Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да доста тъжна история много ми напомня на моята преди време за сега може да се каже че съм добре но преди бях пълна развалина .
Ако търсиш приятели пиши на gasolg@gmail.com
Joro 22

7.   Ако искаш да си поговприм ми пиши на skype polito914.когато бях помалка имах подобен проблем но успях да се оправя

9.   В класа и аз нямам кой знае какви приятели, по-скоро познати. Имам 1 приятелка, с която се виждам само през ваканциите евентуално. И мен ме тормозеха и обиждаха в детската градина и по-ранните класове, и аз имам проблем със сприятеляването. Мисля, че ако се опиташ да гледаш по-позитивно на нещата, повтаряй си, че можеш, че си силна. Ако си с предварителната нагласа, че не можеш и отблъскваш хората, накрая така и ще стане. Вярвай в себе си ^^

10.   Благодаря на всички които са отговорили и малко или много са ми помогнали.Проблемите около мен се трупат и незнам от кой да почна за да ги реша.Взех решение,събрах смелост и кураж и си записах час при психиатър.Дано да е било за добро.Може би е време специалист да ми помогне тъй като близките ми неможаха дори и аз не успях.Почти няма ден в който да не плача.Станах черната овца в класа.Всеки си излива гнева на мен.Смених толкова училища,толкова класове и все съм черната овца.Вече не ми се ходи на училище.Разбира се и аз имам вина и то не малко.

11.   Имаш психологичен проблем. Върви при психолог или ако не можеш да си го позволих говори с този в училище. Говори с учители, те също ще те насочат какво да правиш. Замисли се в кой момент отблъскваш хората, каква е причината и го промени, дръж се мило, помагай им, давай им съвети. Не бъди затворена, нито надута. Дръж се естествено. Говори за проблемите с вещи лица.

12.   Калина,недей да се предаваш и самосъжаляваш. И аз като теб имам подобни проблеми в даскалото. Не общувам със съучениците си.. ходя си сама и не ми прави впечатление. Но имам добри ПОЗНАТИ извън училище. Самотата колкото лоша,толкова и добра е! (един ден ще разбереш защо)
Вместо да си седиш във вас,излез разходи се,отиди в парка .. седни на някоя пейка и си мисли за хубави неща,а не само за това колко си затворена и че нямаш приятели. И недей да позволяваш всеки да те плюе! Ако ще да те помислят за ненормална следващия път в който някой започне да се кара с теб ти също се развикай,за да видят,че не си някоя смотанячка,защото аз съм сигурна,че си добро момиче .. Малко или много съм на твоето дередже и те разбирам!
Мисли позитивно и не се предавай! Вярно е,че живота не е розов,но не е и толкова ужасен колкото ние самите го виждаме в мислите си!
Хайде мисличка СТЕГНИ СЕ И ДАВАЙ СМЕЛО НАПРЕД!
Ивето :)

13.   Аз бях като теб. Сега съм успешен студент втора година в чужбина. Остави скайп да поговорим. Бил съм в твоето положение и те разбирам. Знам изхода от проблема. Не е лесно, но става. Аз го постигнах. Можеш и ти. Остави скайп - ще си излееш мъката поне.

Напомня ми за Синдрома на Аспергер. Иди и на психолог. Пиши ми ! Ще ти помогна.

14.   Скъпо момиче, твоята история ми напомни за мен самия преди време, затова ще ти кажа всичко което знам и което научих от собствен опит. Може да излезе малко дълго, но поне се нядявам да те накара да се замислиш. Опознал съм депресията по-добре от мнозина други, пропилях години по психиатри, вкарах се в лудница заради нея. С години съм слушал как това е болест, тъпкали са ме с хапчета, но тя пак идваше. Накрая просто бях принуден да се оправя сам. Друго не ми оставаше. И го сторих. Затова мисля, че мога да ти помогна.

Щом си решила да отидеш на психиатър, отиди. Бих ти препоръчал първо да посетиш психолог, но това си е твое решение. Само да те предупредя - психиатърът най-вероятно набързо ще ти постави една диагноза и ще ти предпише хапчета, които ще подтиснат депресията, но няма да я излекуват. Ако станеш зависима от нещо извън теб, постепенно ще повярваш, че сама не можеш да се справяш с проблемите си. Не влизай в този капан.

