Боря се със себе си
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1233 пъти
Аз съм момиче на 14 години. Аз съм доста наранен и чувствителен човек! Още от по-малка съм така-все нещо ме е тормозело. Изведнъж си казвам, че трябва да се боря и да променя нещата, а след това си казвам, че трябва да се откажа. НЯМАЛО е момент в живота ми, когато да съм се чувствала достатъчно добра. Започвам да си мисля, че ако ме няма всичко ще е по-добре. Сигурно Ви звуча много филмирано, но и на мен просто ми идва в повече. Най-лошото е че понякога казвам неща на родителите ми, който не мисля. Да всички го правим, но аз прекалявам. Опитвам се да им правя някакви жестове, който да ги зарадват, но винаги си мисля, че ги разочаровам. Хах вървя наоколо и се сърдя на живота, а всъщност съм ядосана на себе си. Искам да се подобря.. каквото и да значи това. Уморих се да се чувствам жалка. Моля Ви давайте съвети - ще съм ви многооо благодарна. Надявам се да го публикувате.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 месеца hash: 97d7d929ae

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз съм момиче на 16 и доста често съм точно като теб. Един ден се чувствам добре, а на другия се чувствам недостатъчно добра и казвам, че е по-добре да съм мъртва и да ме няма. Не си единствената, която е така, спокойно. Просто сме малко по-различни от останалите и сме по-чувствителни. Гледай като си в някакъв гаден период да не си пишеш с приятелите си, за да не се скарате, защото аз като им кажа, че ще са по-добре без мен и става голям филм. С времето все по-рядко ще се чувстваш така, приеми го като фаза, която ще мине.

 

...