тя внася цвят. Не ми се излиза, не ми се прави нищо. Нямам апетит дори, преди не бях толкова зле. Не мога да си я избия от главата.
Излизаме двамата понякога, макар че не знам дали е добра идея. Като видя някой да я загледа и се отключва някаква огромна агресия в мен. Например преди няколко дни ме извика на дискотека. Не ходи по такива места, но я бяха поканили, както и да е. По едно време някакъв мъж дойде да я вика на тяхната маса, тя се притесни, аз скочих да я защитавам. Тръгнахме си, а тя ме попита дали я обичам. Казах и "има нещо" и тя ми каза, че винаги съм бил адски загрижен за нея. А аз самият не знам, загрижен ли съм или това е болната ми ревност.
Опитвам се да не съм близо до нея, но понякога се предавам.
Баща ми разбра, че имам по-специални чувства. Едва ли знае колко съм влюбен, а и едва ли му пука... Каза ми, че това е позор, идиотска идея и ако "кривна от пътечката", то за миг не би се поколебал да ме изхвърли. Най-често повтаряше, че това е срам и позор.
Съжалявам, че съм такъв, и аз се срамувам, макар че нищо лошо не съм направил. Не съм я обидил, не съм я наранил... Проблема си е само мой и не знам как да го преодолея. Да ходя на психолог ли? Разстоянието не лекува, поне в моя случай се депресирам още повече. Зле съм...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 6 месеца hash: 468265a699

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Щом собственият ти баща ти казва, че ще те изгони от вас по-добре си трай.. Когато вече можеш да живееш сам и няма да има кой да те гони, ако искаш и кажи и ако мислиш, че ще се почувстваш по-добре.. Няма смисъл да ходиш на психолог просто опитай са де разсейваш с нещо друго, колкото и трудно да ти е.. знам че е побъркваща тая любов все пак аз съм на 18 и ще се местя в друг град само за да съм с приятеля си.. не прощава това чувство..

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: f0fab471bf

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Любовта не пита. Не пита кой, не пита кога, не пита защо - просто в един даден момент се появява, особено в случай, в който имаме близост с даден човек. Сега ти е трудно, не знаеш какво да направиш... От една страна баща ти, от друга - това как да прикриеш чувствата си от момичето. Не се отчайвай. На твое място аз щях да се опитам да я спечеля. Щях да съм често около нея, да се забавляваме заедно, да се привържем един към друг. И когато си сигурен, че всичко върви добре и изглежда, че тя изпитва нещо по-силно към теб, признай ?. За да придадеш цвят може да ? подариш букет с цветя или нещо, което обича. Мисля, че ще се зарадва. (Например, аз бих подарила на момчето, което обичам лебед - символ на вечната любов. ) Покажи ? колко мило момче си, също така и загрижеността си към нея. Не се предавай. Изглеждаш добро момче и вярвам, че ще успееш. Ако баща ти попита, може да му кажеш, че си се заблудил и че изпитваш само приятелски чувства към нея. А по-късно ще му признаеш. Още по-хубаво ще стане, ако и двамата му признаете. :) Нещо, което е по-силно от страха, е надеждата! Не се срамувай от любовта! Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един човек... Дано съм успяла да ти вдъхна сили по някакъв начин. Всяко зло за добро. Всяка болка за щастие.

 

...

преди: 10 години, 6 месеца hash: b415e0c189

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Според мен не се отказвай заради глупости. Все пак имаш силни чувства, а и на 20 би трябвало да не са просто тинейджърско увлечение. Накарай я и тя да се привърже към теб. Както си го описал мисля, че има голяма вероятност да сподели чувствата ти. После й кажи, но се крийте, странно е все пак да живеете заедно и то с родителите, а ти си по-голям, та за вашите ще е супер извратено, макар че не е. Като стане на 18 се изнасяйте и им кажете и това е. Няма нищо нередно, че си се влюбил, все пак нямате никакво роднинска връзка, а и намеренията ти не са злонамерени. (историята ме разчувства :') ). Момиче на 16 :)

 

...

горе^

преди: 10 години, 6 месеца hash: 166ddc983e

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Като си го представих и ми стана неловко. Кофти ситуация. Нищо ненормално, сбъркано или нередно няма в теб. Законът би позволил да водите съвместен живот, но след като тя навърши 18. Дотогава можеш да и споделиш чувствата си и да се криете. Няма какво друго да направиш. Аз бих и признал. Ако откликне ще чакаме момента, ако не - поне ще ми се изяснят нещата.

 

...