В продължение на почти 10 години бях в твоята ситуация. Където и да отидех, депресията ме следваше като сянка. Сменях хората, сменях обстановката, а проблемите си оставаха. Правех едни и същи грешки, изпадах в същите ситуации, отново и отново я оплесквах, без да знам защо. Но един ден просто ми писна. Реших да разнищя цялата гадост, до дъното. Направих й дисекция, ако щеш, рових се в куп лъжи, докато накрая открих гнилия корен в мен и го изтръгнах. Не напълно, може би, но почти целия. И вече съм друг човек, пак греша, падам, но пак ставам, вече не се отчайвам. Радвам се на живота. Знам какво искам от живота си и знам как да действам, за да го осъществя. Искаш ли да ти кажа как се справих?

Депресията ти не е нищо повече от един навик, пристрастяване. Тя дори не е болест. Тя е просто навикът да се вкопчваш в лошите моменти от миналото, да гледаш навътре, вместо навън. Тя е нещо като наркотик. Често са те карали да се чувстваш гадно и ти си свикнала да ти бъде гадно, обиждали са те, а ти сама си започнала да си повтаряш обидите, докато те са те поробили, обсебили са те, като някакви зли демони.

Не зацикляш ли в едни и същи занимания? Например да стоиш в стаята си и да зяпаш тавана? Да гледаш убито в телевизора? Да се тъпчеш, макар и без никакво желание? Или да въртиш едни и същи парчета като развалена плоча? Или да стоиш само пред компа си? Не поддържаш ли сама състоянието си? Нещо те спира да се промениш, нали? Нещо те парализира, изсмуква те, пречи ти да действаш, кара те да се свиваш, вместо да се отваряш. Има само една емоция, която кара човек да действа така. Само една. И нейното име не е отчаяние, нито самосъжаление, нито безволие. Те са само последствия.

В момента си с перде на очите и дори не виждаш ясно каква е реалната ситуация. Виждаш нещата по-черни, отколкото всъщност са. Знаеш ли защо постоянно продължаваш да си депресирана? По една проста причина. Вътрешният ти свят може да е много болезнен и самотен, може да е истински ад, но в него е безопасно, всичко ти е познато. Той те "защитава", спуска було между теб и външния свят, независимо дали външния носи болка или не. Ти се страхуваш от промяната, или по скоро "депресираното ти аз" се страхува, това ти е проблемът. Страхуваш се от болката на живота, затова избираш да вегетираш в един полуживот. Това е първият от двата ти истински проблема. Страх.

За начало забрави колко голяма нужда имаш от приятели. Да мислиш за това няма да ти спечели такива, само ще засили нуждата ти. Ако имаш други проблеми, с външния вид например - остави ги настрана засега. Тези неща насила не стават, не и в сегашното ти състояние. Трябва да се промениш първо вътрешно. Казвам ти го от личен опит. Помисли добре и реши веднъж завинаги - коя болка всъщност е проблемът? Тази отвън или тази отвътре?

Ако е второто, значи ти е време да изпълзиш от бърлогата си, стъпка по стъпка. Започни да живееш за себе си и се научи да се радваш на това. Търси нови изживявания в живота си, всеки Божи ден. Не говоря за наркотици или опасни за живота неща. Просто нещо непознато. Всеки ден слушай нова песен, тръгни по нова улица, прочети нещо ново, заговори някого когото не познаваш. Прави луди неща. Скочи с бънджи. Боядисай си косата в зелено. Запиши се на спортни танци. Пей с пълен глас. Удари плесница на някой, който те е обидил. Каквото и да е. Не ти трябва да го „планираш”, действай спонтанно. Щом ти се иска, давай. Промяната няма защо да бъде насилствена, тя може да бъде забавление. Няма нужда да се „напъваш”. Просто я остави да се случи.

Направи това, което никога не си правила, но винаги си искала. Бъди смела. Престъпи някоя граница, която досега не си смяла да престъпиш. Започни с малко, но постави началото. Прави го всеки ден, на дози, колкото можеш да понесеш. Търси новото, сблъскай се с него, търси тръпката от него. Отначало може да ти е трудно, но после ще ти хареса, гарантирам ти. Всеки път, когато преодолееш част от страховете си, когато превъзмогнеш себе си, ще изпитваш една позната тръпка на щастие. Тази тръпка е истински УБИЕЦ на депресията. Тази тръпка те прави ЖИВА.

Ако го правиш достатъчно често, накрая ще дойде един хубав ден, в който това ще ти е станало втора природа. Всъщност то не е твоя втора природа, то е ИСТИНСКАТА ти природа. Изпитвала си я преди време, когато си била дете. Просто си я забравила, след всички гадости, които животът ти е струпал. И аз я бях забравил. Тогава ще си спомниш какво е "да бъдеш себе си". Ще се посмееш или поплачеш добре, гарантирам ти го. Най-вероятно и двете:)

Когато откриеш в себе си някой, който можеш да обичаш, ще си готова най-накрая да си простиш, първо на себе си, а след това и на другите. Защото това е вторият ти проблем. Вината. Тя е по-лошият от двата ти проблема, точно тя създава този страх в теб.

И депресията ще се стопи от самосебе си, повярвай ми. Ще се отвориш към света и няма вече да те е страх. Ще се кефиш. Дните ти ще бъдат пълни. И ще знаеш, че имаш сили да промениш каквото пожелаеш в живота си. Колкото до приятелите, те няма да закъснеят, ще се появят по-скоро, отколкото очакваш. Колкото по-жива се чувстваш вътрешно, толкова повече ще привличаш хората към себе си. Запомни го.

Трябва да осъзнаеш едно - ти нямаш вина за случилото се. Сега не мога да ти го докажа. Колкото и да ти го повтарям, аз или другите, или ти на себе си, няма да го разбереш. Ще го разбереш, като го преживееш. Дори и тези идиоти нямат - просто на тази възраст повечето деца действат първосигнално. Много хора така и не порастват в това отношение, за тяхно голямо нещастие. Когато станеш достатъчно зряла, ще го разбереш.

И още нещо. Избягвай разни групички от "себеподобни". С тях по-лесно ще се приятелиш, но те няма да ти помогнат. Само ще се изсмуквате един друг, докато другите около теб се радват на живота. По-добре да си известно време сама, отколкото с такива. Още си на 16 години, ти си в перфектната възраст да излезеш от дупката. Дано съм ти бил от полза и УСПЕХ!

15.   Мога само да кажа, че с държанието си на затворена и нещастна ти още повече отблъскваш връстниците си. нали знаеш за следната сентенция - ' помогни си сам, за да ти помогне и Бог'.

хората не осъзнават, че коват собствения си житейски път. когато си завладяна от отрицателни емоции, депресия и всичко което описа и си се вглабила в него и си го повтаряш постоянно- ' да , аз съм такава, нещастна съм, не ме харесват, това няма да се промени', ти подсъзнателно не позволяваш да се промениш. всичко започва от вътрешната нагласа, от вътрешната промяна. промени мисленето си и след време ще разбереш, че именно това е пътя. никой не харесва омърлушените и нещастни хора, защото те натоварват околните с депресивните си състояния. но виж усмихнатите и приветливи хора всички ги харесват, помнят и държат да познават.

горе главата

16.   Дългият пост по горе беше най-хубавото и истинско нещо което някой ми е казвал.Замислих се за много неща.Бих искала да попитам автора и за скайп или за нещо с което да се свържа с него.Наистина искам да имам връзка с такив човек.Някой които го е преживял.Най-смисленото нещо което съм чела.Моя скайп е kalina_qncheva
Не забелязвах колко съм обсебена от проблите и от самотата и депресията.Самоъжелението и страха от промяната се бяха загнездили в мен като кука и неискат да ме пуснат.Прав си по горе като твърдиш че всеки ден стоя в стаята,гледам тавана,затворена между 4 стени,един и същи ден,ден след ден,затворена със самотата и депресията.Тя ми сложи окови и немога до сега и сега да се освободя.Всички предположения как съм в момента са стопроцента вярни.

От 10 години се самообвинявам,страх ме е да общувам и говоря,страх ме е когато някой се одближи и заговори.Страх ме е дори да отида в парка и когато видя някой познат. Дори незнам кога последно съм празнувала.Всички около мен празнуват,пеят играят,веселят се а аз стоя затворена-несамо въшно но и вътрешно.Нямам смелост за промяна.Все нещо ме спира.Сякаш вътрешното ми аз постоянно ми крещи Стига,няма да успееш!Винаги ще си останеш комплексираната,неудачницата,самотната и без приятели.
Исками се просто да отида някъде и да направя най-лудото нещо в живота ми-просто да литна и да се нося в небето.

Моля автора на поста да ме потърси в скайп ако има такъв защото наистина ми вдъхна голяма надежда.Искам да поговорим и да ми помогне да преодолея тази дупка в която съм изпаднала.

Благодаря на всички които са писали!Помогнахте ми адски много!

17.   Здравей,Калина! Досещам се какво ти е.Аз имам подобен проблем,но съм момче на 22.Ясно е,че не мога да ти стана "приятелка",но ако искаш да поговориш с някой в същото положение,аз съм на разположение.Според мен психиатърът няма да помогне много,защото той не може да си представи това,което изпитваш.Той няма как да е наясно какво представлява твоя ежедневен ад.Ако сметнеш,че човек като мен не ти е нужен,тогава не ми остава друго освен искрено да ти пожелая от този момент нататък живота ти да се промени към добро и да стане такъв,какъвто винаги си искала да бъде.Защото дълбоко в себе си усещам,че ти отдавна си заслужила тази промяна.

18.   От номер 14: Добре е, че си се посъбудила малко. Това е първата стъпка навън. Щом искаш да си поговорим, добре. Ще те потърся тези дни. А дотогава не стой със скръстени ръце. Седни и опиши живота си дотук, особено болезнените моменти, черно на бяло. Колкото по-подробно, толкова по добре. Няма нужда да публикуваш каквото си написала, нито да го показваш на някого. Изповядай се пред самата себе си.

И внимавай, често в писаното ще има лъжи. Препрочитай го често. Ние много обичаме да преувеличаваме или да прикриваме неща пред себе си. Това е като компютърен вирус. Пусни антивирусната програма. Search & Destroy. Щом забележиш лъжа, откъсни й главата. Лесно е.

И нали помниш, нови изживявания. Не отлагай. Не от утре, не от другиден. От днес. Всекидневно, поне по две-три на ден. Това е като мускул, трябва да започнеш да го тренираш. Доскоро!

19.   Номер 14 - шапка ти свалям за съветите.Само с едно не съм съгласен:да избягва себеподобните.Разбира се ако имаш предвид "депресираните".Защото именно те са тези,които дават смисъл на живота.Не онези купонджии,които са я докарали дотук и се мислят за център на Вселената.Хората в нейното положение знаят какво й е и могат да й помогнат да излезе от тази дупка като вижда грешките си по-ясно.Те могат да й послужат като огледало,в което да се огледа.Не е задължително да "се изсмукват един друг".Понякога просто ти трябва някой свестен човек,за да си спомниш,че има и такива.А единствено свестните се сдухват заради гадориите на живота,защото за да ти пука трябва да имаш нещо в главата си.А другите нямат и затова си живеят повече от щастливо.Момиче,дано се оправиш.Независимо дали ще послушаш него или мен.Важното е крайния резултат да е успех.

20.   Mоляте пиши ми на beb4o02 в скайп мисля че те познавам в добрия смисъл

21.   Към номер 19: Депресираните хора сами не виждат ясно нещата, как точно могат да й помогнат да се измъкне? Да станат нейни "огледала"? Представям си картинката: всеки ден си с някого, който има същото убито изражение като твоето, същият празен поглед, същата отпусната стойка, същите черногледи възгледи за света. Става един затворен кръг. Бил съм с такива хора и знам как е.

Заниманията бяха основно неизискващи усилие неща: четене, гледане на филми, слушане на музика, обсъждане на отвлечени теми - всичко, което би ти помогнало да се скриеш от реалността. Не че има лошо в тях, но те са за разнообразие, не за бягство. Отделно че не минавахме на нови, а си въртяхме все старите. Кой знае, може пък новото да не ни хареса и да си загубим времето? ;)

Кой те излъга, че между купонджиите няма свестни и умни хора? Има, и то много. 16 години е точно времето да се кефиш, да експериментираш, да ходиш по гаджета. Другото е вятър. Ще й дойде времето да бъде сериозна.

22.   От номер 19:Проблемът в твърдението ти,че на 16 години трябва да се ходи по купони,да се експериментира и прочее е,че не си дал горна граница.Кога свършват тези експерименти? Кога очакваш хората да станат сериозни? А може би ще фиксираш и долната граница? Откога започват експериментите? Засега разбрах от теб само,че на 16 години вече сме в тази фаза.

23.   ВСЕКИ МИНАВА ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД ДАЖЕ И АЗ .... ИЗХОДА Е ДА ПРОМЕНИШ КОРЕННО ЖИВАТА СИ И ДА НАМЕРИШ ХОРА КОИТО ЩЕ ТЕ ОЦЕНЯТ ... ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ СПОКО

24.   Аз съм на 34 и продължавам да се чувствам като момичето, писало в началото :(
Скъпа Калина, пожелавам ти да си се вслушала в това, което ти е писал човекът с номер 14, защото наистина е много искрено и точно. Дано да успееш да се пребориш със себе си и да се отвориш към света!

При мен нещата се получават трудно, но все още имам надежда... И на мен ми се иска да мога да кажа на хората, че ги обичам, да мога да споделям мнението си без да се замислям, изобщо, ако може, на моменти да спра да мисля, да имам повече приятели, да изглеждам по-ведро и да се усмихвам..., но всеки път като реша да постигна някаква промяна, все едно нещо ме спира, присяда ми в гърлото и блокирам... Все пак ще продължавам да се боря...

Достигнала съм до извода, че трябва да обичаме на първо място себе си и да се приемаме такива, каквито сме, да не се стараем на всяка цена да се харесваме на другите, да се усмихваме дори без причина и да изпитваме щастие от малките неща.

Обичай се! Така ще можеш да даваш обич и на другите! :)
Ако искаш, пиши как се развиват при теб нещата... :)

25.   Хей, докато четох написаното от теб, имах чувството, че съм го го написал аз. В момента аз също преминавам през този път - нямам приятели,стоя на чина в училище и гледам в една точка , отвращавам се както от себе си,така и от всички, които в миналото са ме обиждали ;( .... Така че.ако желаеш,пи6и ми на скайп neve4_back_down

26.   Ако ти не се радваш на живота си, отиди при някой който ще се радва на теб...

27.   Ако искаш да сме приятелки, разбирам те :] !

30.   Мечтай за да има за какво да се бориш

31.   Здравейте. Вече съм на 17 и смея да твърдя че умишлено не писах тук. Преминах дълъг път на лечение.. и духовно и физически. Надявам се да съм превъзмогнала всичко и да съм намерила себе си. Тайната е в това да вярваш. Да поискаш да примениш положението. Доста дълго посещавах психиатър, за мое очудване не започна веднага с хапчета а успя да вникне в мен.. с него споделих толкова много неща, които дори на родителите си не казвах. Започнах да се променям от вътре на вън. Полека започнах да излизам вечер с една приятелка от блока ми, после се отпуснах и започнах да ходя на плаж.. отначало ми беше много стресиращо.. никога не бях излизала с приятели.. когато ме канеха аз все отказвах... но сега нещо в мен ме подтикна да опитам.. да рискувам... споделих това с психиатъра ми и той ме подкрепи. Каза ми всеки ден да правя малки крачки... въобще не ми беше лесно.. преместих се в ново училище и се опитах да намеря приятели. Е успях да намеря поне приятели с които да отиваме на кафе.. когато излязохме на барче с тях за мен това усещане беше все едно за пръв път отивам на заведение и то не сама или с майка ми a с хора на моята възраст.. изпитах увереност в себе си и скоро започнах да правя неща които никога преди не съм правила-започнах да се смея с приятелите ми от класа, да разказвам вицове.. и всичко се нареди. Ето така.. Просто дадох шанс на себе си. Достатъчно страдах. Цяла година посещавах психиатър и слава богу не съм пила никакви лекарства. Най-голямото лекарство за мен беше неочакваното желание за промяна. Поставих си цели и мечти. Дори след всичко това все още изпитвам страх от това да говоря с познати които не съм виждала от много време но и това ще преодолея. Извинявам се на номер 14-дългия пост-че не успяхме да се запознаем и ако отново има желание нека да ми изпрати покана за приятелство във скайп. Благодаря на всички които ме подкрепиха и ако мога да дам съвет на всички които са били в моето положение-ако решите да се променяте, направете го веднага. Започнете първо от това да правите нещо, което преди и през ум не ви е минавало.. аз направих това с плажа.. изпитвах ужас да ходя по купони и събирания но полека, първо с малка компания пред блока, после на кафе с приятели и свикнах.. Всичко е в нас самите. Искаме ли ние-както силно исках аз-да се променим, нищо не може да ни спре. Благодаря отново на всички, които ми помогнаха да изляза. На мен ми бе необходимо цяла 1 година за да изляза от калта но няма неосъществими неща. Калина :)